Несебър е град, разположен в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, Област Бургас.
Градът е съставен от стар град и нов град,старият гарад Несебър е разположен на малък полуостров с дължина само 850 м и ширина 350 м, свързан със сушата чрез тесен провлак.

Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години. Полуостровът на Несебър - древният град Месабрия, наречен през късното средновековие Месемврия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричали Мелсабрия, което означава "град на Мелса", легендарният основател на селището.
В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти - дорийци по произход. Градът бързо се разраства и се превръща в типичен гръцки полис със съответната структура, функции и управление. Той постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове, гимназион, театър. В града се развиват редица занаяти - основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече свои монети още в първата половина на V век пр. Хр.Градът поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море.
През 72 г. пр. Хр. градът е завладян без съпротива от римските войски. След временна окупация в началото на I век той е включен трайно в пределите на Римската империя. Месемврия, както вече започва да се нарича градът, е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки.
След преместване на столицата на римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове - базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на Св. София, така както е и в Константинопол.
За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум го завладява след 14 - дневна обсада и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър, както го наричат славяните, е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите “Св. Стефан” (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” (XI в.) - станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-ХIV в.
В продължение на 62 години от 1201 до 1263 г. Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на Българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих.
По това време са построени църквите “Св. Параскева" (XIII в), “Св.Тодор” (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” (XIV в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове.
След близо 40-годишно византийско владичество Несебър е присъединен отново към Българската държава през 1304 год. от цар Тодор Светослав.
Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван Александър. Строят се нови църкви - “Христос Пантократор” (XIII - ХIV в.), “Св. Йоан Неосветени” (XIV в.).
В околностите на Несебър активна духовна дейност развиват редица манастири: “Св. Богородица”, “Христос Акрополит”, “Св. Петър, “Св. Андрей”, “Св. Илия”, “Св. Власий”, “Св. Никола Емонски” - центрове на исихазма в България, в които се възпитават и бъдещи български патриарси. Царската фамилия и самият цар Иван Александър дават редица привилегии на несебърските манастири и ги даряват богато.
През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедей Савойски, след което е предаден във владение на византийския император. Пада окончателно под османско господство заедно със столицата Константинопол през 1453 г.
През вековете на османското владичество стопанският и духовен живот не прекъсва. В града се строят и стенописват църкви, зографисват се икони.
Несебърското пристанище продължава да бъде основен импортен и експортен център на черноморското крайбрежие. До XVIII - XIX век  действат и някои от несебърските манастири и техните скриптории.
От епохата на българското Възраждане в Несебър са запазени доста къщи - типични представители на чернеоморската архитектура, като и много вятърни мелници, обшествени бани и чешми.
От края на XIX век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство - предимно лозарство и ленопроизводство. От 1959 г., след построяването на Курортния комплекс „Слънчев бряг”, в града и околностите активно се развива международния туризъм.
Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. Археологическия музей представя богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г.
Заради уникалните си природни дадености и много добре запазените паметници от различни епохи на VII-та сесия на Комитета за Световно Наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старият град Несебър е включен в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

Несебърските църкви:
През различни периоди от своето съществуване Несебър е имал около 40 църкви. Почти през цялата си история Несебър е бил резиденция на митрополит.
Ролята на Несебър като църковен център нараства още в началото на VI в.От това време са старохристиянските базилики "Св. София", "Св.Богородица Елеуса" и новооткритата базилика до градската порта.В средата на VI в. църковният глава на несебърската църква е издигнат в ранг на "автокефален архиепископ" в епархия Хемимонт. За първи път месембрийски епископ взима участие на VII-я Вселенски събор през 680 г. През 70-те години на XI в. вече се споменава за "Несебърски митрополит". Вероятно тогава е издигната църквата "Св.Богородица", наречена "Новата Митрополия", а по-късно преосветена като "Св.Стефан".
Поради често сменящата се принадлежност на Несебър през средновековието  - ту към България, ту към Византия, обособило града, като един от основните центрове на църковно и културно общение между двете държави. Във връзка с това средновековният Несебър може да се посочи като бъларо-византийска симбиоза в областта на християнската православна култура.
При царуването на българския владетел Иван Асен II Несебърската митрополия минава под егидата на Търновската патриаршия. От това време са известни имената на месемврийските митрополити Василий, Марко, Никодим, Прокъл, Доротей и Партений, част от които са с безспорен български произход.
Българските царе от династията на Асеновци (XII-XIII в.) активно подпомагат строителството и стенописването на три нови църкви в града: "Св. Параскева", "Св. Тодор" и "Св. архангели Михаил и Гаврил". А цар Иван Александър отделил особено внимание на околните манастири,запазени са царски грамоти, с които той дарява земи и привилегии на манастирите.
През 1257 г. Месемврия била лишена от своите светини,които няколко столетия привличали поклонници и богомолци в града.Те били откраднати от църквите(базиликата "Св.София" и др.) при варварското нападение на венецианския флот под командването на Джакомо Доро,който тогава бил съюзник на императора на Латинската империя Балдуин II.
През 1453 г.,с окончатлното унищожение на Византийската империя,Месемврийската митрополия е подчинена на Константинополската патриаршия.След това няма данни за възстановяването на митрополитския център в Несебър.
В момента има данни за 23 църкви,като по-малка част от тях са реставрирани и консервирани.По-запазените храмове са превърнати в картинни галерии. Днес действаща е само една - "Успение Богородично".
Списък на известните до този момент несебърски църкви:
- „Света София“ (Старата митрополия) - раннохристиянска базилика от IV в.,в развалини.
- „Света Богородица Елеуса“ - раннохристиянска базилика от VI в., била е част от манастирски комплекс, в развалини.
- „Свети Стефан“ (Новата митрополия) - изградена в периода ХІ-ХІІІ век.
- „Свети Йоан Кръстител“ - построена през Х-XI век и е една от най-добре запазените в Несебър.
- „Свети Димитър“ - строна през XI век, днес в развалини.
- „Свети архангели Михаил и Гавраил“ - църква от XIII в., не напълно реставрирана.
- „Света Параскева“ - църква от XIII в., не напълно реставрирана.
- „Христос Пантократор (Вседържател)“ - построена през ХІІІ-ХІV век и е една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър,
- „Свети Теодор“ - построена през XIII век.
- „Свети Йоан Алитургет“ - църква от XIV век,не напълно реставрирана
- „Свето Възнесение Господне“ ("Свети Спас") - църква от XVII век,реставрирана преди доста време, и поради това стенописите ѝ се нуждаят от допълнителна профилактика и консервация.
- „Свети Климент“ - построена през XVII век, неподобаващо отношение към този паметник на културата - малкото останало от този храм днес се намира в центъра заведение за обществено хранене.
- "Успение Богородично" - единствената действаща църква в Стария Несебър, построена е през 1873 г.

Една част от несебърските храмове били разрушени или оставени да рухнат, тъй като според номенклатурните кадри от периода на “Социалистическа България”, те били сгради без особена историческа и архитектурна стойност. При прокарването на новия регулационен план на града някои от тези църкви били напълно заличени. Известни са следните църкви, които вече не съществуват:
- "Свети Спиридон" - преизградена през годините на турското робство върху основите на по-стар средновековен храм,днес напълно заличена.
- "Свети Георги Стари" - възобновена през 1704 г. върху основите на по-стар храм,днес напълно заличена.
- "Свети Георги Нови" - от късния църковен строеж на Несебър,без да има връзка със старата църквона архитектура,стенописите ѝ се съхраняват в Националния археологически мужей в София.
- "Света Влахерна" -останали са незначителни части от източната ѝ стена.