ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Лесновски манастир „Св. Архангел Михаил“
 
ДЪРЖАВА: Македония
ОБЛАСТ: Община Пробищип
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Лесново
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Лесновският манастир „Св. Архангел Михаил“ с покровител Св. Гаврил Лесновски в днешно време е ставропигален манастир на Македонската православна църква.
Лесновският манастир е едно от книжовните средища на българщината през Средновековието и Възраждането.
Разположен е в склоновете на Плавица планина (разклонение на Осоговска планина), между градовете Кратово и Злетово, в самото село Лесново.

История:
Днес, основни сведения за основаването на манастира и по-нататъшното му развитие, черпим от проложното Житието на Св. Гаврил Лесновски, чийто най-стар препис от 1330 г., на Станислав Граматик, е писан след обширното житие (XIII в.).
Лесновският манастир бил възобновен от духовния ученик на Св. Иван Рилски Гаврил, роден в паланешкото село Осиче, същият дошъл в Палавица планина при още тогава съществуващия манастир и около 30 години постничествувал. Според житието, първо игуменът му позволил да отиде в един скит към Злетово, след време Гаврил дишъл "во страну Луково", село още по-навътре в планината, и най-сетне се отместил по-нагоре на Облов връх - "..верхъ wбловъ иако же сказается гречески стронгило." там светецът прекарал последните дни от живота си на пост и молитва, непознат от манастирските братя. След време мощите му били намерени от един русин от "градъ Средецъ" и тържествено пренесени в Лесновския манастир, където вършели чудеса и изцеление. Тук описаните събития се отнасят за времето, когато България е под византийско робство (XI-XII в.).
През XIII век мощите на Св. Гаврил били пренесени "въ град Тръновъ Бльгарьскiь", когато българските царе са владели тези земи. От това време е един каменен надпис от по-стара сграда, вграден в апидата отвън на манастирската църква, разпознат от проф. Йордан Иванов, изглежда така:


Лесновският манастир бил често посещаван и обсипван с богатства от българския цар Михаил Шишман (1323-1330). След гибелта на българския владетел във Велбъждката битка, покрайнината влиза в сръбската държава на цар Стефан Душан. По това време манастирът е възобновен от местния воевода Иван Оливер. Това се подтвържада от надписа от 1341 г., издълбан на горния мраморен праг на входната врата на църквата:


Оливер е утвърдил старите манастирски владения, а може би, е приложил и някои нови. От поменатите в надписа места, в днешно време се знаят: с. Лесново; с. Луково, местност Баково(източно от Лесново, с развалини от църква "Св. Спиридон"); малко селце Глобица; с. Добрево (западно от Лесново, с църква "Св. Варвара"); местност Пещник с развалини от църква; църква "Св. Прокопий" (между Лесново и Пещник); църква "св. Никола" в Щип.
Друг надпис, на български, при ктиторския портрет на Иван Оливер, изглежда така:

Този надпис свидетелства, че севастократор Йоан Оливер, освен че обновил „от темели” манастирската църква, и отстъпил манастира като метох на Хилендарския манастир.
Разбира се, задължителен е бил и ктиторски портрет на царя владеел (при обновяването на църквата) тези земи - Стефан и Елена, и техния син крал Урош. До ликовете им е поместен надпис на гръцки, преведен гласи така: "Съгради се от основи и се изписа божественият и всечестен храм на военачалника Михаила с иждеванието на всеблагочестивейшия деспот Йоана Ливер и на всеблагочестивейшата царица Мария и техните деца Крайка и Дамяна, през царуването на стефана и Елена и техния син крал Уруша, месец август 6-ти, година 6857 (1349 от Хр.)"
През XIV век Леновският манастир е седалище на Злетовската епископия, влизаща в диоцеза на Скопска митрополия на Ипекската патриаршия, чийто първи неин епископ в 1353 г. е Арсени. Не се знае до кога е просъществувала Злетовската епископия, вероятно до до 1381 г., когато областта влиза в пределите Велбъждкото десподство.
Манастирът продължавал да се радва на тишина и преуспяване и по времето на Велбъждкия деспот Константин Драгаш, когато Кратовско влиза в княжеството му. Той връща Лесновския манастир на Хилендарския манастир.
В първите векове на турскто робство Лесновският манастир е бил крепен от приносите на заможните маданджии от рударските градове Кратово и Злетово. Така кратовските князе Димитър и след него Никола щедро дарявали манастира, подържали сградите и ръкописите му. От различни бележки се знае, че през 1627 г. е направена отново магерницата, а през 1635 г. е докарана вода и т. нат. Но от просба на кюстендилския митрополит Михаил до руския цар в Москва (1660 г.), който да вземе под покровителството си Лесновския манастир, се узнава, че обителта западнала поради турски зулуми. Молбата била удовлетворена, от същата просба се разбира и , че манастира е бил седалище на митрополита.
През XVII и XVIII век Лесновският манастир отново се замогнал и станал средище на църковно литературна работа. Тогава манастирът със своите скитове и постници, представлявал една от най-големите монашески общности на Балканския полуостров, с около 200 монаха.
Манастирът вероятно западнал заедно с Осоговския в средата на XVIII в. За пореден път е обновен през 1805 г. по инициативата йеромонаха Теодосий.
В началото на XX в. в Лесновският манастир служели едва 6 монаха.
С течени на годините ценни ръкописи от някогашната богата манастирска библиотека са пръснати по София, Белград, Русия и др.
Из между многобройните книги излезли от скриптория на Лесновския манастир, най-известни са: Пролог от 1330 година, Миней от 1342 година, Паранесис од 1353 година и т .н. Всички те са писани на старобългарски език, дори и във времена когато манастирът е бил под сръбка власт. Някои от по-знатните книжовници творили в този голям просветен и духовен център са: Станислав и неговия ученик Партений, книжовник Тахота, Калиник, Драйко, Радоня, Силвестер, поп Лазар от Кратово, поп Никола и др.
В по-голяма част от съществуването си Лесновският манастир принадлежал към Охридската българска архиепископия. Манастирът влиза, като съставен дял на Кюстендилска епархия, в диоцеза на Пекската сръбска патриаршия, от възобновявабето ѝ през 1557 г. до 1766 г., когато е присъединен към Цариградската патриаршия. С провъзгласяването на независимата Българска екзархия през 1870 г. към нея е присъединена цялата Кюстендилска епархия (включително и Лесновския манастир). По силата на Берлинския договор (1878), Кюстендилска епархия е разделена на две и манастира минава под Скопската митрополия на Българската екзархия.
Не трябва да се забравя, че през годините Лесновският манастир е давал убежище на много революционери и борци за свободата на македонските българи. През 1896 г. тук идва Гоце Делчев и основава един от пунктовете на ВМОРО в поробена Македония. За тази дейност тогавашния игумен Козма бил осъден на заточние в Мала Азия.
По време на Първата Балканска врата манастира отваря врати за многобройните бежанци останали без дом и семейство.
След Първата световна война Лесновският манастир, влизащ в Злетовско-Струмичка епархия, е под Сръбската църква. Последният  голям възобновител на манастира, на който се дължи днешния му вид, е йеромонах Гаврил Светогорец (по-късно Велички епископ), който идва тук през 1974 г. и е игумен на обителта до смъртта си в 1990 г. Когато дошъл, той намира манастира пуст и превърнат в стопански двор. През 1997 г. тук идва настоящият Брегалнички митрополит Иларион, който, до избирането си за епархийски архиерей, е игумен на Лесновския манастир. През 1998 г. идва настоящия игумен йером. Дамаскин и постепенно се събира братство.
Днес монашеското братство, съставено от 9 монаха, се занимава както с духовна, така и със стопанска дейност.

Архитектура и изобразително изкуство:
Лесновският манастир представлява комплекс от стопански, жилищни сгради и съборна църква "св. Архангел Михаил". Ограден е с висок каменен зид, има две порти (капии) - долна и горна, в момента се изгражда новото източно крило. Днешното основно жилищно крило (конакот) е изградено във възрожденски стил в началото на  XIX в., когато манастирът е възобновен от дошлите тук йеромонах Теодосий (от Дечанския манастир) и йеромонах Гаврил (от Рилския манастир), с помощта на благочестивите християни от района. Във втората половина на XIX в. били извършени допълнителни поправки. От манастирския тефтер узнаваме, че в 1864 г. е направена горната капия, през следващата 1865 г. хамбара, в 1866 г. кулата с 10 одаи и т. нат.
Манастирският храм е сърцето на манастира, най-големата му ценност и истинско бижу на средновековната архитектура и изкуство. Църквата принадлежи към типа четиристълбени кръстокуполни църкви с издължено източно рамо и с притвор. Освен главния купол над наоса, над притвора на църквата има втори висок купол - звънарница. Същият план и архитектурно решение се среща в много църкви в Северна и Източна България (Червен, Несебър и др.).
Паметникът действа много живописно с богато разнообразните си фасади от двустъпални аркирани ниши, чиито архиволти (дъги над входа) са от смесен градеж.
Манастирската църква има ценна зография, която датира от XIV век, изпълнена е няколко години след преизграждането на храма в 1341 г. и е завършена вероятно през 1346-47 г. Богатите на композиции и сцени стенописи са ярък пример на византийската живопис от този период. Според почерка на изписване е установено, че тук е творила група от четири зографи. Първият зограф е изпълнил стенописите отгоре надолу, стенописите в централния купол - "Христос Вседържител", "Небесна литургия", пророците; в най-високите части на стълбовете и в долните зони на олтара - "Христос Архиерей", четирите Велики отци (в апсидата) и др. Вторият зограф е изрисувал Четиринайсетте севастийски мъченици (в дъното на купола), сцени от "Големите празници" и част от цикъла "Христовите страдания" (в наоса). На третия майстор се причисляват фреските: повечето сцени от "Христовите страдания", всички сцени от живота на Христос и чудесата, почетните сцени от живота на Св. архангел Михаил, както и сцената "Причастие на Апостолите" (в апсидата). Четвъртият художник е изписал впечатляващите фигури на светците в цял ръст (първи пояс в наоса), между които изображенията на преподобните отци - св. Иван Рилски, св. Гаврил Лесновски, св. Йоаким Осоговски и св. Прохор Пшински. Предполога се, че този зограф е бил главен майстор, защото единствен се е подписал с името Михаил (върху меча на изображението на Св. архангел Михаил  в ктиторския потрет, в наоса). Прави впечатление, че стенописите в наоса са с по-студена тоналност.
Особеност за Лесовската живопис представляват редките илюстрации на сцените с чудесата на Св. Архангел Михаил, патронното изображене - Св. Архангел Михаил на кон (над входната врата), както и сцени с "Давидовите псалми". Забележителни са и ктиторските двойни портрети на владетелите цар Душан и съпругата му Елена и на властелите Иван Оливер и неговата съпруга Оливерина (в притвора).
Като цяло може да се каже, че в живописната украста на лесновската църква са преплетени всички актуални стилове и похвати на разглеждания период (XIV в.)
Изключително красив е иконостасът на манастирската църква, изработен в годините между 1811 и 1814 г. Той е дело на тайфата майстори-мияци на Петър Филипович Гарката от село Гари, Дебърска художествена школа, който работи активно в този район през първата половина на XIX век. Иконостасът е изработен от орехово дърво с дълбока резба, принадлежи към двуредовия тип. Изпълнен е с богата растителна орнаментика, като от двете страни на царските двери е разположен фриз с по две пана, в които, с удивителна майсторска изработка, са пресъздадени сцени от Стария и Нивия завет. Първото пано, под иконата на Св. Гаврил Лесновски, представлява преплетени орнаменти на животни и растения, а в средата медальон с ликовете на св. арханел Михаил и св. архангел Гаврил. Второто пано, което е под престолна икона на св. Богородица с Христос, в медальона в средата е гравирано изображение на Св. Богородица на трон с младия Христос, от ляво е сцената "Въведение Богородично", а от дясно "Рождество Богородично". На третото пано, под иконата на Христос Вседържител, е представен медальон с композицията "Господолюбие Аврамово", както и "Жертва Аврамова" и "Адам и Ева в Рая". Четвъртото, най-отдясно, под иконата на Св. Архангел Михаил, представя композицията "Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител" и от двете ѝ страни: "Гозбата на цар Ирод" и "Танцът на Соломон".
Иконите също не отстъпват по майсторска изработка. Тези от царския ред са дело на светогорския монах Захарий от края на XVIII в. ("Св. Богородица" и  "Христос Вседържител"), а иконата на Св. Архангел Михаил е изрисувана от иконописец Давид в средата на XIX в.

Източници:
1.Иванов,Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
2.Македония в образи  — 483 аутотипни репродукции и една етнографична карта, Комитет за изучаване българските земи, София, 1919 г.  
с 483 аутотипни репродукции и една етнографична карта  
3.Иванов,Йордан - Български старини из Македония, София, 1931 г.
4.Чанева-Дечевска,Нели - Църковна архитектура в България през XI-XIV в., София, БАН, 1988 г.
5.„Манастир Св. Гаврил Лесновски”, издание на манастирското братство, 2011 г

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Неделишки манастир "Св. Атанасий Велики" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанас" - с. Новаково "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Добравица Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в местността "Маята" - с. Лясковец Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир "Възнесение Господне"- с.Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Неделишки манастир "Св. Атанасий Велики" Новаченски манастир "Преображение Господне" Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"