Лесновският манастир „Св. Архангел Михаил“ с покровител Св. Гаврил Лесновски в днешно време е ставропигален манастир на Македонската православна църква.
Лесновският манастир е едно от книжовните средища на българщината през Средновековието и Възраждането.
Разположен е в склоновете на Плавица планина (разклонение на Осоговска планина), между градовете Кратово и Злетово, в самото село Лесново.

История:
Днес, основни сведения за основаването на манастира и по-нататъшното му развитие, черпим от проложното Житието на Св. Гаврил Лесновски, чийто най-стар препис от 1330 г., на Станислав Граматик, е писан след обширното житие (XIII в.).
Лесновският манастир бил възобновен от духовния ученик на Св. Иван Рилски Гаврил, роден в паланешкото село Осиче, същият дошъл в Палавица планина при още тогава съществуващия манастир и около 30 години постничествувал. Според житието, първо игуменът му позволил да отиде в един скит към Злетово, след време Гаврил дишъл "во страну Луково", село още по-навътре в планината, и най-сетне се отместил по-нагоре на Облов връх - "..верхъ wбловъ иако же сказается гречески стронгило." там светецът прекарал последните дни от живота си на пост и молитва, непознат от манастирските братя. След време мощите му били намерени от един русин от "градъ Средецъ" и тържествено пренесени в Лесновския манастир, където вършели чудеса и изцеление. Тук описаните събития се отнасят за времето, когато България е под византийско робство (XI-XII в.).
През XIII век мощите на Св. Гаврил били пренесени "въ град Тръновъ Бльгарьскiь", когато българските царе са владели тези земи. От това време е един каменен надпис от по-стара сграда, вграден в апидата отвън на манастирската църква, разпознат от проф. Йордан Иванов, изглежда така:

Лесновският манастир бил често посещаван и обсипван с богатства от българския цар Михаил Шишман (1323-1330). След гибелта на българския владетел във Велбъждката битка, покрайнината влиза в сръбската държава на цар Стефан Душан. По това време манастирът е възобновен от местния воевода Иван Оливер. Това се подтвържада от надписа от 1341 г., издълбан на горния мраморен праг на входната врата на църквата:

Оливер е утвърдил старите манастирски владения, а може би, е приложил и някои нови. От поменатите в надписа места, в днешно време се знаят: с. Лесново; с. Луково, местност Баково(източно от Лесново, с развалини от църква "Св. Спиридон"); малко селце Глобица; с. Добрево (западно от Лесново, с църква "Св. Варвара"); местност Пещник с развалини от църква; църква "Св. Прокопий" (между Лесново и Пещник); църква "св. Никола" в Щип.
Друг надпис, на български, при ктиторския портрет на Иван Оливер, изглежда така:

Този надпис свидетелства, че севастократор Йоан Оливер, освен че обновил „от темели” манастирската църква, и отстъпил манастира като метох на Хилендарския манастир.
Разбира се, задължителен е бил и ктиторски портрет на царя владеел (при обновяването на църквата) тези земи - Стефан и Елена, и техния син крал Урош. До ликовете им е поместен надпис на гръцки, преведен гласи така: "Съгради се от основи и се изписа божественият и всечестен храм на военачалника Михаила с иждеванието на всеблагочестивейшия деспот Йоана Ливер и на всеблагочестивейшата царица Мария и техните деца Крайка и Дамяна, през царуването на стефана и Елена и техния син крал Уруша, месец август 6-ти, година 6857 (1349 от Хр.)"
През XIV век Леновският манастир е седалище на Злетовската епископия, влизаща в диоцеза на Скопска митрополия на Ипекската патриаршия, чийто първи неин епископ в 1353 г. е Арсени. Не се знае до кога е просъществувала Злетовската епископия, вероятно до до 1381 г., когато областта влиза в пределите Велбъждкото десподство.
Манастирът продължавал да се радва на тишина и преуспяване и по времето на Велбъждкия деспот Константин Драгаш, когато Кратовско влиза в княжеството му. Той връща Лесновския манастир на Хилендарския манастир.
В първите векове на турскто робство Лесновският манастир е бил крепен от приносите на заможните маданджии от рударските градове Кратово и Злетово. Така кратовските князе Димитър и след него Никола щедро дарявали манастира, подържали сградите и ръкописите му. От различни бележки се знае, че през 1627 г. е направена отново магерницата, а през 1635 г. е докарана вода и т. нат. Но от просба на кюстендилския митрополит Михаил до руския цар в Москва (1660 г.), който да вземе под покровителството си Лесновския манастир, се узнава, че обителта западнала поради турски зулуми. Молбата била удовлетворена, от същата просба се разбира и , че манастира е бил седалище на митрополита.
През XVII и XVIII век Лесновският манастир отново се замогнал и станал средище на църковно литературна работа. Тогава манастирът със своите скитове и постници, представлявал една от най-големите монашески общности на Балканския полуостров, с около 200 монаха.
Манастирът вероятно западнал заедно с Осоговския в средата на XVIII в. За пореден път е обновен през 1805 г. по инициативата йеромонаха Теодосий.
В началото на XX в. в Лесновският манастир служели едва 6 монаха.
С течени на годините ценни ръкописи от някогашната богата манастирска библиотека са пръснати по София, Белград, Русия и др.
Из между многобройните книги излезли от скриптория на Лесновския манастир, най-известни са: Пролог от 1330 година, Миней от 1342 година, Паранесис од 1353 година и т .н. Всички те са писани на старобългарски език, дори и във времена когато манастирът е бил под сръбка власт. Някои от по-знатните книжовници творили в този голям просветен и духовен център са: Станислав и неговия ученик Партений, книжовник Тахота, Калиник, Драйко, Радоня, Силвестер, поп Лазар от Кратово, поп Никола и др.
В по-голяма част от съществуването си Лесновският манастир принадлежал към Охридската българска архиепископия. Манастирът влиза, като съставен дял на Кюстендилска епархия, в диоцеза на Пекската сръбска патриаршия, от възобновявабето ѝ през 1557 г. до 1766 г., когато е присъединен към Цариградската патриаршия. С провъзгласяването на независимата Българска екзархия през 1870 г. към нея е присъединена цялата Кюстендилска епархия (включително и Лесновския манастир). По силата на Берлинския договор (1878), Кюстендилска епархия е разделена на две и манастира минава под Скопската митрополия на Българската екзархия.
Не трябва да се забравя, че през годините Лесновският манастир е давал убежище на много революционери и борци за свободата на македонските българи. През 1896 г. тук идва Гоце Делчев и основава един от пунктовете на ВМОРО в поробена Македония. За тази дейност тогавашния игумен Козма бил осъден на заточние в Мала Азия.
По време на Първата Балканска врата манастира отваря врати за многобройните бежанци останали без дом и семейство.
След Първата световна война Лесновският манастир, влизащ в Злетовско-Струмичка епархия, е под Сръбската църква. Последният  голям възобновител на манастира, на който се дължи днешния му вид, е йеромонах Гаврил Светогорец (по-късно Велички епископ), който идва тук през 1974 г. и е игумен на обителта до смъртта си в 1990 г. Когато дошъл, той намира манастира пуст и превърнат в стопански двор. През 1997 г. тук идва настоящият Брегалнички митрополит Иларион, който, до избирането си за епархийски архиерей, е игумен на Лесновския манастир. През 1998 г. идва настоящия игумен йером. Дамаскин и постепенно се събира братство.
Днес монашеското братство, съставено от 9 монаха, се занимава както с духовна, така и със стопанска дейност.

Архитектура и изобразително изкуство:
Лесновският манастир представлява комплекс от стопански, жилищни сгради и съборна църква "св. Архангел Михаил". Ограден е с висок каменен зид, има две порти (капии) - долна и горна, в момента се изгражда новото източно крило. Днешното основно жилищно крило (конакот) е изградено във възрожденски стил в началото на  XIX в., когато манастирът е възобновен от дошлите тук йеромонах Теодосий (от Дечанския манастир) и йеромонах Гаврил (от Рилския манастир), с помощта на благочестивите християни от района. Във втората половина на XIX в. били извършени допълнителни поправки. От манастирския тефтер узнаваме, че в 1864 г. е направена горната капия, през следващата 1865 г. хамбара, в 1866 г. кулата с 10 одаи и т. нат.
Манастирският храм е сърцето на манастира, най-големата му ценност и истинско бижу на средновековната архитектура и изкуство. Църквата принадлежи към типа четиристълбени кръстокуполни църкви с издължено източно рамо и с притвор. Освен главния купол над наоса, над притвора на църквата има втори висок купол - звънарница. Същият план и архитектурно решение се среща в много църкви в Северна и Източна България (Червен, Несебър и др.).
Паметникът действа много живописно с богато разнообразните си фасади от двустъпални аркирани ниши, чиито архиволти (дъги над входа) са от смесен градеж.
Манастирската църква има ценна зография, която датира от XIV век, изпълнена е няколко години след преизграждането на храма в 1341 г. и е завършена вероятно през 1346-47 г. Богатите на композиции и сцени стенописи са ярък пример на византийската живопис от този период. Според почерка на изписване е установено, че тук е творила група от четири зографи. Първият зограф е изпълнил стенописите отгоре надолу, стенописите в централния купол - "Христос Вседържител", "Небесна литургия", пророците; в най-високите части на стълбовете и в долните зони на олтара - "Христос Архиерей", четирите Велики отци (в апсидата) и др. Вторият зограф е изрисувал Четиринайсетте севастийски мъченици (в дъното на купола), сцени от "Големите празници" и част от цикъла "Христовите страдания" (в наоса). На третия майстор се причисляват фреските: повечето сцени от "Христовите страдания", всички сцени от живота на Христос и чудесата, почетните сцени от живота на Св. архангел Михаил, както и сцената "Причастие на Апостолите" (в апсидата). Четвъртият художник е изписал впечатляващите фигури на светците в цял ръст (първи пояс в наоса), между които изображенията на преподобните отци - св. Иван Рилски, св. Гаврил Лесновски, св. Йоаким Осоговски и св. Прохор Пшински. Предполога се, че този зограф е бил главен майстор, защото единствен се е подписал с името Михаил (върху меча на изображението на Св. архангел Михаил  в ктиторския потрет, в наоса). Прави впечатление, че стенописите в наоса са с по-студена тоналност.
Особеност за Лесовската живопис представляват редките илюстрации на сцените с чудесата на Св. Архангел Михаил, патронното изображене - Св. Архангел Михаил на кон (над входната врата), както и сцени с "Давидовите псалми". Забележителни са и ктиторските двойни портрети на владетелите цар Душан и съпругата му Елена и на властелите Иван Оливер и неговата съпруга Оливерина (в притвора).
Като цяло може да се каже, че в живописната украста на лесновската църква са преплетени всички актуални стилове и похвати на разглеждания период (XIV в.)
Изключително красив е иконостасът на манастирската църква, изработен в годините между 1811 и 1814 г. Той е дело на тайфата майстори-мияци на Петър Филипович Гарката от село Гари, Дебърска художествена школа, който работи активно в този район през първата половина на XIX век. Иконостасът е изработен от орехово дърво с дълбока резба, принадлежи към двуредовия тип. Изпълнен е с богата растителна орнаментика, като от двете страни на царските двери е разположен фриз с по две пана, в които, с удивителна майсторска изработка, са пресъздадени сцени от Стария и Нивия завет. Първото пано, под иконата на Св. Гаврил Лесновски, представлява преплетени орнаменти на животни и растения, а в средата медальон с ликовете на св. арханел Михаил и св. архангел Гаврил. Второто пано, което е под престолна икона на св. Богородица с Христос, в медальона в средата е гравирано изображение на Св. Богородица на трон с младия Христос, от ляво е сцената "Въведение Богородично", а от дясно "Рождество Богородично". На третото пано, под иконата на Христос Вседържител, е представен медальон с композицията "Господолюбие Аврамово", както и "Жертва Аврамова" и "Адам и Ева в Рая". Четвъртото, най-отдясно, под иконата на Св. Архангел Михаил, представя композицията "Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител" и от двете ѝ страни: "Гозбата на цар Ирод" и "Танцът на Соломон".
Иконите също не отстъпват по майсторска изработка. Тези от царския ред са дело на светогорския монах Захарий от края на XVIII в. ("Св. Богородица" и  "Христос Вседържител"), а иконата на Св. Архангел Михаил е изрисувана от иконописец Давид в средата на XIX в.

Източници:
1.Иванов,Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
2.Македония в образи  — 483 аутотипни репродукции и една етнографична карта, Комитет за изучаване българските земи, София, 1919 г.  
с 483 аутотипни репродукции и една етнографична карта  
3.Иванов,Йордан - Български старини из Македония, София, 1931 г.
4.Чанева-Дечевска,Нели - Църковна архитектура в България през XI-XIV в., София, БАН, 1988 г.
5.„Манастир Св. Гаврил Лесновски”, издание на манастирското братство, 2011 г