ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Батановци
 

Батановци е малък град в Западна България, намира се в Община Перник, Област Перник. Отстои на 10 км западно от центъра на Перник, на 8 км северно от гр. Радомир и на 37 км югозападно от столицата София. Съседни на Батановци са селата: Ярджиловци  и Богданов дол (северно), Бела вода(дн. кв. на Перник, източно), Копаница (южно) и Черна гора (намира се в землището на града, западно).
Батановци принадлежи към историко-географската област Граово. Разположен е в северозападното подножие на планината Голо бърдо край р. Струма и притока ѝ Конска река, на вис. Около 600 м. Северно от градчето се простира хълмистото Граовско поле. Развиваната през XX в. промишленост в границите на селището е причинила тежки щети на иначе красивата природа наоколо.
Населението на град Батановци към 2013 г. е около 2200 души, при 4684  през 1965 г., когато селището е имало най-много жители.

Произхода на името на селището, според местната легенда се свързва с някой си вожд Батан, който предвождал заселените по време на Византийското робство  по тези земи печенеги. Историческата правдоподобност на тази теза е съвсем възможна, защото историческите източници също потвърждават присъствие на печенеги в района. В гръцките извори за българската история е поместено следното: „че е полезно да пръснат печенегите по пустите полета на България……управителят на България Василий Монах взел и заселил хилядите печенеги [около средата на XI в.] из полетата на Сердика (Софийско/Пернишко), Ниш и Евзапел (Овче поле), като ги разпръснал всичките и им отнел всякакво оръжие, за да не могат да заговорничат”.
Печенегите са се слели с местното българско население, което до известна степен се отразило на местната топонимия (Шоплук/Шопи, Сопица, Сопово и др.), бит (облекло, обичаи), както и на антропологията.
През времена Втората българска държава (XII-XIV в.) районът на днешния град Батановци почти неизменно е бил част от територията на царството, като тукашните селища са гравитирали към близкия административен център Средец. Наличието на някои местни топоними – местностите „Куманица” и „Кошманци” при съседното с. Ярджиловци, включва възможността през XIII в. тук отново да са се заселили чужди племена в лицето на куманите.
Днешният град Батановци има стар, средновековен произход. Първите писмени сведения за него са от времето след падането на България под османска власт, и по-точно в османските данъчни регистри от XV в., където се споменава под същото име – Батанофча, причислено към нахия Грахово, Софийски санджак. Тази си принадлежност, във военно-административно отношение, селото запазва почти до края на османското робство. При положение, че съседните села Копаница и Бела вода са спадали към кааза Радомир, Кюстендилски санджак, то границата между двата санджака е минавала непосредствено до Батановци.
В турски документ от 1721 г. Батановци се споменава като селище, което дава дервенджии  - хора охраняващи пътища и проходи, в замяна на което ползват данъчни облекчения, което ще рече, че то е било привилегировано.
Информация от този период за селището черпим и от източници свързани с представителния за времето си Батановски манастир „Успение Богородично” (дн. „Възнесение Господне – „Св. Спас”), впоследствие разрушен от османлиите. В една преписка към евангелие е написано: „вь место областї  Радомир’ские више сeла Батеновци у манастиръ Успенїе на прѣс’теи б’ци въ л’т 1564/65  при ѡс’щенаго митрополита Диѡмидїа Софискаго и при кир епискупа Радомирского Мардариia”. От тук се разбира, че, в църковно-административно, селото Батановци е приспадало към Радомир.
Горната зависимост се запазили и през следващите векове, което се потвърждава от спорадичното присъствие на поклонници от селището, заедно с такива от радомирските села, в помениците на Рилския манастир от края на XVIII в. и XIX в. След средата на XIX век Граово е било подчинено на Радомир дори и в административно-правно отношение – „.. Брезнишката кааза я туря под радомирска власт  в лето 1865” и „Брезник подчинен на Радомирский Каймакамлък”, респективно и Батановци.
Доказателство за значимостта на селището през XIX в. е отбелязването му в европейската карта на австрийския геолог и изследовател Фердинант фон Хохщетер от 1870 г.
Участието на местното население в духовно-просветните процеси през Възраждането се изразява с възстановяването на разрушения Батановски манастир. На негово място в 1870 г. е изградена черквата „Св. Спас”, като към нея е открито килийно училище, с пръв учител Васил Косачки – Светогореца. През 1882 г. към манастира е открито светско училище.
След Освобождението икономическия живот на Батановци бележи голям подем, главна причина за това е разработването на въгледобива в съседния Перник, започнало през 1891 г., а също така и прокарването на жп линията София-Радомир (1897 г.), на която гара „Батановци” е една от първите. С построяването на железницата преселници от Трънско, Радомирско и другаде създават квартал около гарата.
Циментовата фабрика на АД "Гранитоид", 1938 г. (от lostbulgaria.com)През 1911 г. АД „Струма” изгражда тук керамично предприятие, а в 1914 г. АД „Гранитоид” пуска в действие модерна циментова фабрика, която заедно със заводите в Златна Панега и Плевен поставя основите на циментовата индустрия в България. Българското акционерно дружество "Гранитоид" (1908 – 1944) за електрически и индустриални минни предприятия е едно от най-силните за времето си с капитал над 1 милиард лева. Преди Втората световна война завода на „Гранитоид” в Батановци дава около 80% от всичките 225 000 т цимент, произвеждани годишно в страната. Построяването на този завод се дължи на наличието на запаси от варовик в планината Голо бърдо, близостта до мините в Перник и до разрастващия се столичен град. Не бива да се забравя, че в Рила е съсредоточена около 1/4 хидроенергийния потенциал на страната, което благоприятства изграждането на големи хидротехнически съоръжения (язовирите “Калин”, “Белмекен”, “Бели Искър”). С идването на социалистическата власт в България, циментовият завод в Батановци е национализиран (1946 г.), името му е сменено на „Васил Коларов“, и в продължение на целия тоталитарен режим е експлоатиран. След 1989 г., с настъпването на т. нар. „демократични промени”, циментопроизводството е спряно, промишлената база е ликвидирана и напълно разрушена (нарязана за скраб). Днес имало планове имотите на завода да бъдат „рекултивирани”. Така, с премахването на завода, подсигурявал поминък в продължение на почти 100 години, хората от Батановци са принудени да се върнат на нивото  от края на XIX в., когато са хващали „трена” и са търсили препитание наблизо и далеч.
Между 1950 и 1991 г. селището носи името Темелково в чест на комунистическия деец Темелко Ненков.
Гордост на Батановци са сурвакарска група „Батановци” и детската фолклорна група „Батановче”, създадена през 1989 г., които пазят живи народните традиции на Граово.
Трябва да се отбележи и тревожния факт, че днес, макар със 100 % християнско население, Батановци няма постоянно действащ храм, манастирската църква „Св. Спас” е съвсем занемарена и не отваря врати дори на Великден…..а иначе празникът на града е на Спасовден.

Източници:
1. Гръцки извори за българската история., т. VI, София, 1965 г., с. 315-316.
2. Енциклопедия на България, т. VI, София, БАН, 1988 г., с. 628.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Гранитоид – статия в блога „Всичко полезно”
5. В статията са използвани снимки от сайта „Изгубената България” - www.lostbulgaria.com


Батановски манастир „Възнесение Господне"

Батановският манастир "Св. Възнесение Господне" (Св. Спас) се намира северно от град Батановци, сгушен в северозападното подножие на планината Голо бърдо. История: Манастирът първо...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"