ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Коркина
 

Изглед на село КоркинаКоркина е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 80 км югозападно от столицата София, на 30 км източно от областния център – гр. Кюстендил и на 18 км североизточно от стария административен (околийски) център – гр. Дупница. Землището на с. Коркина граничи със селата: Новоселяне (на изток), Горна Козница (на запад), Углярци (на северозапад), Мала Фуча и Бабино (на север-североизток) и Шатрово (на юг).
Коркина и РазметаницаСело Коркина принадлежи на историко-географската област Разметаница. Множеството му махали са пръснати сред югоизточните предпланински Коркинските възвишения - от ляво на дясно: Големи и Малък Връм, Голак и вр. Шабаница в Конявска планинавъзвишения на Конявска планина. Това са верижно разположените от югоизток към северозапад хълмове: Голем Връм, Мали Връм, двувърхият Голак с височините Голак (916 м) и Бандерата (Орото) и по-ниските: Свети Спас и Кромидар (на изток). Средната надморска височина на селото е 691 м.  Обширното селско землище, обхващащо площ от 19,343 km², е изцяло заето от планински и полупланНа влизане в Коркинаински релеф. На северозапад то се простира в Конявска планина, където се намира и най-високата му точка – връх Шабаница (1163 м). Най-ниското място в коркинското землище - около 530 м Кметството на с. Коркинан. в. е разположено в югозападния му край, в долното течение на река Габрешевска, малко преди последната да се влее в р. Козничка.
Особеностите на местния ландшафт и климат благоприятстват за развитието на овощарство и лозарство, които до близкото минало са били добре застъпени.

Земите върху които се е установило днешното село Коркина имат многовековна и богата история. Макар и съвсем слабо проучен, в района се намират достатъчно следи, недвусмислено свидетелстващи за поселищен живот от дълбока древност. В западния край на селото, в източното подножие на Голак, при изкопни работи е разкрит античен некропол, чиито погребения са били извършвани след кремация на покойниците. Находките не са изследвани от археолози, но ако се вземе предвид аналогията с разкритата погребална практика (чрез кремация) край недалечното с. Дрен (Радомирско), то тукашният  некропол и селището, към което той е принадлежал, в най-общи линии могат да бъдат определени като тракийски и датирани към VI-V в. пр. Хр.

Древни артефакти при "Гробо на Св. Илия"В близост до некропола, в самото източно подножие на Голак, се намира друг обект, известен сред местните жители като „Гробо на Свети Илия“, който също не е проучен, но по струпаните на мястото големи каменни блокове може да се предположи, че това е антична гробница. В подкрепа на тава съждение има и една Оброчището "Св. Илия"местна легенда, която свързва „Гробо“ с оброка „Св. Илия“, намиращ се на връх Голак. Известно е че оброчищата и черквите, посветени на Св. Илия, в повечето случаи са строени на мястото на стари езически светилища. В случая не е направено подтвърждение, което не изключва вероятността на Голак да е имало трако-римско (езическо) светилище.
Възвишението Големи Връм с разположената на него късноантична крепостПрез античността от тук е минавал един от главните римски военни пътища – т. нар. „Далматински път“, който свързвал Константинопол с Драч на Адриатическо море. Във връзка с охраната му през късната античност е била изградена крепостта на възвишението Големи Връм, където днес се пресичат Част от трасето на древния "Далматински път"границите на землищата на с. Коркина, с. Шатрово и с. Новоселяне. На това място все още личат очертанията на крепостните стени и се намира изобилие от културни останки. Пътят е минавал южно от крепостта и се е отправял на запад към Пауталия (дн. Кюстендил) през днешната местност „Станците“. Името на последната вероятно произхожда от намиралата се на това място крайпътна станция. Артефакти от крепостта край древния път от Сердика за МакедонияНедалеч от днешното село Коркина, през Конявска планина, е минавал друг важен път, който е идвал от Сердика и отправяйки се на юг към Македония е пресичал перпендикулярно "Далматинския път" (вероятно при махалата Друмо на с. Горна Козница). Край този път е имало крепост - стражеви пост, чиито останки и днес могат да се видят над пътя Коркина - Горна Козница, до м. "Модрио камик" и изчезналото селище Габрашево.Местността "Станците"
Въпросните древени друмища са били използвани и през средновековието, дори до XIX в. Това дава основание да се приеме, че около тях са съществували селища и през средновековието, които навярно са били наследници на по-стари - антични или по-късно възникнали. Към тази теза насочват наличието на археологически останки от няколко селища и изобилието на имена на местности със старинен произход: Деривол, Висигаз, Пръчикрак, Забел и др.

Местността "Камико" с находище на див божурОстанки от антични градежи и изобилие от строителна и битова керамика се намират и в живописната местност "Камико", където в миналото е бил разкрит масивен зид с добре обработени каменни блокове, използвани от местните жители за строителен материал. Вероятно на това място е съществувала антична вила или укрепление (укрепено селище).

Крепостта "Връм" (в дясно) и РазметаницаИмето на покрайнината Разметаница, в която се намира с. Коркина за пръв път се споменава от византийския хронист Скилица във връзка с драматичните  събития в България през последната четвърт на X в. Предполага се, в този район са се намирали именията на брата на цар Самуил, Арон. Тук някъде по заповед на Самуил през лятото на 976 г. е бил избит Ароновия род. Историята за братоубийствената война е застъпена и в местния фолклор чрез множеството легенди, интерпретиращи по един или друг начин въпросните събития. Според една от легендите името „Разметаница“ идва от това, че преди решителната Днешното с. Коркина и възвишенията Мали и Големи Връмбитка цар Самуил „разметал“ - подреждал войските си в м. „Царичина“ (при днешното с. Големо село), и от там цялата покрайнина била наречена Разметаница. Интересно е че почти всяко село в Разметаница, включително и с. Коркина, претендира в землището му да се намират „дворците на Арон“ (с. Шатрово, с. Голем Върбовник и др.). Това няма как да бъде доказано, ако не се направят повсеместни и задълбочени археологически проучвания.
Изглед от вр. Голак към селото и РазметаницаВ историческите извори, осветяващи по-късните събитията от българската история, областта Разметаница не се споменава, но е известно, че след гибелта на последния владетел на Първото българско царство - Иван Владислав (1015-1018 г.), тези земи са включени в пределите на Византийската империя за близо два века.
В средновековието през днес известното коркинско землище е минавал и един от главните пътища свързвали Средец с Македония и Бяло море, който пресичал в близост разположеният перпендикулярно „Далматински път“. Голяма е вероятността именно около днешното село да се е намирал междинният пътен пункт – крепостта Град или Градар, споменаван в редица исторически извори. Локализирането му до с. Коркина, Дупнишко е отразено единствено в един османски данъчен документ – Обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г.
В „Историята на кръстоносците“ се разказва, че през 1189 г. войските на Третия кръстоносен поход, на път за „богатата област, наречена Влахия, отстояща недалеч от Солун“, наред с Филипопол, „подчиниха под властта си и по-далечни земи и градове и навлязоха в областта Градец (regionem Gradniz)“. Изворите сочат, че по същото време, вероятно в съюз с кръстоносците, сръбският велик жупан Стефан Неманя разорил множество крепости, включително и Градац -  „.....и расипа Грькомь градь Срѣдъць и Петръник и Землънь и Велбоуждь и Житомискь и Скопль и Лешекь и Градаць и Призрень“.
Изглед на Разметаница от вр. КолошРазметаница отново влиза в границите на българското царство (Второто) при цар Калоян (1197-1207 г.). След смъртта на цар Иван Асен II (1218-1241 г.) съдбата й е много променлива. През този период областта минава ту в български, ту във византийски ръце, а след злополучната за България Вълбъждка битка в 1330 г. вероятно става притежание и на сръбското кралство. С оглед на това не е изключена възможността крепостта Град/Градар да е била погранична, при положение, че недалечната твърдина Извор (при с. Извор, Радомирско) е била такава. В последната, след смъртта на цар Михаил Шишман (ранен в битката), е бил подписан мирният договор между България и Сърбия - „... вь мѣсто рекомо Извори...“. Тук трябва да се спомене, че в северозападния край на коркинското землище, в Конявска планина, се намира местността „Шишман“. Произходът на това старинно име не е изяснен, но е близко до мисълта да се свърже с горе описаните събития.
Коркинската част от Конявска планина, от където е минавал пътят Средец - МакедонияПо-късно, при царете Иван-Александър и Иван Шишман, до превземането на София от османлиите през 1382 г., Разметаница влиза в Търновското царство. След това областта е включена в пределите на васалното на Османската империя Велбъждско княжество, чийто последен християнски владетел е Константин Драгаш (1378-1395 г.), син на деспот Деян и зет на българския цар Иван-Александър.
През 1930 г. в землището на с. Коркина случайно е била намерена една изключително ценна и интересна находка – сребърна лъжица с надпис: „ВЛАДИМИРОВА ЛЪЖИЦА“ и с врязан по нея кръст и пластична украса с изображение на рицарска глава с шлем. Това което със сигурност се разбира от лъжицата, е че тя е изработена през XIII-XIV в. в западноевропейско ателие и е принадлежала на някой си Владимир, който изповядвал християнската вяра и е българин по произход.  Местонахождението и особеностите на този средновековен Намерената край с. Коркина сребърна лъжица (по Щерева)движим паметник пораждат множество въпроси, във връзка с които могат да се направят няколко предположения. Едното от тях е, че въпросната вещ е попаднала тук чрез западни търговци (дубровнишки), които са използвали споменатия път от Средец към Македония и е станала притежание на местния велможа – Владимир, вероятен владетел на крепостта Град/ Градац. Има вероятност Владимир никога да не е живял и да не се е подвизавал по тези, където векове по-късно е била намерена неговата лъжица. Не е изключено тя да е била донесена като плячка от някой участник в похода срещу влашкия войвода Мирчо през 1395 г., в който местният деспот Константин Драгаш участва с войската си като васал на султан Баязид и в сражението при Ровине намира смъртта си.
Велбъждското деспотство, след като в 1373 г. става васално на Османската империя, окончателно престава да съществува вероятно през 1427-1428 г., като последен негов владетел е Юсуф (вероятно доведен син на Константин, или пък приел исляма негов роден син с християнско име Стефан, също деспот). Може да се приеме, че падането на тукашната крепост-селище Град/Градар под турска власт е станало приблизително през този период.
Стара коркинска къщаПървите писмени сведения за предшественика на днешното село Коркина, който е най-вероятният наследник на свързаното с крепостта средновековно селище, срещаме в османските данъчни документи от XVI в. В обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. то е записано под името Коргино и с второ название Град. По това време е било населено с 48 християнски семейства, които плащали общ данък от 3000 акчета. Селото е било „хас (ленно владение) на най-благородният министър“ на султана. Интересно е че към него е начислена мезра (някогашно село) Градар. От същия документ се разбира и, че земята на Коркина е била обработвана от жители на селата: Новосело, Раковец, Жедино, Петреница, Долни Кознец, Кленовик, Врбовник и др. От това сведение вадим важното заключение, че през XVI в. все още е била запазена връзката с някои радомирски и дупнишки села, чрез обработваната от жителите им земя на хасовото владение - мезрата Градар, което било господарско и през XIII-XIV в.
Излед на Коркина от северВъв формирането на село Коркина в днешните му граници са участвали и отдавна изчезналите селища: Габрашево, Сенокос, Милчанец, Кральев дол, Соколчево и Валог. Повечето от тях съществували до към XV-XVII в., когато поради ред причини били разорани, а землищата им усвоени и включени към това на Коркина. Част от жителите на тези селища се заселили на по-близки и по-далечни места, където създали нови селища със старите имена (Габрешевци, Кралев дол и Сенокос), но е имало и такива, които останали тук, вливайки се в съседното Коргино/ Коркина. Споменът за тях е запазен чрез местните топоними и някои оскъдни материални следи.
Местността "Габрешево"  Село Габрешево се е намирало в днешната едноименна местност, в средното течение на р. Габрешевска, на около 4 км северозападно от селската черква. В близост е разположен природният скален феномен „Момата“. Днес все още могат да се забележат очертанията на старата габрешевска църква, известна сред местното население като „Цръквето“. Според преданията над селото и м. „Модрио камик“ е имало кале, което е охранявало Скалният феномен "Момата"древния път от Средец за Македония. Сведения за Габрешево намираме в османските данъчни регистри от 1570/73 г., от които разбираме че то е било с население от 49 християнски семейства (при Коркина са 48) и синорът ми е граничил с този на селото Кореница (Коркина). Съществуват предположение, че част от изселилите се жители на разореното село са дали името на с. Габрешевци, Кюстендилско. Днес две махали на Коркина носят името „Габрешево“ - Долно и Горно Габрешево.
Поглед към връх Шабаница (в дясно), където се намира м. "Валог"  Село Валог се е намирало в едноименната днешна местност (на около 8 км северозападно от черквата), в непосредствена близост до най-високата част на коркинското землище – връх Шабаница. То е било разположено в близост до пътя Средец – Македония и вероятно жителите му са били ангажирани с неговата Оброчището "Св. Петка" до разклона за м. "Валог"охрана. Днес на разклона от споменатия пътя за м. „Валог“ се намира оброчището „Св. Петка“, издигнато върху стара църква или параклис. На мястото на изчезналото селище добре се личат руините от стари зидове.
Има вероятност в района на въпросното селище Валог да се е намирало и старото село Новосел, предшественик на днешното с. Новоселяне.
  Селото Соколчево се е намирало в едноименната днешна местност, на около 5 км  северозападно от черквата, в дол от Конявска планина. Единственото сведение за това селище намираме в османския данъчен регистър от 1570/73 г., където то е Стар локален път от с. Соколчево към главния път Сердика - Македониязаписано като „мезра Соколчево – обработвана от жителите на селата Коргино и Габрешево“, което ще рече, че по това време то вече не е съществувало. Днес в местността се забелязват слаби следи от отдавнашен живот. Преди години тук е бил открит воденичен камък. Старинната форма на името „Соколчево“, освен че говори за средновековния произход на селището,   допуска и възможността в него да са пребивавали соколари – хора обучаващи соколи за лов.
Местността "Кральев дол"  Село Кральев дол се е намирало в едноименната местност в южната част на днешното землище на с. Коркина. То е било разположено северно от м. „Станците“, през която е минавал древният римски „Далматински път“ (виж по-горе). Днес на предполагаемото селищно място се намират руини от сгради, очертанията на постройка, наподобаваща църква, некропол и изобилие от културни останки. Личното име „Кральев дол“ говори за старинния произход на съществувалото на това място селище. Според местните предания жителите на разореното тукашно село основали с. Кралев дол, Пернишко. Но това трябва да е станало преди средата на XV в., защото към края наОстанки от някогашното селище същия век, според османските данъчни регистри,  пернишкото Кралев дол вече е присъствало на днешното си място. В този ред на мисли може да се спомене удивителната прилика между диалектите на двете села (Коркина и Кралев дол), както и наличието на едни и същи имена на местности. Интересен е и фактът, че пернишкото село Кралев дол има сериозни основания да претендира за родно място на първия ни възрожденец Паисий Хилендарски.
Местността "Сенокос"  Село Сенокос се е намирало в днешната едноименна Вековният бряст, известен тук като "Дабьето"местност, на около 2 км североизточно от черквата, в улеообразен дол. То е било разположено около  м. ”Долен Бойчатец” и м. ”Дабьето”. При последната днес се извисява дънера на вековен бряст. Според преданието на това място се е намирала църквата на Сенокос. В цялата местност се забелязват следи от отколешен поселищен живот – Махалата Сенокосочертания на зидове, фрагменти от строителна и битова керамика и др. В местния фолклор се утвърдила тезата, че разбягалите се жители на опустошеното от турците селище образували съседното с. Новоселяне и с. Сенокос, Благоевградско. Днес над м. „Сенокос“ е разположена едноименната коркинска махала. 
Изглед на Горната махала (на преден план)  Село Милчанец се е намирало в източното подножие на хълма Голак, на мястото на днешната Горна махала на с. Коркина, където са разположени черквата „Св. Николай“ и селската чешма. Наличните данни сочат, че то е възникнало върху древно селище от трако-римския период (виж по-горе). Днешното село Коркина се установява и разраства около тази местност едва през XX в.

Големият брой християнски култови обекти (общо 12) в землището на с. Коркина говорят за съхранените през вековете духовни традиции у местното българско население. Могат да се посочат следните свети места:

1. Храм „Св. Николай“ - изграден в 1869 г. вероятно върху по-стар такъв. Днес църквата се намира в руини, а до нея е изградена нова, носеща същото име.
2. Оброчище „Дабьето“ - полуизсъхнал вековен бряст в м. „Сенокос“. Според преданието до него се е намирала църквата на изчезналото село Сенокос.
3. Оброчище „Св. Спас“ - намирало се е на едноименния хълм в източния край на селото, където сега са разположени гробищата на селото. Поради разширяване на селското гробище и недостиг на място, то е било унищожено.
4. Оброк „Св. Димитър“ - намира се на около 200 м югозападно от черквата в частен имот. Не се поддържа.
5. Оброк „Св. Трифон“ - намира се на около 500 м югоизточно от селото. На мястото има каменен кръст.
6. Оброк „Св. Петка“ - намира се на около 700 м югозападно от селото. Не се поддържа.
7. Оброчище „Гробо на Св. Илия“ - намира се на около 500 м западно от черквата. Разрушено е и не се поддържа.
8. Оброк „Св. Илия“ - намира се на самия връх Голак.
9. Оброк на неизвестен светец – намира се на около 400 м северозападно от църквата. Мястото е означено със старинен каменен кръст. Не се поддържа.
10. Местност „Цръквето“ - намира се в м. „Габрешево“, на около 4 км северозападно от черквата. На мястото има руини от църква, принадлежала на заличеното село Габрешево.
11. Оброк „Св. Петка“ - намира се в Конявска планина, в ляво до стария път Сердика-Македония, на разклона за м. „Валог“. На мястото се личат очертанията на старинен параклис или църква.
12. Оброк „Св. Богородица“ - намира се в Конявска планина, в ляво на пътя Сердика – Македония, на разклона за м. „Соколчево“. На мястото има останки от стар параклис или църква.

Мястото където се е намирала кулата на чифликаИзвестно е че през XVIII и XIX в. село Коркина вече е било разположено на мястото, където е днешният му център, известен като „Селото“. Къщите са били групирани около чифлика (бейската кула), който имал 1000 дка земя и  владян от дупнишки турчин. По това време турци в селото не е имало, а коркинци са живели покрай чифлика като ратаи. След Освобождението 40-те домакинства на бившите наемни работници се сдружават и закупуват чифлишките земи.
Чешмата в Горната махала, м. "Милчанец"Освобождението (1878 г.) заварва Коркина като най-многолюдното село в Разметаница – със 123 къщи и около 650 жители. В следосвобожденския период, до 1944 г., с. Коркина запазва първенствуващото си място в района. В по-голяма част от това време то е център на селска община. Селото достига най-голямата си населеност през 1946 г., когато в него са живели 1543 жители.  
Старото училищеОсновното училище в Коркина е открито през 1878 г., като първоначално се  е помещавало в керпичена постройка с две класни стаи и една канцелария над тях. В градежа на сградата са били използвани материали от развалената бейска кула, която се е намирала в близост. През 1914 г. е открито начално училище и в махалата Долно Габрешево, а в 1932 г. е построена училищната сграда до черквата „Св. Николай“. Новата двуетажна и масивна училищна сграда с просторни и слънчев стаи е построена през 1965 – 1967 г. Най-голям брой ученици в Коркина са се обучавали през учебната 1957/58 г. - 240,  от 1-ви до 7-ми клас. Училището в Коркина е окончателно закрито през 1992 г.
Местното читалище „Христо Ботев“ е създадено през 1927 г.
Роденият в с. Коркина Димитрий Миахйлов - КазакОт с. Коркина произхождат множество прочути личности. Сред тях присъства  един от първите кметове на гр. Дупница, Димитрий Михайлов – Казак (1835-1902 г.). Останал сираче, той напуска родното село си село едва 12-15 годишен и отива да работи като чирак из дупнишките ханища. Към 1855-1860 г. служи няколко години в турски кавалерийски отряд в Анадола под командата на Садък паша (Чайковски). Завръща се в гр. Дупница облечен с хубава кавалерийска униформа, поради което гражданството го нарекло Димитрий Казак. Кметувал е в града през 1887-1892 г., по време на правителството на Стамболов. До края на мандата си променя облика на Дупница осезателно. Изменя турския архитектурен вид на града, подпомага бедното населението като създава специални социални грижи за тях, построява първата обществена сграда  - светското училище „Св. Св. Кирил и Методий“.
От Коркина произхожда и родът на един от най-бележитите български археолози, Георги Китов (1943 – 2008 г.). Той посвещава целия си живот в откриването и проучването на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия. През последната четвърт на XX в. е направил множество значителни открития, Археологът с едно от големите му открития - маската на тракийския цар Севт IIIсвързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс - хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други. Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.

Пролет в КоркинаДнес с. Коркина напълно се вмества в общата нерадостна картина за страната, разкриваща обезлюдяване и заличаване на българското село. Постоянно живеещите в селото към 2013 г. са около 140 жители, от които повечето стари хора. Земеделието и животновъдството, давали векове наред поминък на местното население, са съвсем замрели и едва Пейзаж от Коркинасъществуват. Големият потенциал в лицето на уникалната природа и изобилието на културно-исторически паметници не се оползотворява.
С оглед на тези свои дадености, при една умела държавна политика, Коркина има реалните възможности да се превърне в цветущо селище, с развито селско стопанство и привлекателен туризъм.


Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Иванов, Й. Български старини из Македония, БАН, 1931 г.
3. Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г.
4. Меджидиев, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г.
5. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969
6. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
7. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
8. Щерева, Ирина. Интересен паметник на средновековната металопластика., ГНАМ, т. VIII, 1992 г., с. 269-274.
9. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
10. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
11. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009
12. В описанията е използвана информация предоставена от местните осведомители: Стоян Терзийски (р. 1951 г.)


"Св. Николай" - с. Коркина

Възрожденската черква „Св. Николай“ се намира в Горната махала на с. Коркина, в местността „Милчанец“. Разположена е на обгледно място, срещу селската чешма. История: ...
» виж детайли


"Цръквето" - с. Коркина

Средновековната църква „Цръквето“ се намира на около 5 км северозападно от центъра на село Коркина (кметството), в местността „Габрашево“. Разположена е върху източния склон...
» виж детайли


Оброк „Св. Богородица“ - с. Коркина

Оброкът „Св. Богородица“ се намира на около 6 км северозападно от черквата на с. Коркина. Разположен е в Конявска планина на 1014 м н. в., на кръстопът при който се пресичат стар път, с...
» виж детайли

Оброк „Св. Петка“ - с. Коркина

Оброкът „Св. Петка“ се намира на около 700 м югозападно от село Коркина. Разположен е сред необработваеми ниви в южното подножие на възвишението Голак. Днес единственият белег, който ...
» виж детайли

Оброк „Св. Петка“ с руини от църква - с. Коркина

Оброкът „Св. Петка“ с руини от църква се намира на около 8 км северозападно от с. Коркина. Разположен е в Конявска планина на 1056 м н. в., в ляво до стария път Сердика - Македония, на ...
» виж детайли

Оброк „Св. Трифон“ - с. Коркина

Оброкът „Св. Трифон“ се намира се на около 500 м югоизточно от село Коркина. Разположен е в слог сред обработваема нива. Днес на мястото има стар каменен (от пясъчник) кръст. По форма...
» виж детайли

Оброк "Св. Димитър" - с. Коркина

Оброкът „Св. Димитър“ се намира се на около 200 м югозападно от черквата на с. Коркина. Разположен е под старо дърво - „джанка“ (дива слива) в частен имот, собственост Георг...
» виж детайли

Оброк "Св. Илия" - с. Коркина

Оброкът "Св. Илия" се намира западно от с. Коркина. Разположен е в най-високата част на върха Голак (916 м н. в.). На мястото има забит в земята каменен стълб с височина от около 120 см...
» виж детайли

Оброк на неизвестен светец - с. Коркина

Оброкът на неизвестен светец се намира на около 400 м северозападно от църквата на с. Коркина. Разположен е на малко възвишение сред необработваеми ниви. Мястото е означено с продълговат камък, з...
» виж детайли

Оброчище „Гробо на Св. Илия“ - с. Коркина

Оброчището, известно сред местното население като „Гробо на Свети Илия“, се намира на около 500 м западно от черквата на с. Коркина. Разположено е в източното подножие на възвишението Г...
» виж детайли

Оброчище "Дабьето" - с. Коркина

Оброчището „Дабьето“ се намира на около 2 км северно от центъра на с. Коркина. Разположено в местността „Сенокос“, насред ливада в недълбок дол. Днес на мястото стои дънер...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"