Скрино е село в Западна България. Намира се в община Бобошево, Област Кюстендил. Отдалечено е на 7 км северозападно от Бобошево и на 26 км югозападно от стария околийски център - гр. Дупница.
Село Скрино е от купния тип села - събрано е на едно място. Разположено е сред северните склонове на Руен планина (най-северния дял от Влахина планина), които се спускат до р. Струма. Срадната му надморска височина е 560 м.
Населението на селото към 2010 г. брои около 80 жители. За сравнение, най-многолюдно селото е било през 1951 г. с 600 жители.
Скрино е селище с многовековна история. Счита се, че то е родното място на Св. Иван Рилски, който се  замонашил в близкия Руенски манастир. Последното научаваме от житията на светеца от X век насам. Писмените сведения, археологическите данни, както и местните топоними, свидетелстват че селището е възникнало преди времето на светеца (IX-X в.).
Село Скрино се споменава в Мрачката грамота на българския цар Иван Александър от 1347 г. за Пещерския манастир "Св. Никола": "...винограда въ драуовъ и другьi винограда въ скрине..." Отново през XIV в., името Скрино се среща и в подправената Мрачка грамота на сръбския цар Стефан Дечански, касаеща същия манастир.
През времето на османското робство в Скрино почти не е имало турци. Името му се среща в турските данъчни регистри от XVI в. В обширния опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. селото се споменава под същото име - Скрепино/ Скринино с 2 мюсюлмански чифлика и 70 християнски семейства с 40 ергени, 2 вдовици и 2 бащинѝ, които плащали данък на спахията общо 6311 акчета. Към последната сума е бил причислен и приходът от близкия манастир "Свети Отец", чийто вероятен наследник е днешният Руенски манастир.

По-късно, през XIX в. Скрино фигурира в регистъра като раетско село, чието население е работило върху нивите на турски чифлик. В един дефтер от 9 юли 1841 г. пише, че тук живеят 133 души рая, с две къщи християни мюселими (войнугани, дервенджии), както и, че има още 101 къщи българи, от които 40 ергенски къщи. В друг документ от същата 1841 г. посочва, че Скрино плаща данък за пчелни кошери 50 акчета.
Както при другите села в Дупнишко, така и тук по-голяма част от земята на обезправеното българско население е била отнета от турците и превърната в чифлик - т. нар. "Чифлико", който е бил даден на спахията Бекир ефенди от Дупница. Вероятно поради тази причина бежанци от Скрино са основали Скринска махала в с. Ваксево. Друго село, при което може да се търси подобна връзка е кюстендилското Скриняно.
Освобождението заварва селото с 420 души, а няколко години по-късно, когато оттук минава К. Иричек (1883 г.), то е с 435 души.
Училището в Скрино е основано още през 1860 г.
Днешната селска черква е нова, но тя е изградена на мястото на старата, която била построена през 1864 г. В нея е била намерана част от гранитна колона с надпис на старобългарски: "каленов камник кназъ от кръуина", датиран е от XIV-XV в.
Преди години над селото е имало останки от стара църква, вероятно от IX-X  в. От тази старина днес не е останало нищо, тъй като върху нея е построена днешната съборна църква на Руенския манастир.
Други християнски култови обекти в землището на Скрино, освен гореописаните, са следните:
1. Оброк "Св. Илия" - намира се южно от селото, в ляво на пътя за Руенския манастир.
2. Оброк "Св. Рангел" - намира се в центъра на селото.
3. Оброк "Св. Спас" - на около 500 м източно от селото.
4. Дабо на Свети Йован(Церо) - намира са на около 5 км западно от селото, на границата със землището на с. Пастух. Това е вековен цер (вид дъб), на предполагаема възраст около 1000 години.
5. Метово - на около 7 км западно от селото, на нивото на р. Струма. Вероятно някога тук е имало метох.
6. Света вода "Пресвето" - на 500 м северно от селото.

Източници:
1. Иванов,Йордан - Български старини из Македония, София, 1931 г.
2. Кепов, Иван - Миналото и сегашно на Бобошево. 1935 г.
3. Еленин,Йордан - Топонимията на Дупнишко, Благоевград, 2006 г.