ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Руенски манастир "Св. Иван Рилски"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Скрино
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Дупнишка
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Възроден-XX век
 

Руенският манастир “Св. Йоан Рилски” се намира на около 2 км югозападно от с. Скрино. Скътан е в красива местност сред северните склонове на Руен планина. До манастира се стига като от международния път София – Кулата (Е79), по средата на отсечката Дупница-Благоевград, се отбива на запад към китното градче Бобошево. От последното се поема за Кюстендил и след около 7 км в северозападна посока се стига до с. Скрино, от което започва тесен асфалтов път, който води до самите манастирски порти.

Руенският манастир е един от малкото новопостроени в България. Красивата и приветлива обител е разположена сред букова гора и вековни дървета от един изключителни рядък растителен вид – Царския лешник. След молитва и общение с Бога,  насладилият се на тишината в манастирския двор поклонник може да посети и други интересни места в района. От манастира по живописна пътека се стига до пещерата, в която според преданието Свети Иван Рилски е пустиннослужил най-напред. Малко след нея, в източна посока, пътеката продължава до голям метален кръст, поставен върху скала, извисяваща се почти над пътя и от която се разкрива обгледна панорамна гледка. Кръстът обозначава мястото, от което според преданието една девица с име Косана се е хвърлила за да се спаси от гонещите я турци. Не далече на запад от манастира, в дол, се намира и Светата вода – манастирското аязмо.

За по-отколешната история на този манастир се знае съвсем малко. Оскъдните сведения за него черпим от някои косвени писмени източници (житията на Св. Иван Рилски и др.), артефактите, разкрити при строежа на днешния храм и не на последно място – местните легенди и предания.
От незапомнени времена местността, в която се намира манастирът и била известна под името Цръквеник/Цръковнико. До започването на новия строеж върху руините на стара средновековна черква е имало малко параклисче - „Свети Йован“, при което местното население палило свещи и се събирало на Очовден (19 октомври, нов стил) – денят на Св. Иван Рилски. Според известната история, която се осланя на житията на светеца и легендите, Свети Иван Рилски се ражда в село Скрино на 19 октомври 876 г. по време на царуването на цар Борис, живее по времето на цар Симеон, цар Владимир и умира по времето на цар Петър на 18 август 946 г. на 70 години. Роден в благочестиво семейство,  още с раждането, родителите са го насочили към Православната вяра, която по това време била вече официална религия в царство България. Като малък е работел при чичо си като е пасял говедата и е познавал всички местности, както и съществуващия тогава манастир под връх Руен. Една нощ при голяма буря, Йоан се скрил под една скала. До него се прислонил и тогавашният игумен на манастира Павел, който си поговорил с детето. Сигурно още тогава е разпознал в него бъдещия Божи служител. След като бурята отминала игуменът изпратил момчето до дома му, на мястото на който сега се издига черквата в село Скрино и бил радушно приет от неговите родители. Много скоро Йоан напуснал бащиния дом и се качил в манастира като послушник. Взел със себе си и теленцето, което му подарил чичо  му. Допреди десетилетия в близост до манастира се извисявал хилядолетен бор, на който имало белег от въжето с което било връзвано въпросното теленце. През 1954 г. селяни от Скрино отрязали бора, като веднага след това безумно деяние над мястото надвиснал черен облак и се изсипала страхотна градушка. С материала от бора направили дъски за душаме за да покрият пода в местното читалище. На другия ден това душаме изгнило, а не след дълго тези „герои“ се разболели и починали. Не само това, но и наследниците им - мъжките рожби една по-една умирали. Една от жените на злосторниците заминала за Петрич при пророчицата Ванга, която от вратата завикала: ”Кой ви кара бора на св. Ивана да берете бе? Отсега мъжка рожба нема да се ражда, бегайте, правете курбани на местото и ще ви се прости чак когато борчета саморасли поникнат върху скалата на пещерата!”. И наистина, пророчеството се сбъднало, две борчета саморасли са пораснали над входа на първата отшелническа пещера на светеца и вече има родена мъжка рожба в тези фамилии.
За сега няма данни за по-сетнешната съдбата на манастира над с. Скрино, носил името „Успение на Св. Богородица“, след като в него, според житията, се е замонашил Св. Иван Рилски.  Доскоро в историческата наука се възприемаше мнението, че Св. Иван Рилски е приел монашество в Бобошевския манастир „Св. Димитър“, което се основаваше на липсата на друга обител в района (преди откриването основите на средновековната църква). Не трябва да се изключва и възможността Бобошевският манастир да е приемник на стария Скрински манастир.
Съществуват предположения че въпросната обител (Скринският манастир), или поне неин наследник, е манастирът „Свети Отец“, споменат в османски данъчен документ от XVI в. Той е поместен в обширния тимарски опис на Кюстендилски сандажак от 1570/73 г., като приходите от него, възлизащи на 150 акчета, са включени към тези на с. Скринино (дн. Скрино). Манастирът „Св. Отец“ е влизал в „зиамета на спахията Ферхад, чауш в султанския двор“. По това време в обителта е живеел един свещеник – Златан. Фактът че този манастир не присъства в по-късните османски регистри дава основание да се предположи, че не след дълго е прекъснал съществуването си. Вероятно е бил разорен от османските нашественици, както много други християнски светини, след което местното население продължило да почита мястото като оброчище - „Св. Йован“, „Цръквеник“.
Изграждането на днешния манастир започва през 1995 г. То е предшествано от интересни обстоятелства, свързани със съновиденията на родения в с. Скрино Борислав Канайков. Когато последният работел в Канада, много пъти сънувал един и същи сън, че на това място трябва да се издигне черква. По Божий промисъл Борислав споделил своите видения с архитектката от Благоевград (родом от с. Рила) Анелия Параскова, която също имала странен сън, свързан със святото място. Така, през времето на тяхната среща се зародило желанието да построят храм Божий. Скоро след това арх. Параскова изготвила и проекта за черквата, такава каквато я е видяла в съня си – каменна с двускатен покрив.
При изкопаване основите за новия храм работниците се натъкнали на основите на две средновековни църкви с квадратен план, изградени последователно една след друга. Първата черква, с градеж от варов разтвор и шуплестите камъни, впоследствие е датирана към VIII век, а втората - на глинен разтвор, от IX век. Интересно е че под двете християнски църкви е разкрит по-ранен културен пласт – архитектурна структура от езически храм – светилище. По време на строителните работи в насипа са открити значителен брой артефакти – парченца от керамика, фрагменти от стенописи,  копие и др. Около църквите били открити и няколко монашески погребения. Според специалиста-археолог от НИПК (Институт по паметници на културата), посетил мястото и изследвал находките, именно тук се е намирал манастирът ”Успение на св. Богородица”, в който Св. Иван Рилски бил подстриган за монах. За жалост археологическо проучване на обекта не е било направено. Поради липса на средства и опасност от иманярски набези,  не били проведени археологически разкопки, а разкритите основи на старинните църкви били запечатени и върху тях е изграден сегашният манастирски храм.
Освещаването на основите на новия храм е извършено на 20 август 1995 г. от тогавашния игумен на  Рилския манастир – Йоан, който заедно с 4-ма монаси и свещеникът на гр. Бобошево благословят начинанието. С голямо вдъхновение и надежда, на паметното събитие се събира много народ от близко и далеч. Всички тогава споделят радостта, че най-сетне свети Иван се е завърнал отново в родния край, откъдето преди повече от хиляда години е прогонен.
След три години ходене по-мъките в търсене на средства, през 1998 г. манастирската църква е изградена до върха. Това благородно дело се осъществява със сърцатата подкрепа на много хора. Трябва да се отбележат заслугите на Борислав Канайков, арх. Анелия Параскова, Панчо Панайотов (бивш кмет на гр. Дупница и депутат), Елена Костова с Фондацията „Бъдеще за България“, гръцкият бизнесмен  Йоргос Скурас, Мария – жената с опит от Ресиловския манастир (сега послушничка в последния) и много други.
През следващите години манастирът постепенно придобива днешния си почти завършен вид. Прокаран е асфалтов път, към черквата се изгражда просторна жилищна сграда и обителта постоянно се облагородява. В момента манастирът все още е в строеж, доизгражда се крило от жилищното му тяло. Последната му придобивка е издигнатата през 2012 г. камбанария.
Скоро след построяването на първата жилищна сграда в манастира са въдворени монаси. Така след столетия запустение обителта се възражда за нов духовен живот.  Монашеското братство започва да издава религиозна литература и да излъчва първото църковно радио в България – "Сион".
Понастояшем Руенският манастир е постоянно действащ и се обитава от двама монаси. Отворен е за посещение всеки ден.


Източници:
1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/, Скопје, 1983, стр. 445.
2. Еленин, Йордан. Топонимията на Дупнишко, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
3. В описанието е използвана информация предоставена от арх. Анелия Параскова.

JW Player goes here

Банка: Сибанк

IBAN: BG 24BUIB 9881 026451300

BIC: BG 24BUIB

В полза на: Руенски манастир "Св. Йоан Рилски" - с. Скрино

КОМЕНТАРИ
Анелия Параскова
17.05.2013 11:44
Има толкова много участници в това дело,че би следвало да се създаде кондична книга в която да се записват имената на всеки помогнал за манастира-кой с пари,кой с труд. Защо би следвало да се направи това? За да има вярно написана история от свидетелите ,да има следа във времето за бъдещите поколения. За гордост и радост и следване на примера на нашите отци и прадеди,както е било и както ще бъде.Ние сме народ-носител на духовна сила и трябва да си спомним за какво сме се родили в най-райското кътче на земята.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"