ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Новоселяне
 

Общ изглед на с. НовоселянеНовоселяне е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 75 км югозападно от столицата София, на 30 км източно от гр. Кюстендил и на 17 км северозападно от стария административен (околийски ) център – гр. Дупница. Новоселяне е разположено в съседство на селата: Бабино и Бабинска река (от север); Долистово (от югоизток); Шатрово (от юг) и Коркина (от запад).
Централната част на селотоСело Новоселяне влиза в историко-географската област Разметаница. Няколкото му махали са пръснати от двете страни на малката Коркинска река и съседните ѝ долове. Селското землище, което се простира върху източните предпланински възвишения на Конявска планина, е заето от хълмисто-равнинен релеф. Средната надморска височина на селището е 520 м.
КметствотоДнес Новоселяне е едно от най-слабо населените села в община Бобов дол, населението му към 2013 г. наброява около 50 жители.
Към настоящето описание включваме и това на разположеното на 2 км североизточно с. Бабинска река, тъй като в по-голяма част от съществуването си и до не отдавна (1948 г.), то е принадлежало към Новоселяне.


Скалните ниши край с. Бабинска рекаИзвестно е че земите, които обхваща селското землище, макар и да са много малко проучени, имат богата и многовековна история. Наличните данни сочат за съществуването на поселищен живот още от Надгробна могила в с. Бабинска реканай-дълбока древност. Край с. Бабинска река се намират следи от тракийската култура. Скалните ниши в местността „Дуралинко“, които са уникални за Югозападна България, свидетелстват за култовите практики на древните обитатели на тези земи. В същото село има и надгробна могила, вероятно тракийска.
Местността "Градището"Вероятно едно от първите селища в района е възникнало покрай минавалия от тук древен римски път (Далматинският път), който свързвал Константинопол с Артефакти от "Градището"Драч на Адриатическо море. Останки от предполагаемо антично селище се намират в местността „Градище“, в южния край на с. Новоселяне над  Цинцарска махала. На площ от около 20 дка има изобилие от строителна и битова керамика. На това място са откривани долиуми (делви), монети и др.
Поглед към връх Големи ВръмС охраната на римският път, а навярно и със селището, е била свързана късноантичната крепост (IV-VI в.) на връх Големи Врън (на около 2 км югозападно от селото), където днес се пресичат границите на землищата на селата Новоселяне, Коркина и Шатрово. В миналото били запазени части от крепостната стана с дебелина от около 2 м., а сега навсякъде по терена се срещат руини от стари градежи и парчета ранновизантийска керамика.


Изглед на местността "Сенокос"Днешното село Новоселяне е наследник на старото и изчезнало средновековно селище Сенокос, което се е намирало северно от сегашното и е дало името на местността - „Сенокос“. Там все още се намират следи Вековен брест в м "Сенокос", наричан от местните "Дабо", при който се предполага че се е намирака църквата на село Сенокосот стар поселищен живот.  Жителите на това село били прогонени от турците в началото на  XVII в. и се заселили в с. Брежане и с. Сенокос, Благоевградско, а една малка част останали на мястото на днешното село. Но реалният предшественик на Новоселяне, от който идва и името му, е Оброчището "Св. Богородица" в Конявска планинаедноименното селище Новосел. Последното било разположено в Конявска планина, в близост до оброка „Св. Богородица“ и до един от главните пътища, свързвали Средец (дн. София) с Македония. За местонахождението на това по-ранно поселище свидетелстват както местните Оброчището "Св. Петка" с руини от църквапредания, така и намиращата се между с. Коркина и с. Углярци местност с име „Новоселските ливади“. Има вероятност с. Новосел да се е намирало в м. „Валог“, недалеч от посочените местности и в близост до оброчището „Св. Петка“. На това място се забелязват руини от сгради и следи от рудодобивна дейност – купчини от шлака.

Стар отдавна изоставен път, вероятно водел към НовоселПървите писмени сведения за Новосел черпим от османските данъчни регистри от XVI в. В обширния тимарки опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. селото, чийто синор граничи с този на с. Кознец (дн. Горна Козница), е посочено с население от 4 мюсюлмански чифлика и 67 християнски семейства, което давало общ данък на спахията 9 665 акчета.  В това число бил включен и приходът от „монастира Богослов“, който има вероятност да е Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“. От този документ се узнава, че в селото са Изглед на Новоселяне от изток с м. "Валог" (горе в дъното), където е било старото живелище на селотопребивавали доганджии (соколари), което ще рече че до известна степен то е било с привилегирован статут и жителите му са ползвали определени данъчни облекчения. Наличието в близост на местност с  име „Соколчево“ е още едно потвърждение за заниманието на отколешните жители на тукашните места.
С оглед на гореописаното може да се приеме, че с. Новоселяне съществува на  днешното си място от около 350 години.
След разпадането на спахийската система в началото на XIX в. в Новоселяне не е имало турско население и чифлици (за разлика от околните села),  освен двама турци с около 200 дка земя.
Селската черква "Св. Теодор Тирон"Стародавните християнски традиции и обичаи и религиозна принадлежност на местното население са засвидетелствани от големия брой християнски култови обекти. Множеството оброчища и християнски имена на местности са проявление на оброчната практика, която в миналото (особено през XIX в. и до средата на XX в.) е била дълбоко застъпена. В селото и около него има общо 11 свети места, в това число: селската черква „Св. Теодор Тирон“; местностите с християнски имена - „Кръсто“ и „Белков кръст“ и оброчищата – „Св. Троица“, „Св. Спас“, „Св. Богородица“, „Св. Петър“, „Св. Трифон“, „Св. Илия“, „Св. Четирсе Мъченици“ и „Св. Св. Кирил и Методий“ (при с. Бабинска река).  
Паметна плоча до източната стена на черкватаЗапазеният през вековете османско робство български дух неминуемо се е проявил в стремежа за национална свобода. Според местна легенда, през 1867 г. в къщата на свещеник Стоимен Радов, която се намирала в непосредствена близост до черквата, в продължение на 20 дни се е укривал Васил Левски и създал първия таен революционен комитет в Дупнишкия край. По време на престоя си в селото Апостолът на Свободата се представял пред турците като майстор строител и бояджия, който работил в строящата се тогава черква. За правдоподобността на това предание няма доказателства, но съществува вероятност тук да е бил създаден комитет от някой съратник на Левски. Местният комитет се е състоял от 13 души: Поп Стоимен Радов – председател на комитета, Петре Даскала – касиер, Коте радов Виячки – куриер и членове -  Коте Илиев Байрамски, Тоне Цинцарски, Паметна плоча в с. Бабинска рекаТене Цинцарски, Мине Мишов, Мине Дурански, Мите Стоименов Байрамски, Тоне Заринчев, Мине Гюзелски, Начко Веселинов, Мите Минички. Впоследствие в комитета влизат още прогресивно настроени хора, но техните имена не са известни. Паролата на тайния раволюционен комитет е била “Шунур”, от където поп Стоимен Радов, като председател на комитета получава псевдонима поп Шунур. Под негово ръководство в 1865 г. започва строителството на черквата  и завършва през 1869 г.
Сградата на основното училище, затворило врати през 1982 г.Първото училище в селото е открито през 1870 г., а читалището - "Съзнание" през 1932 г.
Новоселяне посреща Освобождението (1878 г.) със 105 къщи и около 550 жители. По това време то е било Селски двортрето по големина в Разметаница, след с. Баланово и с. Коркина.
В по-голяма част от следосвобожденския период Новоселяне административно се е числяло към селска община Коркина, Дупнишка околия. През този период селото продължава да се развива и запазва мястото си сред първенствуващите селища в района.
Кметството на с. Бабинска рекаДо 1948 г. към Новоселяне, като негова махала, е влизало днешното с. Бабинска река. Последното се е образувало през османското робство край едноименната Бабинска река, около кошарите (егреците) на с. Новоселяне. В навечерието на Стара новоселянска къщаОсвобождението селището е брояло едва няколко къщи. Първи негови заселници са три новоселски рода, които били привлечени от по-плодородни земи и подпочвени води покрай реката. Някога населението на Новоселене, с махалата Бабинска река, е достигало до 1500 жители, а сега – около 50 .....


Източници:
1. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
2. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
4. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
5. В описанието е използвана информация предоставена от местен осведомител – Иван Ортакчийски (бивш кмет на селото).


"Св. Теодор Тирон" - с. Новоселяне

Черквата „Св. Теодор Тирон“ се намира в централната част на с. Новоселяне. История: Строителството на храма е започнато през 1865 г., а окончателно е завършен през 1869 г. Инициа...
» виж детайли


Оброк "Св. Богородица" (Малка) - с. Новоселяне

Оброчището „Св. Богородица“ (Малка) се намира на около 1,5 км югоизточно от центъра на с. Новоселяне. Днес на мястото не е останало много нищо, което да подсказва за някогашното оброч...
» виж детайли

Оброк "Св. Илия" - с. Новоселяне

P { margin-bottom: 0.21cm; } Оброкът „Св. Илия“ се намира на около 300 м северозападно от центъра на с. Новоселяне. Разположен е в частен имот (двор) в ляво от главния път за с...
» виж детайли

Оброк "Св. Петър" - с. Новоселяне

Оброкът „Св. Петър“ се намира на около 1,5 км южно от с. Новоселяне. Разположен е от дясната страна на черен път между  обработвани ниви. В близост до това място е минавал древни...
» виж детайли

Оброк "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Бабинска река

Оброкът „Св. Св. Кирил и Методий“ се намира на около 500 м западно от с. Бабинска река и на около 3 км североизточно от с. Новоселяне. Разположен е на източния склон на хълм в местностт...
» виж детайли

Оброк "Св. Спас" - с. Новоселяне

Оброкът „Св. Спас“ се намира на около 1 км югозападно от с. Новоселяне. Разположен е на възвишение, високо над селото, сред необработвани ниви. Оброчището е обозначено със стар камене...
» виж детайли

Оброк "Св. Трифон" - с. Новоселяне

Оброкът „Св. Трифон“ се намира на около 2 км югоизточно от центъра на с. Новоселяне, при Цинцарска махала. Разположен е в дола Кубасинко между м. „Градището“ (от запад) и м....
» виж детайли

Оброк "Св. Троица" - с. Новоселяне

Оброкът „Св. Троица“ се намира на 800 м източно от центъра на с. Новоселяне. Разположен е непосредствено в дясно от пътя, идващ от с. Долистово. Тукашният оброчен кръст е най-представ...
» виж детайли

Оброк "Св. Четиридесет мъченици" - с. Новоселяне

Оброчището „Св. Четирсе мъченици“ се намира на около 1,5 км северно от с. Новоселяне. Разположено е върху малко възвишение, подобаващо на могила, сред пустеещи ниви. За ориентир при н...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"