Късносредновековната църква "Св. Иван" се намира в местността "Долни манастир", на около 1 км южно от село Пастух, непосредствено в ляво от шосето Кюстендил – Бобошево, на десния бряг на река Струма.

Църквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор и с размери 7,50 х 3,50 м. Особеност в нейния план е откритият притвор, който е единственият известен пример при еднокорабна църква от това време в Западна България. Двете външни стени (южна и северна) излизат напред пред западната фасада с около 0,60 м, като оформят голяма аркирана ниша. Подобно фасадно решение се явява като един от най-важните естетически моменти на оформяне на западната фасадна композиция, които се срещат и в Търновската архитектура, типичен пример за която е църквата "Св. Четирдесет Мъченици" във Велико Търново. Може да се каже, че почти всички малки късносредновековни църкви в Западна България, и особено по течението на р. Струма, са с аркирана ниша, като единствен декоративен елемент на челната фасада.
В градежа на църквата се забелязва богата полихромия на материала. Зидарията е от речни камъни, обработени бигорови блокчета по ъгловите части и червени тухли споени с бял хоросан, които на редове опасват каменната зидария, арките са силно подчертани със същите червени тухли. По този начин тоналното разнообразие на естествената фактура на градежния материал придава на паметника голяма живописност.

Църквата е била изцяло изписана отвътре, но дългото ѝ излагане на преките климатични въздействия (без покрив) е причина днес да няма запазени стенописи. Фрагменти от тях все още съществували през 50-те години на XX в., когато са описани от проф. Асен Василиев. Тогава малки части били запазени в олтарната апсида и под входната арка на вратата на малкото предверие. От стенописите в апсидата, вляво от прозорчето, се личали изображенията на двама светци, като първото е било на Св. Василий, който държи свитък хартия, а на него изписано с черни букви се е чело следното: "...iакоти еси wсвещени сна сwчуи сину.." От дясната страна на прозорчето, от другите двама църковни отци е била запазена само част от главата и нимба на един светец, с надпис от дясната му страна "архi". На западната стена над входа е имало незначителни части от композицията "Успение Богородично". Отвън, откритата нартика е била богато украсена с разновидни растителни мотиви нарисувани на светъл фон.
От малкото запазени фрески, описани от проф. Асен Весилиев, узнаваме, че църквата е била изписана от опитен майстор с голяма образованост и художествен усет, но името му е останало неизвестно. За жалост богатото му наследство е напълно унищожено и завинаги загубено за българското изобразително изкуство.
Въз основа на архитектурните особености и стиловото изпълнение на стенописите, църквата "Св. Иван" може да се датира към периода от XV-XVII в.
Църквата е реставрирана през 90-те на XX в., доближава се до оригиналния си вид, с изключение на покрива - вместо полуцилиндричен и каменен, е поставен дървен, двускатен покрив, покрит с керемиди.


Използвана литература:
1. Василиев, Асен - Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско - Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.182-184.
2. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.25.
3. Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско - Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.117-120.