ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Арбанаси
 

Изглед на с. АрбанасиАрбанаси е село в Северна България, намира се в община Велико Търново, Област Велико Търново. Отстои само ма 4 км североизточно от областния център, на 4 км югозападно от гр. Горна Оряховица и на 6 км източно от гр. Лясковец.
Селото е кацнало върху високото и скалисто Арбанашко плато, което е част от Търновските височини на Средния Предбалкан и е разположено източно от пролома на р. Янтра край Велико Търново.
Населението на селото към 2010 г. е 330 души.
Зимно АрбанасиИмето на селото произлиза от това, че в началото на турското робство тук се заселили българи - бежанци от западните части на българската етническа територия, известни като Арбанашка земя или Арбанашка хора (дн. Южна и Средна Албания). През Средновековието българите наричали Албания Арбанашка земя. Другото пък название на селището - Загоре, идва от преселниците българи от областта Загоре в Епир (дн. Гърция), които му дават името на родния си край. В границите на Османската империя, селото се среща и под името Арнауткьой (на турски арнаут е албанец).
Арбанаси има многовековна и богата история. Селището е съществувало още по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). Има твърдения, че тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция, а според легендата, тук търновските царе са секли монети.
Официалната версия за село Арбанаси гласи, че то е създадено през XV - XVI век от преселници от Южен Епир, но две археологически открития около арбанашките църкви "Св. Архангели Михаил и Гавраил" и "Св. Димитър" дават опровержение на това. Археолозите констатират, че двете църкви (датирани от началото на XVI век) са построени върху основите на по-ранни средновековни църкви. Следователно селото има по-ранен произход и твърдението, че след победата на Иван Асен II през 1230 г. при Клокотница над епирския владетел Теодор Комнин, когато Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство, множество преселници от новите територии идват по тези зеКостанцалиевата къща (XVII в.)ми, става съвсем правдоподобно. В Търновския надпис от църквата "Св. 40 мъченици" (построена след победата при Клокотница) може да се прочете следният откъс: " …И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още и арбанашка и сръбска…". Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
Чешма от османския периодПървите писмени сведения за Арбанаси са от ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. Други сведения за селото намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Богат документален материал, даващ ценни сведения за исторята на селището, предоставят преписките и летописните бележки върху църковни книги от XVII и XVIII век. От него узнаваме, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на XVII век и до края на XVIII век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на жителите му бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството, отглеждали се и много  копринени буби. Арбанашките търговци джелепи били известни и търсени в цялата обширна Османска империя. Търгували и с Влашко, Русия, Австро-Унгария, Италия, мнозина от тях ходили дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
През този период на просперитет прииждат преселници от околните селища, от Тракия, от Македония (Кратово, Старово край Охридското Софрониевата къщаезеро) и др.
За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви ("Рождество Христово", "Св. Архангели Михаил и Гавриил", "Св. Димитър", "Св. Атанасий" и "Св. Георги") и двата манастира ("Успение Богородично" и "Св. Никола"), строени в годините на духовен подем на селището. В Арбанашкия манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител Св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия и автор на  известното "Житие и страдания грешного Софрония".
Още през XVII век в селото е открито килийно училище.
Арбанаси се слави и със своята архитектура, поразяваща с красота, умение и вкус. Характерен за арбанашката къща е суровият ѝ външен вид (наподобаващ крепост), силно контрастиращ на вътрешния уют и удобства. Зпазени са общо 144 автентични къщи.
Зимна приказкаВ края на XVIII век в резултат на кърджалийските нападения (през 1792, 1798 и 1810 г.) селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.
Арбанашка улицаПоради търговските си връзки, пребиваването на търновските владици и влашки войводи-фанариоти и други причини, Арбанаси изпада под силно гръцко влияние. Въпреки приемането за официален език - гръцкия, откриването на гръцко училище и служението в храмовете на гръцки език, българското национално съзнанние на местното население не бива сломено. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух.
От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият - учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участват в нея като опълченци.
Днес селото е превърнато в архитектурно-художествен резерват. Уникалните му природни и културно-исторически дадености, както и непосредствената му близост до Велико Търново, го правят едно от най-привлекателните места за посещение в България.

Източници:
1.Енциклопедия на България, том I, изд. БАН, 1978 г.


"Рождество Христово" - с. Арбанаси

Късносредновековната църква "Рождество Христово" се намира в югозападната част на с. Арбанаси. Превърнатият в музей храм има впечатляваща и богата история. Създаден като енорийски за се...
» виж детайли

"Св. Архангели Михаил и Гавраил" - с. Арбанаси

Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ се намира в южния край на село Арбанаси. Най-старата част от църквата е изградена през XVII в. Последните археологически проучвания доказв...
» виж детайли

"Св. Атанасий" - с. Арбанаси

Църквата "Св. Атанасий" се намира в североизточната част на Арбанаси, в гробищния парк на селото. Храмът е издигнат през 30-те години на XVII в. Зографията на църквата е завършена през ...
» виж детайли

"Св. Георги" с. Арбанаси

Църквата "Св. Георги" се намира в югозападната част на село Арбанаси. В този си вид черквата е издигната в края на XVII или началото на XVIII в. При археологически и архитектурни изслед...
» виж детайли

"Св. Димитър" - с. Арбанаси

Църквата "Св. Димитър" се намира в централната част на село Арбанаси. Понастоящем старинният храм е затворен за посещение, поради започнатата преди години и все още незавършната ѝ ре...
» виж детайли


Арбанашки манастир "Св.Николай"

Арбанашкият манастир „Св. Николай Чудотворец " е разположен в дол в югозападния край на Арбанаси. Основаването му се свързва с църковното строителство по време на царуването на Асеновц...
» виж детайли

Арбанашки манастир "Успение Богородично"

Арбанашкият манастир "Св. Успение Богородично" се намира в северозападния край на село Арбанаси. Манастирът е основан още по времето на Втората българкса държава (XII-XIV в.). Той е бил...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"