Църквата "Св. Димитър" се намира в централната част на село Арбанаси.

Понастоящем старинният храм е затворен за посещение, поради започнатата преди години и все още незавършната ѝ реставрация.
За да стигне до нас в днешния си вид, църквата е претърпяла няколко преизграждания. При направени археологически проучвания е установено, че първоначалният храм е изграден върху основите на още по-стара църква с датировка от времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). Същинската църква е изградена не по-късно от 1621 г. Това се знае от ктиторския надпис, който съобщава кога е била завършена стенописната украса на църквата. В него са упомената имената на дарителите с чийто средства е изпълнена зографията – арбанашкият първенец Георгиос и съпругата му Фрагула. Отново при археологически изследвания, е установено, че преди появата на завършената през 1621 г. църква, сегашният долепен до нея параклис е съществувал като самостоятелен храм още към средата на XVI в., което го прави най-ранният християнски култов паметник в Арбанаси. Други сведения за църквата намираме в една приписка в хроника на Псевдодоротей Монемзасийски, където се съобщава, че преписът е направен от йерей Стилян и завършен на 29 май 1622 г. в църквата “Св. Димитър” в Арбанаси. През 1834 г. по настояване на търновския владика Иларион Критски е направен ремонт на покрива и на оградния зид на църковния двор. През 1850 г. в храма “Св. Димитър” е извършен изборът на викариен епископ на Търновската митрополия.  

Подобно на другите арбанашки църкви, храмът "Св. Димитър" има сложна архитектурна композиция. Олтарът, наосът и притворът на същинския храм са разположени последователно по оста изток-запад. Апсидата е полукръгла, пред нея е разположен каменен св. Престол. От двете страни са оформени дълбоки, полукръгли в горния си край ниши изпълняващи функциите на протезис и дяконикон. Връзката с притвора се осъществява чрез вход на западната стена, който се затваря с масивна дървена стена. Разположеният от северната стена на наоса параклис (вероятно посветен на Св. Георги) е еднопространствен. Апсидата е полукръгла, а пред нея в средата на олтарното пространство има каменна олтарна маса. Същинската църква и параклисът са обединени чрез Г-образна масивно изградена галерия. На северната и западната и стени има оформени входове, водещи към вътрешността на храма. Всичко това, гледано отвън има вид на масивна каменна постройка с размерите  25,70 х 10,80 м, покрита с двускатен покрив. Градежът на стените е от ломен камък споен с хоросан, като за изравняване на редовете са използвани дървени сантрачи. Общо взето фасадата има суров вид, единствено прозоречните отвори ѝ придават някаква пластичност.

Някога цялата вътрешност на църквата е била покрита със стенописи. Стенописната украса на същинската църква е завършена през 1621 г., за това съобщава споменатият по-горе ктиторски надпис. По стил, колорит и рисунък зографията се нарежда сред водещите художествени достижения на късносредновековната монументална живопис. Уникално за църковното изкуство на Балканите е разполагането на "Древо Йесеево" върху люнета на източната стена. Към най-добрите образци на живописта от XVII в. принадлежи и изображението на темата за Страшния съд, разположено върху източната стена в притвора. Иконографската му формула следва традицията на късновизантийското изобразително изкуство.
От живописната украса на параклиса са запазени два слоя стенописи. Първите са от средата и втората половина на XVI век, което ги прави най-старите в Арбанаси. Това са стенописи илюстриращи житейския цикъл на св. Георги. Добре се различават сцените: Георги и император Диоклетиан, мъченията на Георги в тъмницата с поставянето на камък върху гърдите и клада под краката му, хвърлянето му в ямата с негасена вар, мъченията върху колелото, обезглавяването на светеца. Това което характеризира тази живопис е яркият колорит, издължените пропорции на фигурите, усещането за стегнатост и равновесие в търсенето на композиционното решение. В олтарната част на параклиса, върху южната и северната му стени са запазени участъци от вторият, по-късен стенописен пласт. По стил, композиция и колорит те са сходни със стенописите в наоса на църквата, което предполага близки дати по отношение на изпълнението им.
Иконостасната преграда на черквата е изработена през 1794 г. със средствата на дарителите Диму и Лада. Части от този иконостас днес се съхраняват в Историческия музей във Велико Търново.

За жалост голяма част от прекрасната живописна украса на храма "Св. Димитър" е унищожена през годините, особено при голямото земетресение в началото на XX век. Днес консервационните и реставрационни дейности по оцелелите стенописи в храма продължават.

Източници:
1. Гергова,Иванка - Ранният български иконостас, София, 1993 г.
2. Сайт на РИМ Велико търново - www.museumvt.com