ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Рождество Христово" - с. Арбанаси
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Арбанаси
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Великотърновска
СТАТУС: Надействаща, музей
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Късносредновековната църква "Рождество Христово" се намира в югозападната част на с. Арбанаси.
Превърнатият в музей храм има впечатляваща и богата история. Създаден като енорийски за село Арбанаси, той е бил част от комплекса на резиденцията на Търновската митрополия, в период когато Търновската епархия е под юрисдикцията на гръцката Цариградска патриаршия.
За да стигне до днешния си вид църквата “Рождество Христово” е преизграждана многократно и е преминала през няколко строителни етапа. През втората половина на XVI в. е издигнат първоначалният храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632 г. и преди 1643 г.
Самата църква представлява масивно изградена каменна постройка с общи размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под трискатен керемиден покрив. По план черквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис “Св. Йоан Предтеча” със самостоятелно преддверие от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. Притворът на параклиса е засводен с масивен полуцилиндричен свод, каквото е и засводяването на първия притвор и наоса.
Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност.  
Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената “Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Кирияки и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица.
Върху цялата източна стена на притвора е разгъната темата “Страшния съд” със своите традиционни сюжетни детайли. Тя е композирана около патронната сцена “Рождество Христово”. Първият регистър минаващ по южната и западната стени е зает от изображения на преподобните – св. Антоний, св. Евтимий, св. Сава, св. Ефрем, св. Теодосий, св.Симеон Стълпник, св. Аврамий и жените-светици – св. Марина, св. Анастасия лечителката, св. Анастасия Римлянка, св. Евгения, св. Пелагия, св. Теодора, св. Теофано и др. Над тях се намират големите композиции “Покров Богородичен”, “О тебе радуется”, “Сватбата в Кана Галилейска”, както и пълен цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за целия и живот. Акцентирано е на действените моменти от него – “Благовещение”, “Рождестово”, “Сретение”, “Бягство в Египет”. По-голямата част от северната стена е заета от мащабната композиция “Древо Йесеево” (Родословното дърво на Исус Христос). В тази най-голяма по площ сцена е представена генеалогията на Христовия род. Върху свода е изобразен Христос Пантократор, обръжен с изображения на ангелски чинове, Богородица, Йоан Кръстител и четиримата евангелисти със символите си.
Сцените в наоса на параклиса “Св. Йоан Предтеча” илюстрират живота на патрона и чудесата му: “Молбата на Христос да бъде кръстен от Йоан”, “Кръщение в р. Йордан”, “Отсичане главата на Йоан Кръстител”, “Танцът на Саломе”, “Намирането на главата на Йон Кръстител” и др.
В преддверието на параклиса и източната част на галерията са поместени сцени от стенописен календа (Менелог). В него нагледно се разкрива темата за мъченичеството. Върху стените на галерията са изписани редица сцени и персонажи от Новия и Стария завет, Шестоднева, житийни сцени на св. Георги, Деянията и Чудесата Христови, изображения на Седемте Вселенски събора. Особено силно е внушението което носи сцената “Суетният живот в лъжовния свят” или Колелото на живота.
Върху стените на църквата “Рождество Христово” са изписани многобройни ктиторски надписи, съобщаващи имена на дарителите, както и два ктиторски портрета.
Имената на зографите не са известни, но както в наоса и във вътрешния притвор, така и в галерията ясно се различават почерците на цяла група живописци.
Иконостасната преграда на основният храм е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на влашката фамилия Кантакузин и изпълнено от влашки майстори. През XVII и XVIII в. в Арбанаси са живеели румънски фамилии, а освен това местните търговци са поддържали контакти със земите на север от Дунав. Известно е и, че влашките владетели векове наред са правели дарения на манастирите около Търново. Първоначалният иконостас на църквата е носил датировка 1636 г., но през първото десетилетие на ХVІІІ в. е заменен със сега съществуващия. Този тип иконостас ще диктува модата на развитие на балканския иконостас през следващите столетия.
Иконостасът в параклиса, който е от 30-те години на XVII в., е един от най-ранните образци на българското дърворезбено изкуство. Орнаментиката му има силно изразен източен характер, използваните мотиви сякаш са изкопирани от източни тъкани или фаянс. Релефът на дърворезбата е нисък, но без формите да са плоски. Царските двери в иконостаса пък са едни от първите резбовани двери в България, наред с тези в с. Добърско, с. Бегуновци и др.

Източници:
1. Гергова,Иванка - Ранният български иконостас, София, 1993 г.
2. Сайт на РИМ Велико търново - www.museumvt.com
3. Сайт "Православните храмове в България" - www.hramove.pravoslavie.bg

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"