ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Калище
 

Калище е село в Западна България, намира се в община Ковачевци, Област Перник. Отстои на 9 км южно от общинския център с. Ковачевци, на 37 км югозападно от гр. Перник, на 63 км югозападно от столицата София. Съседни на Калище са селата: Поцърненци (на север), Егълница (на изток), Блатешница (на югозапад), Жабляно (на запад) и Лобош (на северозапад).
Калище принадлежи към историко-географската област Мрака. То е от пръснатия тип селища, множеството му махали са разположени из най-южните възвишения на планината Черна гора и по северните предпланински хълмове на Конявска планина. Средището му се намира не далеч от жп спирката на пътя София – Кюстендил. Средната надморска височина на селото е 585 м. В непосредствена близост, на около 1 км в северна посока, е разлял водите си живописния язовир Пчелина, от който се оттича и поема на юг р. Струма. Близостта на голям водоем, река и красиви гористи местности предлага чудесни условия за отдих и риболов.
Населението на Калище към 2013 г. е около 500 жители.

За произхода на името на селото има няколко версии, осланящи на местни предания. Според едната легенда, някога „един млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото. Тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище”. Друга легенда пък обяснява, как „преди много години селото се е казвало Калинка. През XVII век настанала чумна епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището (църквата „Св. Атанасий”). За да изплашат чумата хората кръстили новото село с грозното име Калище”.
Интересно е, че селище със същото име се среща и на друго място, в най-югозападната част на българската етническа територия – селото Калища, разположено на западния бряг на Охридското езеро (дн.  Р. Македония).

Районът на днешното село Калище е бил населен още през древността.  Доказателство за това са разкритото антично  селище в местността „Хайдушки лак” и  некрополът от същия период в Джалева махала. Ценен културно-исторически паметник е една интересна находка, намерена в землището на селото - каменната статуя на тракийски вожд, съхраняваща се днес в Историческия музей на гр. Перник.
Село Калище е старо средновековно селище, документиранКъща в Калищео за първи път в османските данъчни документи  на Кюстендилски санджак. То се среща в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където е вписано  към нахия Сирищник, под същото име - Калища. Материално свидетелство за съществуването на селото през същия, късносредновековен период е запазената до наши дни гробищна църква "Св. Атанасий", за жалост,  намираща се днес  в много лошо състояние.
През османския период, в светско административно отношение, Калища е принадлежало първоначално към нахия Сърищник, прераснала по-късно в кааза, а от първата половина  на XVIII в.  до Освобождението,  то е неизменна част от кааза Радомир.
Селската черква "Св. Атанасий"През XVIII – началото на XIX в. откъслечна информация за селото черпим от помениците на Рилския манастир, в които се споменават имената на свещениците предвождали групи поклонници към обителта. Сведенията за Калища  зачестяват особено след средата на XIX в. , когато започва да се среща и в църковните списъци на Кюстендилска епархия.
През Възраждането, макар и с малко закъснение, жителите на Калища не остават чужди на общонационалния духовен подем. През 1878 г. те построяват новата и просторна църква „Св. Атанасий”, носеща името на стария селски храм.Сурва в Калище
Днес, редовни събития в Калище са Земляческия събор - провежда се през последната събота и неделя на месец юни, и Сурова - празнува се между 13 и 14 януари(по стар стил).
Селото е известно с фолклорна си група – т. нар.  „Калищенските баби“,  а също и със състава за стари градски песни.

 


Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г.,  стр. 93-94.
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
3. В статията са използвани снимки от www.mirela.bg

 


"Св. Атанасий" - с. Калище

Средновековнатa черква "Свети Атанасий" се намира в гробищата на село Калище. Църквата е типичен представител на църковното строителство в Горнострумските земи,тя еднокорабна,едноапсидн...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"