Коркина е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 80 км югозападно от столицата София, на 30 км източно от областния център – гр. Кюстендил и на 18 км североизточно от стария административен (околийски) център – гр. Дупница. Землището на с. Коркина граничи със селата: Новоселяне (на изток), Горна Козница (на запад), Углярци (на северозапад), Мала Фуча и Бабино (на север-североизток) и Шатрово (на юг).
Село Коркина принадлежи на историко-географската област Разметаница. Множеството му махали са пръснати сред югоизточните предпланински възвишения на Конявска планина. Това са верижно разположените от югоизток към северозапад хълмове: Голем Връм, Мали Връм, двувърхият Голак с височините Голак (916 м) и Бандерата (Орото) и по-ниските: Свети Спас и Кромидар (на изток). Средната надморска височина на селото е 691 м.  Обширното селско землище, обхващащо площ от 19,343 km², е изцяло заето от планински и полупланински релеф. На северозапад то се простира в Конявска планина, където се намира и най-високата му точка – връх Шабаница (1163 м). Най-ниското място в коркинското землище - около 530 м н. в. е разположено в югозападния му край, в долното течение на река Габрешевска, малко преди последната да се влее в р. Козничка.
Особеностите на местния ландшафт и климат благоприятстват за развитието на овощарство и лозарство, които до близкото минало са били добре застъпени.

Земите върху които се е установило днешното село Коркина имат многовековна и богата история. Макар и съвсем слабо проучен, в района се намират достатъчно следи, недвусмислено свидетелстващи за поселищен живот от дълбока древност. В западния край на селото, в източното подножие на Голак, при изкопни работи е разкрит античен некропол, чиито погребения са били извършвани след кремация на покойниците. Находките не са изследвани от археолози, но ако се вземе предвид аналогията с разкритата погребална практика (чрез кремация) край недалечното с. Дрен (Радомирско), то тукашният  некропол и селището, към което той е принадлежал, в най-общи линии могат да бъдат определени като тракийски и датирани към VI-V в. пр. Хр.

В близост до некропола, в самото източно подножие на Голак, се намира друг обект, известен сред местните жители като „Гробо на Свети Илия“, който също не е проучен, но по струпаните на мястото големи каменни блокове може да се предположи, че това е антична гробница. В подкрепа на тава съждение има и една местна легенда, която свързва „Гробо“ с оброка „Св. Илия“, намиращ се на връх Голак. Известно е че оброчищата и черквите, посветени на Св. Илия, в повечето случаи са строени на мястото на стари езически светилища. В случая не е направено подтвърждение, което не изключва вероятността на Голак да е имало трако-римско (езическо) светилище.
През античността от тук е минавал един от главните римски военни пътища – т. нар. „Далматински път“, който свързвал Константинопол с Драч на Адриатическо море. Във връзка с охраната му през късната античност е била изградена крепостта на възвишението Големи Връм, където днес се пресичат границите на землищата на с. Коркина, с. Шатрово и с. Новоселяне. На това място все още личат очертанията на крепостните стени и се намира изобилие от културни останки. Пътят е минавал южно от крепостта и се е отправял на запад към Пауталия (дн. Кюстендил) през днешната местност „Станците“. Името на последната вероятно произхожда от намиралата се на това място крайпътна станция. Недалеч от днешното село Коркина, през Конявска планина, е минавал друг важен път, който е идвал от Сердика и отправяйки се на юг към Македония е пресичал перпендикулярно "Далматинския път" (вероятно при махалата Друмо на с. Горна Козница). Край този път е имало крепост - стражеви пост, чиито останки и днес могат да се видят над пътя Коркина - Горна Козница, до м. "Модрио камик" и изчезналото селище Габрашево.
Въпросните древени друмища са били използвани и през средновековието, дори до XIX в. Това дава основание да се приеме, че около тях са съществували селища и през средновековието, които навярно са били наследници на по-стари - антични или по-късно възникнали. Към тази теза насочват наличието на археологически останки от няколко селища и изобилието на имена на местности със старинен произход: Деривол, Висигаз, Пръчикрак, Забел и др.

Останки от антични градежи и изобилие от строителна и битова керамика се намират и в живописната местност "Камико", където в миналото е бил разкрит масивен зид с добре обработени каменни блокове, използвани от местните жители за строителен материал. Вероятно на това място е съществувала антична вила или укрепление (укрепено селище).

Името на покрайнината Разметаница, в която се намира с. Коркина за пръв път се споменава от византийския хронист Скилица във връзка с драматичните  събития в България през последната четвърт на X в. Предполага се, в този район са се намирали именията на брата на цар Самуил, Арон. Тук някъде по заповед на Самуил през лятото на 976 г. е бил избит Ароновия род. Историята за братоубийствената война е застъпена и в местния фолклор чрез множеството легенди, интерпретиращи по един или друг начин въпросните събития. Според една от легендите името „Разметаница“ идва от това, че преди решителната битка цар Самуил „разметал“ - подреждал войските си в м. „Царичина“ (при днешното с. Големо село), и от там цялата покрайнина била наречена Разметаница. Интересно е че почти всяко село в Разметаница, включително и с. Коркина, претендира в землището му да се намират „дворците на Арон“ (с. Шатрово, с. Голем Върбовник и др.). Това няма как да бъде доказано, ако не се направят повсеместни и задълбочени археологически проучвания.
В историческите извори, осветяващи по-късните събитията от българската история, областта Разметаница не се споменава, но е известно, че след гибелта на последния владетел на Първото българско царство - Иван Владислав (1015-1018 г.), тези земи са включени в пределите на Византийската империя за близо два века.
В средновековието през днес известното коркинско землище е минавал и един от главните пътища свързвали Средец с Македония и Бяло море, който пресичал в близост разположеният перпендикулярно „Далматински път“. Голяма е вероятността именно около днешното село да се е намирал междинният пътен пункт – крепостта Град или Градар, споменаван в редица исторически извори. Локализирането му до с. Коркина, Дупнишко е отразено единствено в един османски данъчен документ – Обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г.
В „Историята на кръстоносците“ се разказва, че през 1189 г. войските на Третия кръстоносен поход, на път за „богатата област, наречена Влахия, отстояща недалеч от Солун“, наред с Филипопол, „подчиниха под властта си и по-далечни земи и градове и навлязоха в областта Градец (regionem Gradniz)“. Изворите сочат, че по същото време, вероятно в съюз с кръстоносците, сръбският велик жупан Стефан Неманя разорил множество крепости, включително и Градац -  „.....и расипа Грькомь градь Срѣдъць и Петръник и Землънь и Велбоуждь и Житомискь и Скопль и Лешекь и Градаць и Призрень“.
Разметаница отново влиза в границите на българското царство (Второто) при цар Калоян (1197-1207 г.). След смъртта на цар Иван Асен II (1218-1241 г.) съдбата й е много променлива. През този период областта минава ту в български, ту във византийски ръце, а след злополучната за България Вълбъждка битка в 1330 г. вероятно става притежание и на сръбското кралство. С оглед на това не е изключена възможността крепостта Град/Градар да е била погранична, при положение, че недалечната твърдина Извор (при с. Извор, Радомирско) е била такава. В последната, след смъртта на цар Михаил Шишман (ранен в битката), е бил подписан мирният договор между България и Сърбия - „... вь мѣсто рекомо Извори...“. Тук трябва да се спомене, че в северозападния край на коркинското землище, в Конявска планина, се намира местността „Шишман“. Произходът на това старинно име не е изяснен, но е близко до мисълта да се свърже с горе описаните събития.
По-късно, при царете Иван-Александър и Иван Шишман, до превземането на София от османлиите през 1382 г., Разметаница влиза в Търновското царство. След това областта е включена в пределите на васалното на Османската империя Велбъждско княжество, чийто последен християнски владетел е Константин Драгаш (1378-1395 г.), син на деспот Деян и зет на българския цар Иван-Александър.
През 1930 г. в землището на с. Коркина случайно е била намерена една изключително ценна и интересна находка – сребърна лъжица с надпис: „ВЛАДИМИРОВА ЛЪЖИЦА“ и с врязан по нея кръст и пластична украса с изображение на рицарска глава с шлем. Това което със сигурност се разбира от лъжицата, е че тя е изработена през XIII-XIV в. в западноевропейско ателие и е принадлежала на някой си Владимир, който изповядвал християнската вяра и е българин по произход.  Местонахождението и особеностите на този средновековен движим паметник пораждат множество въпроси, във връзка с които могат да се направят няколко предположения. Едното от тях е, че въпросната вещ е попаднала тук чрез западни търговци (дубровнишки), които са използвали споменатия път от Средец към Македония и е станала притежание на местния велможа – Владимир, вероятен владетел на крепостта Град/ Градац. Има вероятност Владимир никога да не е живял и да не се е подвизавал по тези места, където векове по-късно е била намерена неговата лъжица. Не е изключено тя да е била донесена като плячка от някой участник в похода срещу влашкия войвода Мирчо през 1395 г., в който местният деспот Константин Драгаш участва с войската си като васал на султан Баязид и в сражението при Ровине намира смъртта си.
Велбъждското деспотство, след като в 1373 г. става васално на Османската империя, окончателно престава да съществува вероятно през 1427-1428 г., като последен негов владетел е Юсуф (вероятно доведен син на Константин, или пък приел исляма негов роден син с християнско име Стефан, също деспот). Може да се приеме, че падането на тукашната крепост-селище Град/Градар под турска власт е станало приблизително през този период.
Първите писмени сведения за предшественика на днешното село Коркина, който е най-вероятният наследник на свързаното с крепостта средновековно селище, срещаме в османските данъчни документи от XVI в. В обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. то е записано под името Коргино и с второ название Град. По това време е било населено с 48 християнски семейства, които плащали общ данък от 3000 акчета. Селото е било „хас (ленно владение) на най-благородният министър“ на султана. Интересно е че към него е начислена мезра (някогашно село) Градар. От същия документ се разбира и, че земята на Коркина е била обработвана от жители на селата: Новосело, Раковец, Жедино, Петреница, Долни Кознец, Кленовик, Врбовник и др. От това сведение вадим важното заключение, че през XVI в. все още е била запазена връзката с някои радомирски и дупнишки села, чрез обработваната от жителите им земя на хасовото владение - мезрата Градар, което било господарско и през XIII-XIV в.
Във формирането на село Коркина в днешните му граници са участвали и отдавна изчезналите селища: Габрашево, Сенокос, Милчанец, Кральев дол, Соколчево и Валог. Повечето от тях съществували до към XV-XVII в., когато поради ред причини били разорани, а землищата им усвоени и включени към това на Коркина. Част от жителите на тези селища се заселили на по-близки и по-далечни места, където създали нови селища със старите имена (Габрешевци, Кралев дол и Сенокос), но е имало и такива, които останали тук, вливайки се в съседното Коргино/ Коркина. Споменът за тях е запазен чрез местните топоними и някои оскъдни материални следи.
  Село Габрешево се е намирало в днешната едноименна местност, в средното течение на р. Габрешевска, на около 4 км северозападно от селската черква. В близост е разположен природният скален феномен „Момата“. Днес все още могат да се забележат очертанията на старата габрешевска църква, известна сред местното население като „Цръквето“. Според преданията над селото и м. „Модрио камик“ е имало кале, което е охранявало древния път от Средец за Македония. Сведения за Габрешево намираме в османските данъчни регистри от 1570/73 г., от които разбираме че то е било с население от 49 християнски семейства (при Коркина са 48) и синорът ми е граничил с този на селото Кореница (Коркина). Съществуват предположение, че част от изселилите се жители на разореното село са дали името на с. Габрешевци, Кюстендилско. Днес две махали на Коркина носят името „Габрешево“ - Долно и Горно Габрешево.
  Село Валог се е намирало в едноименната днешна местност (на около 8 км северозападно от черквата), в непосредствена близост до най-високата част на коркинското землище – връх Шабаница. То е било разположено в близост до пътя Средец – Македония и вероятно жителите му са били ангажирани с неговата охрана. Днес на разклона от споменатия пътя за м. „Валог“ се намира оброчището „Св. Петка“, издигнато върху стара църква или параклис. На мястото на изчезналото селище добре се личат руините от стари зидове.
Има вероятност в района на въпросното селище Валог да се е намирало и старото село Новосел, предшественик на днешното с. Новоселяне.
  Селото Соколчево се е намирало в едноименната днешна местност, на около 5 км  северозападно от черквата, в дол от Конявска планина. Единственото сведение за това селище намираме в османския данъчен регистър от 1570/73 г., където то е записано като „мезра Соколчево – обработвана от жителите на селата Коргино и Габрешево“, което ще рече, че по това време то вече не е съществувало. Днес в местността се забелязват слаби следи от отдавнашен живот. Преди години тук е бил открит воденичен камък. Старинната форма на името „Соколчево“, освен че говори за средновековния произход на селището,   допуска и възможността в него да са пребивавали соколари – хора обучаващи соколи за лов.
  Село Кральев дол се е намирало в едноименната местност в южната част на днешното землище на с. Коркина. То е било разположено северно от м. „Станците“, през която е минавал древният римски „Далматински път“ (виж по-горе). Днес на предполагаемото селищно място се намират руини от сгради, очертанията на постройка, наподобаваща църква, некропол и изобилие от културни останки. Личното име „Кральев дол“ говори за старинния произход на съществувалото на това място селище. Според местните предания жителите на разореното тукашно село основали с. Кралев дол, Пернишко. Но това трябва да е станало преди средата на XV в., защото към края на същия век, според османските данъчни регистри,  пернишкото Кралев дол вече е присъствало на днешното си място. В този ред на мисли може да се спомене удивителната прилика между диалектите на двете села (Коркина и Кралев дол), както и наличието на едни и същи имена на местности. Интересен е и фактът, че пернишкото село Кралев дол има сериозни основания да претендира за родно място на първия ни възрожденец Паисий Хилендарски.
  Село Сенокос се е намирало в днешната едноименна местност, на около 2 км североизточно от черквата, в улеообразен дол. То е било разположено около  м. ”Долен Бойчатец” и м. ”Дабьето”. При последната днес се извисява дънера на вековен бряст. Според преданието на това място се е намирала църквата на Сенокос. В цялата местност се забелязват следи от отколешен поселищен живот – очертания на зидове, фрагменти от строителна и битова керамика и др. В местния фолклор се утвърдила тезата, че разбягалите се жители на опустошеното от турците селище образували съседното с. Новоселяне и с. Сенокос, Благоевградско. Днес над м. „Сенокос“ е разположена едноименната коркинска махала. 
  Село Милчанец се е намирало в източното подножие на хълма Голак, на мястото на днешната Горна махала на с. Коркина, където са разположени черквата „Св. Николай“ и селската чешма. Наличните данни сочат, че то е възникнало върху древно селище от трако-римския период (виж по-горе). Днешното село Коркина се установява и разраства около тази местност едва през XX в.

Големият брой християнски култови обекти (общо 12) в землището на с. Коркина говорят за съхранените през вековете духовни традиции у местното българско население. Могат да се посочат следните свети места:

1. Храм „Св. Николай“ - изграден в 1869 г. вероятно върху по-стар такъв. Днес църквата се намира в руини, а до нея е изградена нова, носеща същото име.
2. Оброчище „Дабьето“ - полуизсъхнал вековен бряст в м. „Сенокос“. Според преданието до него се е намирала църквата на изчезналото село Сенокос.
3. Оброчище „Св. Спас“ - намирало се е на едноименния хълм в източния край на селото, където сега са разположени гробищата на селото. Поради разширяване на селското гробище и недостиг на място, то е било унищожено.
4. Оброк „Св. Димитър“ - намира се на около 200 м югозападно от черквата в частен имот. Не се поддържа.
5. Оброк „Св. Трифон“ - намира се на около 500 м югоизточно от селото. На мястото има каменен кръст.
6. Оброк „Св. Петка“ - намира се на около 700 м югозападно от селото. Не се поддържа.
7. Оброчище „Гробо на Св. Илия“ - намира се на около 500 м западно от черквата. Разрушено е и не се поддържа.
8. Оброк „Св. Илия“ - намира се на самия връх Голак.
9. Оброк на неизвестен светец – намира се на около 400 м северозападно от църквата. Мястото е означено със старинен каменен кръст. Не се поддържа.
10. Местност „Цръквето“ - намира се в м. „Габрешево“, на около 4 км северозападно от черквата. На мястото има руини от църква, принадлежала на заличеното село Габрешево.
11. Оброк „Св. Петка“ - намира се в Конявска планина, в ляво до стария път Сердика-Македония, на разклона за м. „Валог“. На мястото се личат очертанията на старинен параклис или църква.
12. Оброк „Св. Богородица“ - намира се в Конявска планина, в ляво на пътя Сердика – Македония, на разклона за м. „Соколчево“. На мястото има останки от стар параклис или църква.

Известно е че през XVIII и XIX в. село Коркина вече е било разположено на мястото, където е днешният му център, известен като „Селото“. Къщите са били групирани около чифлика (бейската кула), който имал 1000 дка земя и  владян от дупнишки турчин. По това време турци в селото не е имало, а коркинци са живели покрай чифлика като ратаи. След Освобождението 40-те домакинства на бившите наемни работници се сдружават и закупуват чифлишките земи.
Освобождението (1878 г.) заварва Коркина като най-многолюдното село в Разметаница – със 123 къщи и около 650 жители. В следосвобожденския период, до 1944 г., с. Коркина запазва първенствуващото си място в района. В по-голяма част от това време то е център на селска община. Селото достига най-голямата си населеност през 1946 г., когато в него са живели 1543 жители.  
Основното училище в Коркина е открито през 1878 г., като първоначално се  е помещавало в керпичена постройка с две класни стаи и една канцелария над тях. В градежа на сградата са били използвани материали от развалената бейска кула, която се е намирала в близост. През 1914 г. е открито начално училище и в махалата Долно Габрешево, а в 1932 г. е построена училищната сграда до черквата „Св. Николай“. Новата двуетажна и масивна училищна сграда с просторни и слънчев стаи е построена през 1965 – 1967 г. Най-голям брой ученици в Коркина са се обучавали през учебната 1957/58 г. - 240,  от 1-ви до 7-ми клас. Училището в Коркина е окончателно закрито през 1992 г.
Местното читалище „Христо Ботев“ е създадено през 1927 г.
От с. Коркина произхождат множество прочути личности. Сред тях присъства  един от първите кметове на гр. Дупница, Димитрий Михайлов – Казак (1835-1902 г.). Останал сираче, той напуска родното село си село едва 12-15 годишен и отива да работи като чирак из дупнишките ханища. Към 1855-1860 г. служи няколко години в турски кавалерийски отряд в Анадола под командата на Садък паша (Чайковски). Завръща се в гр. Дупница облечен с хубава кавалерийска униформа, поради което гражданството го нарекло Димитрий Казак. Кметувал е в града през 1887-1892 г., по време на правителството на Стамболов. До края на мандата си променя облика на Дупница осезателно. Изменя турския архитектурен вид на града, подпомага бедното населението като създава специални социални грижи за тях, построява първата обществена сграда  - светското училище „Св. Св. Кирил и Методий“.
От Коркина произхожда и родът на един от най-бележитите български археолози, Георги Китов (1943 – 2008 г.). Той посвещава целия си живот в откриването и проучването на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия. През последната четвърт на XX в. е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс - хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други. Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.

Днес с. Коркина напълно се вмества в общата нерадостна картина за страната, разкриваща обезлюдяване и заличаване на българското село. Постоянно живеещите в селото към 2013 г. са около 140 жители, от които повечето стари хора. Земеделието и животновъдството, давали векове наред поминък на местното население, са съвсем замрели и едва съществуват. Големият потенциал в лицето на уникалната природа и изобилието на културно-исторически паметници не се оползотворява.
С оглед на тези свои дадености, при една умела държавна политика, Коркина има реалните възможности да се превърне в цветущо селище, с развито селско стопанство и привлекателен туризъм.


Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Иванов, Й. Български старини из Македония, БАН, 1931 г.
3. Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г.
4. Меджидиев, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г.
5. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969
6. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
7. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
8. Щерева, Ирина. Интересен паметник на средновековната металопластика., ГНАМ, т. VIII, 1992 г., с. 269-274.
9. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
10. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
11. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009
12. В описанията е използвана информация предоставена от местните осведомители: Стоян Терзийски (р. 1951 г.)