"От градовете в Македония, които имат значение за запазването на българския дух и традиции от тъмните епохи на духовното и политическо робство, една завидна роля се пада и на старинния град Кратово."
Павел Шатев

Кратово е град в североизточната част на Република Македония и е административен център на едноименната община Кратово. Отдалечен е от границата с България (ГКПП Гюешево) на 60 км, а от столицата на Р. Македония - Скопие на 90 км.
Градът е разположен амфитатрално в гърлото на изгаснал вулкан, в Осоговската планина на 600 метра надморска височина. През него, в дълбоки клисури протичат три малки реки - Манчева, Бабакарина и Сарайска.
Населението на Кратово към 2002 г. е 6 924 души.
Районът на Кратово е населяван от дълбока древност, като историята му е свързана, та и до наши дни, с рудодобива. Първите известни обитатели на тези места са от тракийското племе Пеони. Намерени са монети сечени по времето на пеонския цар Авдолеон (IV в. пр. Хр.), още тогава тук е имало обособен рударски център.
По времето на Римската империя градът, влизащ в провиция Дардания с главен град Скупи (Скопие), е познат като богат рудодобивен център под името Кратишкара. От тази епоха в околността на Кратово са намерени старинни градежи, некрополи, монети и др.
Кратово е в пределите на Първото българско царство от началото на IX в. до падането му под византийска власт в началото на XI в. В района са намирани златни монети от периода на владеенето на тукашните земи от византийските императори.
Първите писмени сведения за града са от втората пловина на XII в., когато арабският историк и пътешественик Идриси (1100-1166 г.) го споменава като Коритос или Кортос.
По време на Второто българско царство (XII-XIV в.) от кратовските рудници, или както в днешно време ги наричат местните "рупи", се добива злато, сребро и мед, желязо и сяра, тогава Кратово е важен център на търговията със ценни метали. През този период градът преминава ту в български, ту в сръбски или византийски ръце, но основно в български.
Особено голям разцвет гардът изживява при кюстендилския деспот Константин Драгаш (1371-1395). Тогава в Кратово е имало търговска колония от Дубровник. През същия период са изградени 13 здрави каменн кули, свързани с подземни тунели. Днес от тях са останали само 6, които заедно с каменните мостове придават на града средновековен изглед.
През първите години на османското владичество местните князе запазили правото си да управляват кратовските рудници. Благодарение на това, за разлика от други части на поробена България, Кратово се е радвало на по-свободен и спокоен живот. Така, с помоща на заможните търговци, кратовци крепели вярата и народността си. С "иждиванието" на кратовеца Марин в 1489 г. била изписана черквата на Пшинския манастир, както и много други подобни случаи.
Не трябва да се забравя, че в Кратово, в благочестиво българското семейство, е роден Св. Георги Нови Софийски (1497 - 1515), известен още и като Св. Георги Кратовски.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 - 1619 година са отбелязани 62 джизие ханета (домакинства) в Кратовската махала Радич и 62 - в махалата Гюрко. За тогавашните условия Кратово бил голям град с над 1000 къщи, след него се нареждали градовете Мелник, Петрич и едва на четвърто място Щип.
За Кратово са запазени интересни сведения от турските писатели. Хаджи Калфа (първата половина на XVII в.) бележи, че тук се намират сребърни и медни рудници, пазарище за бакърени стоки и монетосечница. Друг турски пътешественик - Евлия Челеби, пише в своите пътеписи от 1660 г., че в околностите на Кратово има руди от чисто сребро и мед, а рудничарите се ползват с пълна свобода и облекчение от вякакви данъци, в града има всичко 350 дюкяна и тук бакърът се обработва по-добре, отколкото в Босна и Кастамония.
Руски пленник, който минал през града в края на XVII в., бележи, че кратовското население било "люди турские", но това съвсем не е вярно, защото покрай турското мнозинство са живеели и българи, както през XV, XVI, XVII в., така и след това. доказателствата за това са многобройни, едно такова дава ученият Стоянович със следното сведение: "дiакъ Велко Поповичь, wтьчествомь же wть бльгаркie земли, отъ места Кратова", който през 1704 г. работи в град Буда (Будапеща).
През 1689 година Кратово е напуснат и рудниците са затворени до 1805 година. Според пътешественика Ами Буе града достигнал до 56 000 жители през 1836 година, но към края на XIX век започнал да се смалява броя на жителите му.
В XIX век Кратово е българо-турски град, център на кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година градът има 1 900 жители, българи християни, 2 500 турци и 100 цигани. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 340 немюсюлмански къщи в селото на 1 януари 1892 година признават Цариградската патриаршия. В началото на XX век мнозинството от християнското население на Кратово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев, през 1905 година в града има 2 056 българи екзархисти и 232 българи патриаршисти сърбомани.
В града работили едно прогимназиално и две основни български и две основни сръбски училища. През учебната 1900/1901 година главен учител в Кратово е Владимир Карамфилов от Прилеп, който заедно с брата на Павел Шатев (един от солунските гемиджии) - Иван Шатев е ръководител на Кратовския околийски революционен комитет. В прогимназията учители са Тодор Александров от Ново село и Траян Китанов от Гостивар.
През Балканската война четата на Славчо Абазов заедно с местната милиция освобождава Кратово на 8 октомври 1912 година. На 9 октомври в града влиза сръбската армия.
През периода 1941-44 г. Кратово отново е освободен от сръбска власт.
Днес Кратово е едно малко и колоритно градче, с приветливи и приятелски настроени хора. Многото му културно-исторически паметници го правят интересна и привлекателна туристическа дестинация.

Кратово и християнството:

Християнството навлиза в Кратовско през първите векове след приемането му като официална религия в Римската империя (началото на IV в.). На Първият вселенски събор (325 г.), заедно със солунския епископ се споменават имената на две ново епископии - Стобийска и Скупска. Вероятно още тогава Кратово влиза във втората епископия. По-късно градът е в диоцеза на създадената от император Юстиниан I архиепископия Първа Юстиниана (535 г.). Доказателство, че през този период в района на Кратово е имало църковно средище, е разкритата раннохристиянска ротонда (църква с кръгъл план) край близкото село Конюх.
През средните векове Кратовско е низменно в състава на Българската патриаршия и в по-късно създадената-преименувана Охридска българска архиепископия. Тогава областта около днешния град влиза в Морозвиздката апископия, която по-рано се наричала Брегалнишка (Овчеполска). Във византийските източници - хрисовула на имп. Василий II Българоубиец от 1019 г., пише така: "И Морозвиздкият апископ (да има подчинени) в самия Морозвизд, в Козяк, в Славище, в Злетово, в Луковица, в Пиянец и в Малешево 15 клирици и 15 парици". По-нататък в списъците на епископите под Охридската архиепископия, Морозвиздката епископия се среща като Малешевска, а накрая и като Злетовска, чийто духовен център е бил близкият до Кратово Лесновски манастир. Първият епископ на Злетово, според един запис от 1353 г. бил Арсени.
След падането на България под турско робство, Кратово заедно с целия Овчеполски край е под Велбъждката (Коласийска) епархия с център днешният град Кюстендил. През този период епископите на епархията, която освен Кюстендилския и Кратовския край, обхващала и Щипско, често прекарвали в сравнително свободния Кратово, под закрилата на влиятелни рудари християни. През 1446 г. охридският патриарх Доротей, като обикалял своите области и градове, дошъл и в Кратово, което ще рече, че градът и Кюстендилска епархия тогава са влизали в диоцеза на Охридската архиепископия.
С възстановяването на Пекската сръбска патриаршия в 1577 г. към нея били присъединени някои охридски епархии, между които Кюстендилска, респективно и Кратово. Тогава повечето от епископите на северомакедонските епархии били сърби, но до особена вражда между сърби и българи не се стигало, тъй като и двата православни народа имали една обща тегоба - турският ярем. Ипекските патриарси признавали официално, че са духовни наставници и над българските земи. За обсега на тогавашната епархия научаваме от бележка на нейния митрополит Михаил в 1652 г: "Миахаила митрополита Коласийского, зовомою Баня (Кюстендил), Радомирскаго, Сирищничскаго (с. Сирищник, Радомирски), Кратовскаго, Паланскаго, Щипскаго, Радовищскаго", същият се подписва и като "митрополиту Кратовскому".
Формирането на кратото като важен икономически и търговски център в Северна Македония се отразява благоприятно върху превръщането му в солиден за времето си български културен център. В Кратово и в близкия Лесновски манастир работят видни български книжовници — Йоан Кратовски, Димитър Кратовски, Велко Попович и други преписвачи на книги, граматици и монаси.
Много са зпазените писмени сведения, доказващи колко будни и начетени още в онези времена са били каратовчани. В една преписка от 1571 г. на последния лист на миней се подписва поп Лазар кратовец "въ монастиръ....въ храме пресвтьiе Бце". През турско-австрийската война в 1689 г. голям брой християни са принудени да избягат в Австрия с отстъпващите астрийски войски, един от тези бежанци е бил Велко Попович от Кратово, който през 1704 г. в Будим преписва сборници и летописи: "Книгу сию чрьтах оу Будимскои вароши дiакь Велко Поповичь wтьечьствомъ же wт бльгарскiе земли, wт места Кратова". Друг кратовски бежанец в Австрия ще да е бил и духовник Григорий, за него се споменава в бележка от 1716 г. в една печатна книга в Гъргетек. Сред тези просветени мъже е имало и жени - в описа на девическия манастир Язак (Фрушка гора) от 1753 г. се споменава: "Ана монахиньа, родиласjа у Кратову во Болагарiи льет имат от рождениjа 81...Пришла зде в монастир 1747." Една от първите печатни новобългарски книги е един календар, печатен през 1818 г. в Будим с иждеванието на кратовския търговец Нешо Маркович, същият помага на българския писател Хаджи Йоаким Кърчовски в Паланка. Хаджи Йоаким известно време живее и печата свои книги в Ктатово. Създадената просветна традиция се оказва важна предпоставка за поддържането на висок народностен и интелектуален дух на българското население в града и в Кратовския край. Един от най-изтъкнатите радетели за новобългарска просвета в Кратовско е Ефрем Каранов, син на хаджи Цвятко Стоянов - възрожденец, предприемчив по дух привърженик на въвеждането на по-модерни методи на убочение. 
След закриването на сръбската Пекска патриаршия в 1766 г., Коласийската епархия, а и Кратово преминават под Цариградската патриашия, и така до 1870 г., когато Кюстендилска епархия заедно с прилежащите ѝ епископии (включително кратово) влиза в диоцеза на новопровъзгласената Българска екзархия.
По силата на Берлинския договор (1878) Кюстендилска епархия е разделена на две: останалите в границите на Османската империя — Щип и Кратово, заедно с част от Пиянец, са присъединени към Скопската екзархийска епархия.
Истински бастиони - крепители на християнския дух и българщина през вековете, са били църквите и манастирите, които през средновековието, в района на Кратово наброявали около 80. Първи измежду всички християнски обекти се сочи близкият Лесновски манастир, основан в XI-XII в. от Гаврил Лесновски, духовен ученик на Св. Иван Рилски. Голяма част от църквите са били заличени през вековете, други са преизграждани или на тяхно място са строени нови, процес който се наблюдава изключително през Българското възраждане (XIX в.). Такава забележителни възрожденски паметници са двете кратовски църкви "Св. Йоан Предтеча" и "Св. Никола", като в последната се е помещавало българското училище - "старовремското школо".
В по-ново време (1925 г.) е изградена църквата "Св. Георги Кратовски", носеща името на знаменития кратовчанин, загинал като мъченик за вярата през 1515 г. в гр. София.
 

Източници:
1. Васил Кънчов - „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.221
2. Иванов,Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
3. Иванов,Йордан - Български старини из Македония, София, 1931 г.
4. Шатев, Павел - „В Македония под робство“, Издателство на ОФ, София, 1983
5. Каранов,Ефрем - "Роден съм българин. Избрани съчинения и документи", Изд. на ОФ, София 1991