ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Одраница
 

Къща в ОдраницаОдраница е село в Западна България, намира се в община Земен, Област Перник. Отстои на 24 км северозападно от сегашния общински център - гр. Земен, на 54 км (западно) и 36 км (южно) съответно от бившите административни центрове - гр. Радомир (казалийски)  и гр. Трън (околийски) и на 95 км западно от столицата София. В съседство на Одраница са следните села: Горна Секирна (на север), Мурено (на изток), Горна Глоговица (на юг) и Пенкьовци и Докьовци (на запад).

Село Одраница се намира в историко-географската област Краище (Земенско Краище). Пръснатите му на различно разстояние една от друга махали (18 на брой) са разположени сред южните склонове на Ерулска планина (последната, най-западната от групата планини на Краище), при средна надморска височина 900 м. Изключително красивата природа около селото  привлича с  девствеността си и изобилието от растителни и животински видове.
Някога многолюдно село, днес Одраница е едно от селищата в областта с най-малко жители – по-малко от 20 постоянно живущи. За сравнение, през 1934 г. тук са живеели 750 жители.

Според местни предания, селото носи името „Одраница”от преди около 500 години. За произхода на това наименование битува следната легендата е следната: "Банда турци изнасилили жена от селото и след като си тръгнали, злосторниците били настигнати от тръгналите  да отмъстят разгневените местни мъже. За назидание бандитите били заковани по вековните дъбове в гората над селото, след което живи одрани. И след време,  на същото място, бил издигнат манастир [Одранишкият „Св. Св. Петър и Павел”]”.

Районът на днешното село е бил обитаван още през късната античност (IV-VI в.). Това е засвидетелствано от останките на селище при Любенова махала, на около 1,5 км западно от центъра на селото в местността „Чешмата”. На площ от около 4,5-5 дка днес се намират археологически материали от античността – строителна и битова керамика, шлака и сгур. В миналото на терена са разкривани масивни стени, много керамика и монети.   От тук произхожда и каменна плоча с надпис, предадена в РИМ – Перник. Същата местност е свързана с предание за съществувал някога манастир, дори е известна и като „Манастирище”. Стратегическото място, което заема селището, както и масивното строителство, дават основание да се приеме, че тук през късната античност е изградено укрепено селище, което по всяка вероятност е било свързано и с маталодобива. То е принадлежало към укрепителната система на близкия Големи връх (първенецът на Ерулска планина – 1481 м ). Съществуват предположение, че твърдината е имала и свой раннохристиянски храм, както повечето от синхроничните му селища и крепости. От същия период произхождат и намерените в района на селото  пещи за изпичане на керамика (на около 1 км западно) и водопровод (северно от Любенова махала, към с. Видрар).
Според местно предание, първите жители на селото са „латинци”, т. е. кръстоносци. За подобни легенди, битуващи и в други селища из района (с. Горна Врабча, с. Мурено и др.), за сега няма историческа аргументация с особена тежест. Изключение прави фактът, че по време на IV-я кръстоносен поход в края на XII в. войските на Хайнрих Фландърски са минали на юг към Земенския пролом.
В действителност, историческите извори сочат, че село Одраница е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него идват от османските данъчни документи за Кюстендилски санджак – споменава се под същото име - Одранче , в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) към нахия Сирищник от 1576 г. Друг документ, в чийто списъци присъства името на селото е регистъра за събиране на данъка джизие от заваид-войнугани (войници в резерв) от 1626/7 г., според който в селото има едно войнишко хане (домакинство). Това недвусмислено показва, че поне през първите векове на османското робство в Одранче е имало войнушки семейства (ханета), които са ползвали данъчни облекчения, и посредством тях селището е било с привилегирован статут – „тук турци не е имало, турчин не е имал право да замръкне в селото”.
През османския си период Одраница административно е принадлежало първоначално към нахия Сирищник, а след това към обединената кааза Радомир.
След Освобождението (1878 г.) Одраница е причислена към Трънска околия. С въвеждането на ново административно деление след 1944 г., от 1959 г.  до сега, селото попада в община Земен, Пернишки окръг (област).
От незапомнени времена местното население се препитавало от  животновъдство (козарство, овцевъдство) и овощарство. За необичайната сръчност и работливост на тукашните хора са съхранени интересни истории. Мъжете са били добри дърводелци и строители. Всеки от тях можел да направи къща, каца, кола, а за физическата им сила и издръжливост се носят легенди. „Който не могъл да повдигне до кръста камък с тегло от 250 килограма, не е имал шанс да си намери жена” (камъкът - еталон и досега е в селото).
Единствената религия, изповядвана от жителите на село Одраница, в миналото и сега, е православното християнство, но въпреки това, до скоро тук  не е имало храм.  Днешният  Одранишки манастир "Св. Св. Петър и Павел" е изграден едва преди няколко години. Според местни легенди, а и според археологическите проучвания, обителта е построена върху основите на отдавна разрушен манастир.

Източници:
1. Авторски колектив, В: Сборник "Трънски край", София, 1940 г.
2. Димитрина Митова-Джонова-Археологическите паметници в Пернишка област,София, 1983 г., с. 120.
3. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
4. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
5. Местни източници – в Уикипедия
 


Одранишки манастир "Св. Св. Апостоли Петър и Павел"

Одранишкият манастир “Св. Св. апостоли Петър и Павел” се намира на около 2,5 км североизточно от средището на село Одраница. Разположен е в живописен дол от южния дял на Ерулска планина...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"