Голем Върбовник е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 30 км източно от Кюстендил и на 15 км западно от град Дупница, към който селото е свързано стопански и исторически. Най-близкото населено място до Голем Върбовник е село Мали Върбовник (2 км северозападно).
Село Голем Върбовник се намира в историко-географската област Разметаница. Разположено е на около 610 м надм. вис. в северното подножие на Поглед планина. Планинско-равнинният релеф в селското землище, с протичащите през него няколко малки рекички (десни притоци на р. Разметаница), които пресъхват през лятото, както и наличието на варовикови скали, са способствали за образуването на интересни природни забележителности. Една от тях е скалата "Куклата" (висока около 10 м и с диаметър 8-10 м), която според местна легенда, се образувала след като "една хубава българка побегнала от преследващите я турци, които превзели близката крепост "Градището" (останките ѝ се намират на хълма над скалата), и за да не поругаят честта ѝ и да се гаврят с българското ѝ име и достойнство, девойката дигнала ръце с молба към Господ да я превърне в голяма и отвесна скала, която нито един турчин да не може да премести, да прегърне или да изкачи". Друго природно образование е "Бучалото", което е наречено така поради шума на малка рекичка, водата на която са издълбала улей в скалата и е направила водопад, които при падането си е образувал вир подобен на казан.
Населението на Голем Върбовник към 2012 г. е около 200 жители.

Името на селото произлиза от голямото изобилие на върби, които все още растат по поречието на вече почти пресъхналата река, пресичаща селото. Голем Върбовник е по-голямата махала на едно по-старо общо село Върбовник, което по-късно се обособява като отделно село. И днес по-старите хора на Голем и Мали Върбовник говорят като за едно общо село - "Фръбовник" или "Фръбовниците".

Село Голем Върбовник е старо село, наследник на отколешни поселища. Намираните през годините в селското землище артефакти от различни епохи, говорят че тук е имало поселения от дълбока древност. Намереното в местността "Св. Троица" каменно оръдие на труда свидетелства за уседнал живот от праисторически времена (хилядолетия преди Христа). По-късно,  тези земи са били населени от траките. Следи от тяхната култура намираме в три могили от близката околност: "Света Троица", "Могилата" и "Падарницата".
През античността от тук е минавал важният търговски и военен древноримски "Далматински път", свързващ Драч, Скопие, Пауталия, Германея, Самоков, Филипополис и Константинопол. Вероятно за охраната на този път още през античността са били построени трите крепости в района: "Градището", на връх Поглед (965 м) и на хълма Гола могила. Част от крепостните стени на тези укрепления (дебели повече от метър, с каменни блокове споени с хоросан)) на места и сега се забелязват. Разкритите в м. "Лъката" зидове на масивна сграда, каменно корито и една статуя-ваза, както и мраморни корита на други места, предполагат за съществуването на антично и късноантично селище. Това се потвърждава и от легендата, според която под връх Поглед е извирала минерална вода и "по заповед на византийския управител на областта била запушена с тонове вълна и пръст, понеже в този извор се удавило негово дете". Свидетелство за укрепен културен и стопански живот в района са и множеството намерени монети и накити.
По всичко личи, че селищният живот тук просъществувал и през Средновековието. Старият Далматински път ("Драчкио пат") продължил да функционира, а заедно с него и крепостите по охраната и поддръжката му, към които гравитирали и селища. В потвърждение на това предположение е наличието на средновековен пласт в местната топонимия. Средновековното селище се е намирало в местността "Селището" (0,5 км южно от селото) под крепостта на вр. Поглед.
Много е вероятно тукашните крепости и селища да са свързани с битуващата из цяла Разметаница легенда за "дворците на цар Аарон" и за битката между двамата братя - цар Самуил и Аарон, от която идва и наименованието на областта - при спречкването си двете войски се "размятали" от една страна на друга и от тогава останало наименованието "Разметаница".
До падането на България под османско робство селото влизало в пределите на Търновското царство. За това говорят и множеството местни легенди свързани с цар Иван Шишман, дори има местност "Шишманица", където според преданията е убит последният български цар. Легендите разправят и за героичната съпротива оказана от местното население срещу османските нашественици, как българите геройски се отбранявали в трите крепости, които след дълга обсада били превзети с хитрост и изравнени със земята, „а всичко живо що не успяло да избяга било изклано”.

Днешното село е пряк наследник на селище образувало се от върнали се оцелели жители на унищоженото старо средновековно селище и на преселници от западните български земи (Струмишко, Паланечко, Пиротско и др.). Един от най-старите родове в Голем Върбовник - Алабачкият води началото си от преселници, дошли тук през XV в. (според родовата памет) след едно въстание на българите против турците в Западна Македония.  
През османското робство земята на местното население била заграбена и превърната във феодално ленно владение (спахилък), в които българите работили безплатно - ангария в нечовешки условия и изплащали непосилни данъци.
Първите писмени известия за селото се срещат в турските данъчни регистри от 1519 и 1570/73 г., където селището е записано под името Горни Върбовник, към нахия Дупица. Според по-късния регистър (Тимарския опис на Кюстендилски санджак) жителите на селото изплащали данъци на спахията „Ахмед, чауш при ромелийския мирмиран“ в размер на 7 700 акчета. По това време селото е имало 9 мюсюлмански чифлика, 5 мюсюлмански семейства, 1 бенак (дребен собственик на земя, мюсюлманин), 1 ерген (мюсюлманин), 38 християнски семейства, 22 ергени, 3 вдовици и 9 бащинии. От наличната информация се разбира, че Върбовник е било едно от големите села в Разметаница, а населението му - в мнозинството си българско. Немалкия брой бащинии (9 на брой), които са били представлявани най-вероятно от войнуци – българи на служба в османската войска, говори, че селището е било с привилегирован статут, като част от жителите му – войнуците са имали собствена земя и са ползвали определени данъчни облекчения.  В същия документ са описани и приходи (в размер на 401 акчета) от произвеждани в манастирските земи  пшеница, жито, орехи и леща. Тук става въпрос за земите на манастира "Св. Никола", чиито имоти се обработвали от селяните от околните села. Днес от манастира не са останали никакви видими следи. За някогашното му съществуване напомня единствено името на местността - "Манастиро", разположена в южното подножие на Поглед до буен извор, където допреди 70-80 години все още личали останките на отдавна разрушена черква и местните хора правили курбан.
Други наименования на местности свързани с християнски обекти са: "Камико", "Света Троица", "Дабьето" и "Могилата". Това са свети места - оброчища, при които на християнските празници местното население от незапомнени времена е носело погачи (колак), правили курбан, а свещеник е отслужвал служба. Селската черква "Св. Троица" е построена по-късно, през 1906 г. до тогавашното училище.
След започналото разложение на Османската империя, към края на XVIII - началото XIX век земите в района на днешните села Голем и Мали Върбовник станали собственост на кърджалията Сюлейман Карагалията - местен дерибей и аянин (управител) на Дупнишка кааза. Той действал с тайфата си из Дупнишко, прославил се с голямата си жестокост и направил много пакост на българското население.
По-късно, от разпадането на Карагалийския спахилък, в с. Г. Върбовник се образували 4 турски чифлика, като един от тях (с над 1500 дка земя). Собственици на чифлиците били Хаджията, Веисел и Заниел,  като в тях работели момци от селата: Блато, Мърводол, Вуково, Пастух и др. Повечето от селяните из чифлиците имали и собствена земя, но това съвсем не правел живота им по-лек. Получаваната храна и пари били недостатъчни за изхранване, и те били принудени да взимат заем от чифликчията. По спомени на големофръбовничанина дядо Георги Янев (97-годишен през 60-те години на XX в.), когато чифлик-сайбията Зайнел давал заем кавал: „Зимате, ама мислете и за озаран – догодина“. Сградите на един от чифлиците, останали последни в Разметаница, били запазени до към 60-те години на XX в.
Освобождението (1878 г.) заварва с. Голем Върбовник  с около 50 български къщи и една турска. Стопанинът на последната повече живял в град Дупница и от време на време посещавал селото, за да наглежда чифлика си. Местните селяни се препитавали със земеделие и скотовъдство, като след откупуването на земята от турците, най-богатите имали до 400 дка. Според преброяването на населението в 1884 г. селото е имало 360 жители. Още в първите следосвобожденски години селото става център на Големовърбовнишка селска община, в която първоначално влизали селата: Мали Върбовник, Блато, Мърводол, Паничарево, Долна Козница и Горна Козница.
Първото училище в Голем Върбовник е открито през 1882 г., преди него е отворено в съседното село Мали Върбовник (1879 г.). Главни виновници за откриване на училище в селото са били някои по-заможни и будни селяни: Петър Михайлов, Димитър Гальов, Стоимен Ценин, Величко Николчов и др.  От начало школото се е помещавало в малка паянтова къща, собственост на Величко Яйчаро. Единственият грамотен селянин по това време е бил Иван Димчев Михайлов, който е и назначен за първи учител. Селото се сдобило със специална училищна сграда  през 1885 г. Изградена от майстор Дойчин от с. Големо село. Простирала на площ от 152 кв. м. и имала 4 класни стаи. Ново училище в с. Голем Върбовник, с просторна сграда, която е запазена до днес и може да се види как се руши, е построено през 1936 г. През 30-те години на XX в. към големовърбовнишкото основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е открит и прогимназиален курс на обучение до 3-ти клас. Забележително е, че броя на обучаваните деца в това училище е достигал до 275 (през учебната 1947-1948 г.), повече отколкото е сегашния общ брой на жителите в селото (под 200). Поради намаляване броя на учениците училището е окончателно закрито през 2000 г., а малкото му останали ученици продължават обучението си в основното училище в с. Долистово, което функционира до 2004 г.
До средата на XX в. с. Голем Върбовник се развива като едно от най-големите села в Разметаница. Населението му през 1946 г. достига до 1124 жители.  Но по-късно, с национализацията и въвеждането на кооперативно селско стопанство (ТКЗС), са задействани процеси, които предизвикват, отначало малки, а след това, мощни изселнически вълни към градовете. Демографския проблем на селото, в унисон с цялата страна, особено се задълбочава след промените през 1989 г. И резултатът е на лице – през 2013 г. с. Голем Върбовник е с население от около 160 жители...



Източници:
1. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
3. Борис Митев – Из историческото минало на село Голем Върбовник и района (машинопис)
4. Еленин,Йордан. Топонимията на Дупнишко, Благоевград, 2006 г.
5. Минчева,Калина - Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилски снаджак през XV - XVII век, София, 2010 г.
6. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.