Горноврабченският манастир "Свето Възнесение Господне" (Св. Спас) е скътан сред  една от западните гънки на планина Рудини, отстои на около 2 км южно от условния център  с. Горна Врабча и на около 6 км южно от с. Елов дол, до него води добър черен път.

За сега няма сведения, по кое време, първоначално  е възникнал манастирът. Според местните предания той е основан  през XIV-XVI в.  Предполага се, че тукашната обител е наследник на описания в турските данъчни документи на Кюстендилски санджак от XVI в. манастир „Св. Никола” към с. Вранче (вероятно днешното село Долна Врабча). В съкратения тимарски опис от 1519 г. манастирът е отбелязан под името „Бистрирца”. В обширния регистър от 1570/73 г. се среща под името „Св. Никола”, като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Дервиш”. Там османският чиновник посочва, че се намира близо до с. Вранче и е даден към с. Смиров дол (съседно на Горна и Долна Врабча село), и двете села причислени към нахиите Сирищник и Горно Краище, които по-късно се обединяват в една нахия  - Сирищник. В същия документ е отбелязано и, че „в обителта живее един монах, който плаща данък за жито и пчелни кошери в размер на 250 акчета.”
Трябва да се спомене и вероятността за приемник на манастира „Св. Никола” при с. Вранче да е днешната селска черква „Св. Николай” на с. Долна Врабча, изградена в 1895 г. Някои изследователи предполагат, че въпросният манастир е бил метох или скит на всеизвестния на времето Пещерски манастир "Св. Никола".
За гореописания манастир, не се знае и нито колко време е просъществувал, и нито кога е спрял да функционира. Но едно със сигурност е ясно – местното население запазило святото място в спомените си и продължило да го почита през вековете. Доказателство за това е изграждането, може би на същото място или в близост до него, на нов манастир, известен днес като Горнобрачанански манастир „Св. Възнесение Господне” (Св. Спас). В сегашният си вид е построен края на XIX в. (1892 г.), като периодично е дооформян и през XX в.
Манастирският комплекс се състои от църква, жилищна и стопанска сграда и магерница. Манастирският храм представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с по една конха на северната и южната стена и с малък купол, лежащ на тесен шестстенен барабан, издигнат в западната част на покрива. Камбанарията е отделена от църквата, намира се на около 15 м северно от нея.
В началото на XXI в. на манастира е извършен цялостен ремонт, така че днес е в много добро състояние.
Дълго време обителта е периодично действаща, служба в храма се извършва само на големите християнски празници, а на храмовия праник - "Възнесение Господне" (Спасовден) се събират жителите на цялото село и техни наследници, както и хора от околните села.

От 2015 г. с въдворяването на духовно лице - иеромонах Йоан в Горноврабчанския манастир бива възроден и духовния живот. Така, след дълъг период на прекъсван, редовното богослужение в манастирския храм е възстановено.


Източници:
1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1980 г.
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
3. Минчева,Калина - Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилски снаджак през XV - XVII век, София, 2010 г., с. 154.
4. В статията са използвани снимки от личния архив на Димитър Тонин – Горноврабчански манастир