Село Габрешевци се намира в планински район, в Западна България, в етно-географската област Кюстендилско Краище, на 38 км северозападно от град Кюстендил, в поречието на река Треклянска, по източните склонове на Ушинска планина и по северозападните склонове на Земенска планина, на шосето Кюстендил - Трекляно и Земен - Трекляно.Надморската му височина е 702 м.
Селото е пръснато на следните махали: Ущирина, Мутарска, Димина (Полоканска), Богданова, Пешова, Миткина, Антанашка, Паучевци, Качарска, Водичка, Клисурска, Мановци, Галевци, Заркова, Гьошева, Бусарска, Село, Рамнишка, Буковичина и Самоковска.
Село Габрешевци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Габрешовци като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак.

Съществуването на селището е засвидетелствано и през XVII век в турски документ от 1626-27 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Габрешник и 10 данъкоплатци. Името на селото идва от това, че горите над него са богати на дървесния вид габър. Това е най-калоричното при горене дърво и от него се правят най-качествените дървени въглища. В миналото в този район е имало добив на руда и дървените въглища от габър са се използвали за подгряване на пещите, където са топели рудата. Това е ставало в т. нар. самоков, откъдето произлиза името на една от махалите на с. Габрешевци - Самоковска махала.
Помни се ,че пръв заселник на днешното Габрешевци е дедо Дима от Дебърско,Македония.
Преди заселването на сегашното селище,тук трябва да е имало селище,за което свидетелстват многото старини.Една от тях е Оброка "Свети Атанас". Намира се на около 600 метра югоизточно от гробищата, в местността "Атанас", върху речна тераса, до вековен дъб. На мястото има развалини от стара църква, известна като "Латинската църква".Най-забележителна е възтановената късносредновековна църква в селските гробища,наречена от селяните " Възнесение Господне".Близо до тази черква е имало и друга,която била построена по-късно,само за жени-имало обичай да се целуват всички богомолци след излизане от черква,това не се харесвало на мъжете и те построили друга черква.
В селото има училище от 1894 г. През 1928 г. е основано читалище "Зл.Миланов", а през 1937 г. - Потребителна кооперация "Единство".
Сега в Габрешевци живеят 51 души(2009г.) за сравенение 616 ж.(1926г.),когато са билаи най-много.
Тук е роден Васил Иванов Захариев - професор, д-р на науките (12.03.1929 г.-14.11.2006 г.) Той е първият български изследовател и единствен досега, участвал през цял период на антарктическа експедиция - XIII САЕ/1967-1969 г./. Има забележителни публикации в областта на метеорологията.

Използвана литература:

1.Захариев,Йордан.Кюстендилското краище.(СбНУ, 32),София, 1918 г.
2.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.