Косача е село в Западна България, намира се в община Ковачевци, Област Перник. Отстои на 13 км западно от бившия си административен (околийски) център гр. Радомир, на 22 км югозападно от Перник и на 50 км в същата посока от столицата София. В съседство на Косача са следните села: административният център – Ковачевци и Сирищник (на запад), Слатино и Планиница (на север), Лесковец и Копаница (на изток) и Радибош (на юг).
Село Косача е съставно селище на историко-географската област Мраката. Множеството му махали са пръснати по хълмове и долини из южните склонове на планината Черна гора, при средна надморска височина 822 м. Махалите на селото са: Тютюнджийска, Поляна, Домишлярска, Еврейска, Величкова, Еленинска, Брадарска, Кюркчииска, Стойкови, Тодорови, Компирови, Миалови/Михайлови/, Цигански, Ковачевска махала. Селото е обгърнато от красива и разнообразна природа, за което до голяма степен допринасят живописно редуващите се поля и гористи местности.
Населението на селото към 2013 г. е около 80 души.
Данните сочат, че районът обхващащ землището на днешното село Косача е бил населен от дълбока древност. Потвърждение за това дават останките от късноантичната крепост „Градище”, намираща се на около 0,5 км северозападно от селското средище, над пътя за Радомир (в ляво). Укреплението е разположено на естествено защитено възвишение в южните склонове на планината Черна гора, на площ от около 3 дка. В миналото над земята са се издигали крепостни стени, но сега на терена, включен в крепостта, има само фрагменти от строителна и битова керамика. Наличието на други отбранителни съоръжение в близост до косачката твърдина – „Градищата” южно и западно от с. Планиница, същите край с. Слатина и др., подсказва, че през античността и дори през средновековието, тя е била част от фортификационната система на споменатата планинска верига.
Някои местни краеведи и изследователи приемат, че предшественик на днешното село Косача е древния град Буйеридава (Buieridava), основан около V в. пр. Хр. от тракийското племе илеи. Предполага се, че се е намирал в близост до селото, до язовир Пчелина. Последната хипотеза е в сферата на догадките и няма научна обосновка.
В исторически план самото село Косача е старо средновековно селище, засвидетелствано за първи път от османските данъчни документи. То се среща под същото име в списъците на джелепкeшаните (овцевъдите) от 1576 г. към нахия Сирищник, Кюстендилски санджак. Ценна информация за селището дава и обширният тимарски регистър от 1570/73 г., според който в „село Косач” има: 42 християнски семейства, 35 неженени (ергени), 4 бащини (войнушки семейства) и 2 вдовици. Описаните данни са достатъчни за да се разбере, че по това време Косача е било не малко село, с население от около 450 души, както и, че в него е имало привилегировани войнишки семейства, от което косвено се е облагодетелствало и цялото селище.
Свидетелство, доказващо средновековното съществуване на селището е и намиращият се днес в руини старинен манастир "Свети Дух", разположен на около 3 км североизточно. За обителта не се знае почти нищо и тепърва предстои проучването ѝ.
В административно отношение, след първите десетилетия на XVIII в., с. Косача е зачислено от закритата нахия Сирищник към обединената кааза Радомир, в която остава до Освобождението.
За периода XVII - началото на XIX в. сведенията за селото са откъслечни, идващи предимно от случайни известия (преписки), помениците на Рилския и Зографския манастир и др. Показателна за ревностната християнска принадлежност на жителите на Косача е една преписка от старопечатна книга, която пише така: „Сиiа книга поклини [поклони] Велко [1784] от село Косача на Радибош на цравекате [цръквата] да работи за [спасението на] неговата доуша – Велко Иване Господинко”
Данните за Косача зачестяват след средата на XIX в., и особено след 1870 г. (провъзгласяването на Българската екзархия), когато се появяват подробните епархиални списъци на Кюстендилска епархия. Според последните, селото влиза в енорията на съседното с. Радибош.
Отражение на духовните стремежи на местното население през Възраждането е изграждането на селската черква "Св. Архангел Михаил" в 1865 г. и училище към нея. Иконите в храма са рисувани през 1867 г. от представителя на Самоковската художествена школа Иван Доспевски. Стари хора са си спомняли, че художникът бил два пъти в селото, и през свободното си време обичал да ходи на лов, но най-много „се навъртал” в училището и напътствал учениците, как да учат. Косачката черква е построена и посредтвом големото дарителство на местния чорбаджи Милен Лазаров, изявен патриот и благодеятел за цяло Радомирско.
Село Косача не е останало безучастно и в борбите за националното освобождение и обединение. Тук са родени изявените дейци на ВМОРО Марко Лазаров (1867 - 1915) и Петър Милев (1879 - 1908).
Особена гордост за местното население е и фактът, че от Косача е бившият президент на Р. България Георги Първанов, който е роден в съседното с. Сирищник, но е израснал тук.
Източници:
1. Василиев,Ас. - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т.IV, 1950 г., стр.72
2. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., стр. 101.
3. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
4. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
5. Местни източници – в Уикипедия
