Местоположение и географска характеристика:
Сирищник е село в Западна България. Намира се в община Ковачевци, Област Перник. Отстои на  55 км югозападно от столицата София, на 28 км в същата посока от Перник, на 18 км западно от бившия си административен (околийски) център  гр. Радомир. Селското землище граничи с това на селата: Светля (на север), Слатино (на североизток), Косача (на изток), Ковачевци и Ракиловци (на юг), Долна и Горна Врабча (на запад).

Село Сирищник принадлежи на историко-географската област Мраката. То е от пръснатия тип селища - състои се от множество махали, които са разположени сред източните склонове на планината Рудини (около 23 махали), южно от най-високия ѝ връх Сирищнишка рудина (1172 м), и по западните възвишения на планината Черна гора, където те са значително по-малко. Основното селище се пресича от река Светля, течаща от север на юг (влива се в р. Струма/яз. „Пчелина“). В близост до центъра в нея се влива река Сирищнишка, която от своя страна разделя западната част на селото.
Природата около Сирищник се отличава с особена красота и разнообразие. Околните хълмове са покрити с гъсти широколистни гори (предимно дъбови) и пасища, в които се срещат разновидни представители на животинския свят.  Не далеч от селото, в югоизточна посока, е разположен живописният и изобилстващ с риба язовир „Пчелина“. Тези природни дадености благоприятстват за развитието на целогодишен разнороден туризъм. На около 2 км северозападно от селото в Рудината е скътана хижа „Джамен”. До нея може да се стигне по сносен асфалтиран път.
Населението на Сирищник към 2015 г. наброява около 160 жители (с настоящ и постоянен адрес). В етно-религиозно отношение то и представено изцяло от българи - християни (православни).

История:
Историята на Сърищник или по-скоро на предшестващите го селища, води началото си още от античността. За това свидетелстват останките от няколко древни поселения, намиращи се в границите на днешното селско землище. Антично селище, обхващащо площ от 15 дка, е разкрито в местността „Крънчов дол” сред западните гънки на Черна гора, на около 3 км североизточно от селото. Следи от друго такова има в м. „Църквище” при махалата Соколица, на 3-4 км северозападно. Пръснатите на това място археологически материали, на площ от около 5 дка, свидетелстват за съществуването на селищен живот през късната античност (IV-VI в.), както и през ранното средновековие. От същия период е и крепостта „Градище” в м. „Ушите”, на около 1,5 км западно от селските гробища. Разположена върху естествено защитено възвишение от планината Рудини, тя заема площ от около 2 дка. В миналото са били запазени над земята част от крепостните ѝ стени, зидове от сгради, а между тях са намирани долиуми – делви (някои и сега се пазят в селото), керамични съдчета и бронзови монети. Днес на терена зает от крепостта има само фрагменти от строителна и битова късноантична (византийска) керамика, шлака и сгур. Част от материалите разкриват, че укреплението е съществувало и през ранното средновековие, подобно на селището в м. „Църквище”, което най-вероятно е било свързано с крепостта. Всички данни сочат, че твърдината е принадлежала към крепостната система от долината на река Светля, по която е минавал един от най-преките пътища от Тимошко-моравските земи към поречието на Струма и Бяло море. Освен с охраната на долината тя е била заангажирана и с металодобив.
Друг обект от същия период е надгробната могила, намираща се на границата със село Ковачевци, която вероятно е принадлежала на обитателите на античната вила „Рустика“ в Ковачевци.

Днешното село Сирищник е пряк наследник на старо средновековно селище. Писмени сведения за неговата по-ранна средновековна история няма, но изворите косвено сочат, че през XII-XIV в. тези земи (западната част на Мраката) често са минавали ту във византийски, ту в български или в сръбски ръце. След съдбоносната за България Велбъждска битка в 1330 г., като губеща страна, българите отстъпват на Сърбия земите на запад от с. Извор – „..вь мѣсто рекомо Извори..”, което се вижда от житието на сръбския крал Стефан Дечански, писано от архиепископ Данило. От дарствената Мрачка грамота (хрисовул) на цар Иван Александър от 1347 г. за Пещерския манастир „Св. Никола” се разбира, че същите земи попадат отново в границите на България, респективно и Сирищник. Това разделение на историко-географската единица Мрака от предосманската епоха, несъмнено е повлияло на по-късното административно деление на Кюстендилски санджак (окръг) от Османската империя, при което се оформят две отделни административни звена (нахии) от нисше ниво със средища селищата Радомир и Сирищник.
В началото на османското робство Сирищник е сравнително малко селище, дори спрямо някои от подопечните му села. Това се обяснява от факта, че през първите десетилетия на XV в., тази част на Мраката е била силно засегната от опитите на османската власт да унищожи сръбските държавици - деспотства/жупи. Потвърждение за това дава и съкратения тимарски регистър от 1519 г., според който нахия Сирищник, във военноадминистративно отношение спадала към Кюстендилски санджак, но спрямо правораздаването все още била зависима от кадията на Шехиркьой (дн. Пирот), следователно отчасти спрямо София. От същия документ става ясно, че към нахията са описани села, както от областта Горно Краище, така и от Радомирско, което се е дължало на някакви видими белези, но и на спомените за историко-географско единство.
Тогавашния средностатистически облик на селището навежда на мисълта, че то е от няколкото в Мраката, които са възникнали в резултат на предвижването на крупни групи население, носещи част от имената на бившите си села. Активни преселвания е имало през периодите средата на XIII в./края на XIV в. и средата на XV в./нач. на XVI в. от изходни точки в днешните Северна и Северозападна Македония и Южна Сърбия до различни части на Средна Западна България. Познати са някои топоними, които със заселването са могли да бъдат пренесени тук. В дарствена грамота на крал Стефан Душан от 1348/53  е регистрирано селище с името Сириникь от района на Враня и Призрен, в обкръжението на селища като: Прибоѥ, Ораховца, Сопина, Боучѥ, Гльбочица и др. В Тетовско пък се забелязва с. Сиричино, продължило съществуването си в средата на XV в. и след това. Бъдещи изследвания биха доказали дали името на днешното село Сирищник е свързано с някои от гореспоменатите селища.
Ценна податка, доказваща старинността на селото и принадлежността на жителите му към християнската вяра, е един поменик на Пшинския манастир „Св. Прохор Пшински” (дн. в Сърбия), започнат в XV век и допълван през следващите векове, в който наред с Радомирь се среща и Сиришникь.
Голяма част от информацията за селището от османския му период идва от турските данъчни документи. Според обширния регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. разбираме, че по това време в Сирищник е имало 63 християнски семейства, 30 ергена (неженени), 12 бащини (войнушки семейства), 2 вдовици и два мюсюлмански чифлика. Тези данни показват, че селото вече се е разраснало - със значителен брой население, което с абсолютно мнозинство е било християнско. Посоченият не малък брой бащини (12 на брой), подсказва, че със заможната прослойка българи в лицето на войнушките семейства, които ползвали определени данъчни привилегии, селището е било с привилегирован статут, несъмнено отразявал се на общото му благосъстояние. Последното е засвидетелствано от строежа и поддържането на културни учреждения – църкви, манастири и др., каквито ги е имало много в района. Потвърждение на горното е изграждането на църквата „Св. Петка” (понастоящем гробищен параклис), представлявала някога величав храм украсен с красиви стенописи. Но за жалост, днес този забележителен паметник на българската средновековна архитектура и живопис, се намира в окаяно състояние и е застрашен да бъде заличен! Вероятно с дарения е била издигната и една друга средновековна църква – т. нар. „Св. Никола – Летни”, намираща се под крепостта в м. „Ушите”, тя е оцеляла до наше време само в основи, върху които преди години е бил построен малък параклис. От източната му страна има извор, известен като „Светата вода“. На святото място всяка година на 9 май – празника „Св. Николай Летни” се организира курбан.
Към селището Сирищник, освен едноименната махала са били причислени и махалите Арбанас и Свети Никола. Съвпадението на името на последната махала с това на близкия Ореховски (Пещерски) манастир  „Св. Никола”, дава основания да се предположи, че Мрачката обител е имала имоти (мезра) и в землището на Сирищник, които може би са били нейно достояние и през предосманския период. Тук трябва да се спомене и разрушената църква „Св. Никола”, която има вероятност да е била храм към тукашен метох или скит на Пещерския манастир.
Сирищник и прилежащите му села от Мрака и южните части на Трънско и Брезнишко присъстват и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. В изворите от следващите два века вече се говори за кааза Сирищник.
През XVII в. „градецът Сирищник” е бил и център на касаба (единица от съдебната система на Османската империя), което е потвърдено и от миналия от тук османски пътешественик Хаджи Калфа, който пише така: „..кадилък между Пиресник (Брезник) и Изнебол (Знеполе/Трънско), на 14 дни от Цариград, жителите му са българи християни”.
Към средището Сирищник административно и правно са гравитирали до 133 села (заедно с тези в Горно Краище), като някои от тях са: Радибош, Пчелинци, Калища, Жабляно, Земен, Горна Врабча, Одраница, Банище (Трънско), Божица (дн. в Сърбия) и т. н.  
Сирищник е казалийски център най-късно до края на XVIII в. или до самото начало на XIX в. , след което подопечните му села изпадат в зависимост от Радомир. Касабата Сирищиник е разтурена още по-рано. От 1731 г. е едно от последните споменавания на кадия в с. Сирищник, а през 1741 г. селището вече отсъства от изброените съдебни окръжия на територията на Западна България.
След като престава да бъде административен център, основни източни за проследяване развитието на Сирищник, представляват документите, свързани с религиозния живот на местното население. Тогава селището попада в най-устойчивото ядро както на каазата Радомир, така и на Радомирска епархия (епископия). То се среща в списъците на Рилските и Зографските поменици, както и в епархиалните списъци.
За стародавните християнски традиции в Сирищник, освен неколкото църковни сгради (останки от такива), свидетелстват и някой случайни преписки от богослужебни книги. Особен интерес представляват два графита от старата църква „Св. Петка”: „поп Петре 1720” и „Да знае кога беше поп Цветко поп 1766”.
Село Сирищник не е останало чуждо на духовно-просветните процеси протекли в България през Възраждането. По инициатива на местни жители през 1865 г. е открито килийно училище. Първоначално училището се е помествало в една сграда намираща се в близост до черквата. По-късно тази къща станала тясна и населението на селото със собствени средства изградило четири учебни стаи.
След Освобождението големите миграционни размествания, които настъпват в процеса на придвижване на населението към освободените части на Княжество България, коренно променят състава на жителите на Сирищник. Сред новодошлите е имало доста занаятчии. Тъй като от тук минавал един от пътищата за София, от Кюстендилско и Краище, селото станало естествено средище за търговия и развитие на различни занаяти. Възникнала нова търговска улица, в която отворили врати магазини и работилници. Днес още се помни съществуването на 64 дюкяна, между които дърводелски, тенекеджийски и др. Край р. Светля тракали камъните на десетина караджейки - воденици. Били открити телеграфо-пощенска станция, клон на Българската земеделска банка, аптека, читалище и др. Всеки четвъртък в селото се провеждал пазар на добитък и манифактурни стоки, който се е посещавал масово от околните села.
За някогашното завидно благосъстояние на селището свидетелстват неколкото все още запазени старинни къщи с типична архитектура, включваща високи катове (етажи) и своебразни еркери.
През 1937 г. сиришничани си построяват нов храм, който посвещават на "Св. Неделя". Черквата се намира на високо място в западната част на селото. Тя представлява масивна внушителна сграда с камбанария, извисяваща се в западния ѝ край.
Стопанският възход на Сирищник е прекъснат след прокарването на жп линията София - Кюстендил, поради което търговският поток значително намалява. Друга причина за упадъка на селището е безобразното изсичане на горите след войните от началото на XX в., причинило големи пороища, довели от своя страна до унищожение на овощните градини, при положение, че те били един от основните поминъци на местното население.
След 1944 г., с колективизацията на селското стопанство, отливът на жители от селото продължава. Демографският проблем се задълбочава особено след 1989 г.

Така, от някогашното цветущо село, с капацитета на малко градче - паланка, днес е останало неговото бледо подобие, със затихващи функции.
Въпреки всичко, селището отстоява на трудностите и продължава все някакво съществуване. В него функционират: църква, основно училище, читалище, кметство, магазин, кръчма и старчески дом. В Сирищник съществува и футболен отбор – ФК "Лазур".
През 1972 г. село Сирищник е присъединено към съседното село Ковачевци. Впоследствие, след демократичните промени, през 1991 година, отново е отделено като самостоятелно селище.
Съборът на селото се провежда на 24 май, канят се всички роднини, а в центъра се прави малък импровизиран панаир.
 

 

Източници:
1. Василиев,Ас. - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т.IV, 1950 г., стр. 74-75.
2. Иванов, Й.  Български старини из Македония /фототипно издание/, БАН, 1970 г.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 157-159.
5. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
6. Чолева-Димитрова, Анна – Местните имена в Радомирско, изд. БАН, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, София, 2009 г.
7. Официален сайт на Община Ковачевци – www.kovachevtsi.com
8. Местни осведомители: Бенка Анестиева Тонева (р. 1928 г., на 85 г.)