Възрожденската черква „Св. Николай“ се намира в Горната махала на с. Коркина, в местността „Милчанец“. Разположена е на обгледно място, срещу селската чешма.

История:
Днес тази храм се намира в руини, стените му стърчат грозно и зловещо от 1988 г. насам, когато покривът му се сгромолясал. До старината е построена нова черква (осветена в 2006 г.), носеща същото име - „Св. Николай“.
Градежът на възрожденската черква е завършен през 1869 г., което се разбира от надписа, изсечен върху запазената олтарна трапеза, в който освен имената на многобройните ктитори се среща и годината „1869“. Съществуват предположения, че храмът е бил изграден върху по-стара, средновековна църква, която вероятно е принадлежала на намиралото се в близост селище Милчанец. В черквата има няколко стари кръста, останали от некропол, който бил разположен около нея.
Дълго време черквата „Св. Николай“ е изпълнявала функциите на духовен център на селото. През 1932 г. до нея е построена сградата прогимназиалното училище, разтурена в 1995 г., при започване строежа на новата черква.  
Черквата е била в лошо състояние още в края на 30-те години на XX в., когато е била посетена от дупнишкия краевед Асен Меджидиев - „Цѣлата е направена отъ тухли и камъкъ, сега почти на срутване.“ След това, с идването на комунистическата атеистична власт (1944 г.), тя била занемарена и накрая – запусната. Така се стигнало до нейното саморазрушаване в 1988 г. След настъпването на т. нар. „демократични промени“, местното население изпитало нужда от храм и избрало по-лесния, но не и по-евтин вариант. Вместо да се реставрира старата възрожденска черква с многовековна история, през 1995 г. е започнат строежът на нова, непосредствено до нея.
Днес, макар и да има нова и осветена черква, съвсем няма да бъде  безмислено старият храм, който носи духа и историята на Коркина, да получи подобаващо отношение, а именно – да се възстанови и реставрира.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение старата коркинска църква „Св. Николай“ представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с притвор от запад. В горната си част е имала полуцилиндрично сводесто покритие, изградено с по-леки бигорови блокчета с трапецовидна форма. Градежът на основната конструкция е от ломени камъни, споени с хоросан, а в стените на притвора спойката е с кал. В олтарното пространство от двете страни на апсидата има по една ниша и друга на северната стена – умивалнята. Църквата е полувкопана в земята и в нея се е влизало от притвора (входът е бил на северната стена), след което в наоса.
Във вътрешността на храма е имало стенописи, от което сега е останал един малък фрагмент в проскомидийната ниша, дело на зографа Иван Костинов. По-голама част от стенописната украса е изписана в 1867 г. от двама майстори, представители на Самоковската художествена школа - братята Захарий и Васил поп Радойкови.
Иконостасът е била обикновен без резба, с изключение на царските двери. Но за сметка на това иконите са били майсторски изработени, из под четката на Никола Иконописец от Дупница, през 1867 г. До средата на XX в. те са били добре запазени. По описанието Меджидиев, две от тях имали размери 30 х 50 см и четири (царските икони) - 60 х 80 см. Всичките носили дата 1867 г., като от едната са написани имената на дарителите, а от другата - „Дупница Николая Иконописецъ“.

 

Източници:
1. Меджидиев, Ас. Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г.
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.