Базиликата "Света Богородица Елеуса"(Елеуса - от гръцки, означава Умиление) се намира на северния бряг на полуострова.
Построяването на базиликата се отнася към V век, като тухлените печати са от времето на император Юстиниан (527-565). Предполага се, че това е най-старата несебърска черква.
Името "Елеуса" се е запазило по предание у местното население. Манастирът "Св. Богородица Елеуса" в Несебър се споменава в грамоти на цар Иван Александър(XIV в.). Навярно в този манастир се е съхранявала и иконата на "Света Богородица Елеуса", чийто сребърен обков бил направен по поръка на чичото на цар Иван Александър - Самуил. По-сетне иконата се е намирала в черквата "Свети Стефан", откъдето била пренесена в Националния исторически музей в София, където се намира понастоящем.
Морето е отнесло част от брега и в резултат от това са били унищожени северния кораб и северната част от централния кораб.
Базиликата е трикорабна, с три апсиди и нартекс,дълга е 28 метра и широка 18 метра.Двата странични кораба имат по още две по-малки апсиди- на север и на юг. В нартекса са се запазили останките от 5 гробници (ограбени). При археологическите проучвания са били открити погребения от ХІV век източно от апсидата.
През 1920 год. тук се извършват първите археологически разкопки. Сега църквата е консервирана и отчасти реставрирана.