Арбанашкият манастир „Св. Николай Чудотворец " е разположен в дол в югозападния край на Арбанаси.
Основаването му се свързва с църковното строителство по време на царуването на Асеновци, през ХIII в. Манастирът е бил ограбван и опожаряван многократно след падането на България под турско робство. За същаление, сведенията за духовната му и културно-просветна дейност през вековете османско владичество са оскъдни.
Първото му възстановяване става в 1680 г., когато е била построена днешната манастирска черква, първоначално използвана като енорийски храм. По-късно тя била няколкократно обновявана и разширявана, като през 1716 г. от сверната ѝ страна бил построен параклисът "Св. Илия". Църквата и някои жилищни сгради са изградени на ново със средствата на ктитора боляр Атанасий, богат арбанашки търговец, участвал в заговор за сваляне на султана и убит в сражение край Сушица (дн. Карлово). През 1717, 1729г. и 1744г манастира запустял след чумна епидемия. Манастирът отново бива опожарен през 1798г. от кърджалийските банди, а след две години възстановен от местното население.
В 1833 г. по инициатива на енергичния отец Зотик - игумен на Преображенския манастир, и със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища, се извършва ново обновление на обителта. Дядо Зотик е възобновител и на Преображенския манастир, той е бил духовен наставник на сестринството в Арбаншкия манастир "Св. Никола" и умира по време на чумна епидемия. Схимонах Зотик е един от малкото монаси, които се осмеляват да извършват богосложение, не на гръцки, а на църковно славянски език, който не се ползвал в православните български църкви и манастири векове след поробването на България.
През 60–те години на ХIХ в. в манастира живеят около 40 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги , с плетене на чорапи и др. По време на Априлското въстание попрепоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг. По време на Руско Турската война , руските военни части са били разквартирувани в село Арбанаси, а монахините от манастира „Св. Николай Чудотворец “ са помагали и в знак на благодарност получават дарение от Русия иконостас, за манастирския храм. Много от иконите са подарени от руски воини.
След Освобождението манастирът е отново обновен и разширен, а църквата му става първата и единствена с купол в Арбанаси.
В манастира са отсядали Цар Фердинанд и Цар Борис III, а помещенията обитавани по време на тяхния престой са запазени и до днес в почти автентичния си вид и са превърнати в музей.

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от съборен храм с параклис и жилищни и стопански сгради. В днешния си вид манастирската църква, след множество преизграждания, представлява висока, еднокорабна, едноапсидна и полуцилиндрично засводена сграда с купол. От първоначалната църква днес съществува само една част, използвана като женско отделение на храма, като на изток от нея е развит нов еднокорабен наос с две конхи-певници и полукръгла апсида. Над наоса се издига купол на висок барабан. От север е пристроен през началото ХVІІІ в. (1716 г.)  параклис, посветен на  Св. Илия, със самостоятелен двуделен притвор. Наосът и притворът, както и параклисите от северната страна са масивно засводени. Входът към вътрешността на църквата е от северната страна.
Някога целият храм отвътре е бил изписан. При ремонт, непосредствено след Освобождението стенописите в мъжкото и женското отделение на храма били заличени и по стените са изписани нови. Стари стенописи са запазени само по свода и люнетата на западната и източната стена на старата част от храма (женското отделение). Особено впечатляващ е образът на Христос Велик Архангел, изписан в източната част на свода. Сравнително добре запазени са дванадесетте сцени от Богородичния акатист и някои сцени от живота на Христос (по раменете на свода). Забележително е, че тези стенописи се отличават значително от украста на друго селищни и манастирски църкви, не само по тематика, но и по художествен стил на изображенията. Темите са илюстрирани твърде повествователно, като са избрани някои по-рядко срещащи се сюжети. Вместо с медальони, хоризонталните регистри са отделени с богато орнаментирани палметни фризове. По вичко личи, че неизвестният майстор е притежавал висока професионална подготовка. Впечатление прави и богатството на цветова гама, чистите тонове и ефективните съчетания. За съжаление, не е оставен надпис за времето и авторството на живописната украса, но може да се приеме, че манастирският храм "Св. Никола" е изписан в края на XVII началото на XVIII в., както и други църкви в Арбанаси. Това е периодът на икономически и духовен подем на селището, когато богатите арбанашки търговци обикаляли и продавали стоките си по различни краища на обширната Османска империя.
Забележителен паметник на българското изобразително изкуство е старият дъворезбен иконостас от края на XVII в. оли началото на  XVIII в. След направата на новия иконостас, той е бил преместен в женското отделение, където е и до днес. Неговата полихромна дърворезба е изключително виртуозна. Неизвестен майстор резбар с голямо майсторство и финес е изрязал множество колонки, капители, растителни орнаменти и библейски сцени. Царските му двери днес се съхраняват в Църковния археологически музей в София. Запазените иконостасни икони са ценни произведения на иконостасното изкуство от тази епоха.
Иконостасът в наоса, изработен с дарения от руските освободителни войски, имитира руските образци. Иконите на този иконостас са изографисани през 1897 г. от Козма Блаженов родословен приемник на Дебърската школа.
Към съкровищницата на манастира принадлежат и: чудотворната икона на Св. Никола, за  чиито чудесата се разказва от поклонници на обителта; Иконатата на Св. Богородица - плачещата; Иконата на Св. Пророк Илия - съпокровител на манастира и други реликви.

Източници:
1. Гергова,Иванка - Ранният български иконостас, София, 1993 г.
2. Чавръков,Георги - Български манастири, изд.Хайни, София
3. Сайт на Арбанашкия манастир "Св. Николай Чудотворец" - www.svnikolai-chudotvorec.com
4. Сайт "Православните храмове в България" - www.hramove.pravoslavie.bg