ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Шатрово
 

Общ изглед на с. ШатровоШатрово е село в Западна България. Намира се в Община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 77 км югозападно от столицата София, на 15 км западно от На влизане в Шатровостария административен (околийски) център – гр. Дупница и на 3 км северно от главния път Дупница – Кюстендил. Шатрово е разположено в съседство на селата: Коркина и Новоселяне (на север), Долистово (на североизток), Паничарево (на югоизток) и Голем и Мали Върбовник (на юг).
КметствотоСело Шатрово принадлежи на историко-географската област Разметаница. То е застроено сред гънки от югоизточните предпланински възвишения на Конявска планина. Средната надморска височина на селището е 600 м. Селското землище  обхваща площ от 12 013 km² Околността на селото с цъфналите черешови градинии заето предимно от хълмист релеф. То е с шест хиляди дка обработваема земя и четири хиляди дка мери и пасища. Местният климат и почви благоприятстват за отглеждането на зърнени култури и овощия. Тук се намира един от най-големите черешови масиви в Кюстендилска област.
Населението на Шатрово към 2013 г. наброява около 70 жители.

Произходът на името на селото е неизяснен. Според местната легенда то произхожда от думата шатра - шатрите на брата на цар Самуил – Арон, които са се намирали на това място.

Местността "Орловица"Земите които обхваща днешното селско землище имат богата и многовековна история. Наличните данни свидетелстват за поселищен живот още от античността. Останки от значително антично селище са разкрити в местността „Орловица“, на около 500 м югоизточно от селото. Там при изкопни работи и оран са откривани долиуми, амфори, паници и др. От същата местност произхожда мраморна колоНадгробна могила "Чуката"на с гръцки надпис и масивен каменен постамент (днес се намира в стопанския двор), при който в миналото се е намирало оброчището „Св. Рангел“. На терена зает от селището (сега обработваема нива) се среща изобилие от строителна и битова керамика. Непосредствено до “Орловица” се намира местността “Загра[д]ньето”, в която има тракийска надгробна могила, наричана от местните жители “Чуката”.
Възвишението Големи ВръмПрез късната античност (IV-VI в.) на възвишението Големи Връм (на около 2 км северно от селото) е била изградена крепост. В миналото високата част на хълма, с площ от 5 дка, била оградена с крепостна стена, дебела около 2 м и градена от ломени камъни с бял хоросан. Сега трасето на стената се очертава само в югоизточната част. През последните десетилетия обектът е бил редовно посещаван от иманяри. Навсякъде по терена се срещат изкопи и изобилни културни останки, които продължават и по полегатия южен склон. Днес на Големи Връм се намира границата - „мушата“ на землищата на с. Шатрово, с. Новоселяне и с. Коркина.
Може да се предположи, че античното селище и крепостта са били обвързани с минавалия от тук древен римски път – Далматинския път, който свързвал Константинопол с Драч на Адриатическо море и пресичал близките Германия (дн. Сапарева баня) и Пауталия (дн. Кюстендил).
Изглед на покрайнината Разметаница За сега не е известно дали тукашния античен живот е продължил и през ранното средновековие. В района битуват множество легенди, които свързват по един или друг начин крепостта на Големи Връм с цар Самуил и брат му Арон. В началото на XX век историкът Йордан Иванов записва две легенди за покрайнината Разметаница. Първата, която е взета от дупнишкия учител Димитър Бисеров, разказва, че в Разметаница живеели двама братя с две жилища. Едното било издигнато на височината Връм. Другото било разположено в местността Царичина, край с. Големо село. Веднъж единият брат подгонил другия от Връм и го убил при Царичина. Другата записана легенда пак от Йордан Иванов е, че в Царичина живял един цар. Синът му избягал от родния край, въпреки жалбите на майката. Царицата гледала как се отдалечава чедото ѝ и докато не се закрил от погледа ѝ на последната височина. Затова най-високият хълм югозападно от местността Царичина се нарича Поглед (над с. Голем Върбовник), а другият - Издай глава. Други легенди, записани от Асен Меджидиев и Христо Недков, обясняват  произхода на самото име „Разметаница“. При местността Царичина цар Самуил е „разметал“, т.е. подреждал войските си и оттам идва наименованието „Разметаница“. След като Самуил подредил войските си, за да нападне брат си Арон, майка им наблюдавала братоубийствената битка от връх Поглед. Христо Недков допълва още, че според легендата, трупът на Арон продължил да бяга макар и обезглавен и върху гроба му бил поставен камък от скърбящата майка. В историческите извори за Разметаница се споменава от византийския хронист Скилица Кидрин, който пише: „За това ли, че Арон, както казвали, е бил привърженик на ромейската партия или пък за това, че е искал да присвои за себе си властта, или пък за едното или за другТипичният за района нагънат релеф - предпланински възвишения на Конявска планина (в ляво вр. Големи Връм)ото, брат му Самуил го е убил в местността Разметаница на 14 юли, както и целия му род. Само синът му Иван Владислав бил скрит и спасен от Самуиловия син Гаврил Радомир”. Това е първото сигурно и точно упоменаване на събитията около братоубийствената война. По-вероятната причина за наименованието на местността Разметаница е във факта, че самият релеф е “размятан” - насечен.
Въпросът за историческата достоверност на тези легенди остава все още отворен. Отговор може да бъде получен само след провеждането на задълбочени и системни археологически проучвания в района на Разметаница.
Днешното Шатрово Днешното село е наследник на старо средновековно селище. Наличието на старобългарски модели местни имена и обстоятелството, че по време на османското робство се е местило четири пъти, насочват към предположението, че то е съществувало по време на Второто българско царство (XII-XIV в.), а може би и по-рано.
Първият писмен запис на селото срещаме в османските Местна архитектураданъчни документи от XVI в. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. то е записано под същото име – Шатрово с 49 християнски семейства, от които 43 ергени, 4 вдовици и 2 бащинѝ. По това време селото влизало в зиамета (ленно владение) на спахията Мустафа, мутеферик в султанския двор и населението му плащало общ данък от 5200 акчета.
Според местни предания селото се е преместило на сегашното си място в края на XVII - началото на XVIII в.
За старинния произход на Шатрово свидетелства и наличието на средновековна църква - „Св. Никола“, чиито руини днес са съвсем заличени. Впечатляващ е  големият брой християнски култови обекти, показател за съхранената духовна традиция у местното българско население. Такива са: оброчищата - „Св. Троица“ (намирало се е при днешната черква); „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“ и „Соборо“ и местностите - „Цръковната кория“, Големио и Малио кръс“.
Стара шатровска къщаОсвобождението заварва селото с 94 къщи и около 490 жители. Спрямо административното деление на Княжество България от 1883 г. с. Шатрово е включено към Бабинска селска община, Дупнишка околия. От 1887 г. до започването на войните от 1912-1918  селището е съставна част от Големовърбовнишка селска община. След това е имало и периоди през които селото е било Шатровската черква "Св. Троица"център на собствена община.
Селската черква „Св. Троица“ - една от най-големите в Разметаница, е изградена през 1882 г. благодарение на труда и даренията на шатровци, събирани в продължение на седем години. За жалост днес този паметник е занемарен и се руши.
Запустялото училищеОсновното училище в Шатрово е открито още през 1870 г. по инициативата на трите големи шатровски рода: Кашукееви, Писарци и Тамакярци. За учител е бил назначен Илия Иванов от Самоков, който прилагал взаимоучителната метода при обучението на децата. До 1873 г. училището се е помещавало в частна къща, а от 1879 г. до 1922 г. е съществувала паянтова училищна постройка.  Днешната двуетажна училищна сграда е изградена през 1934 г. Училището в Шатрово функционира до лятото на 1987 г., когато е закрито  поради липса на ученици.
Селското читалище “Просвета” е учредено през 1902 г. по инициатива на местния учител Александър Димитров. По същото време е издаван и вестник “Шатровски глас”. Днес читалището има 30 редовни членове, разполага с библиотечен фонд от 4895 тома книги.
Чорбаджийска къща, принадлежала на една от богатите шатровски фамилииПрез миналия XX в. Шатрово е било едно от най-богатите и многолюдните села в Разметаница, през 1934 г. населението му е брояло 922 жители. През 1901 г. в селото е създадена една от първите земеделски дружби в страната. По-късно са образувани ДЗС, ТКЗС, Шатрово сред китните черешови градиниа от 1994 г. е учредена земеделска кооперация “Шатрово-94”. Днес голяма част от обработваемата земя е засадена с черешови насаждения, разработва се и сливова градина, а в останалата площ се сее жито. Кооперацията осигурява постоянна работа на местни жители и сезонна на външни лица.


Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г.
3. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
4. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
5. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
6. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
7. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009
8. В описанията е използвана информация предоставена от местните осведомители: Серги Павлов Димитров – Ортакчийски (р. 1925 г.) и Стойчо Пенев (р. 1938 г.).


"Св. Никола" - с. Шатрово

Средновековната черква „Св. Никола“ се намира в западния край на с. Шатрово. Разположена е на празно общоселско място, където са се намирали старите гробища, развалени и преместени през...
» виж детайли


Оброк "Св. Илия" - с. Шатрово

Оброчището „Св. Илия“ се намира на около 1,5 км западно от с. Шатрово. Разположено е на обрасъл с дъбова гора хълм, на 750 м н. в. От височината се открива просторна гледка към селото и...
» виж детайли

Оброк "Св. Петка" - с. Шатрово

Оброкът „Св. Петка“ се намира на около 2 км югозападно от с. Шатрово. Разположен е в местността „Църковна кория“, в края на дъбова гора. На мястото е поставен каменен блок...
» виж детайли

Оброк "Св. Рангел" - с. Шатрово

Оброкът „Св. Рангел“ (Св. Архангел Михаил) на около 500 м южно от центъра на с. Шатрово, в местността „Орловица“. Днес това оброчище не съществува. Единствено за него напо...
» виж детайли

Оброчище "Соборо" - с. Шатрово

Оброчището в местността „Соборо“ се намира на около 1 км северно от с. Шатрово, непосредствено в ляво на пътя за с. Коркина. Разположено е в източното подножие на връх Големи Връм на 69...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"