Арбанашкият манастир "Св. Успение Богородично" се намира в северозападния край на село Арбанаси.
Манастирът е основан още по времето на Втората българкса държава (XII-XIV в.). Той е бил един от манастирите на Търновското светогорие, които опасвали във венец старопрестолния град Търново. През първите години на османското робство той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява, вследствие набезите на вилнеещите в този край турски банди. Едва през 1680 г. на мястото на разрушения манастир местното население изгражда днешната манастирска църква като енорийски храм на селото. По-късно, след възраждането на манастира през 1716 г. е станала манастирска църква. Тогава, с възобновяването дейността на обителта, троянският монах Данаил построява жилищни и стопански сгради. В 1762 г. манастирската църква била обновена и изписана. Манастирът отново бил опустошен при нападението на Арбанаси от кърджалиите през 1798 г., а по-късно възстановен и превърнат в женски, какъвто е и днес. Последното обновяване на църковната сградата е станало през периода 1864-1868 г.

В архитектурно отношение Арбанашкият манастир "Св. Успение Богородично" представлява комплекс от черква с параклис и жилищни сгради. Манастирският храм, подобно на другите арбанашки църкви, има сложна архитектурно-композиционната схема. Представлява ниска, еднокорабна, еднопсидна и продълговата сграда (с размери 18 x 6 м.), с две преддверия от запад, като в северната й страна е разположен обширен параклис “Св.Троица”. Входът към вътрешността на църквата е от северната страна. Масивният градеж на сградата е от ломени камъни споени с хоросан, южната стена е укрепена с контрафорси. Църквата е покрита с двускатен покрив с керемиди.
Цялата вътрешност на храма е покрит с чудесни стенописи. Независимо, че са потъмнели от времето и дима на свещите, те са запазили своите художествени достойнства до наши дни. Стенописната украса в наоса е от ХVІІ в. (около 1600 г.),  а в женското отделение (притвора)   от 1603 г. Параклисът  „Св.Троица“ е изписан през 1704 г. от зографите даскал Коста, Цоню и Герге. През 1762 г. църквата и параклиса са допълнително изографисани. Иконографската програма на изписването на храма, придържайки се към канона, е доста богата, отличава се с тематична широта и разнообразие.
Иконостасът в наоса е от 1867 г. с ктитори хаджи Димитър, Марко, Йоан и Христо Попов. Запазени са няколко икони, дело на тревненския майстор Захарий Стефанов и сина му Цоню.

Най-голяма ценност за манастира представлява, поставената в предверието на същинската църква, чудотворна икона на Света Богородица. Светинята е релефна и обкована със сребро, като част от обкова е добавен на по-късен етап с пари на местен търговец, чието дете според преданието е било изцелено след молитва пред иконата. Предполага се, че ценната реликва датира още от преди османското робство. Случаите на излекувани хора, дошли пред иконата с вяра и молитва, са неизброими.