Средновековната църква "Св. Богородица" се намира в гробищата на село Прибой, в югоизточния му край.

От проведените археологически проучвания около църквата е установено, че тук е имало средновековен некропол. Разграничени са два периода - XII-XIV и XVII в. Погребенията от некропола са свързани със средновековното селище в близката м. "Селище". През втория период тук вече е съществувала църквата "Св. Богородица" и в нея вероятно е служил един от двамата свещеника, които се споменават в турски документ от 1570 г.
  В архитектурно отношение църквата се състои от две части - старата (средновековна) и нова (възрожденска). Старата част представлява малка, еднокорабна, едноапсидна сграда с полуцилиндрично сводово покритие. Апсидата е полукръгла отвън и отвътре, и има самостоятелно покритие. В североизточния ъгъл на олтарното пространство са канонично разположените проскомидина ниша (на източната стена) и умивалнята (на северната стена). Църквата е осветена от две малки прозорчета - едното на южната стена, другото в апсидата. Сградата е изградена от ломен камък и тухли споени с хоросан, като при апсидата е застъпена клетъчна зидария. Покривът е двускатен, покрит с керемиди.
Прибойската църква, както и повечето църкви от късното средновековие, през Възраждането е разширена на запад. За тази цел цялата западна стена е била съборена, като стените на пристройката обхващат първоначалния храм. В по-ново време и това разширение се е оказало малко и по същия начин, чрез разбиване на западната стена е удължен притворът на запад.
  Цялата вътрешност на старата църква е била покрита със стенописи. Те са разкрити едва преди около 30 години от художник-реставратора Боряна Дживджанова, след което са реставрирани и консервирани, поне това което е било оцеляло под горния пласт мазилка.
Стенописите са изпълнени със смесена живописна техника. Разпределени са съгласно установения канон, като при сцените от северната и южната стена са направени малки отклонения и смесване на "Страстите" с празничния цикъл. Аналогично отклонение се забелязва и при изписването в зенита на свода.
Над цокъла, в целия наос е поясът на правостоящите светци. Третият пояс представлява фриз от бюстове на светци, отделени от виещи се между тях растителни мотиви. Над този фриз в два реда са изписани сцени от живота на Христос, а над тях е поясът със старозаветните пророци. Зенитът на свода е зает от медальона Христос от Възнесение (над олтарното пространство), Христос Вседържител, Христос Емануил (силно повреден) и Преображение Христово.
От изображенията на светци в цял ръст, на южната стена в олтарното пространство са изписани Св. Кирил Александрийски и Св. Спиридон, вляво от прозореца - Св. Никола, а вдясно - Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. На северната стена стенописите от втория пояс са чувствително повредени и от петте изображение е ясен само лика на св. Димитър. От третия пояс - фриза със светците, изображенията са запазени добре, но не навсякъде надписите се четат. На южната стена фризът започва от олтарното пространство с изображението на Яникия, следван е от: българският светец Кирил, Св. Силвестър, Св. Козма, Св. Дамян, Св. Пантелеймон, Св. Атанасий, неизвестен светец, Св. Йолите и Св. Кирик. На северната стена същият фриз започва със Св. Лука, следват: неизвестен светец, Св. Игнатий (в олтарното пространство), Св. Виктор, Св. Викентий, неизвестен светец, Св. Михаил, Св. Азарий, Св. Ананий, Св. Севестиян, Св. Тирон и Св. Акакий.
Четвъртият и петият пояс на южната стена започват със сцените: "Рождество Христово","Сретение", "Кръщение", "Палене на гумното от Христос", "Възкрасение Лазарово" (до тук в пети пояс) и "Тайната вечеря", "Умиване на нозете", "Сънят в Гецименската градина", "Предателството на Юда" (четвърти пояс). На северната стена цикълът продължава (от запад на изток) с: "Влизане в Йерусалим", "Разпятие Христово", "Жените мироноски" и "Слизане в ада" (пети пояс) и "Носене на кръста", "Качване на кръста", "Сваляне от кръста" и "Оплакване" (четвърти пояс). В пояса на старозаветните пророци са поместени по 10 допоясни изображения. На южната стена се разчитат имената на Соломон, Авакуум, Захария и Самуил, а на северната - Арон, Данаил, Йон и Давид.
На източната стена в проскомидийната ниша е поместен "Христос жертва", а над него - Св. архидякон Стефан. Следва пояс с неизвестни светци и Св. арх. Гаврил и Мария от "Благовещение". В апсидата над цокъла са Великите църковни отци и "Мелизмосът", а над тях в цялата конха на апсидата е рагърната "Ефхаристия" и "Богородица Ширшая Небес".
Запазените стенописи при арката на някогашната западна фасада дават да се разбере, че отвън е бил изписан "Старшният съд".
Може да се каже, че стенописите от прибойската църква "Св. Богородица" са един от големите паметници на късносредновековната българска монументална живопис. Въз основа на техниката и стиловото изпълнение, стенописите могат да бъдат датирани към първата половина на XVI век. Същата дата се потвърждава и от архитектурните данни.

Източници:
1.Митова-Джонова, Д. - Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 137-139