Църквата "Св. Георги" се намира в югозападната част на село Арбанаси.
В този си вид черквата е издигната в края на XVII или началото на XVIII в. При археологически и архитектурни изследвания е установено, че в обема на сегашния наос е съществувал по-ранен храм. Той се е състоял от олтар, наос и притвор засводени масивно. Издигането му се отнася към втората половина на XVI в. В подкрепа на това се явява датировката на стенописите в източната (най-стара) част на църквата, на икони и някои части от иконостаса.
По план черквата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад и галерия от север. Входът е от север и въвежда в галерията. Тя и притворът са с дъсчено покритие приковано към гредоред. Наосът е покрит с полуцилиндричен свод със смесена конструкция. Апсидата е полукръгла, слабо изявена навън. Пред нея е намира олтарна маса с масивен цокъл, измазан с глина. От двете страни на апсидата, с различна височина от пода са изградени две ниши, изпълняващи ролята на протезис и диаконикон.
Общият външен вид на църквата е на масивно изградена каменна постройка с размери 21 х 10,05 м, покрита с двускатен покрив.
Цялата вътрешност на църквата е била покрита със стенописи, които са изпълнени на два етапа. Първият е датиран към втората половина на XVII в., от тогава са стенописите в апсидата и изображението на архидякон Стефан в проскомидийната ниша. Църквата е била изографисана за втори път в началото на XVIII в. Това се разбира по надписа над вратата на западната стена на наоса, който гласи така: “Възобнови се и изписа този божи и всепочитан храм на светия славен великомъченик Георги победоносец и чудотворец със спомоществуванието, труда и средствата на благочестивите и православни християни и епитропа господин Недялко, Димитър йерей, Стамо йерей и хаджи Тодор, Тодоран, Тодора и завърши изписването в лето от Христа 1709, от Адама 7218, рукою даскал Христо и Стойо. Подписа се сия църква в лето от Христа 1710.”
Стенописната украса е била положена върху стените на наоса и източната стена на притвора. Представени са иконографските цикли Великите празници, Страстите Христови и Следпасхалния цикъл.
В средата на 70-те години на ХХ в. реставраторът Серджо Пигацини сваля стенописната украса на църквата с идея, тя да бъде върната на място след като се приключи с архитектурното укрепване на сградата. За съжаление този проект все още не е реализиран.
Не по-малко впечатляващ е бил и иконостасът на храма. От 1569 г. е иконата на Архангел Михаил, стояла в царския ред на олтарната преграда. Основната част от иконостаса – царски икони, дейсисен фриз и венчилка са изпълнени през първото десетилетие на XVII в. (около 1616 г.). Царските двери датират от 1678 г. През 1838 г. и 1843 г. тревненски майстори надживописват иконите и царските двери.

Източници:
1. Гергова,Иванка - Ранният български иконостас, София, 1993 г.
2. Сайт на РИМ Велико търново - www.museumvt.com
3. Сайт "Православните храмове в България" - www.hramove.pravoslavie.bg