ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Пчелинци
 

Язовир Пчелина, разлят на мястото на село Пчелинци  Пчелинци е село в Западна България, което вече не фигурира в списъка на населените места. Било е разположено сред южните гънки на планината Черна гора, на мястото, където река Светля се влива в Струма. Съседни на заличеното селище са били селата: Радибош (северно), ПрПчелинци през 1940 г., от картичка ибой (южно), Поцърненци и Калища (южно) и Лобош (западно).
През 70-те години на XX в. на мястото на селото е изграден язовир Пчелина, при което жителите му са изселени в околните села и град Радомир, където образуват цял квартал.

 Районът на село Пчелинци е бил заселен още от най-дълбока древност. Това е засвидетелствано от откритото праисторическо селище в местността „Камъка”, където на площ от около 100 дка се среща неолитна керамика. Пак там, по-късно върху него е било изградено антично, а след това и средновековно селище, като артефактите от последните две покриват значително по-малка площ – от 10 до 25 дка. Друг старинен паметник, свързан с отколешната история на района, е късноантичната крепост „Градище”, намираща се на около 2 км западно от с. Прибой, на десния бряг на р. Струма. Укреплението е разположено на естествено защитено възвишение на площ от около 10 дка. В миналото над земята са били запазени части от крепостните стени и основите на църква.  Тук са били разкривани големи долиуми, монети и дори една медна броня за кон. Днес на терена зает от крепостта се намират само фрагменти от битова и строителна керамика. К. Иричек смята, че именно тук е била крайпътната станция Елея (mensio Aelea), разположена на римския път Сердика – Пауталия – Стоби. От „Градище” произхожда и оброчна плочка на Херакъл, което дава основание на Б. Геров да предположи, че тук е имало светилище. Може би, след утвърждаването на християнството, на негово място е изградена раннохристиянска църква. Намерените находки и църквата говорят, че късносредновековната крепост е просъществувала и през ранното средновековие.
Средновековната църква при "Камико" През средновековието, в близост и върху описаните по-ранни селища, възниква нов поселищен живот. Макар и да не е установена степента на приемственост между тукашните стари и нови селищни структури, все пак е имало някаква връзка между тях. Останки от средновековно селище са открити в местността „Селище” или „Камъка”, на южния бряг на яз. Пчелина, в близост до църквата „Св. Йоан Летни”. Вероятно то е използвало сградите на Поглед към "Камъка" и средновековния параклиспредхождащото го, и намиращото се на същото място, антично селище. Днес на терена, обхващащ южния склон на платото над скалистия бряг, се намират фрагменти от средновековна керамика. Навярно това е селището, към което е принадлежала църквата. В непосредствена близост може би се е намирало и селското гробище. При изкопни работи не далеч от църквата са намирани средновековни погребения.
Една от малкото останли къщи на Пчелинци Средновековният произход на днешното село Пчелинци е засвидетелстван и от османските данъчни документи на Кюстендилски санджак, където то се среща под името Долна и Горна Ипчелина стена. Селището описано в обширния регистър от  1570/73 г. към нахия Сирищник, от който се разбира, че е със специален статут – войнушко село, с пребиваващи в него войнуци (българи на служба в османската войска, които ползвали определени привилегии). Същите списъци поясняват за развито пчеларство и наличието на кошери – „улища” в селото, от където може би идва и името му – ИпчелинаПчелинци. То е записано и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., отново към нахия Сирищник (по-късно е обединена в кааза Радомир).
Чрез предоставената ценна статистическа информация от турските документи разбираме, че в лицето на войнуците, в Ипчелина стена са  живеели българи с по-висок материален статус. Акумулираните от тях средства са били използвани за допълнителна стопанска дейност или за дарения и благоустрояване на местни културни институции. Това несъмнено се е отразявало и върху благосъстоянието на цялото селище. Потвърждение за възможностите и богатството на някогашните обитатели на Пчелинци е изграждането на запазените до наши дни два средновековни паметника - гробищната църква "Възнесение Господне" и вече споменатият параклис "Св. Йоан Кръстител (Летни)" в м. "Камъка". Сами по себе си, те са достойни представители на българската монументална архитектура и живопис.
Девойката Йорданка Милошева от с. Пчелинци....като от картина на Майстора (от krissi във photo-forum.net)За периода от XVII – XVIII в. сведенията за Пчелинци са оскъдни, през тези два века името на селото се среща в някои случайни преписки или в помениците на големите български манастири – Рилския и Зографския. Примерно, в поменик на първия манастир се съобщава, че "поп Савва от Пчелинци" е предвождал група поклоници от патството си към Рилската обител. Не такова обаче е положението през XIX столетие – епохата на Възраждането, когато данните за селото зачестяват. След средата на същия век, подробна информация за него се намира в епархиалните списъци на Кюстендилска епархия. През 70-те години се споменава за „поп Тане от Пчелинци”, който служил в радибошката църква „Св. Петка”. Трябва да се знае, че Пчелинци е дало няколко свещеника на съседното с. Радибош, последният от които е протойерей Григор Димитров (1861-1955), гробът му се намира в двора на пчелинската църква „Успение Богородично”.
Достъпът ограничен!!!Явен показател за духовните стремления на местното население е изграждането на селската  черква "Св. Успение Богородично" през 1871 г. Днес тя е една от малкото оцелели  сгради след заливането на селото, от водите на язовира. Но за жалост, достъпът до нея е ограничен. През последните няколко години малкото останали непродадени имоти от землището на Пчелинци са заграбени от местен "феодал", дори случайният посетител рискува да бъде малтретиран от "мутрите" на самозвания "собственик"?!

Училището на Пчелинци
Освен селската черква и споменатите горе два късносредновековни храма, от някогашното Пчелинци са останали училището (също заграбено от „феодала”), гробището и няколко полусрутени къщи.

 

Край язовир Пчелина
Изключителната природа в околността на селото, предлагаща неповторими живописни гледки, както и наличието на ценни културно-историческите паметници, предоставят прекрасни възможности за обособяването на района в една туристическа дестинация с уникални и разнообразни маршрути.

 

 

Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г.
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. В статията са използвани снимки от личния архив на Кирил Асенов – www.snimka.bg


"Възнесение Господне" ("Св. Спас") - с. Пчелинци

Църквата "Възнесение Господне" се намира на около 2 км южно от с. Радибош, в гробището на вече несъществуващото село Пчелинци. Разположена е на северния бряг на язовир Пчелина. Сег...
» виж детайли

Средновековен параклис "Св. Йоан Кръстител - Летни" - с. Пчелинци

Черквицата "Св. Йоан Кръстител - Летни" се намира в землището не вече несъществуващото село Пчелинци, в местността "Камико", на 2км северозападно от с. Пицърненци. Кацнал е на с...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"