Калище е село в Западна България, намира се в община Ковачевци, Област Перник. Отстои на 9 км южно от общинския център с. Ковачевци, на 37 км югозападно от гр. Перник, на 63 км югозападно от столицата София. Съседни на Калище са селата: Поцърненци (на север), Егълница (на изток), Блатешница (на югозапад), Жабляно (на запад) и Лобош (на северозапад).
Калище принадлежи към историко-географската област Мрака. То е от пръснатия тип селища, множеството му махали са разположени из най-южните възвишения на планината Черна гора и по северните предпланински хълмове на Конявска планина. Средището му се намира не далеч от жп спирката на пътя София – Кюстендил. Средната надморска височина на селото е 585 м. В непосредствена близост, на около 1 км в северна посока, е разлял водите си живописния язовир Пчелина, от който се оттича и поема на юг р. Струма. Близостта на голям водоем, река и красиви гористи местности предлага чудесни условия за отдих и риболов.
Населението на Калище към 2013 г. е около 500 жители.

За произхода на името на селото има няколко версии, осланящи на местни предания. Според едната легенда, някога „един млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото. Тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище”. Друга легенда пък обяснява, как „преди много години селото се е казвало Калинка. През XVII век настанала чумна епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището (църквата „Св. Атанасий”). За да изплашат чумата хората кръстили новото село с грозното име Калище”.
Интересно е, че селище със същото име се среща и на друго място, в най-югозападната част на българската етническа територия – селото Калища, разположено на западния бряг на Охридското езеро (дн.  Р. Македония).

Районът на днешното село Калище е бил населен още през древността.  Доказателство за това са разкритото антично  селище в местността „Хайдушки лак” и  некрополът от същия период в Джалева махала. Ценен културно-исторически паметник е една интересна находка, намерена в землището на селото - каменната статуя на тракийски вожд, съхраняваща се днес в Историческия музей на гр. Перник.
Село Калище е старо средновековно селище, документирано за първи път в османските данъчни документи  на Кюстендилски санджак. То се среща в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където е вписано  към нахия Сирищник, под същото име - Калища. Материално свидетелство за съществуването на селото през същия, късносредновековен период е запазената до наши дни гробищна църква "Св. Атанасий", за жалост,  намираща се днес  в много лошо състояние.
През османския период, в светско административно отношение, Калища е принадлежало първоначално към нахия Сърищник, прераснала по-късно в кааза, а от първата половина  на XVIII в.  до Освобождението,  то е неизменна част от кааза Радомир.
През XVIII – началото на XIX в. откъслечна информация за селото черпим от помениците на Рилския манастир, в които се споменават имената на свещениците предвождали групи поклонници към обителта. Сведенията за Калища  зачестяват особено след средата на XIX в. , когато започва да се среща и в църковните списъци на Кюстендилска епархия.
През Възраждането, макар и с малко закъснение, жителите на Калища не остават чужди на общонационалния духовен подем. През 1878 г. те построяват новата и просторна църква „Св. Атанасий”, носеща името на стария селски храм.
Днес, редовни събития в Калище са Земляческия събор - провежда се през последната събота и неделя на месец юни, и Сурова - празнува се между 13 и 14 януари(по стар стил).
Селото е известно с фолклорна си група – т. нар.  „Калищенските баби“,  а също и със състава за стари градски песни.

Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г.,  стр. 93-94.
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
3. В статията са използвани снимки от www.mirela.bg