Късносредновековната църква "Рождество Христово" се намира в югозападната част на с. Арбанаси.
Превърнатият в музей храм има впечатляваща и богата история. Създаден като енорийски за село Арбанаси, той е бил част от комплекса на резиденцията на Търновската митрополия, в период когато Търновската епархия е под юрисдикцията на гръцката Цариградска патриаршия.
За да стигне до днешния си вид църквата “Рождество Христово” е преизграждана многократно и е преминала през няколко строителни етапа. През втората половина на XVI в. е издигнат първоначалният храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632 г. и преди 1643 г.
Самата църква представлява масивно изградена каменна постройка с общи размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под трискатен керемиден покрив. По план черквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис “Св. Йоан Предтеча” със самостоятелно преддверие от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. Притворът на параклиса е засводен с масивен полуцилиндричен свод, каквото е и засводяването на първия притвор и наоса.
Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност.  
Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената “Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Кирияки и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица.
Върху цялата източна стена на притвора е разгъната темата “Страшния съд” със своите традиционни сюжетни детайли. Тя е композирана около патронната сцена “Рождество Христово”. Първият регистър минаващ по южната и западната стени е зает от изображения на преподобните – св. Антоний, св. Евтимий, св. Сава, св. Ефрем, св. Теодосий, св.Симеон Стълпник, св. Аврамий и жените-светици – св. Марина, св. Анастасия лечителката, св. Анастасия Римлянка, св. Евгения, св. Пелагия, св. Теодора, св. Теофано и др. Над тях се намират големите композиции “Покров Богородичен”, “О тебе радуется”, “Сватбата в Кана Галилейска”, както и пълен цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за целия и живот. Акцентирано е на действените моменти от него – “Благовещение”, “Рождестово”, “Сретение”, “Бягство в Египет”. По-голямата част от северната стена е заета от мащабната композиция “Древо Йесеево” (Родословното дърво на Исус Христос). В тази най-голяма по площ сцена е представена генеалогията на Христовия род. Върху свода е изобразен Христос Пантократор, обръжен с изображения на ангелски чинове, Богородица, Йоан Кръстител и четиримата евангелисти със символите си.
Сцените в наоса на параклиса “Св. Йоан Предтеча” илюстрират живота на патрона и чудесата му: “Молбата на Христос да бъде кръстен от Йоан”, “Кръщение в р. Йордан”, “Отсичане главата на Йоан Кръстител”, “Танцът на Саломе”, “Намирането на главата на Йон Кръстител” и др.
В преддверието на параклиса и източната част на галерията са поместени сцени от стенописен календа (Менелог). В него нагледно се разкрива темата за мъченичеството. Върху стените на галерията са изписани редица сцени и персонажи от Новия и Стария завет, Шестоднева, житийни сцени на св. Георги, Деянията и Чудесата Христови, изображения на Седемте Вселенски събора. Особено силно е внушението което носи сцената “Суетният живот в лъжовния свят” или Колелото на живота.
Върху стените на църквата “Рождество Христово” са изписани многобройни ктиторски надписи, съобщаващи имена на дарителите, както и два ктиторски портрета.
Имената на зографите не са известни, но както в наоса и във вътрешния притвор, така и в галерията ясно се различават почерците на цяла група живописци.
Иконостасната преграда на основният храм е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на влашката фамилия Кантакузин и изпълнено от влашки майстори. През XVII и XVIII в. в Арбанаси са живеели румънски фамилии, а освен това местните търговци са поддържали контакти със земите на север от Дунав. Известно е и, че влашките владетели векове наред са правели дарения на манастирите около Търново. Първоначалният иконостас на църквата е носил датировка 1636 г., но през първото десетилетие на ХVІІІ в. е заменен със сега съществуващия. Този тип иконостас ще диктува модата на развитие на балканския иконостас през следващите столетия.
Иконостасът в параклиса, който е от 30-те години на XVII в., е един от най-ранните образци на българското дърворезбено изкуство. Орнаментиката му има силно изразен източен характер, използваните мотиви сякаш са изкопирани от източни тъкани или фаянс. Релефът на дърворезбата е нисък, но без формите да са плоски. Царските двери в иконостаса пък са едни от първите резбовани двери в България, наред с тези в с. Добърско, с. Бегуновци и др.

Източници:
1. Гергова,Иванка - Ранният български иконостас, София, 1993 г.
2. Сайт на РИМ Велико търново - www.museumvt.com
3. Сайт "Православните храмове в България" - www.hramove.pravoslavie.bg