Параклисът „Св. Николай – Летни“ се намира на около 1,5 км западно от центъра на село Сирищник. Разположен е в малка долчинка, в западното подножие на възвишението Ушите, върху което се личат руините на късноантичната и средновековна крепост „Градище“. Непосредствено, източно, до параклиса има извор със света вода, поради което тукашната местност е известна и като „Светата вода“.

Днешният параклис е изграден върху основите на средновековна черква. В средата на XX в., когато е била посетена от изкуствоведа Асен Василиев, от основите ѝ са били запазени едва личащи се следи. По-късно, в началото на 80-те години старината е регистрирана от специалисти от Института по паметници на културата, но по това време от нея вече е нямало видими белези над земята. Тогава е потвърден нейният план – малка, еднокорабна, адноапсидна църква, с приблизителни размери 6 х 4 м. На терена около църквата, между строителните материали, са били намерени фрагменти от бигорови блокчета. На база на архитектурните данни, черквата е отнесена към късното средновековие, към характерните за тази епоха църкви от Горнострумските земи.
Дали становището на специалистите е меродавно, няма как да се разбере със сигурност, без да е проведено археологическо проучване. Така че въпросът за времето на изграждане на този храм остава отворен. Възможно е той да е бил свързан с крепостта или със съществувалото в близост средновековно селище. От османските данъчни документи от XVI в. се разбира съществуването на махала Свети Никола към село Сирищник. Това сведение дава основание да се предположи, че тукашната църква, носеща името „Св. Никола“, е обслужвала жителите на едноименната махала. Но не се изключва и възможността и тя да е принадлежала на скит или метох към близкия Пещерски манастир, чийто патрон също е  Свети Никола.
Няма сведения кога е била разрушена тази черква. Местното население е запазило спомена за нея, като след унищожението ѝ е нарочило мястото в оброчище, известно като „Свети Никола Летни“. От незапомнени времена сирищничани почитат тук светеца на 22 май (по стар стил), на празника „Свети Николай – Летни“ (Пренасяне мощите на Св. Николай Мирликийски), с водосвет и курбан. Тази традиция е била забранена и прекъсната по време на атеистичния социалистически период. Но след настъпването на т.нар. „демократични промени“ старият обичай е възроден. През 2006 г. на мястото е построен малък параклис, със средства, дарени от местни жители. До параклиса е добре оформен и изворът със света вода, чиято целебна сила е излекувала много хора, пристъпили към святото място с вяра и любов.


Източници:
1. Василиев, Ас. - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т. IV, 1950 г., стр. 74-75.
2. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 158.