Одраница е село в Западна България, намира се в община Земен, Област Перник. Отстои на 24 км северозападно от сегашния общински център - гр. Земен, на 54 км (западно) и 36 км (южно) съответно от бившите административни центрове - гр. Радомир (казалийски) и гр. Трън (околийски) и на 95 км западно от столицата София. В съседство на Одраница са следните села: Горна Секирна (на север), Мурено (на изток), Горна Глоговица (на юг) и Пенкьовци и Докьовци (на запад).
Село Одраница се намира в историко-географската област Краище (Земенско Краище). Пръснатите му на различно разстояние една от друга махали (18 на брой) са разположени сред южните склонове на Ерулска планина (последната, най-западната от групата планини на Краище), при средна надморска височина 900 м. Изключително красивата природа около селото привлича с девствеността си и изобилието от растителни и животински видове.
Някога многолюдно село, днес Одраница е едно от селищата в областта с най-малко жители – по-малко от 20 постоянно живущи. За сравнение, през 1934 г. тук са живеели 750 жители.
Според местни предания, селото носи името „Одраница”от преди около 500 години. За произхода на това наименование битува следната легендата е следната: "Банда турци изнасилили жена от селото и след като си тръгнали, злосторниците били настигнати от тръгналите да отмъстят разгневените местни мъже. За назидание бандитите били заковани по вековните дъбове в гората над селото, след което живи одрани. И след време, на същото място, бил издигнат манастир [Одранишкият „Св. Св. Петър и Павел”]”.
Районът на днешното село е бил обитаван още през късната античност (IV-VI в.). Това е засвидетелствано от останките на селище при Любенова махала, на около 1,5 км западно от центъра на селото в местността „Чешмата”. На площ от около 4,5-5 дка днес се намират археологически материали от античността – строителна и битова керамика, шлака и сгур. В миналото на терена са разкривани масивни стени, много керамика и монети. От тук произхожда и каменна плоча с надпис, предадена в РИМ – Перник. Същата местност е свързана с предание за съществувал някога манастир, дори е известна и като „Манастирище”. Стратегическото място, което заема селището, както и масивното строителство, дават основание да се приеме, че тук през късната античност е изградено укрепено селище, което по всяка вероятност е било свързано и с маталодобива. То е принадлежало към укрепителната система на близкия Големи връх (първенецът на Ерулска планина – 1481 м ). Съществуват предположение, че твърдината е имала и свой раннохристиянски храм, както повечето от синхроничните му селища и крепости. От същия период произхождат и намерените в района на селото пещи за изпичане на керамика (на около 1 км западно) и водопровод (северно от Любенова махала, към с. Видрар).
Според местно предание, първите жители на селото са „латинци”, т. е. кръстоносци. За подобни легенди, битуващи и в други селища из района (с. Горна Врабча, с. Мурено и др.), за сега няма историческа аргументация с особена тежест. Изключение прави фактът, че по време на IV-я кръстоносен поход в края на XII в. войските на Хайнрих Фландърски са минали на юг към Земенския пролом.
В действителност, историческите извори сочат, че село Одраница е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него идват от османските данъчни документи за Кюстендилски санджак – споменава се под същото име - Одранче , в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) към нахия Сирищник от 1576 г. Друг документ, в чийто списъци присъства името на селото е регистъра за събиране на данъка джизие от заваид-войнугани (войници в резерв) от 1626/7 г., според който в селото има едно войнишко хане (домакинство). Това недвусмислено показва, че поне през първите векове на османското робство в Одранче е имало войнушки семейства (ханета), които са ползвали данъчни облекчения, и посредством тях селището е било с привилегирован статут – „тук турци не е имало, турчин не е имал право да замръкне в селото”.
През османския си период Одраница административно е принадлежало първоначално към нахия Сирищник, а след това към обединената кааза Радомир.
След Освобождението (1878 г.) Одраница е причислена към Трънска околия. С въвеждането на ново административно деление след 1944 г., от 1959 г. до сега, селото попада в община Земен, Пернишки окръг (област).
От незапомнени времена местното население се препитавало от животновъдство (козарство, овцевъдство) и овощарство. За необичайната сръчност и работливост на тукашните хора са съхранени интересни истории. Мъжете са били добри дърводелци и строители. Всеки от тях можел да направи къща, каца, кола, а за физическата им сила и издръжливост се носят легенди. „Който не могъл да повдигне до кръста камък с тегло от 250 килограма, не е имал шанс да си намери жена” (камъкът - еталон и досега е в селото).
Единствената религия, изповядвана от жителите на село Одраница, в миналото и сега, е православното християнство, но въпреки това, до скоро тук не е имало храм. Днешният Одранишки манастир "Св. Св. Петър и Павел" е изграден едва преди няколко години. Според местни легенди, а и според археологическите проучвания, обителта е построена върху основите на отдавна разрушен манастир.
Източници:
1. Авторски колектив, В: Сборник "Трънски край", София, 1940 г.
2. Димитрина Митова-Джонова-Археологическите паметници в Пернишка област,София, 1983 г., с. 120.
3. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
4. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
5. Местни източници – в Уикипедия