Новоселяне е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 75 км югозападно от столицата София, на 30 км източно от гр. Кюстендил и на 17 км северозападно от стария административен (околийски ) център – гр. Дупница. Новоселяне е разположено в съседство на селата: Бабино и Бабинска река (от север); Долистово (от югоизток); Шатрово (от юг) и Коркина (от запад).
Село Новоселяне влиза в историко-географската област Разметаница. Няколкото му махали са пръснати от двете страни на малката Коркинска река и съседните ѝ долове. Селското землище, което се простира върху източните предпланински възвишения на Конявска планина, е заето от хълмисто-равнинен релеф. Средната надморска височина на селището е 520 м.
Днес Новоселяне е едно от най-слабо населените села в община Бобов дол, населението му към 2013 г. наброява около 50 жители.
Към настоящето описание включваме и това на разположеното на 2 км североизточно с. Бабинска река, тъй като в по-голяма част от съществуването си и до не отдавна (1948 г.), то е принадлежало към Новоселяне.

Известно е че земите, които обхваща селското землище, макар и да са много малко проучени, имат богата и многовековна история. Наличните данни сочат за съществуването на поселищен живот още от най-дълбока древност. Край с. Бабинска река се намират следи от тракийската култура. Скалните ниши в местността „Дуралинко“, които са уникални за Югозападна България, свидетелстват за култовите практики на древните обитатели на тези земи. В същото село има и надгробна могила, вероятно тракийска.
Вероятно едно от първите селища в района е възникнало покрай минавалия от тук древен римски път (Далматинският път), който свързвал Константинопол с Драч на Адриатическо море. Останки от предполагаемо антично селище се намират в местността „Градище“, в южния край на с. Новоселяне над  Цинцарска махала. На площ от около 20 дка има изобилие от строителна и битова керамика. На това място са откривани долиуми (делви), монети и др.
С охраната на римският път, а навярно и със селището, е била свързана късноантичната крепост (IV-VI в.) на връх Големи Врън (на около 2 км югозападно от селото), където днес се пресичат границите на землищата на селата Новоселяне, Коркина и Шатрово. В миналото били запазени части от крепостната стана с дебелина от около 2 м., а сега навсякъде по терена се срещат руини от стари градежи и парчета ранновизантийска керамика.

Днешното село Новоселяне е наследник на старото и изчезнало средновековно селище Сенокос, което се е намирало северно от сегашното и е дало името на местността - „Сенокос“. Там все още се намират следи от стар поселищен живот.  Жителите на това село били прогонени от турците в началото на  XVII в. и се заселили в с. Брежане и с. Сенокос, Благоевградско, а една малка част останали на мястото на днешното село. Но реалният предшественик на Новоселяне, от който идва и името му, е едноименното селище Новосел. Последното било разположено в Конявска планина, в близост до оброка „Св. Богородица“ и до един от главните пътища, свързвали Средец (дн. София) с Македония. За местонахождението на това по-ранно поселище свидетелстват както местните предания, така и намиращата се между с. Коркина и с. Углярци местност с име „Новоселските ливади“. Има вероятност с. Новосел да се е намирало в м. „Валог“, недалеч от посочените местности и в близост до оброчището „Св. Петка“. На това място се забелязват руини от сгради и следи от рудодобивна дейност – купчини от шлака.

Първите писмени сведения за Новосел черпим от османските данъчни регистри от XVI в. В обширния тимарки опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. селото, чийто синор граничи с този на с. Кознец (дн. Горна Козница), е посочено с население от 4 мюсюлмански чифлика и 67 християнски семейства, което давало общ данък на спахията 9 665 акчета.  В това число бил включен и приходът от „монастира Богослов“, който има вероятност да е Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“. От този документ се узнава, че в селото са пребивавали доганджии (соколари), което ще рече че до известна степен то е било с привилегирован статут и жителите му са ползвали определени данъчни облекчения. Наличието в близост на местност с  име „Соколчево“ е още едно потвърждение за заниманието на отколешните жители на тукашните места.
С оглед на гореописаното може да се приеме, че с. Новоселяне съществува на  днешното си място от около 350 години.
След разпадането на спахийската система в началото на XIX в. в Новоселяне не е имало турско население и чифлици (за разлика от околните села),  освен двама турци с около 200 дка земя.
Стародавните християнски традиции и обичаи и религиозна принадлежност на местното население са засвидетелствани от големия брой християнски култови обекти. Множеството оброчища и християнски имена на местности са проявление на оброчната практика, която в миналото (особено през XIX в. и до средата на XX в.) е била дълбоко застъпена. В селото и около него има общо 11 свети места, в това число: селската черква „Св. Теодор Тирон“; местностите с християнски имена - „Кръсто“ и „Белков кръст“ и оброчищата – „Св. Троица“, „Св. Спас“, „Св. Богородица“, „Св. Петър“, „Св. Трифон“, „Св. Илия“, „Св. Четирсе Мъченици“ и „Св. Св. Кирил и Методий“ (при с. Бабинска река).  
Запазеният през вековете османско робство български дух неминуемо се е проявил в стремежа за национална свобода. Според местна легенда, през 1867 г. в къщата на свещеник Стоимен Радов, която се намирала в непосредствена близост до черквата, в продължение на 20 дни се е укривал Васил Левски и създал първия таен революционен комитет в Дупнишкия край. По време на престоя си в селото Апостолът на Свободата се представял пред турците като майстор строител и бояджия, който работил в строящата се тогава черква. За правдоподобността на това предание няма доказателства, но съществува вероятност тук да е бил създаден комитет от някой съратник на Левски. Местният комитет се е състоял от 13 души: Поп Стоимен Радов – председател на комитета, Петре Даскала – касиер, Коте радов Виячки – куриер и членове -  Коте Илиев Байрамски, Тоне Цинцарски, Тене Цинцарски, Мине Мишов, Мине Дурански, Мите Стоименов Байрамски, Тоне Заринчев, Мине Гюзелски, Начко Веселинов, Мите Минички. Впоследствие в комитета влизат още прогресивно настроени хора, но техните имена не са известни. Паролата на тайния раволюционен комитет е била “Шунур”, от където поп Стоимен Радов, като председател на комитета получава псевдонима поп Шунур. Под негово ръководство в 1865 г. започва строителството на черквата  и завършва през 1869 г.
Първото училище в селото е открито през 1870 г., а читалището - "Съзнание" през 1932 г.
Новоселяне посреща Освобождението (1878 г.) със 105 къщи и около 550 жители. По това време то е било трето по големина в Разметаница, след с. Баланово и с. Коркина.
В по-голяма част от следосвобожденския период Новоселяне административно се е числяло към селска община Коркина, Дупнишка околия. През този период селото продължава да се развива и запазва мястото си сред първенствуващите селища в района.
До 1948 г. към Новоселяне, като негова махала, е влизало днешното с. Бабинска река. Последното се е образувало през османското робство край едноименната Бабинска река, около кошарите (егреците) на с. Новоселяне. В навечерието на Освобождението селището е брояло едва няколко къщи. Първи негови заселници са три новоселски рода, които били привлечени от по-плодородни земи и подпочвени води покрай реката. Някога населението на Новоселене, с махалата Бабинска река, е достигало до 1500 жители, а сега – около 50 .....


Източници:
1. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
2. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
4. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
5. В описанието е използвана информация предоставена от местен осведомител – Иван Ортакчийски (бивш кмет на селото).