Поцърненци е село в Западна България,намира се в община Радомир, Област Перник. Отстои на 3 км западно от главния път София-Кюстендил.
Селото е разположено на най-южните възвишения на планината Черна гора, на средна надморска височина 647 м.
Северозападно от Поцърненци се намира язовир Пчелина, в който се влива протичащата през селското землище все още малката р. Струма.
Село Поцърненци е от пръснатия тип села, състои се от няколко махали. В състава му влиза и махалата Калугерски чифлик – в миналото отделно селище.
Някога Поцърненци е било многолюдно село, но днес (2013 г.) постоянно живущи в него около 50 души.
Село Поцърненци има богата и многовековна история. В района му са открити следи от уседнал човешки живот още от праисторическата епоха. Последното е засвидетелствано от  разкритото селище при Поцърненското ханче, в дясно от пътя за Кюстендил.
Селищният живот в района е имало и през трако-римската епоха. Останки от антични селища има на три места, като най-обширно е това на хълма Радичина могила, обхващащо площ от 100 дка. В селското землище е открита и антична вила Рустика (в м. „Маркови ливади”), както и античен некропол (източно от селото, в дясно от пътя за Кюстендил. Някои специалисти(В. Аврамов) смятат, че тук е била римската крайпътната станция Елея, разположена на пътя Сердика - Пауталия.
Тук е имало поселищен живот и през средновековието, потвърждение за което дават останките от средновековна църква в местността „Църквище”, южно от селото.
Вероятно споменатото селище с църква е предшественик на днешното село Поцърненци, просъществувало през всичките години на османското робство. Сведения за това черпим предимно турските данъчни документи, но и от други източници. Селото присъства, със същото име – Почерница/Бучерниче, Поцърненче, във: съкратения тимарски регистър от 1519, Дефтерите от 1530 г., обширния опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г., списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от  1576 г. и др. От тези документи се вижда и, че селото е имало и порядъчен брой бащинии, т. е.  в него пребивавали войнуци (българи на служба в османската войска), които ползвали  определени данъчни привилегии.
В светско административно отношение, в границите на Османската империя, Поцърненци е принадлежало първоначално към нахия Радомир, а по-късно и към по-голямата админ. единица - кааза Радомир, Кюстендилски санджак.
Трябва да се знае, че на Поцърненци е бил подчинен т. нар. Калугерски чифлик, обособил се по-късно в отделно село (дн. махала на Поцърненци). Неизвестно от кога до XIX в. той е било метох на Рилския манастир. Вероятно последният е имал тук имоти още преди падането на България под османско робство, които, поне за периода XV-XVI в.,  му били отнети от турската власт и превърнати в тимарско владение (мезра) на някой спахия. В старите османски регистри се споменава, че въпросният манастирски имот е бил в съседство на зиамета (голямо ленно владение), образуван от селата Поцърненци и Егълница. Със сигурност се знае, че през XVIII в. чифликът вече е бил подчинен на Рилската обител. Тогава той нямал собствено население и се обработвал от хора, принадлежащи на с. Поцърненци. Известни са двама негови жители – Илчо и Милош, споменати поединично, които са били пряко заети с управлението на манастирския имот към края на XVIII в.   
Днес, освен топонимът „Калугерски чифлик”, като наследство от този риломанастирски метох, до наши дни е останал и т. нар. Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне", от който, за жалост, сега е оцеляла само рушащата се църква, намираща се в изключително окаяно състояние!
Ценни статистически данни за Поцърненци от XIX в. черпим от епархиалните списъци на Кюстендилска митрополия, в чийто диоцез е влизало селището. В списъка от 1863-1866 г. се разбира, че с. Поцърненци има 49 къщи, а отделно от него – селото Калугерски чифлик се явява с 20 къщи.
Според някои изследователи, в годините около Освобождението, манастирският чифлик е бил в турски ръце, но скоро след това Рилският манастир отново си го иззема. През последвалите десетилетия имотите му биват продадени на частни лица.

Празникът на селото (съборът) се провежда всяка година през първата неделя от месец юни.
Известна личност, родом от Поцърненци, е талантливият български художник Георги Чушев (1934-2012).

Християнските култови паметници в с. Поцърненци са следните:
1. Поцърненският манастир „Св. Възнесение Господне” (Св.Спас) – изоставен, осквернен и полуразрушен.
2. Средновековната църква в м. „Църквище” – в руини, обрасла с растителност и трудно откриваема.
3. Оброкът "Св. Йоан Кръстител" от 1914 г. – намира се в ляво от пътя, преди да се влезе в селото.
4. Новопостроеният параклис – в центъра на селото.

Освен описаните свети места, такива има и в близката околност, в това число: Средновековният параклис „Св. Йоан Богослов” и старинната църква „Св. Спас”, и двата обекта са разположени край яз. „Пчелина”; Радибошкият манастир, средновековната църква „Св. Богородица в с. Прибой; гробищната църква в с. Калища и др.
Цялото това културно богатство, съчетано с красивата природа, предоставят чудесната възможност с. Поцърненци и околните села, да бъдат включени в маршрутите на една уникална дестинация на културно-историческия и поклоннически туризъм.  


Използвана литература:
1. Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г., стр. 146.
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
3. Ерулски, И. - Из миналото на село Поцърненци., Изд. РИМ – Перник
4. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.