Наред с известните и красящи днес Стария Несебър църкви, някога е имало и такива, които, въпреки, че през вековете са участвали в духовния живот на града, са били разрушени и не са  достигнали до наши дни. Към тази група паметници могат да се причислят следните:

Църквата "Свети Георги Стари (Големи)" се е намирала в югоизточната част на полуострова, до самия стръмен бряг.
Тази църква, а и няколко други, са били разрушени в средата на XX в. при прилагането на регулационния план. Съгласно тогавашните социалистически критерии са били окачествени за не особено стойностни паметници.
Според запазен надпис преди разрушаването ѝ църквата е преизградена върху основите на по-стар храм в 1704 г. От заснетия от проф. Асен Василиев план се вижда, че апсидните очертания, както и двата квадратни пилона пред тях имат известно сходство с някои от запазените по-стари църкви в Несебър: „Свети Стефан“,  „Свети Йоан Кръстител“, „Свети архангели Михаил и Гавраил“, „Христос Пантократор“, „Свети Йоан Алитургет“. На тази основа би могло да се причисли към същата група и разрушената вече църква "Св. Георги Стари".
При възобновяването на църквата през 1704 г. е използвана единствено източната част от стария храм, който първоначално е бил трикорабна базилика. Планът при новото възстановяване далеч се различавал от първичния. Преди събарянато църковната постройка, без нартиката, е имала размери 11 х 8,15 м. Притворът е бил с формата на неправилен четриъгълник със средна ширина 5 м.
Цялата вътрешност на църквата е била изписана със стенописи, повечето от които посветени на Свети Георги. В околовръстен пояс били представени сцени от житието на светеца. Под този пояс, имало един ред от медальони с образи на светци и отдолу, в трети пояс - изображения на светци в цял ръст.  По всички стени отдолу (без източната), под изображенията, е имало нарисуван цокъл от вписани един в друг квадрати.
Над вратата е бил запазен възпоменателен надпис със следното съдържание: "Изписа се този божествен и всепочетен храм на светия великомъченик Георгия чрез спомеществуванието, труда и разхода на пренабожния всред свещениците господа Константин секеларий заедно с.....Анастасия при епископствуването на ... митрополита г. г. Христофор в годината 1704, и на някои християни".
Рисунъка на майстора - художник е бил свободен и смел, отдавал еднакво внимание както на съществените елементи, така и на подробностите. Стила му на робота е окачествен в "липса на художествено спокойствие".

Църквата "Свети Георги Нови" се е намирала до южния бряг на полуострова, зад читалищния салон.
Църквата е от късния църковен строеж на Несебър, без да има връзка със старата църковна архитектура в града.
В архитектурно отношение е представлявала еднокорабна, едноапсидна постройка, като в някое време западната ѝ стена е била съборена, с което наосът е бил разширен на запад. Градежът ѝ е бил от камъни споени с хоросан, използвани са и дървени греди.
Цялата вътрешност на храма е била украсена със стенописи, но поради постепенното му изоставяне  една част от тях са били унищожени, а  оцелелите са били извадени и реставрирани. Днес те са експонирани в Националния арехеологически музей в София.
Стенописите са имали съответното разпределение по православния канон: горния ред - евангелски сцени с Христос; в долния ред - допоясни изображения на светци; в апсидата - Богородица Ширшая небес на трон държаща на колене Христос-дете, в проскомидията - Св. Стефан, над протезисната ниша - Христос в цял ръст и от двете му страни по две коленичеща жена, над диакониона - сцената "Благовещение" и т.н. Сходно разпределение на стенописи се забелязва и в една друга несебърска църква - "Свети Спас".
Ето какво пише проф. Асен Василиев: "Общото впечатление от стенописите бе твърде приятно. Силно наситени, но убити цветове, хармонирани твърде умело. Ниската гама, която художникът предпочита, придаваше на стенописите благородство и значителна художествена стойност....Изобщо от стенописите на църквата "Св. Георги Нови" лъхаше голяма нежност и поетично настроние".
Единственият запазен надпис в църквата (макар и доста пострадал от разрушенията) е бил този над северната врата, който в превод от гръцки се чете така:  "Ако си приятел, влез с радост. Ако си враг и завистник, стой далече от тук...".

Църквата "Св. Спиридон" подобно на "Св. Георги Стари" е строена на мястото на по-стар храм. Днес от тази църква няма никакви следи. Била е разрушена при прокарването на новия регулационен план на Несебър.
Планът на църквата е бил заснет от проф. Асен Василиев. От него се вижда ,че от първоначалния храм е използвана олтарната апсида (отвън тристранна) и най-вероятно южната стена, която при преизграждането е запазила първоначалното си направление. Докато северната стена е била изнесена няколко метра насевер, а на мястото на старата са били оставени три дървени колони да държат тавана. От запад към църквата е била пристроена и широка нартика.
Градежът на сградата е бил паянтов, а покривът дървен и плосък.
В църквата, освен дървения иконостас, без каквито и да е украси и с икони от по-късен период, е липсвала стенописна украса.
Поради липса на достатъчно данни за църквата "Св. Спиридон", не е могло да бъде определено с точност кога е била изградена първоначалната сграда. Но въз основа на архитектурата на апсидата ѝ, би могло да се причисли към старите несебърски църкви.

Средновековната църква "Света Влахерна" (Св. Мария от Влахерна), по-скоро част от нея, се намира в североизточната част на Стария Несебър.
Днес от църквата е останало съвсем малко - част от апсидата и проскомидийната ниша, а на юг, където се е простирал наосът ѝ, сега минава улица.
Мястото все още се почита от местни жители. На останките от някогашния храм палят свещ и оставят цветя.
Храмовия празник се е чевствал на "Покров на Пресвета Богородица", в памет на преславното явяване на Светата Дева във Влахернската църква.
 

Използвана литература:
1. Василиев, Асен - Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол, Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.