ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Поцърненци
 

Поцърненци е село в Западна България,намира се в община Радомир, Област Перник. Отстои на 3 км западно от главния път София-Кюстендил.
Селото е разположено на най-южните възвишения на планината Черна гора, на средна надморска височина 647 м.
Северозападно от Поцърненци се намира язовир Пчелина, в който се влива протичащата през селското землище все още малката р. Струма.
Село Поцърненци е от пръснатия тип села, състои се от няколко махали. В състава му влиза и махалата Калугерски чифлик – в миналото отделно селище.
Някога Поцърненци е било многолюдно село, но днес (2013 г.) постоянно живущи в него около 50 души.
Село Поцърненци има богата и многовековна история. В района му са открити следи от уседнал човешки живот още от праисторическата епоха. Последното е засвидетелствано от  разкритото селище при Поцърненското ханче, в дясно от пътя за Кюстендил.
Селищният живот в района е имало и през трако-римската епоха. Останки от антични селища има на три места, като най-обширно е това на хълма Радичина могила, обхващащо площ от 100 дка. В селското землище е открита и антична вила Рустика (в м. „Маркови ливади”), както и античен некропол (източно от селото, в дясно от пътя за Кюстендил. Някои специалисти(В. Аврамов) смятат, че тук е била римската крайпътната станция Елея, разположена на пътя Сердика - Пауталия.
Тук е имало поселищен живот и през средновековието, потвърждение за което дават останките от средновековна църква в местността „Църквище”, южно от селото.
Вероятно споменатото селище с църква е предшественик на днешното село Поцърненци, просъществувало през всичките години на османското робство. Сведения за това черпим предимно турските данъчни документи, но и от други източници. Селото присъства, със същото име – Почерница/Бучерниче, Поцърненче, във: съкратения тимарски регистър от 1519, Дефтерите от 1530 г., обширния опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г., списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от  1576 г. и др. От тези документи се вижда и, че селото е имало и порядъчен брой бащинии, т. е.  в него пребивавали войнуци (българи на служба в османската войска), които ползвали  определени данъчни привилегии.
В светско административно отношение, в границите на Османската империя, Поцърненци е принадлежало първоначално към нахия Радомир, а по-късно и към по-голямата админ. единица - кааза Радомир, Кюстендилски санджак.
Трябва да се знае, че на Поцърненци е бил подчинен т. нар. Калугерски чифлик, обособил се по-късно в отделно село (дн. махала на Поцърненци). Неизвестно от кога до XIX в. той е било метох на Рилския манастир. Вероятно последният е имал тук имоти още преди падането на България под османско робство, които, поне за периода XV-XVI в.,  му били отнети от турската власт и превърнати в тимарско владение (мезра) на някой спахия. В старите османски регистри се споменава, че въпросният манастирски имот е бил в съседство на зиамета (голямо ленно владение), образуван от селата Поцърненци и Егълница. Със сигурност се знае, че през XVIII в. чифликът вече е бил подчинен на Рилската обител. Тогава той нямал собствено население и се обработвал от хора, принадлежащи на с. Поцърненци. Известни са двама негови жители – Илчо и Милош, споменати поединично, които са били пряко заети с управлението на манастирския имот към края на XVIII в.   
Днес, освен топонимът „Калугерски чифлик”, като наследство от този риломанастирски метох, до наши дни е останал и т. нар. Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне", от който, за жалост, сега е оцеляла само рушащата се църква, намираща се в изключително окаяно състояние!
Ценни статистически данни за Поцърненци от XIX в. черпим от епархиалните списъци на Кюстендилска митрополия, в чийто диоцез е влизало селището. В списъка от 1863-1866 г. се разбира, че с. Поцърненци има 49 къщи, а отделно от него – селото Калугерски чифлик се явява с 20 къщи.
Според някои изследователи, в годините около Освобождението, манастирският чифлик е бил в турски ръце, но скоро след това Рилският манастир отново си го иззема. През последвалите десетилетия имотите му биват продадени на частни лица.

Празникът на селото (съборът) се провежда всяка година през първата неделя от месец юни.
Известна личност, родом от Поцърненци, е талантливият български художник Георги Чушев (1934-2012).

Християнските култови паметници в с. Поцърненци са следните:
1. Поцърненският манастир „Св. Възнесение Господне” (СвОброк "Св. Иван Летни".Спас) – изоставен, осквернен и полуразрушен.
2. Средновековната църква в м. „Църквище” – в руини, обрасла с растителност и трудно откриваема.
3. Оброкът "Св. Йоан Кръстител" от 1914 г. – намира се в ляво от пътя, преди да се влезе в селото.
4. Новопостроеният параклис – в центъра на селото.

Освен описаните свети места, такива има и в близката околност, в това число: Средновековният параклис „Св. Йоан Богослов” и старинната църква „Св. Спас”, и двата обекта са разположени край яз. „Пчелина”; Радибошкият манастир, средновековната църква „Св. Богородица в с. Прибой; гробищната църква в с. Калища и др.
Цялото това културно богатство, съчетано с красивата природа, предоставят чудесната възможност с. Поцърненци и околните села, да бъдат включени в маршрутите на една уникална дестинация на културно-историческия и поклоннически туризъм.  


Използвана литература:
1. Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г., стр. 146.
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
3. Ерулски, И. - Из миналото на село Поцърненци., Изд. РИМ – Перник
4. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
 



 


Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне''

Поцърненският манастир "Свето Възнесение Господне"се намира  на около 1,5 км северно от село Поцърненци, скътан е в дъбова гора. Достъпът му е труден, тъй като старият път към него е...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"