ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Арбанашки манастир "Св.Николай"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Арбанаси
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Великотърновска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Арбанашкият манастир „Св. Николай Чудотворец " е разположен в дол в югозападния край на Арбанаси.
Основаването му се свързва с църковното строителство по време на царуването на Асеновци, през ХIII в. Манастирът е бил ограбван и опожаряван многократно след падането на България под турско робство. За същаление, сведенията за духовната му и културно-просветна дейност през вековете османско владичество са оскъдни.
Първото му възстановяване става в 1680 г., когато е била построена днешната манастирска черква, първоначално използвана като енорийски храм. По-късно тя била няколкократно обновявана и разширявана, като през 1716 г. от сверната ѝ страна бил построен параклисът "Св. Илия". Църквата и някои жилищни сгради са изградени на ново със средствата на ктитора боляр Атанасий, богат арбанашки търговец, участвал в заговор за сваляне на султана и убит в сражение край Сушица (дн. Карлово). През 1717, 1729г. и 1744г манастира запустял след чумна епидемия. Манастирът отново бива опожарен през 1798г. от кърджалийските банди, а след две години възстановен от местното население.
В 1833 г. по инициатива на енергичния отец Зотик - игумен на Преображенския манастир, и със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища, се извършва ново обновление на обителта. Дядо Зотик е възобновител и на Преображенския манастир, той е бил духовен наставник на сестринството в Арбаншкия манастир "Св. Никола" и умира по време на чумна епидемия. Схимонах Зотик е един от малкото монаси, които се осмеляват да извършват богосложение, не на гръцки, а на църковно славянски език, който не се ползвал в православните български църкви и манастири векове след поробването на България.
През 60–те години на ХIХ в. в манастира живеят около 40 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги , с плетене на чорапи и др. По време на Априлското въстание попрепоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг. По време на Руско Турската война , руските военни части са били разквартирувани в село Арбанаси, а монахините от манастира „Св. Николай Чудотворец “ са помагали и в знак на благодарност получават дарение от Русия иконостас, за манастирския храм. Много от иконите са подарени от руски воини.
След Освобождението манастирът е отново обновен и разширен, а църквата му става първата и единствена с купол в Арбанаси.
В манастира са отсядали Цар Фердинанд и Цар Борис III, а помещенията обитавани по време на тяхния престой са запазени и до днес в почти автентичния си вид и са превърнати в музей.

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от съборен храм с параклис и жилищни и стопански сгради. В днешния си вид манастирската църква, след множество преизграждания, представлява висока, еднокорабна, едноапсидна и полуцилиндрично засводена сграда с купол. От първоначалната църква днес съществува само една част, използвана като женско отделение на храма, като на изток от нея е развит нов еднокорабен наос с две конхи-певници и полукръгла апсида. Над наоса се издига купол на висок барабан. От север е пристроен през началото ХVІІІ в. (1716 г.)  параклис, посветен на  Св. Илия, със самостоятелен двуделен притвор. Наосът и притворът, както и параклисите от северната страна са масивно засводени. Входът към вътрешността на църквата е от северната страна.
Някога целият храм отвътре е бил изписан. При ремонт, непосредствено след Освобождението стенописите в мъжкото и женското отделение на храма били заличени и по стените са изписани нови. Стари стенописи са запазени само по свода и люнетата на западната и източната стена на старата част от храма (женското отделение). Особено впечатляващ е образът на Христос Велик Архангел, изписан в източната част на свода. Сравнително добре запазени са дванадесетте сцени от Богородичния акатист и някои сцени от живота на Христос (по раменете на свода). Забележително е, че тези стенописи се отличават значително от украста на друго селищни и манастирски църкви, не само по тематика, но и по художествен стил на изображенията. Темите са илюстрирани твърде повествователно, като са избрани някои по-рядко срещащи се сюжети. Вместо с медальони, хоризонталните регистри са отделени с богато орнаментирани палметни фризове. По вичко личи, че неизвестният майстор е притежавал висока професионална подготовка. Впечатление прави и богатството на цветова гама, чистите тонове и ефективните съчетания. За съжаление, не е оставен надпис за времето и авторството на живописната украса, но може да се приеме, че манастирският храм "Св. Никола" е изписан в края на XVII началото на XVIII в., както и други църкви в Арбанаси. Това е периодът на икономически и духовен подем на селището, когато богатите арбанашки търговци обикаляли и продавали стоките си по различни краища на обширната Османска империя.
Забележителен паметник на българското изобразително изкуство е старият дъворезбен иконостас от края на XVII в. оли началото на  XVIII в. След направата на новия иконостас, той е бил преместен в женското отделение, където е и до днес. Неговата полихромна дърворезба е изключително виртуозна. Неизвестен майстор резбар с голямо майсторство и финес е изрязал множество колонки, капители, растителни орнаменти и библейски сцени. Царските му двери днес се съхраняват в Църковния археологически музей в София. Запазените иконостасни икони са ценни произведения на иконостасното изкуство от тази епоха.
Иконостасът в наоса, изработен с дарения от руските освободителни войски, имитира руските образци. Иконите на този иконостас са изографисани през 1897 г. от Козма Блаженов родословен приемник на Дебърската школа.
Към съкровищницата на манастира принадлежат и: чудотворната икона на Св. Никола, за  чиито чудесата се разказва от поклонници на обителта; Иконатата на Св. Богородица - плачещата; Иконата на Св. Пророк Илия - съпокровител на манастира и други реликви.

Източници:
1. Гергова,Иванка - Ранният български иконостас, София, 1993 г.
2. Чавръков,Георги - Български манастири, изд.Хайни, София
3. Сайт на Арбанашкия манастир "Св. Николай Чудотворец" - www.svnikolai-chudotvorec.com
4. Сайт "Православните храмове в България" - www.hramove.pravoslavie.bg
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"