ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне''
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Перник
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Поцърненци
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Радомирска
СТАТУС: Изоставен
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Поцърненският манастир "Свето Възнесение Господне"се намира  на около 1,5 км северно от село Поцърненци, скътан е в дъбова гора. Достъпът му е труден, тъй като старият път към него е изцяло обрасъл с храсти.

Възникването на манастира се свързва с намиралото в близост село Калугерски чифлик (дн. мах. на Поцърненци), чийто имоти от незапомнени времена били собственост на Рилския манастир. Някои изследователи предполагат, че последният е имал тук свои владения още преди падането на България под османска власт. Чифликът не присъства в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г., вероятно защото по това време Радомирско не е влизало в Търновското царство. През първите векове на османското робство манастирският имот е бил заграбен от тогавашната власт и е даден на някой спахия, като е превърнат в мезра (вид ленно владение). По-късно, но не по рано от края на XVI в., Рилската обител върнала правата си за стопанисване на имота. Първоначално чифликът не е имал собствено население и се е обработвал от селяни от с. Поцърненци. Има податки, сочещи, че около Освобождението (1878 г.) Калугерският чифлик бил отново в турски ръце. Доказателство за това е едно писмо ( донесение) йеромонах Серафим Рилец до игумена на манастира от 10 юли 1878 г., в което известява за „некой монастирски чифлик у Радомир [-ско], който бил отнемен въ время оно от некого си бея”.
Наличието на метох в селото Калугерски чифлик, който е бил собственост на Рилския манастир, предполага съществуването, в непосредствена близост до него, и на манастир или църква.
Днешната църква в Поцърненския манастир е изградена през 1873 г., а разрешението за нейното построяване е от 1870 г. Според проучванията на изкуствоведа Асен Василиев, преди това към с. Поцърненци е имало по-стара църква, която се е намирала на мястото на тук разглежданата. Разрешението за строителство на храма е издадено по времето на султан Абдул Азис. Фермантът, доказващ този акт е запазен и се съхранява в Историческия музей в Перник. Във втората част на този документ се говори за изложението от жителите на село Поцърненци, които са имали стара разрушена църква и „сега отправят молба за нейното подновяване и ново изграждане”. Посочени са името на
църквата  - "Св. Богородица" и рамерите й – „18 лакти дължина, 12 лакти ширина, 12 лакти височина, с 12 прозореца и 2 врати”.
Макар и да провъзгласява равни права на своите поданици във всяко отношение - стопанско, културно религиозно, в практическата си дейност Османската империя поставя редица ограничения за християнските народи. Разрешение за строителство на църква се е давало само, ако е съществувала стара църква, но не и за изграждане на нова. Тогавашните жители на селото са мотивирали своята молба с това изискване на османската практика. Църквата била наново изградена с  посочените размери, но без 12-те прозореца.
До църквата е съществувала постройка, наричана от местното население "Школо". Това название дава сведение за нейното предназначение. По всяка вероятност тази постройка е изградена още преди новата църква и дълго време в нея се е помещавало училището. Според летописната книга на селското училище, тук е открито светско училище през 1863 г. Преди това, школото към църквата е обучавало млади хора на четмо и писмо по принципа на килийните училища. Една от задачите на метоха е била да подготвя грамотни хора, които да обслужват българската църква и просвещение. По сведения на местни хора „школото” към манастира функционирало до  около 1944 г.
Трябва да се знае, че изграждането на манастира е дело на самите жители на с. Поцърненци. Закупуването на църковна утвар и икони е също тяхно дело. Към всяка икона има текстове, които ни дават сведение кога и от кого са направени. Запазени са 4 икони от царския ред – „Исус Христос”, „Възнесение Господне”, „Света Богородица” и „Свети Никола”.
Иконата "Възнесение Господне" е изписана от художника Иван Ко., от Банско. Приложена е "от Вене Ников и неговата съпруга Елена и техните деца Иван и Митра за душевното им спасение".
Иконата "Св. Никола Чудотворец" е изписана от същия художник и е приложена (платена) "от Алексия Стоянов с домочадието си за душевно спасение и телесно здраве приз 1873 г. юни 20".
Другите две икони - "Св. Богородица" и "Исус Христос", са от друг художник - от град Янина, Йоан К.Хаци, и са датирани 17 май 1873 г. Текстът на тези две икони е на гръцки и български език и има еднакво съдържание - "За душевно спасение Йоан К. Хаци от Янина".
Манастирът е притежавал 150 дка гора - сега в землищата на селата Поцърненци и Прибой. Със съдействието на църковното настоятелство са организирани действия за подпомагане на училището - снабдяване с дърва, направа на училищна ограда и други.
Първият свещеник в новата църква е бил от с. Егълница. След това селото е разделено и обслужвано от двама свещеника - от с. Негованци и с. Прибой. През 1903 г. е ръкоположен за свещеник жител от селото - Анто Харизанов. Той обслужва църквата в продължение на 55 години. С неговата ръка е написан текстът към една богослужебна книга - "В този храм служих 55 години". Служил е с голямо старание в изпълнение на обредите, с грижа за поддържане на църквата и отзивчивост в реализиране на обществените изяви в селото. Взима активно участие в създаването на граждански организации в селото - Червен кръст, Християнско дружество и др. След него, църквата е обслужвана от поп Рафаил от с. Прибой,  а след него от поп Бойко, от същото село. До последно християнските обреди са се изпълнявали от свещеници от с.
Кленовик или Радомир. Манастирската църква окончателно престава да функционира през 70-те години на XX в., след което идва запустението, оскверняването на храма и неговата разруха…
Днес нуждата от ремонт на църквата е голяма. Това място е свято за всички хора, не само за родените и свързаните със с. Поцърненци, но и за цяла България. Идвайки тук, нека се поклоним пред Бога, пред старанието и грижата на нашите предшественици, но  и да преценим какъв е нашият дълг сега….


Използвана литература:
1. Ерулски, И. - Из миналото на село Поцърненци., Изд. РИМ – Перник
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
 

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Emil Todorov
11.06.2017 18:50
Вчера посетих мястото. Участък от южната стена - прозореца вдясно от вратата се е срутила. Влизането в манастира е много опасно - една от вътрешните арки подкрепяща свода на покрива всеки момент може да се срути. Поради някаква причина на топографските карти от 70-те и 80-те години манастира е именуван "Св. Иван". Ето актуална карта с пътеки с подход към манастира: https://map.bgmountains.org/#map=16/2547187.65/5236217.95/0
инж. Георги Гьошев
20.06.2016 23:48
По инициатива на местния учител Кирил Гьошев през 1924 год. се учредява читалищна библиотека, на която той подарява всички си лични книги и списания. По негова инициатива през 1950 г. са събрани срества и медна посуда от селяните за електрифициране на селото. През 1931 г. баща му Димитър Гьошев с публично завещание с номер 36 завещава 4.1 дка овощна градина в центъра на селото за изграждане на училищна и читалищна сграда. Същите са изградени. В подарения терен е изграден и новият параклис. София, 20.май 2016 г.
инж. Георги Гьошев
20.06.2016 23:28
С. Поцърненци е бившото село Канджулица, което е било разположено по източния склон на хълма над сегашните Поцърненски ханове. Село Канджулица се заражда като обслужващо звено на римски гарнизаон, намираш се на билото на хълма. В момента там е запазен оброчен кръст. Запазено е и гробището на селото с много старинни надгробни каменни кръстове. Гарнизонът е надзиравал трафика по римския път София - Кюстендил, а хановете са служили за почивка на пътниците и смяна на впряговете. През пролетните и еснни наводнения, предизввикани от р. Блато и р. Струма, залятите участуци от с. Върба до Хановете се изминавали с лодки. От там е произлязло името Канджулица. При нашествието на турците с. Канджулица е било опожарено. Малцината оцелели жители се укрили в гората северозаподно от с. Канджулица и основали с. Поцърненци. Името Поцърненци произхожда от думата "църно" /черно/ като цвета на опожареното село Канджулица.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"