ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Голем Върбовник
 

Изглед на с. Голем ВърбовникГолем Върбовник е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 30 км източно от Кюстендил и на 15 км западно от град Дупница, към който селото е свързано стопански и исторически. Най-близкото населено място до Голем Върбовник е село Мали Върбовник (2 км северозападно).
Село Голем Върбовник се намира в историко-географската област Разметаница. Разположено е на около 610 м надм. вис. в северното подножие на Поглед планина. Планинско-равнинният релеф в селското землище, с протичащите през него няколко малки рекички (десни притоци на р. Разметаница), които пресъхват през лятото, както и наличието на варовикови скали, са способствали за образуването на интересни Скалният феномен "Куклата"природни забележителности. Една от тях е скалата "Куклата" (висока около 10 м и с диаметър 8-10 м), която според местна легенда, се образувала след като "една хубава българка побегнала от преследващите я турци, които превзели близката крепост "Градището" (останките ѝ се намират на хълма над скалата), и за да не поругаят честта ѝ и да се гаврят с българското ѝ име и достойнство, девойката Из околността на Върбовникдигнала ръце с молба към Господ да я превърне в голяма и отвесна скала, която нито един турчин да не може да премести, да прегърне или да изкачи". Друго природно образование е "Бучалото", което е наречено така поради шума на малка рекичка, водата на която са издълбала улей в скалата и е направила водопад, които при падането си е образувал вир подобен на казан.
Населението на Голем Върбовник към 2012 г. е около 200 жители.

Името на селото произлиза от голямото изобилие на върби, които все още растат по поречието на вече почти пресъхналата река, пресичаща селото. Голем Върбовник е по-голямата махала на едно по-старо общо село Върбовник, което по-късно се обособява като отделно село. И днес по-старите хора на Голем и Мали Върбовник говорят като за едно общо село - "Фръбовник" или "Фръбовниците".

Могилата "Св. Троица" на фона на РазметаницаСело Голем Върбовник е старо село, наследник на отколешни поселища. Намираните през годините в селското землище артефакти от различни епохи, говорят че тук е имало поселения от дълбока древност. Намереното в местността "Св. Троица" каменно оръдие на труда свидетелства за уседнал живот от праисторически времена (хилядолетия преди Христа). По-късно,  тези земи са били населени от траките. Следи от тяхната култура намираме в три могили от близката околност: "Света Троица", "Могилата" и "Падарницата".
Височините "Градището" и "Поглед" (в дъното) с разположени върху тях крепостиПрез античността от тук е минавал важният търговски и военен древноримски "Далматински път", свързващ Драч, Скопие, Пауталия, Германея, Самоков, Филипополис и Константинопол. Вероятно за охраната на този път още през античността са били построени трите крепости в района: "Градището", на връх Поглед (965 м) и на хълма Гола могила. Част от крепостните стени на тези укрепления (дебели повече от метър, с каменни блокове споени с хоросан)) на места и сега се забелязват. Разкритите в м. "Лъката" зидове на масивна сграда, каменно корито и една статуя-ваза, както и мраморни корита на други места, предполагат за съществуването на антично и късноантично селище. Това се потвърждава и от легендата, според която под връх Поглед е извирала минерална вода и "по заповед на византийския управител на областта била запушена с тонове вълна и пръст, понеже в този извор се удавило негово дете". Свидетелство за укрепен културен и стопански живот в района са и множеството намерени монети и накити.
По всичко личи, че селищният живот тук просъществувал и през Средновековието. Старият Далматински път ("Драчкио пат") продължил да функционира, а заедно с него и крепостите по охраната и поддръжката му, към които гравитирали и селища. В потвърждение на това предположение е наличието на средновековен пласт в местната топонимия. Средновековното селище се е намирало в местността "Селището" (0,5 км южно от селото) под крепостта на вр. Поглед.
Залез над РазметаницаМного е вероятно тукашните крепости и селища да са свързани с битуващата из цяла Разметаница легенда за "дворците на цар Аарон" и за битката между двамата братя - цар Самуил и Аарон, от която идва и наименованието на областта - при спречкването си двете войски се "размятали" от една страна на друга и от тогава останало наименованието "Разметаница".
До падането на България под османско робство селото влизало в пределите на Търновското царство. За това Изглед на Поглед планина с връх Ямаклияговорят и множеството местни легенди свързани с цар Иван Шишман, дори има местност "Шишманица", където според преданията е убит последният български цар. Легендите разправят и за героичната съпротива оказана от местното население срещу османските нашественици, как българите геройски се отбранявали в трите крепости, които след дълга обсада били превзети с хитрост и изравнени със земята, „а всичко живо що не успяло да избяга било изклано”.

Днешното село е пряк наследник на селище образувало се от върнали се оцелели жители на унищоженото старо средновековно селище и на преселници от западните български земи (Струмишко, Паланечко, Пиротско и др.). Един от най-старите родове в Голем Върбовник - Алабачкият води началото си от преселници, дошли тук през XV в. (според родовата памет) след едно въстание на българите против турците в Западна Македония.  
Улица в Голем ВърбовникПрез османското робство земята на местното население била заграбена и превърната във феодално ленно владение (спахилък), в които българите работили безплатно - ангария в нечовешки условия и изплащали непосилни данъци.
Първите писмени известия за селото се срещат в турските данъчни регистри от 1519 и 1570/73 г., където селището е записано под името Горни Върбовник, към нахия Дупица. Според по-късния регистър (Тимарския опис на Кюстендилски санджак) жителите на селото изплащали данъци на спахията „Ахмед, чауш при ромелийския мирмиран“ в размер на 7 700 акчета. По това време селото е имало 9 мюсюлмански чифлика, 5 мюсюлмански семейства, 1 бенак (дребен собственик на земя, мюсюлманин), 1 ерген (мюсюлманин), 38 християнски семейства, 22 ергени, 3 вдовици и 9 бащинии. От наличната информация се разбира, че Върбовник е било едно от големите села в Разметаница, а населението му - в мнозинството си българско. Немалкия брой бащинии (9 на брой), които са били представлявани най-вероятно от войнуци – българи на служба в османската войска, говори, че селището е било с привилегирован статут, като част от жителите му – войнуците са имали собствена земя и са ползвали определени данъчни облекчения.  В същия документ са описани и приходи (в размер на 401 акчета) Местността "Манастиро"от произвеждани в манастирските земи  пшеница, жито, орехи и леща. Тук става въпрос за земите на манастира "Св. Никола", чиито имоти се обработвали от селяните от околните села. Днес от манастира не са останали никакви видими следи. За някогашното му съществуване напомня единствено името на местността - "Манастиро", разположена в южното подножие на Поглед до буен извор, където допреди 70-80 години все още личали останките на отдавна разрушена черква и местните хора правили курбан.
Старото оброчище "Св. Троица"Други наименования на местности свързани с християнски обекти са: "Камико", "Света Троица", "Дабьето" и "Могилата". Това са свети места - оброчища, при които на християнските празници местното население от незапомнени времена е носело погачи (колак), правили курбан, а свещеник е отслужвал служба. Селската черква "Св. Троица" е построена по-късно, през 1906 г. до тогавашното училище.
Стара фръбовничанска къщаСлед започналото разложение на Османската империя, към края на XVIII - началото XIX век земите в района на днешните села Голем и Мали Върбовник станали собственост на кърджалията Сюлейман Карагалията - местен дерибей и аянин (управител) на Дупнишка кааза. Той действал с тайфата си из Дупнишко, прославил се с голямата си жестокост и направил много пакост на българското население.
По-късно, от разпадането на Карагалийския спахилък, в с. Г. Върбовник се образували 4 турски чифлика, като един от тях (с над 1500 дка земя). Собственици на чифлиците били Хаджията, Веисел и Заниел,  като в тях работели момци от селата: Блато, Мърводол, Вуково, Пастух и др. Повечето от селяните из чифлиците Къщата на турския чифлик, 60-те години на XX в.имали и собствена земя, но това съвсем не правел живота им по-лек. Получаваната храна и пари били недостатъчни за изхранване, и те били принудени да взимат заем от чифликчията. По спомени на големофръбовничанина дядо Георги Янев (97-годишен през 60-те години на XX в.), когато чифлик-сайбията Зайнел давал заем кавал: „Зимате, ама мислете и за озаран – догодина“. Сградите на един от чифлиците, останали последни в Разметаница, били запазени до към 60-те години на XX в.
Чаршията в Голем ВърбовникОсвобождението (1878 г.) заварва с. Голем Върбовник  с около 50 български къщи и една турска. Стопанинът на последната повече живял в град Дупница и от време на време посещавал селото, за да наглежда чифлика си. Местните селяни се препитавали със земеделие и скотовъдство, като след откупуването на земята от турците, най-богатите имали до 400 дка. Според преброяването на населението в 1884 г. селото е имало 360 жители. Още в първите следосвобожденски години селото става център на Големовърбовнишка селска община, в която първоначално влизали селата: Мали Върбовник, Блато, Мърводол, Паничарево, Долна Козница и Горна Козница.
Сградата на старото училищеПървото училище в Голем Върбовник е открито през 1882 г., преди него е отворено в съседното село Мали Върбовник (1879 г.). Главни виновници за откриване на училище в селото са били някои по-заможни и будни селяни: Петър Михайлов, Димитър Гальов, Стоимен Ценин, Величко Николчов и др.  От начало школото се е помещавало в малка паянтова къща, собственост на Величко Яйчаро. Единственият грамотен селянин по това време е бил Иван Димчев Михайлов, който е и назначен за първи учител. Селото се сдобило със специална училищна сграда  през 1885 г. Изградена от майстор Дойчин от с. Големо село. Простирала на площ от 152 кв. м. и имала 4 класни стаи. Ново училище в с. Голем Върбовник, с просторна сграда, която е запазена до днес и може да се види как се руши, е построено през 1936 г. През 30-те години на XX в. към големовърбовнишкото основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е открит и прогимназиален курс на Вече запустялото училищеобучение до 3-ти клас. Забележително е, че броя на обучаваните деца в това училище е достигал до 275 (през учебната 1947-1948 г.), повече отколкото е сегашния общ брой на жителите в селото (под 200). Поради намаляване броя на учениците училището е окончателно закрито през 2000 г., а малкото му останали ученици продължават обучението си в основното училище в с. Долистово, което функционира до 2004 г.
Центърът на селотоДо средата на XX в. с. Голем Върбовник се развива като едно от най-големите села в Разметаница. Населението му през 1946 г. достига до 1124 жители.  Но по-късно, с национализацията и въвеждането на кооперативно селско стопанство (ТКЗС), са задействани процеси, които предизвикват, отначало малки, а след това, мощни изселнически вълни към градовете. Демографския проблем на селото, в унисон с цялата страна, особено се задълбочава след промените през 1989 г. И резултатът е на лице – през 2013 г. с. Голем Върбовник е с население от около 160 жители...



Източници:
1. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
3. Борис Митев – Из историческото минало на село Голем Върбовник и района (машинопис)
4. Еленин,Йордан. Топонимията на Дупнишко, Благоевград, 2006 г.
5. Минчева,Калина - Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилски снаджак през XV - XVII век, София, 2010 г.
6. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.


Върбовнишки манастир "Св. Никола"

Върбовнишкият манастир „Св. Никола” се намира на около 2 км южно от село Голем Върбовник, до буен извор в местността „Манастиро”, в южното подножие на Поглед планина. Един...
» виж детайли


Оброчище „Св. Троица“ - с. Голем Върбовник

Оброчището „Св. Троица“ се намира на около 500 м източно от с. Голем Върбовник. Разположено е върху надгробна тракийска могила, около която през годините са намирани останки от праистор...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"