Разлог е град в Югозападна България, намира се в Област Благоевград и е административен център на Община Разлог. Отстои на  145 км югоизточно от столицата София, на 52 км в същата посока от Благоевград и на 6 км южно от гр. Банско.

Разлог се намира в планински район, на 831 м надм. височина. Разположен е в центъра на Разложката котловина, между три планини - Рила, Пирин и Родопите.

Населението на града към 2014 г. наброява около 12 000 жители.

До 1925 г. градът носи името Мехомия, след което е кръстен на котловината Разлог, в която се намира.

 

Разлог е селище с богата и хилядолетна история. Районът му е бил населен от най-дълбока древност. Първите известни поселници по тези места са тракийските племена сатри и дии. За тяхното присъствие тук говорят множеството археологически обекти в околността. В местността "Столоватец" (на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха. Там личат руини от зидове, градени от ломени камъни. Намерени са и 2 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани със светилище, посветено на слънцето. На около 2 км източно от града, в гроб от античен некропол, са намерени множество артефакти: железен меч и 2 ножа, 6 торкви, пръстен, гривна и фибула.

Поради стратегическото си местоположение, в близост до пътя минаващ по поречието на река Места, тук е имало селище и през римо-византийската епоха. Доказателствата, че през този период е съществувало едно значително селище, са повече от изобилни. На около 10 км западно от Разлог, в близост до местността "Предел", има останки от антично селище. От късноантичната епоха са крепостта в северните склонове на Пирин (в местността "Калята") и селището в подножието на тези склонове (местността "Круше", на около 8 км югозападно от Разлог).

Откритите не малко раннохристиянски храмове (датирани от IV-VI в.) в околовръст от около 10 км от днешния град, подсказват, че през късната античност в тези земи е имало вече обособен духовен център.

На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V - VI в., известна под името “Свети Илия”, а в местността "Бетоловото"( "Круше") има друга раннохристиянска църква, която през средновековието е била преизградена (известна е като "Писаната църква").

През първата половина на IX век, по времето на българския владетел кан Пресиян, войските на кана под водачеството на кавхан Исбул, се спуснали по долината на река Места към Разложко, Неврокопско и Кавала и по долината на река Кричим - Бук до Бялото море. От тогава Разложко е присъединено към българската държава. Надписът върху камъка, намерен при село Филипи, североизточно от град Правища, потвърждава това.

През средновековието животът на античното селище в м. "Круше" продължава - открити са останките му от този период, прилежащия му некропол, както и малка еднокорабна едноапсидна църква,надградена върху основите на горе споменатата раннохристиянска, която вероятно е била разрушена при варварските нашествия. Църквата е наречена “Писаната” заради стенописите, фрагменти от които са запазени и до днес. В близост до "Писаната" личат основите на късносредновековна църква (вероятно триконхална), наречена “Бялата църква”, както и руини от по-малка църква, известна като "Св. Никола". От същото време са и останките oт църквата “Св. Троица”, намираща се на около 2 км южно от града.

За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.

Разлог се споменава и в Рилската грамота 1378 г. на цар Иван Шишман (1371 - 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища, там се среща и израза “разложките попове”.

Разложкият край пада под турска власт малко преди края на Търновското царство - около 1382 г.

В османския регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 год. селището за пръв път се споменава под името Мехомия като село прилежащо към Разложка каза, в което живеят 23 джелепкешански домакинства. В редица османски документи от XVII - XIX век се среща и с имената Мехомия, Мехом и Михомия. По данни от османския регистър от 1643 - 1644 г. в селото са регистрирани 62 християнски домакинства, които до средата на века намаляват на 55. Това свидетелства че част от населението е бело помохамеданчено.

В местността "Катарино" (на около 7 км западно от Разлог) се намира църквата “Света Катерина”, строена в началните години на османския период. Разрушен по-късно, днес храмът е възстановен и обявен за паметник на културата. От периода на късното средновековие е и намиращата се в близкото село Добърско църква “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, строена в началото на XVII в. С нейните уникални стенописи, тя е най-добре запазената старина в Разложко.

По време на Възраждането будното население на Мехомия взема дейно участие в борбата за българска просвета, самостоятелна българска църква и национално освобождение. През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия, а в края на същия век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски.

През 1834 год. е построена църквата “Свети Георги", като през следващата 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско.

През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитетт в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг. Местните ръководители са арестувани и градът не въстава. 

Седем души от Мехомия участвуват като опълченци в Руско-турската освободителна война (1877 - 1878 г.) . 

През XIX век Разлог е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. Поминък на населението му е бил земеделието (главно царевица) и животновъдството, а от занаятите били развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов, в края на века всяка неделя  в Мехомия се провеждал панаир. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия (Mehomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.

След Освобождението на България в 1878 г., Мехомия остава в границите на Османската империя. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 год. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана. 

Жители-християни на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888 год.). През 1889 год. е образувана Разложката българска община. През 1891 год. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 год. е открита пълна прогимназия. През 1895 год. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий.

Към края на XIX век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.

През 1896 год. Гоце Делчев основава в града комитет на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 год. група четници навлизат в града (14 септември) и започват да действуват заедно с местните въстаници, но очакваното нападение на главните сили откъм Рила не се осъществява. Турската войска и башибозук избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от жителите бягат в освободените български земи.

По данни на Неврокопската митрополия през 1907 год. в Мехомия има 3235 жители българи - християни.

При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Разлог е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 гододина. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.

През следващите десетилетия Разлог се благоустроява и разраства икономически, открити са няколко предприятия работещи предимно в леката промишленост. 

През последните години туризмът се очертава като приоритетна област със силно влияние върху икономиката на града. Разлог изобилства от туристически ресурси и предлага разнообразни възможности за туризъм: културен, екотуризъм, ски, голф и СПА.

Наред с интересни природни и археологически обекти, разположени на живописни места, които заслужава да се посетят,трябва да се спомене и местният исторически музей.Многобройните му експонати представят хилядолетната история на този край, сред тях са и няколко представители на Възрожденската разложко–чепинската къща (Астинова къща, Парапунова къща, „Кипрова къща”), колекциите от местно традиционно облекло и характерни занаятчийски произведения от ХVІІІ и ХІХ век, а също и паметни знаци, фотографии, документи и колекции от оръжие, които разказват за въстанията и войните в името на свободата.

 

2.Използвани са материали от сайта: www.lostbulgaria.comРазлог е град в Югозападна България,намира в Област Благоевград и е административен център на Община Разлог.

Градът е в близост до град Банско,отдалечен е на 52 км югоизточно от Благоевград и на 145 км от София.

Разлог се намира в планински район,на 831 м надм. височина.Разположен е в центъра на Разложката котловина, между три планини - Рила, Пирин и Родопите.

Населението на града към 2010 г. е 12 944 жители.

До 1925 г. градът носи името Мехомия,след което е кръстен на котловината Разлог,в която се намира.

Разлог е селище с богата история,районът му е бил населен от най-дълбока древност.Първите известни поселници по тези места са тракийските племена сатри и дии.За тяхното присъствие тук говорят множеството археологически обекти в околността: в местността "Столоватец"(на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха,личат руини от зидове, градени от ломени камъни.Намерени са и 2 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани със светилище, посветено на слънцето.;На около 2 км източно от града, в гроб от античен некропол, са намерени железен меч и 2 ножа, 6 торкви, пръстен, гривна и фибула.

Поради стратегическото си местоположение,в близост до пътя минаващ по поречието на река Места,тук е имало селище и през римо-византийската епоха.Доказателствата,че през този период е съществувало едно значително селище,са повече от изобилни.На около 10 км западно от Разлог, в близост до местността "Предел", има останки от антично селище.От късноантичната епоха са крепостта в северните склонове на Пирин (в местността "Калята") и селището в подножието на тези склонове (местността "Круше", на около 8 км югозападно от Разлог).

Откритите не малко раннохристиянски храмове(датирани от IV-VI в.) в околовръст от около 10 км от днешния град,подсказват,че през късната античност в тези земи е имало вече обособен духовен център.

На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V - VI в., известна под името “Свети Илия”,а в местността "Бетоловото"( "Круше") има друга раннохристиянска църква,която през средновековието е била преизградена,известна е като "Писаната църква".

През първата половина на IX век, по времето на българския владетел Пресиян, войските му под водачеството на кавхан Исбул, се спуснали по долината на река Места към Разложко, Неврокопско и Кавала и по долината на река Кричим - Бук до Бялото море.От тогава Разложко е присъединено към българската държава.Надписът върху камъка,намерен при село Филипи,североизточно от град Правища,потвърждава това.

През средновековието животът на античното селище в м."Круше" продължава - открити са останките му от този период,прилежащия му некропол,както и малка еднокорабна едноапсидна църква,надградена върху основите на горе споменатата раннохристиянска,коят вероятно е била разрушена при варварските нашествия.Църквата е наречена “Писаната”,заради стенописите,фрагменти от които са запазени и до днес.В близост до "Писаната" личат основите на късносредновековна църква (вероятно триконхална), наречена “Бялата църква”.

От същото време са и останките oт църквата “Св. Троица”, на около 2 км южно от града.

За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.

Разлог се споменава и в Рилската грамота 1378 год.на цар Иван Шишман (1371 - 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища,там се среща и израза “разложките попове”.

Разложкият край пада под турска власт малко преди края на Търновското царство-около 1382 г.

В османския регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 год. селището за пръв път се споменава под името Мехомия като село, прилежащо към Разложка каза; в селото живеят 23 джелепкешански домакинства.В редица османски документи от XVII - XIX век се среща и с имената Мехомия, Мехом и Михомия.По данни от османския регистър от 1643 - 1644 год.в селото са регистрирани 62 християнски домакинства,които до средата на века намаляват на 55;част от населението е помохамеданчено.

В местността Катарино (на около 7 км западно от Разлог) се намира църквата “Света Катерина”,строена в началните години на османския период,като по-късно е разрушена,обявена е за паметник на културата и е реставрирана.

От периода на късното средновековие е намиращата се в близкото село Добърско църква “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”,строена в началото на XVII в.,с нейните уникални стенописи,тя е най-добре запазената старина в Разложко.

По време на Възраждането будното население на Мехомия взема дейно участие в борбата за българска просвета, самостоятелна българска църква и национално освобождение.През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия,а в края на същия век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски.

През 1834 год. е построена църквата “Свети Георги",като през следващата-1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско.

През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитетт в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг. Местните ръководители са арестувани, градът не въстава. 

Като опълченци в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 год. участвуват и 7 души от Мехомия. 

В XIX век Разлог е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя.Поминък на населението му е земеделието(главно царевица) и животновъдството,а от занаятите са развити грънчарството и златарството.Според Васил Кънчов,в края на века всяка неделя  в Мехомия се провеждал панаир.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия (Mehomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.

След Освобождението на България в 1878 г.,Мехомия остава в границите на Османската империя.Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 год. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана. 

Жители-християни на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888 год.). През 1889 год. е образувана Разложката българска община.През 1891 год. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 год. е открита пълна прогимназия.През 1895 год. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий.

Към края на XIX век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.

През 1896 год. Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО.По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 год. група четници навлизат в града (14 септември) и започват да действуват заедно с местните въстаници, но очакваното нападение на главните сили откъм Рила не се осъществява. Турската войска и башибозук избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от жителите бягат в освободените български земи.

По данни на Неврокопската митрополия през 1907 год. в Мехомия има 3235 жители българи - християни.

При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.Разлог е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 гододина.Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.

През следващите десетилетия Разлог се благоустроява и разраства икономически,открити са няколко предприятия работещи предимно в леката промишленост. 

През последните години туризмът се очертава като приоритетна област със силно влияние върху икономиката на града.Разлог изобилства от туристически ресурси и предлага разнообразни възможности за туризъм: културен, екотуризъм, ски, голф и СПА.

Наред с интересни природни и археологически обекти, разположени на живописни места, които заслужава да се посетят,трябва да се спомене и местният исторически музей.Многобройните му експонати представят хилядолетната история на този край,сред тях са и няколко представители на Възрожденската разложко–чепинската къща (Астинова къща, Парапунова къща, „Кипрова къща”),колекциите от местно традиционно облекло и характерни занаятчийски произведения от ХVІІІ и ХІХ век, а също и паметни знаци, фотографии, документи и колекции от оръжие,които разказват за въстанията и войните в името на свободата.

 

Източници:

1.Дремсизова-Нелчинова,Цв.-Археологически паметници в Благоевградски окръг,София,1987 г.

2.Използвани са материали от сайта: www.lostbulgaria.com