ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Радомир
 

Радомир е град в Западна България,в област Перник.Градът е втори по големина в областта след Перник и е административен център на община Радомир.Намира се на 40 км югозападно от София,на 44 км североизточно от Кюстендил и на 41 км северозападно от Дупница.
Град Радомир е разположен в Радомирската котловина, в подножието на планината Голо бърдо. Той е център е на историко-географската област Мраката.
Населението на града към 2010 г. е 14 978 жители.
Територията на днешния град е била населена още в праисторическата епоха.В местността "Вахово",западния край на града, са открити останки от праисторическо селище просъществувало през късния неолит.На площ от 15 дка са намирани керамични материали,там в миналото е открит фрагмент от малък антропоморфен идол.
Наличие на селищен живот се открива и през античността,когато районът най-вероятно е бил населен от тракийското племе Дентелети,които след римската инвазия на Балканите в I в.сл.Хр. са били асимилирани.На тяхно име римляните през І-ІІ век наричат цяла област- стратегия Дантелетика (Dаnteletike), в най-западната част от провинция Тракия.През тази провинция е минавал пътят от Сердика /София/ за Пауталия /Кюстендил/,и някъде по средата му римляните изграждат пътната станция Елеа,смятана от някои историци за античен еквивалент на средновековния Радомир.През римския период станция Елеа,вероятно е била част от звеното Дантелетика/Пауаталия,а не към съседна Сердика.
В североизточния край на града,в местността "Извора", се намират останките от антично селище с античен храм.Тук преди години е открит фрагмент от оброчна плочка на Митра,както и статуетки на Венера и Аполон.
Откритата гробница в град Радомир,която е принадлежала към некропола на местното селище,говори че и селището е просъществувало до късната античност-ранното средновековие(V-VI в.).За приемствеността между езичеството и християнството в района,подсказват двете раннохристиянски църкви в античния комплекс край Радомир,изследвани от В.Любенова.
Не е напълно сигурно дали през византийската епоха тези земи са принадлежали на Пауталия или са попаднали под властта разрасналия се и самостоятелен в някои отношения управленски център -Германия(дн. Сапарева баня).Несъмнено упадакът на последните две селища и прекъсването на живота им края на VI в.,вследствие варварските нашествия,довело до гибелта и на въпросното селище на мястото на днешния Радомир.
През VII-VIII век тук възниква славянско селище, което от IX век е в пределите на България,влизащо в границите на обширния български комитат с главен град Средец.
С приемането на християнството като официална религия на Първата българска държава,в Радомирската котловина започва строеж на нови храмове и надграждане на раннохристиянски такива(църквата в местн."Св.Спас",под крепостта "Кракра" и др.).Възстановени са и много късноантични крепости от фортификационната система в планината Голо бърдо,подопечни на Кракра.Такива крепости,разположени в близост до Радомир(на около 20 км североизточно,в южните склонове на Голо бърдо),има три - "Големо градище","Мало Градище" и "Ранчово градище".При последната крепост(датирана от IX-X в.),в местн."Съборената църква" в миналото стрърчали стените на стара църква с четриъгълен план,днес над земяата не е запазено нищо от нея.
Вероятно раждането на името днешния град е станало по времето на Самуиловия син Гаврил Радомир,на чието име според някои изследователи е кръстено селището.Но твърде е вероятно населеното място дължи името си ,например с един от останалите сановници и знатни люде с име Радомир,каквито се срещат в историческите извори от периода ХІ – ХІV в.Правото за подобно допускане се извежда неоспоримо от наличието в близост, а защо не и на едновременното възникване, на добре известния и твърде показателен топоним Кондофрей( от конт/виконт дьо Фрей),свързващ се с някой от едноименните западноевропейци на служба във Византия.
Приблизително в същия период-от втората половина на XI в.,за първи път се появява името Мрака,под формата Мракьi,в историко-апокалиптичната книжнина("Видение и Тълкование Данаилово").Тогава в Мраката прониква минашеството и заедно с него богомилството,обусловено от подходящите условия за иночески живот,а също и от влиянието на Св.Иван Рилски,родом от недалечното село Скрино,и живял,според легендите,из пещерите на Земенския пролом(при с. Гърбино,с. Раждавица и др.).
Радомир е отбелязан в Мрачката грамота от 1347 г. на цар Иван Александър,в която се описват даренията на владетеля за Мрачкия(Ореховския) манастир "Св.Николай Мирликийски".Скоро след 1347 г.,покрайнината Мрака попада вън от границите на Търновското царство,под властта на сръбския деспот Деян и в последствие на синовете му Йоан и Константин.
След смъртта на същия Константин Драгаш в 1395 г. започва интегрирането на тези земи в рамките на османската държавност.  
Първото споменаване на местното име Радомир,в запазените писмени извори,като областен център се свързва с едно от важните събития през 1443 г. – кръстоносния поход начело с полско–унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и воеводата Янош Хуниади.
Със сигурност в 1491 г.(в османските данъчни регистри) названието на селището се явява нарицателно за прилежащата му област,състоящ се от няколко десетки села, в общи линии влизащи и в смисъла на съвременното понятие Радомирско.Тази административна единица граничела от север с подобна съвкупност–нахия Сирищник–заедно с която дълго време преди и след това влизали в границите на онова пространство, което е известно в историята като Мрака.
В 1482 г. Радомир бил засегнат от разпространението на чумната зараза, съпроводено със засвидетелствани смъртни случаи.
От 1519 г. са и първите конкретни стойности за населението в самото селище Радомир – 133 християнски домакинства срещу 5 мюсюлмански,няколко години след това, най-късно към 1530 г., се наблюдава отлив от българските домакинства – 124 срещу 44 мюсюлмански.Същата тенденция се наблюдава и към 1572 г., когато нарастването на мюсюлманските домакинства (110 бр.) е несъразмерно с това на християните (154 дом.),тенденцията в следващите десетилетия и векове вещае надделяването на първата общност. Близък до тези стойности на човешки ресурс,близо век по-рано(в средата на ХV в) достигали съседните села Студена и Перник съответно с по 130 и 200 домакинства, без да били средища на административни единици и въпреки, че тогава надминавали в това отношение Радомир.
Трябва да се спомене,че Радомир е наследники и на изчезналото(разорено от турците) средновековно селище Арбанас,което се споменава в списъка на джелепкешаните от 1576 г.Намиарало се е в западната част на днешния град,днес на терена на селището няма видими следи,само в местн."Църквище" се очертава мястото,заето от някогашната селска църква.Интерес предствалява селищното име-Арбанас,което с положителност е свързано с миграцията от Албания към източните части на България.
 През XVI  и XVII век Радомир е настрани от по-важните пътища и няма важно административно-стопанско значение.Въпреки това в Радомирско(Мраката) не угасва пламакът на духовно-просветния живот.В тези тъмни времена единствени блюстители на светлина се многобройните монашески обители,разположени по склоновете на планините опасващи Радомирската котловина.Някои от тях продължили съществуването на опустошените при османското нашествие манастири,но със затихващи функции (Земенският "Св.Йоан Богослов"),други западнали(Пещерският/Мрачкият"Св.Никола"),а трети били създадени по-късно(Радибошкият"Св.Троица",Жабленският и др.).Има и манастири,които били напълно разорени и повече не биват съживени,такава е участа на Дренския манастир "Св.Богородица",на Косачкия "Св.Дух" и др..Трябва да се спомене и групата манастири малки по размер и с малък брой монаси,новоустроени в по-благоприятни времена,към тях спадат: Изворския "Св. Св. Петър и Павел";Кленовишкия "Св.Димитър"(дн.Св.Николай Летни";манастирът над с.Кондофрей;"Св.Петка" при с.Вража стена;най-големият измежду тези и вероятно свързан с резидирането на епископ в Радомир,е манастирът "Св.архангел Михаил" към същия град,възможно е  да съвпада с днешния манастир "Св.Спас" в гората над Радомир.Най-представителен от манастирите из Мраката през XVI-XVII в. е бил "Св.Богородица" над с.Батановци,днес е известен като Батановски "Св.Спас".През периода на късното средновековие(XVI-XVII в.) в Радомирско се наблюдава едно засилено църковно строителство,изградени са много църкви,такива са: "Св.Богородица" в с.Прибой;"Св.Петка" в с.Радибош;"Св.Никола" в с.Чуковец;"Св.Богородица" в с.Долна Диканя;гробищната църква "Св.Атанасий" в с.Калище и други.С изключение на първите два храма,всички останали се намират в много лошо състояние,а някои от тях са пред пълно унищожение.
През Възраждането Радомир не остава назад спрямо общонационалния стремеж за духовна и политическа свобода.Първото килийно училище в района се открива през 1826г. в с. Радибош,а в самия Радомир учебното дело датира от 1868г.Две години преди отварянето на училището,през 1866 г. е построена църквата "Св.Димитър".
От тази епоха (XVIII-XIX в.) до наши дни е запазен архитектурен ансамбъл от няколко къщи,между тях е и Стойковата къща-рядък представител на възрожденската архитектура за този край.Днес в нея е изградена етнографска експозиция.
В последните десетилетия преди Освобождението Радомир е паланка с около 2000 жители,в мнозинството си небългари.
Оживление се забелязва след Освобождението с прокарването на новото шосе по долината на Струма(към 1866 г.) и особено когато става гара на ж.п. линията София-Кюстендил, а по-късно и жп възел на линията Дупница-Горна Джумая.
Първите десетилетия на ХХ век един от основните поминъци на местното население е бозаджийският занаят. За това в цяла България е известна шеговитата приказка, че на радомирци лявата ръка е по - дълга от дясната, разтеглила се от носенето на големите гюмове пълни с боза.
Бързият скок в последните десетилетия се дължи на превръщането на Радомир от аграрно-занаятчийски в промишлено-транспортен център. В града е развита тежката промишленост. Комбинатът за тежко машиностроене край Радомир е един от най-големите на Балканския полуостров за отрасъла.
Днес  Радомир е съвременен град със свой облик, стопанска инфраструктура, природни забележителности и културни институти.


Използвана литература:
1.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.
2.Любенова,В.Разкопки на античния производствен и търговски център карй Радомир,АОР през 1984 г.,Сливен,1985 г.
3.Ковачев, Георги Кр., Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век, Радомир, 2007


Радомирски манастир "Възнесение Господне"

Радомирският манастир "Възнесение Господне" (Св. Спас) се намира  в планината Голо бърдо, на около 3 км северизточно от Радомир. До него води сносен асфалтов път. За по-отколешн...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"