ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Петка" - с. Радибош
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Перник
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Радибош
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Радомирска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Късносредновековната църква „Св. Параскева” (Св. Петка) се намира недалеч, в югоизточна посока от центъра на село Радибош.

История:
Годината на изграждане на храма не е известна, но въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите вътре в него, той е датиран най-късно към края на XVI в.
Свидетелство за старинността на църквата е и запазеният през годините и открит преди време тук, ценен книжовен паметник - една от първите старопечатни книги издадени в българската печатница в Венеция, започнала да работи през 1519 г. Книгата представлява Празничен миней (богато илюстриран) от 1538 г., в който за първи път се печатат произведения на български автори. Към нея са подвързани и 16 страници от ХV в., с писания на книжовника Владислав Граматик. Реликвата била подарена на църквата “Света Петка”  през 1784 г. от жител на село Косача на име Велко. Понастоящем минеят се пази в Националния исторически музей - София.  Докъм средата на XX в. в църквата се е съхранявало и едно евангелие от 1763 г.
По всичко личи, че този храм е бил щедро даряван от по-заможни българи, каквито несъмнено е имало в селото. Трябва да се знае, че по онова време една старопечатна книга, като гореописания миней, е струвала колкото годишния данък на едно средно голямо село като Радибош. През тежките години на османското робство радибошката църква е била главна опора в съхранението на българския дух и християнска вяра сред местното население.
През XIX в. (1847 г.), с нарастване на богомолците, църквата е била разширена на запад, както и повечето от синхроничните ѝ църкви. Това е периодът, през който тя е била и главен енорийски храм. Радибошката енория е открита през 1743 г. с ръкополагането на свещеник Михал Стаменов ( от рода Менкини) от тогавашния Кюстендилски гръцки владика. По-късно, през 1773 г.,  поп Михал е убит от турците край село Ярджиловци в местността, известна днес като „Попова бара”. Заместен е от свещеник Младко от рода на Клянковите от с. Пчелинци, който също бива убит от турците (в 1809 г.). Приемник на последния е свещеник Тане Дамшев (зет на поп Младко), свещенослужил в църквата „Св. Петка” до 1839 г. Той пък е предал поста на сина си – Димитър Танев, служил тук до 1860 г., когато отива в църквата в с. Пчелинци. След него идва поп Михал, който служи в църквата цели 45 години. Вече на преклонна възраст, през 1905 г. поп Михал дава правомощията си на свещеник М.  …чевъ от с. Пчелинци, който бива прокуден от радибошчани в 1908 г., и енорията е закрита.   След последния, до 1924 г., се редуват свещениците: Ананий Манчев от с. Кладница, двама македонци и двама монаси. След него възстановената Радибошка енория е поета от протойерей Григор П. Димитров, наследник на старите пчелински свещеници, той служи в „Св. Петка” поне до 1933 г., когато, върху стена от притвора на църквата, е изнесена гореописаната летописна информация.
До края на XX в., след като е обявена за Паметник на културата, на църквата е проведена цялостна реставрация и консервация. Днес, напълно възстановена, тя е периодично действаща.


Архитектура и изкуство:
Църковната сграда се състои от две части: стара – средновековна и нова – възрожденска. Старата част представлява малка, еднокорабна псевдотриконхална църква, с полукръгли отвън и отвътре певници (по един на северната и южната стена) и апсида. Размерите ѝ са: дължина – 7,30, ширина 5,35, дебелина на стените – 0,75 м. Градежът на стените е масивен – ломени камъни споени с бял хоросан. Покрита е с полуцилиндричен свод. Храмът се е осветявал от три малки и тесни прозорчета – в южния певник, в апсидата и над нея, в люнетата. В северозападния ъгъл на олтарното пространство са канонично разположените проскомидийна ниша (на източната стена) и умивалнята (на северната стена). Западната фасада на църквата е била ограничена  от анти, носещи полукръгла арка, продължение на полуцилиндричния свод на кораба.  При разширяването на сградата цялата западна стена е съборена, като пристроената част към кораба е само 0,15 м по-широка на юг. Към новата част са вградени и два входа – от запад и от юг, от които се слиза посредством три стъпала към по-ниското подово ниво на църквата. Пристроената част има също полуцилиндрично сводово покритие, но е с 0,40 м по-високо от това на старата част.

Цялата вътрешност на храма е изписана със стенописи, но за съжаление по-голямата част от средновековната живопис не е оцеляла. Стенописите при старата църква са нанесени над фин грунд, поставен върху хоросанова мазилка. Има запазени фрагменти предимно в олтарното пространство. Над цикъла с декоративни мотиви е поясът с правостоящите фигури на светци. Над тях е поясът с образи на светци в медальони. Съобразно съкратения регистър (поради малките размери на църквата), на северната стена в олтарното пространство е представено „Видението на Св. Петър Александрийски”. От пояса на правостоящите светци най-добре са запазени изображенията на Великите църковни отци, намиращи се в апсидата, от двете страни на прозорчето – Св. Анастасий и Св. Никола (в ляво) и Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов (в дясно). При последното изображение прави впечатление надписът „сти Глiгорие”. Между светците над прозорчето е т. нар. „Мелизмос”, а над тях е изписана Евхаристията. В центъра на конхата на апсидата е „Богородица Ширшая Небес” с образа на Христос в медальон на гърдите ѝ, а, съвсем извън канона, от двете ѝ страни в апсидната ниша са изрисувани Св. Архангел Гавраил и Богородица. На източната стена, на полето от двете страни на апсидта, е представена сцената  „Благовещение”. В люнетата на източната стена, между свода и апсидната конха, над „Благовещение”, е поместена не много добре съхранената сцена „ Богородица и апостолите”. В проскомидийната ниша е изобразен Христос жертва, а над нея е изписано допоясно изображение на Св. Архидякон Стефан. На южната стена в олтарното пространство е изписана сцената „Христос укротява бурята в морето". Под нея, на фриз, който продължава и на източната стена са поместени изображенията на светците в медальони. Има запазени стенописи и в южния певник: в ляво на прозорчето – Св. Николай, в дясно на прозореца – Св. Архангел Михаил, а между тях, над процепа – Христос в медальон. На северния певник, в източната му част е запазен фрагмент от изображение на прав светец (под кръста), който държи в дясната си ръка свитък с надпис на старобългарски. В зенита на свода, над олтарното пространство е оцеляло половината от изображението „Бог-Отец”, а западно от него е запазен незначителен фрагмент от медальона на „Христос Вседържител”. Останала част от старите стенописи вероятно са унищожени при разширяването на църквата през XIX в.
Каноничните отклонения при регистъра на стенописите от източната стена, стиловите особености, живописната техника, както и диалектното предаване на името Св. Григорий, подсказват, че тукашната красива средновековна живопис  е дело на местни зографи, отдалечили се до известна степен от официалното за епохата византийско синхронично изкуство.
Стените от новата част на храма също са украсени със стенописи, но със своя примитивизъм на изпълнение, стоят в художествено отношение далеч по-ниско от по-раншните. Това, разбира се, по никакъв начин не изключва техните достойнства , и особено нравствено-поучителния им ефект, който несъмнено е изиграл ролята си през епохата на Възраждането, та дори и по-късно.
Красивият иконостас е дело на Младен Янков Благоев (1800-1877) от Радибош, който е учил резбарство в Света гора. Освен този иконостас Благоев е изрязал и олтарната преграда на храма „Св. Архангел Михаил” в съседното село Косача, работил е и по други църкви. В резбите си майсторът е използвал предимно растителни мотиви, птици, херувими. Дори в тълкуване на формите се чувства бароково влияние.
Допреди години, поне до 70-те години на XX в.,  в храма са били запазени две икони от 1814 г. – „Св. Димитър” и „Архангелски събор”. Първата е била дарена на храма от „Кола [Коле] от Върба”, а втората от „Павле” от същото село. Имало е и други икони от 1848 г. На опаката страна на иконата „Св. Йоан Кръстител” стояли инициалите „H I” – от името на Никола Йованов (Образописов), представител на Самоковската художествена школа.
Днес от оригиналните старинни икони няма и помен, откраднати от незнайно кой, следите им се губят в неизвестното.

Източници:
1. Василиев,Ас. - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т.IV, 1950 г., стр. 72
2. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., стр. 144-146.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"