ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Горна Врабча
 

Горна Врабча е село в Западна България, намира се в община Земен, Област Перник. Отстои на 16 км северно от гр. Земен, на 39 км западно от Перник и на 70 км югозападно от столицата София. То е в съседство със селата Долна Врабча (от юг), Дивля (от югозапад), Горна Глоговица (от запад), Мурено и Елов дол (от север), Чепино и Светля (от изток).
Село Горна Врабча се причислява към историко-географската област Мраката. Множеството му махали са пръснати на два срещуположни ската от Ерулска планина (източен склон) и планината Рудини (западен склон). Средната надморска височина на селото е 862 м.
Природата около селото е изключително живописна, за което допринася разнообразието на релефа, наличието на множество  пещери и карстови образования, вековни дъбови гори и изобилие от билки.
Местният климат и почви благоприятстват за развитието предимно на овощарството.
Постоянно живущите в Горна Врабча са около 50 души, като през лятото броят им се удвоява.

Според наличните сведения, историята на село Горна Врабча води началото си от късната античност (IV-VI в.). Доказателства черпим от късноантичната крепост – „Градището” при Деянова махала, разположена на естествено защитен терен в планината Рудини. Укреплението обхваща площ от 5 дка, като две от крепостните му стени ограждат най-високата част на възвишението. В миналото стените са били добре запазени над земята. Тук са били извадени два долиума (делви) с вместимост по над 500 л. Днес на терена, зает от крепостта, се срещат фрагменти от строителна и битова керамика и шлака. Трудно достъпната и непревзимаема твърдина е с подчертано стратегическо местоположение,  но наред с това изграждането ѝ се свързва и с металодобива, развит някога по тези земи (самата планина носи името Рудини). С крепостта е свързан некропол от същия период, разкрит на около 50 м западно от нея.
Според местните легенди и предания днешното село  Горна  Врабча е  изградено „върху по-старо селище от X век”, и тъй като се е намирало на пътя на кръстоносците (в действителност, войските на предвождащия IV Кръстоносен поход от края на XIIв. Хайнрих Фландърски се минали през близкия Земенски пролом), „немалко от тях са останали и са се заселили по тези места”. Приятният климат, живописното разположение на селото, както и незавидното материално състояние на кръстоносците,  са били все причини мястото да бъде предпочетено за заселване от тях. Като доказателство, че в жилите им тече „благородническа кръв”, местните жители  изтъкват разпространените тук лични имена - Германа, Ризена, Леда, Кръстан/Кръстана, Аделина, Ана, Мария, Марика, Джоре/Джурджа, Жана и др.
От гледна точка на историческата наука се предполага, че днешното село Горна Врабча е пряк наследник на средновековното селище Горно Вранче, сведения за което черпим от турските данъчни документи – съкратеният  тимарски опис от 1519 г. и обширният регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. От тези описи се установява и, че в близост до село Вранче (дн. Долна Врабча) е имало манастир „Св. Никола” и/или „Бистрирца”, вероятно предшественик на днес известния Горноврабчански манастир „Св. Възнесение” (Св. Спас). Турските документи дават информация и за административната принадлежност на селището. Първоначално е влизало в нахия Сирищник, а след това в по-голямата кааза Радомир (включва обединените нахии Сирищник и Радомир), като и двете са принадлежали към Кюстендилски санджак.
От Горна Врабча произхожда една колективна находка на селскостопански оръдия и оръжия от късното средновековие, намерена при крепостта. Предполага са, че сечивата са били скрити през някой размирен период.
Вероятно местното население се е занимавало с рудодобив до късното средновековие (XVII в.), а иначе отколешният поминък тук  били скотовъдството и овощарството, просъществували почти до наши дни. Особено добре в този регион виреят ябълки, сливи и круши, а също лешник и орех.
Поради липса или оскъдност на сведения, за живота на селото, както и за повечето селища в Мраката,  за периода  от XVII-XIX в., се знае твърде малко. В случая единственият източник на информация е народната памет, изразена в преданията. Според последните, тук турци не е имало никога – „турчин не е имал право да преминава и да замръква в това селище”. Селището е било дервентджийско, жителите му са били войници (войнуци) и са имали задължението да пазят планинските проходи, в замяна на което са ползвали определени привилегии или облекчения при плащането на данъците. Историческата подплатеност  на тези предания е много вероятна, имайки се предвид наличието на реално съществували дервенджийски и войнушки селища в Радомирско.
С настъпването на Българското Възраждане през XIX век, идвайки от разнородни източници, сведенията за Горна Врабча зачестяват. След провъзгласяването на Българската екзархия в 1870 г., селото присъства в епархиалните списъци на Кюстендилската митрополия.
След Освобождението Горна Врабча продължава съществуването посредством развитието на овощарството и дребното животновъдство, както и през османския си период.
Изграждането на Горноврабчанския манастир „Св. Възнесение Господне” е проявление на следосвобожденските духовни стремление на местното население. Обителта е и своебразен културен център на селото, място за общоселски събори и празнувания, особено на храмовия празник – „Спасовден”.
Дивната природа наоколо, спокойствието и наличието на културно-исторически паметници, предоставят прекрасни условия за развитие на селски, културен и поклоннически туризъм.

 


Източници:
1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1980 г.
2. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 51.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Информация предоставена от местни хора
 


Горноврабчански манастир "Св. Възнесение Господне"

Горноврабченският манастир "Свето Възнесение Господне" (Св. Спас) е скътан сред  една от западните гънки на планина Рудини, отстои на около 2 км южно от условния център  с. Горн...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"