Батановският манастир "Св. Възнесение Господне" (Св. Спас) се намира северно от град Батановци, сгушен в северозападното подножие на планината Голо бърдо.

История:
Манастирът първоначално е носил името „Успение Богородично”. Не е известно кога е възникнал, но ценни сведения за неговия отколешен живот ни дават два ценни книжовни паметника, изписани в същия манастир – миней със служба на Св. Петка, Св. Пантелеймон и Св. Иван Рилски от 1563 г. и едно четириевангелие от 1564/65 г. (съхранява се в Националния църковен историко-археологически музей в София). Към последното има преписка написана вероятно от тогавашния игумен, част от текста ѝ е следния: „…близь реце Струме……. ер’мѡн’х гаврилъ въ место ѡбластї  Радомир’ские више сала Батеновци у манастиръ Успенїе на прѣс’теи б’ци въ л’т 1564/65  при ѡс’щенаго митрополита Диѡмидїа Софискаго и при кир епискупа Радомирского Мардариia”.
Самия факт за изписването на книги в манастира говори, че той е бил важно книжовно и просветно средище за тази част на България. През посочения отрязък от време тук е функционирало братство, чийто богослужебен живот се е ръководел от въпросния йеромонах Гаврил, който е изпълнявал и ролята на старец (граматик) в писмовната дейност.  Правописът на изписване на двете книги е различен, което допуска, че те са дело на двама книжовници, творили под надзора на Гаврил (стилът им е подобен).
Съдържанието на бележките представлява своебразна микроистория, даващо да се разбере, че този културен център е имал влияние не само в близката околност – с. Богданов дол (Софийски санджак), но и извън нея – с. Дяково (Дупнишко). Последните две селища са закупили от неговия скрипторий книги за употреба на техните храмове. По-нататъшната участ на средището не е известна.  Има още една преписка, говореща за един от авторите на книгите от Батановския мнастир, но тя е изготвена вече на друго място – „…дїакь Бѡгдан…….. оу селъ Глоговици [въ хорѣ Знеполю]”.
Не се знае дали само скриптория е престанал да съществува или цялата обител, след напускането на монасите. Според местни предания манастирът е бил разорен от турците през първата половина на XVIII век.
Батановският манастир е възстановен върху руините на стария през 1870 г. с построяването на днешната църква „Св. Спас”. По същото време към него е открито и килийно училище, което на по-късен етап (1882 г.) прераства в светско училище.
Манастирската църква е изпълнявала функциите и на енорийски храм за село Батановци. Манастирът е бил действащ до към първите години след идването на атеистичната  социалистическа власт през 1944 г. От тогава постепенно запада, за да стигне до днешното си положение, когато в черквата му не се отваря дори на Великден……

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от църква и полуразрушена жилищна сграда. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с две малки конхи, малък купол и притвор. Частично е зографисана и притежава икони от втората половина на XIX век.
До скоро до църквата извисяваше снагата си вековен дъб на повече от  300 години, но днес той не съществува – през лятото на 2011 г. „паднал от самосебеси”.

Източници:
1. Енциклопедия на България, т. VI, София, БАН, 1988 г., с. 628.
2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. – Бележки на български книжовници X-XVIII в., т. II, София, 2004 г., с. 17-18.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.