ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Пастух
 

Местоположение и географска характеристика:
Село Пастух ,изглед от "Градището"Село Пастух се намира в Западна България, oбщина Невестино, област Кюстендил. Отстои на 94 км югозападно от столицата София, на 33 км в същата посока от гр. Улица в ПасухДупница (стария административен (околийски) център), на 26 км югозападно от гр. Кюстендил и на 36 км северозападно от Благоевград. То лежи на пътя Кюстендил - Невестино - Бобошево. Пастух граничи със селата: Мърводол и Блато (на север), Вуково (на изток), Скрино (на югоизток), Фролош (на юг) и Друмохар (на запад).

Пейзаж от околността на ПастухСело Пастух е разположено в периферията на физико-географската област Пиянец, в североизточния й край. То е скътано в т.нар. Скрински пролом, в горното течение на река Струма, която в тази си част отделя Поглед планина (дял на Конявска планина), падаща се от ляво (от север) на реката, от Руен планина (най-северния дял на Влахина планина), чиито склонове се оказват десен бряг (на юг от реката). В района на Пастух реката образува живописни меандри, които придават особено очарование на местността. Селото е обгърнато от полегати хълмове със стръмно спускащи се към Струма склонове. Те са обрасли с широколистни дървета (предимно дъб) и храстовидна растителност. В околността се Пейзаж от Пастухсреща голямо биоразнообразие, с разнородни представители на флората и фауната. Река Струма изобилства от риба, която целогодишно привлича любителите на риболовния туризъм.
Пастух е от пръснатия тип села - състои се от няколко махали, разположени от двете страни на реката, на разстояние една от друга. В това число влизат: Горна маала, Долна маала, Краището, Брeгарска (Брего), Кацарска, Воденичарска и Шарковска маала.
Река Струма край ПастухКлиматът е преходно–континентален със средиземноморско влияние, проникващо от юг по долината на Струма. Зимата е мека с неустойчива снежна покривка, а  лятото - прохладно. Наличните природни условия балгоприятстват за развитие на екологично земеделие (предимно овощарство, зеленчукопроизводство и технически култури) и животновъдство (овцевъдство и козарство).
Населението на Пастух към 2014 г. наброява около 25 жители (с постоянен и настоящ адрес), но през летния сезон броят на пребиваващите в селото значително се увеличава.

История:
Прекрасните условия на живот в Скринското дефиле край р. Струма са причина тези места да бъде населявани от дълбока древност. Предполага се, че едни от първите обитатели на областта (горното течение на Струма, между планините Витоша и Осогово) са от тракийското племе дентелети. Най-ранното сведение за тях се намира в Карта на Балканския полуостров през древносттасъчинението „Филипика“ на старогръцкия историк Теопомп, което показва че към края на 40-те години на IV в. пр. Хр., племето е било съседно на агрианите, населяващи района около днешния Перник. На юг те граничели с племето меди, а на запад-югозапад с пеоните. Последните са с трако-илирийски произход и значително предшестват дентелетите. Не случайно те дават и името на областта Пиянец (пославянчено име на Пеония). До къде се е простирал ареала на пеоните на север, не може да се каже дори приблизително. Дали са достигали до р. Струма или още по-насевер? - този въпрос оства все още отворен за науката. Известно е, че те са завладявани от перси, македонци, траки, а накрая – от римляните. През IV в. пр. Хр. Пеония вечe е доминирана от тракийското племе дентелети и се влива в тракийската културна среда. Малки останки от пеони, успели да се съхранят след тракизацията, по-късно биват окончателно погълнати от елинизма.
 Граници на градската територия на Пауталия до края на ІІІ в. (по В. Кацарова)След като през 168 г. пр. Хр. Рим завладява по-голяма част от Балканския полуостров, а около 148 г. пр. Хр. потушава въстанието на македони, пеони и илири, Пеония става част от римска провинция Македония. Около І в. пр. Хр. пеонците са асимилирани и Пеония се превръща само в географско наименование.
Без да има категорични доказателства, самата непосредствена близост на днешното село Пастух до областта Пиянец, предполага неговото землище да е било населявани и от древните славни пеони.
Монета на племето дентелети с надпис ΔANTHΛ-HTΩNСпоред античните автори от началото на II до края на I пр.Хр. дентелетите са в съюзни отношения с римляните и техните управители на провинция Македония. На тяхно име римляните през І-II век наричат цялата днешна Кюстендилска област - стратегия Дантелетика (Danteletike), намираща се в най-западната част от провинция Тракия. Нейни главни градове са: Пауталия (дн. Кюстендил), Германея (дн. Сапарева баня) и Скаптопара (дн. Благоевград).
Местностите "Селище" и "Попова череша", където се е намирало късноантичното селище (долу вдясно, край реката)В землището на село Пастух, в местността „Попова череша“, има останки от късноантично селище (IV-VI в.), което дава основание да се предположи, че то е било предшествано от по-ранно, тракийско селище (или пеонско). По разкази на местни жители на неговата територия са били откривани погребения с огромни човешки скелети, които за жалост не са проучени от специалисти.  Може би те са принадлежали на представители от войнственото племе пеони, които според Омир участват заедно с балканските и малоазийските траки на страната на Троя?
През IV в., след като римската власт отслабва, долината на Струма заедно с целия Балкански полуостров влиза в границите на Източната римска империя (Византия). След официализирането на християнството в империята (началото на IV в.) земите по горното течение на Струма влизат в западната църковно-административна единица Илирик, които се управляват от папата,  а след 732 г. минават под ведомството на Константинополската патриаршия. По време на византийския император Юстиниан Велики (526-565 г.) западната и югозападната част на полуострова (включително Кюстендилско) влизат в основаната от него архиепископия Първа Юстиниана, която просъществува до началото на VII в.
През V-VI в. Византия е подложена на опустошителни нашествия от славяните, които масово се заселват в земите на юг от Дунава. Тогава по средното и долно течение на Струма, а вероятно и в Пастушко, се заселват славяни от племето струмяни.
Руините на средновековния Руенски манастир, върху които е изграден днешниятРайонът на Горна Струма е включен в пределите на Първата българска държава при кан Крум (803-814 г.). След приемането на християнството Струмската област се превръща във важен културен и духовен център. В началото на Х в. в близост до Пастух, край село Скрино, е основан Руенският манастир, в който се замонашава  Свети Йоан Рилски.


Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според Грамотите на император Василий II (карта на Димитър Ризов, 1917 г.)Днешното село Пастух е наследник на старо средновековно селище, за чието възникване няма запазени писмени сведения, но се смята, че то е едно от най-старите селища в Горнострумската област и Пиянец.
За първо писмено сведение за селището може да се приеме Грамотата на император Василий II Българоубиец относно правата на Охридската българска архиепископия от 1019 г., в която се споменава Кάτω Σουντίασкος - Долна Сътеска (на старобългарски – Сѫтѣска). Според грамотата в Долна Сътеска, наред със Сътеска (Земен), Германия (Сапарева баня), Теример (неустановено), Стоб (дн. с. Стоб) и Разлог, има „клирици и парици„, подчинени на Велбъждския (Кюстендилския) епископ. При пътуването си из Пиянечко в 1883 г. изследователят-историк Константин Иречек пръв локализира този духовен център в близост до Пастух: „Мисля, че тук се е намирала покрайнината κάτω Σουντίασкος.... Насреща се белеят основите на старо градище [крепостта “Градището” над Пастух] със зидове от стара църквичка...”. Видният български учен Йордан Иванов дава по-широка територия за търсене на Долна Сътеска – от Кадин мост при с. Невестино до Бобошево.
Късносредновековната църква "Св. Богородица" при крепостта "Градището"Днес от духовното средище Долна Сътеска няма запазени храмове, които да свидетелстват за някогашното му величие. Може би, църкви от този период, които могат да се свържат с него, са една средновековна църква в местността „Заград“, известна като „Св. Георги“ и вероятно храм, върху който да е била изградена късносредновековната църква „Св. Богородица“ в крепостта, спомената от К. Иречек.
За участта на тукашното селище по време на византийското иго няма писмени сведения. За него напомнят единствено някои намерени из околността монети от византийски императори. Но има податки, че преди да бъдат освободени земите от горното течение на Струма (края на XII в.) местното българско население е било подложено на редица изпитания. В писмените извори от XII-XIV в. се среща името на града-крепост Житомитск, който в наше време се свързва със средновековното селище и крепост край Пастух. За първи път той се споменава в един недатиран летопис на сръбските царе, в който се описват събитията от Третия кръстоносен поход (1189-1191 г.): „.....и расипа Грькомь градь Срѣдъць и Петръник и Землънь и Велбоуждь и Житомискь и Скопль и Лешекь и Градаць и Призрень“ Според летописеца на похода Ансберт по време на този поход част от войските на германския император Фридрих Барбароса, които били предвождани от адвоката Фридрих Бергски, били изпратени от Адрианопол назад към Филипопол да приберат обоза, а също и да искат подкрепа от сърбите за евентуално нападение срещу Константинопол. Срещата може би се е състояла (вероятно при Траянови врата), Една от крепостите на средновековния град Землън - "Земенското кале" в Земенския проломмакар да не е изрично отбелязана в изворите, и след това двете враждебни на византийците армии се отправили по две различни направления: сърбите, които вероятно вече са били опустошили Ниш и Средец се насочили към Велбъжд през Перник и Землън, а кръстоносците – към Германия (дн. Сапарева баня), Малешево и Македония, като минали през крепостта Градец, чиято локализация най-вероятно е при днешното дупнишко село Коркина. Сърбите не оказали кой знае каква подкрепа на Барбароса, дори напротив, възползвали се от слабостта на Византия и от разчистения от кръстоносците път, те станали по-агресивни и подложили на опустошение византийските крепости и градове от Средец до Сопие, в Горнострумската област и Македония.  
Както разкриват изворите, сърбите, водени от техния велик жупан Стефан Неманя, оплячкосали и разрушили и Житомиск, заедно с други крепостите в района, при което населението им било прогонено. Присъствието на рицарите кръстоносци в Скринския пролом е засвидетелствано и от местната топонимия. Очевидно от тях е останало името на местността „Латински цръквища“, намираща се източно от Пастух, недалеч от средновековната крепост.
Земите по поречието на Струма стават отново част от българската държава при управлението на цар Калоян (1197-1207).
Ореховският (Пещерски) манастир "Св. Никола"По-късно Житомитск се споменава в дарствената Мрачка грамота на цар Иван Александър (1331-1371 г.) от 1347 г., с която българския владетел обдарява Ореховския манастир „Св. Николай Мирликийски“ край с. Пещера, Радомирско: "...вниограда въ Драуовѣ и другьi вниограда въ Скрниѣ...н другьi в Жнтомнтсѣ"
Рилската грамота, съхраняваща се в музея на Рилския манастирКато се добави присъствието на селища от горното поречие на Струма и в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г., то става ясно, че през втората половина на XIV в. Пастушко влиза в пределите на Търновското царство, до превземането на София от османлиите през 1382 г. След това областта е включена в пределите на васалното на Османската империя Велбъждско княжество (деспотство), чийто Карта на Константиновото деспотствопоследен християнски владетел е Константин Драгаш (1378-1395 г.), син на деспот Деян и зет на българския цар Иван Александър. След като в 1373 г. деспотството става васално, то окончателно престава да съществува вероятно през 1427-1428 г., когато територията му е наследена от османската административна единица Кюстендилски санджак. Последен владетел на деспотството е Юсуф (вероятно доведен син на Константин, или пък приел исляма негов роден син с християнско име Стефан, също деспот). Може да се приеме, че окончателното падане на тукашните селища под турска власт е станало приблизително през посочения период.
Изглед от юг на двувърхото възвишение Скалето (Градището)Споменатата средновековна крепост, в която историците разпознават Долна Сътеска и Житомистк, се намира на около 2 км източно от село Пастух. Тя е разположена върху двувърхо естествено защитено възвишение (със северен и южен връх), оградено от изток, юг и запад от река Струма. Крепостта се намира в местността „Скалето“, но е известна и с имената: Градището, Дукяно и Паланката. Днес от твърдината е останало малко нещо. Крепостната стена, градена от ломени камъни, споени с хоросан, може да се проследи по западния и южния склон Част от крепостната стенана южния връх, като една част от нея достига на височина до 2 м, в продължение на около 10 м. Преди години в местността е открит водопровод от глинени тръби. Сега, по терена, който е обрасъл с гъста дървесна и храстовидна растителност, се среща изобилие от строителна и битова керамика. Подградието (външният град) на крепостта се е намирало в югозападното подножие на южния връх, известно като „Пограгьето“, а друг квартал на средновековния град-крепост се е намирал в североизточното подножие на северния връх, в местността "Заград“.
Териториален обхват на Кюстендилски санджак (по Хр. Матанов)Тукашното средновековно селище продължава да съществува (или поне неговия приемник) и през османското робство. Сведения за него намираме в османските данъчни документи. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. то се среща под името Пасточ, принадлежащо към нахия Дупница. По това време в него живеят 67 християнски семейства, 37 неженени и 3 вдивици, което прави население от около 400 жители (едно средно голямо селище). От същия документ се разбира, че селото влиза в султански хас – мюлк (ленно владение), както и съседните села: Скрино, Вуково, Бобошево и др. Мюлкът е даден като частна собственост на Есмихан Султан, дъщеря на султан Селим II (1566-74) и жена на великия везир Мехмед паша - Соколлу. Населението в него се освобождава от плащането на някои данъци и повинности, а също така и от събирането на момчета за еничари. В тези селища се забранява и достъпът на държавни чиновници. Надарено с такива важни привилегии, населението на Пастух има въсможността да се развива Късносредновековната църква "Св. Троица"сравнително свободно, както в стопанско, така и в културно отношение. Така пастушанци имат късмета да се ползват с по-голяма духовна свобода – строят християнски храмове и изучават четмо и писмо на български език, което спомага за запазването на християнската им вяра и българското им самосъзнание. Този факт е засвидетелстван от големия брой църкви, намиращи се в пастушанското землище, строени в периода на късното средновековие (XV – XVII в.).
Има сведения и податки, че в селото и околностите му някога е имало 16 черкви, като за четири от тях се знае, че са късносредновековни:
  - "Св. Иван" – намира се вдясно от шосето Бобошево – Пастух, в местността „Долни манастир“. Днес е възстановена.
  - "Св. Троица" – в източната покрайнина на селото, на левия бряг на р. Струма. Тази черква е най-добре запазена спрямо другите.
  - "Света Богородица" - източно от селото, до крепостта "Градището". Намира се в много лошо състояние - полуразрушена.
  - "Св.  Димитрий" - в северната част на селото. От някогашната църква са останали само основите, до които днес има Света вода.

Останки от църквата "Св. Георги" в м. "Заград"Останалите църкви са били строени и разрушени през различни периоди. Някои от тях може да са строени преди османското нашествие – по времето на Първото и Второто българско царство или още по-рано - през раннохристиянската епоха (IV-VI в.), а други – през късното средновековие и дори по-късно (XVIII – XIX в.). Но тъй като нито една не е проучвана, а споменът е загубен, нищо не може да се каже със сигурност. Днес от тях са останали незначителни останки или само названия на местности - християнски топоними. Съществуват и има предположения за следните храмове (църкви или параклиси):


  - Църква в местността „Горни манастир“, простираща се над „Долни манастир“, вляво от шосето Бобошево – Пастух.
  - Средновековна църква, чиито руини са засипани при прокарването на  шосето Бобошево – Пастух. За нея споменава К. Иречек.
  - В м. „Врачулица“ (южно от селото, в дол), която вероятно е носила името „Св. Врач“ (Св. Св. Козма и Дамян).  
  - При някогашното оброчище „Св. Петка“, в м. "Барата", където сега има чешма – Света вода.
  - В м. „Калугерица“ (северозападно от селото).
  - Църква „Св. Спас“ в едноименната местност – намира се североизточно от селото и северно от църквата „Св.    Троица“ и късноантичното селище. От храма е запазен напрестолният камък, представляващ база от антична колона.
  - В м. „Попова череша“ - намира се в района на  късноантичното селище. Има вероятност за раннохристиянска църква
  - При някогашното оброчище „Св. Никола“, на около 2 км източно от селото, в м. „Пограгье“.
  - В м. „Латински цръквища“, на мястото на някогашно оброчище.
  - При някогашното оброчище „Св. Пантелеймон“, на самия северен връх в крепостта „Градището“.
  - Църква „Св. Георги“ - намира се в м. „Заград“. Зидовете й са запазени на височина до 1 м.
  - Параклис при вековния дъб „Церо“, свързан с легенда за Св. Иван Рилски.

Стара селскостопанска постройкаПрез цялото време на османското робство Пастух остава раецко (християнско) село, с частно владеене на земята от селяните. Поради трудно достъпното и неблагоприятно за земеделие място, в него турци не се заселват. Това са фактори, които допълнително влияят в запазването на чисто българския му характер. Някои пастушанци се препитавали кото работели като момци (аргати) в турските чифлици из околните села: Блато, Мърводол, Върбовник, Мали Върбовник и др.
Пастушанска архитектураСлед Освобождението в 1878 г. селото запазва принадлежността си към стария казалийски (вече околийски) център Дупница. Тогава Дупнишка околия е съставена от селски общини, при което, Пастух, заедно с общинския център Скрино и Цървище, влиза в Скринска селска община. Селото остава в това положение десетилетия наред.
През 1880 г. населението на Пастух наброява 373 жители. През 1893 г. обработваемата земя на селото възлиза на 4032 дка, от които 2297 дка ниви, 1533 дка гори, 187 дка лозя, 57 дка ливади и др. Основен поминък на населението продължава да бъде животновъдство и земеделие (производство на зърнени храни, тютюн, лозарство и овощарство). Развиват са и домашните занаяти - има 6 воденици, 2 кръчми, тепавица, бакалница, обущарница.
Изглед на старата част на ПастухВ първите десетилетия на ХХ в. поради нарастване броя на населението и ограничената площ на обработваемата земя в селското землище някои селяни търсят препитание в други селища, но предимно в Дупница, където впоследствие се установяват. Това е главната причина за бавния и дори отрицателен прираст на населението в селото, добре засвидетелстван от наличните статистически данни. През 1900 г. в Пастух живеят 446 души, през 1920 г. - 430, 1926 г. - 430, 1934 г. - 433 д.
През 1915 г. в Пастух е открито първото начално училище, в къщата на заможния селянин Стоичко Цървинячки, дядо на Борис Стоичков (един от кметовете на селото и дългогодишен учител в ТМЕТ – Дупница). След това училището се мести в други частни къщи, до 1926 г., когато с доброволчески труд и дарения пастушанци си построяват хубава училищна сграда. Дългогодишни учители в него до 1944 г. са семейство Радка и Славчо Герови от Самоков. Децата в училището се обучават в една слята паралелка от I-ви до IV-ти клас, в която броя на учениците достига до около 30. Пастушкото училище е закрито през 1972 г. поради нидостиг на деца (през последната година учат едва около 7).
След 9.09.1944 г., с идването на социалистическата атеистична власт, настъпва коренен поврат в развитието на Пастух. Първи са засегнати по-имотните селяни – някои от тях са убити без съд и присъда. При национализацията на земята и образуването на ТКЗС - „Нов път“ (1956 г.) частната земеделска земя и добитък са отнети от стопаните. Това оставя много пастушански семейства без препитание и ги принуждава да търсят работа в близките градове: Дупница, Кюстендил, Бобов дол, и дори по-далеч: Перник, София и др. Тези процеси предизвикват поредната изселническа вълна, отново засвидетелствана от статистическите данни, отразяващи броя на населението: през 1946 г. - 468 ж.; 1956 г. - 381 ж.; 1965 г. - 267 ж.; 1975 г. - 140 ж.; 1984 г. - 88 ж.
Тежък удар е нанесен и върху духовния живот на запазилото дотогава самобитния си характер селище. Унищожени са духовните устои, които в продължение на векове са поддържали българския дух. Комунистическите функционери не се въздържат да посегнат дори на светите места – църквите, параклисите и оброчищата, които биват поругани, разрушени и изоставени. Тогава е разрушена средновековната църква „Св. Димитър“, а от камъните ѝ е построена къща.
До 1950 г. Пастух представлява изолирано от околния свят селище, до което водят тесни коларски пътища. Днешният път Бобошево – Пастух – Невестино по поречието на Струма е прокаран едва в края на 40-те години на XX в. Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1962 г., асфалтирани са площадът и шосето (1978 г.), построен е мост над река Струма.
До 1978 г. село Пастух  административно се числи към община Бобошево, която е в границите но бившата Дупнишка околия. Но от януари 1979 г. с Указ № 2294/22.12.1978 на Държавния съвет на НРБ селото, заедно със селата Мърводол и Долна Козница, е включено в състава на община Невестино (бивша Кюстендилска околия).
БезвремиеСлед 45 години социалистическо управление, при настъпването на т.нар. „демократични промени“ през 1989 г. Пастух е почти обезлюдено, с население от около 60 жители, предимно стари хора. След това животът в сБяла спретната къщурка...елото е донякъде съживен благодарение на няколко завърнали се след пенсиониране пастушанци. Тогава край река Струма се появяват и няколко вили за гости, което спомага за присъствието на Пастух в туристическите справочници и почти го превръща в туристическа дестинация. Но това съвсем не е достатъчно.
С цялата си приказно красива природа, с уникалните си забележителности, с множеството културно-исторически паметници, Пастух има потенциала да бъде нещо много повече.
Перспективите за развитие на селото се разкриват в съживяване на традиционното земеделие (предимно лозарство и овощарство) и разработване на разнороден туризъм - риболовен, селски, културен и поклоннически.



Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
2. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
3. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, изд.БАН, София, 1988 г., с.499.
4. Захариев, Й. Пиянец. В: Сборник за народни умотворения, книга XIV, София, 1949 г.
5. Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
6. Иванов, Й. Български старини из Македония (фототипно издание), София, 1970 г.
7. Иречек, К. Пътувания из България, София, 1974 г.
8. Кацаров, Гаврил - Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония, София, 1921 г.
9. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
10.  Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
11. Стоjановић, Љ. Стари српски родослови и летописи. Београд – Сремски Карловци, 1927 г.
12.  Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
13.  Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.
14.  Местни осведомители: Борис Стоичков (р. 1938 г.); Александър Горов


"Св. Богородица" - с. Пастух

Църквата "Св. Богородица" се намира на около 3 км източно от село Пастух, в местността "Скалето", при средновековната крепост "Градището". Последната е разположена вър...
» виж детайли

"Св. Георги" - с. Пастух

Средновековната църква „Св. Георги“ се намира на около 3 км източно от село Пастух, в местността „Заград“. Разположена е в най-високата част на малко възвишение, на левия бр...
» виж детайли

"Св. Иван" - с. Пастух

Късносредновековната църква "Св. Иван" се намира в местността "Долни манастир", на около 1 км южно от село Пастух, непосредствено в ляво от шосето Кюстендил – Бобошево, на...
» виж детайли

"Св. Троица" - с. Пастух

Късносредновековната църква "Св. Троица" се намира на около 2 км североизточно от центъра на с. Пастух, в местността "Селище", на левия бряг на р. Струма. Представлява едно...
» виж детайли


Света вода - с. Пастух

Светата вода, известна още и като „Старата чешма“, се намира в южния край на село Пастух, в местността „Старите гробища“. Водата от тази чешма се почита от местните жит...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"