Шатрово е село в Западна България. Намира се в Община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 77 км югозападно от столицата София, на 15 км западно от стария административен (околийски) център – гр. Дупница и на 3 км северно от главния път Дупница – Кюстендил. Шатрово е разположено в съседство на селата: Коркина и Новоселяне (на север), Долистово (на североизток), Паничарево (на югоизток) и Голем и Мали Върбовник (на юг).
Село Шатрово принадлежи на историко-географската област Разметаница. То е застроено сред гънки от югоизточните предпланински възвишения на Конявска планина. Средната надморска височина на селището е 600 м. Селското землище  обхваща площ от 12 013 km² и заето предимно от хълмист релеф. То е с шест хиляди дка обработваема земя и четири хиляди дка мери и пасища. Местният климат и почви благоприятстват за отглеждането на зърнени култури и овощия. Тук се намира един от най-големите черешови масиви в Кюстендилска област.
Населението на Шатрово към 2013 г. наброява около 70 жители.

Произходът на името на селото е неизяснен. Според местната легенда то произхожда от думата шатра - шатрите на брата на цар Самуил – Арон, които са се намирали на това място.

Земите които обхваща днешното селско землище имат богата и многовековна история. Наличните данни свидетелстват за поселищен живот още от античността. Останки от значително антично селище са разкрити в местността „Орловица“, на около 500 м югоизточно от селото. Там при изкопни работи и оран са откривани долиуми, амфори, паници и др. От същата местност произхожда мраморна колона с гръцки надпис и масивен каменен постамент (днес се намира в стопанския двор), при който в миналото се е намирало оброчището „Св. Рангел“. На терена зает от селището (сега обработваема нива) се среща изобилие от строителна и битова керамика. Непосредствено до “Орловица” се намира местността “Загра[д]ньето”, в която има тракийска надгробна могила, наричана от местните жители “Чуката”.
През късната античност (IV-VI в.) на възвишението Големи Връм (на около 2 км северно от селото) е била изградена крепост. В миналото високата част на хълма, с площ от 5 дка, била оградена с крепостна стена, дебела около 2 м и градена от ломени камъни с бял хоросан. Сега трасето на стената се очертава само в югоизточната част. През последните десетилетия обектът е бил редовно посещаван от иманяри. Навсякъде по терена се срещат изкопи и изобилни културни останки, които продължават и по полегатия южен склон. Днес на Големи Връм се намира границата - „мушата“ на землищата на с. Шатрово, с. Новоселяне и с. Коркина.
Може да се предположи, че античното селище и крепостта са били обвързани с минавалия от тук древен римски път – Далматинския път, който свързвал Константинопол с Драч на Адриатическо море и пресичал близките Германия (дн. Сапарева баня) и Пауталия (дн. Кюстендил).
 За сега не е известно дали тукашния античен живот е продължил и през ранното средновековие. В района битуват множество легенди, които свързват по един или друг начин крепостта на Големи Връм с цар Самуил и брат му Арон. В началото на XX век историкът Йордан Иванов записва две легенди за покрайнината Разметаница. Първата, която е взета от дупнишкия учител Димитър Бисеров, разказва, че в Разметаница живеели двама братя с две жилища. Едното било издигнато на височината Връм. Другото било разположено в местността Царичина, край с. Големо село. Веднъж единият брат подгонил другия от Връм и го убил при Царичина. Другата записана легенда пак от Йордан Иванов е, че в Царичина живял един цар. Синът му избягал от родния край, въпреки жалбите на майката. Царицата гледала как се отдалечава чедото ѝ и докато не се закрил от погледа ѝ на последната височина. Затова най-високият хълм югозападно от местността Царичина се нарича Поглед (над с. Голем Върбовник), а другият - Издай глава. Други легенди, записани от Асен Меджидиев и Христо Недков, обясняват  произхода на самото име „Разметаница“. При местността Царичина цар Самуил е „разметал“, т.е. подреждал войските си и оттам идва наименованието „Разметаница“. След като Самуил подредил войските си, за да нападне брат си Арон, майка им наблюдавала братоубийствената битка от връх Поглед. Христо Недков допълва още, че според легендата, трупът на Арон продължил да бяга макар и обезглавен и върху гроба му бил поставен камък от скърбящата майка. В историческите извори за Разметаница се споменава от византийския хронист Скилица Кидрин, който пише: „За това ли, че Арон, както казвали, е бил привърженик на ромейската партия или пък за това, че е искал да присвои за себе си властта, или пък за едното или за другото, брат му Самуил го е убил в местността Разметаница на 14 юли, както и целия му род. Само синът му Иван Владислав бил скрит и спасен от Самуиловия син Гаврил Радомир”. Това е първото сигурно и точно упоменаване на събитията около братоубийствената война. По-вероятната причина за наименованието на местността Разметаница е във факта, че самият релеф е “размятан” - насечен.
Въпросът за историческата достоверност на тези легенди остава все още отворен. Отговор може да бъде получен само след провеждането на задълбочени и системни археологически проучвания в района на Разметаница.
 Днешното село е наследник на старо средновековно селище. Наличието на старобългарски модели местни имена и обстоятелството, че по време на османското робство се е местило четири пъти, насочват към предположението, че то е съществувало по време на Второто българско царство (XII-XIV в.), а може би и по-рано.
Първият писмен запис на селото срещаме в османските данъчни документи от XVI в. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. то е записано под същото име – Шатрово с 49 християнски семейства, от които 43 ергени, 4 вдовици и 2 бащинѝ. По това време селото влизало в зиамета (ленно владение) на спахията Мустафа, мутеферик в султанския двор и населението му плащало общ данък от 5200 акчета.
Според местни предания селото се е преместило на сегашното си място в края на XVII - началото на XVIII в.
За старинния произход на Шатрово свидетелства и наличието на средновековна църква - „Св. Никола“, чиито руини днес са съвсем заличени. Впечатляващ е  големият брой християнски култови обекти, показател за съхранената духовна традиция у местното българско население. Такива са: оброчищата - „Св. Троица“ (намирало се е при днешната черква); „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“ и „Соборо“ и местностите - „Цръковната кория“, Големио и Малио кръс“.
Освобождението заварва селото с 94 къщи и около 490 жители. Спрямо административното деление на Княжество България от 1883 г. с. Шатрово е включено към Бабинска селска община, Дупнишка околия. От 1887 г. до започването на войните от 1912-1918  селището е съставна част от Големовърбовнишка селска община. След това е имало и периоди през които селото е било център на собствена община.
Селската черква „Св. Троица“ - една от най-големите в Разметаница, е изградена през 1882 г. благодарение на труда и даренията на шатровци, събирани в продължение на седем години. За жалост днес този паметник е занемарен и се руши.
Основното училище в Шатрово е открито още през 1870 г. по инициативата на трите големи шатровски рода: Кашукееви, Писарци и Тамакярци. За учител е бил назначен Илия Иванов от Самоков, който прилагал взаимоучителната метода при обучението на децата. До 1873 г. училището се е помещавало в частна къща, а от 1879 г. до 1922 г. е съществувала паянтова училищна постройка.  Днешната двуетажна училищна сграда е изградена през 1934 г. Училището в Шатрово функционира до лятото на 1987 г., когато е закрито  поради липса на ученици.
Селското читалище “Просвета” е учредено през 1902 г. по инициатива на местния учител Александър Димитров. По същото време е издаван и вестник “Шатровски глас”. Днес читалището има 30 редовни членове, разполага с библиотечен фонд от 4895 тома книги.
През миналия XX в. Шатрово е било едно от най-богатите и многолюдните села в Разметаница, през 1934 г. населението му е брояло 922 жители. През 1901 г. в селото е създадена една от първите земеделски дружби в страната. По-късно са образувани ДЗС, ТКЗС, а от 1994 г. е учредена земеделска кооперация “Шатрово-94”. Днес голяма част от обработваемата земя е засадена с черешови насаждения, разработва се и сливова градина, а в останалата площ се сее жито. Кооперацията осигурява постоянна работа на местни жители и сезонна на външни лица.


Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г.
3. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
4. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
5. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
6. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
7. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009
8. В описанията е използвана информация предоставена от местните осведомители: Серги Павлов Димитров – Ортакчийски (р. 1925 г.) и Стойчо Пенев (р. 1938 г.).