Средновековната църква „Св. Троица“ се намира на около 3 км южно от гр. Разлог, в близост и източно от пътя Разлог – Банско. Разположена е върху надгробна могила, намираща се почти в центъра на Разложката котловина.

История:
Точното време на изграждане на този старинен храм не е известен, но със сигурност той е принадлежал на средновековно селище, което трява да е било разположено в границите на днешния Разлог или друго такова в близост до него. Възможно е това да е било селището в местността „Долна Селебица”, засвидетелствано засега само по предание и споменато в краеведско изследване на Атанас Попадиин.
Въз основа на плана и градежа, храмът "Св. Троица" е датиран приблизително към XIII в. Разрушаването му може да се свърже с масовото разсипване на християнски храмове по време на помохамеданчването на българите от Чепинското корито и Мехомийско през XVII в.
Мястото, превърнато незнайно кога в оброчище, е известно като свято от незапомнени времена. Показателен е фактът, че християнският храм е издигнат върху могила, произхождаща вероятно още от тракийско време, както и обстоятелството, че до него има и свещен извор – света вода. Църквата е била разкопана през 1921 г., когато е изяснен архитектурният ѝ план. Но за жалост, тогава старината не е била реставрирана и днес малкото, от това което било запазено се е превърнало в руини.

Архитектура:
По план църквата принадлежи към триконхалните кръстокуполни църкви. Дължината на сградата е 9,40 м, а ширината ѝ е 6,60 (без конхите). Олтарът  бил отделен от наоса със стеничка. В западната половина на наоса е имало два самостоятелни стълпа, като върху тях и олтарната стена е лежал куполът. Източно и западно от последния е имало полуцилиндричен свод. При разкопаването стените са били запазени до 1,30 м над пода, сега в руинно състояние. Градежът е от речен и ломен камък, на места пресечен с двоен или троен ред тухли. Има и овесно поставени тухли между два камъка. Дебелината на стените е 0,80 м. Олтарната част, постлана с тухли, е с 0,20 м по-ниска от наоса.
Особеният план на църквата позволява да  бъде причислена към по-ранен стадий от развитието на кръстокуполната църква с конхи. Този план, произхождащ от еднокорабната безкуполна църква с удължен наос, среща аналогии и на други места из българските земи. Подобни са две македонски църкви - „Св. Архангели“ в манастира над скопското село Кучевище и съборният храм на манастира Кокомя до гр. Янина (днес в Гърция). Те показват два други момента в развитието на този тип църква, образувал се успоредно със светогорския тип триконхална църква, която е със свободни подпори (разположени в квадрат), така че куполът ѝ описва равнораменен кръст. Тукашния тип на удължена триконхална църква намира приложение и в по-късните църкви в Моравско (Павлица, Раваница, Любостиня и др.), където същия план е вече добре оформен и дори изискан.
Въз основа на плановата ѝ схема и характерите ѝ особености, църквата „Св. Троица“, която предхожда посочените два примера от Македония, е датирана към XIII в.

Днешното плачевно състояние на старината е резултат на дългогодишно (от 1921 г. до сега) нехайно, дори престъпно отношение, каквото в никакъв случай не заслужава. Историческото и културното ѝ значение, уникалната архитектура и местоположението ѝ ни задължава тя да бъде възстановена и съхранена за идните поколения.


Източници:
1. Иванова, Вера. Неиздадени църкви в Югозападна България. ГНМ, т. V, 1926-1931 г., с. 278-281.