Арбанаси е село в Северна България, намира се в община Велико Търново, Област Велико Търново. Отстои само ма 4 км североизточно от областния център, на 4 км югозападно от гр. Горна Оряховица и на 6 км източно от гр. Лясковец.
Селото е кацнало върху високото и скалисто Арбанашко плато, което е част от Търновските височини на Средния Предбалкан и е разположено източно от пролома на р. Янтра край Велико Търново.
Населението на селото към 2010 г. е 330 души.
Името на селото произлиза от това, че в началото на турското робство тук се заселили българи - бежанци от западните части на българската етническа територия, известни като Арбанашка земя или Арбанашка хора (дн. Южна и Средна Албания). През Средновековието българите наричали Албания Арбанашка земя. Другото пък название на селището - Загоре, идва от преселниците българи от областта Загоре в Епир (дн. Гърция), които му дават името на родния си край. В границите на Османската империя, селото се среща и под името Арнауткьой (на турски арнаут е албанец).
Арбанаси има многовековна и богата история. Селището е съществувало още по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). Има твърдения, че тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция, а според легендата, тук търновските царе са секли монети.
Официалната версия за село Арбанаси гласи, че то е създадено през XV - XVI век от преселници от Южен Епир, но две археологически открития около арбанашките църкви "Св. Архангели Михаил и Гавраил" и "Св. Димитър" дават опровержение на това. Археолозите констатират, че двете църкви (датирани от началото на XVI век) са построени върху основите на по-ранни средновековни църкви. Следователно селото има по-ранен произход и твърдението, че след победата на Иван Асен II през 1230 г. при Клокотница над епирския владетел Теодор Комнин, когато Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство, множество преселници от новите територии идват по тези земи, става съвсем правдоподобно. В Търновския надпис от църквата "Св. 40 мъченици" (построена след победата при Клокотница) може да се прочете следният откъс: " …И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още и арбанашка и сръбска…". Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
Първите писмени сведения за Арбанаси са от ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. Други сведения за селото намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Богат документален материал, даващ ценни сведения за исторята на селището, предоставят преписките и летописните бележки върху църковни книги от XVII и XVIII век. От него узнаваме, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на XVII век и до края на XVIII век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на жителите му бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството, отглеждали се и много  копринени буби. Арбанашките търговци джелепи били известни и търсени в цялата обширна Османска империя. Търгували и с Влашко, Русия, Австро-Унгария, Италия, мнозина от тях ходили дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
През този период на просперитет прииждат преселници от околните селища, от Тракия, от Македония (Кратово, Старово край Охридското езеро) и др.
За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви ("Рождество Христово", "Св. Архангели Михаил и Гавриил", "Св. Димитър", "Св. Атанасий" и "Св. Георги") и двата манастира ("Успение Богородично" и "Св. Никола"), строени в годините на духовен подем на селището. В Арбанашкия манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител Св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия и автор на  известното "Житие и страдания грешного Софрония".
Още през XVII век в селото е открито килийно училище.
Арбанаси се слави и със своята архитектура, поразяваща с красота, умение и вкус. Характерен за арбанашката къща е суровият ѝ външен вид (наподобаващ крепост), силно контрастиращ на вътрешния уют и удобства. Зпазени са общо 144 автентични къщи.
В края на XVIII век в резултат на кърджалийските нападения (през 1792, 1798 и 1810 г.) селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.
Поради търговските си връзки, пребиваването на търновските владици и влашки войводи-фанариоти и други причини, Арбанаси изпада под силно гръцко влияние. Въпреки приемането за официален език - гръцкия, откриването на гръцко училище и служението в храмовете на гръцки език, българското национално съзнанние на местното население не бива сломено. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух.
От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият - учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участват в нея като опълченци.
Днес селото е превърнато в архитектурно-художествен резерват. Уникалните му природни и културно-исторически дадености, както и непосредствената му близост до Велико Търново, го правят едно от най-привлекателните места за посещение в България.

Източници:
1.Енциклопедия на България, том I, изд. БАН, 1978 г.