Емонският манастир "Св. Николай Мирликийски" се намира високо над морския бряг близо до нос Емине, в най-източната част на Еминска планина от Източна Стара планина, на ок. 1 км източно от с. Емона.
Основан в X в., манастирът е даряван с имоти от цар Иван-Александър през ХІV в., през 1805 г. е разрушен от кърджалиите, а след което е възобновен.
В грамотите на цар Иван Александър, като манастири намиращи се в пределите на крепостта Месемврия(Несебър) са споменати: “Света Богородица Елеуса”, “Христос Акрополит”, “Света Богородица Агносотириса” и “Свети Власий”. В една от грамотите, цар Иван Александър казва, че  манастирът “Свети Никола” бил: “построен из основи от преблажената Севина, баба на моето царство” (Според някои Севина е неправилен прочит на преписвача Ερινα, като Σεβινα, т.е. че въпросната баба в широк смисъл е  царица Ирина Комнина – съпругата на споменатия в началото на грамотата като дядо в широк смисъл  цар Иван Асен ІІ. Възможно е обаче да става дума за титлата “севаста”, което е гръцкия аналог на “августа” – тази титла през ХІV век вече била загубила значението на императорска и затова е възможно да е била възприета като лично име.).
От Емонските манастири, следите на които са издирвали още навремето братята Шкорпил, засега по-обстойно е проучван само настоящия - "Св.Никола".
През XII-XIV в. в Емонската планина имало редица манастири: при Емона се намирал манастирът "Св. Никола"; до върха Палеокастро - "Св. Илия"; близо до морския бряг - "Св. Георги"; около и в мястото , където днес се намира курорта Свети Влас са съществували манастирите - "Св. Власий", "Св. Андрей", "Св. Петър" и "Св. Ана" . Най-значими са били византийските патриаршески манастири "Св. Никола" и "Св. Власий", които през цялото си съществуване запазили статута на ставропигални - останали независими от митрополита на Несебър.
Това което се знае за Емонския манастир "Св. Никола" е, че той заемал живописно място на спускащата се към морето старопланинска верига и имал прекрасен изглед към Несебър. В него живял знаменитият български исихаст Теодосий Търновски. По-точно, той пребивавал към 1349 г. в скита „Св. Антоний”, а няколко години след това заедно с Ромил Видински посетил месемврийските манастири, също средища на исихазма, които се намирали близо до Емонската планина.Може би за този период от живота на преподобни Теодосий Търновски се отнасят сведенията на житиеписеца, който разказва как черноморски пирати го прогонили от уединеното му жилище.
Първоначално манастирът е бил издигнат над морето, в непосредствена близост до стръмния морски бряг. Днес все още могат да се забележат очертанията на някогашната обител. При силно земетресение манастирът пропада и от него остават само руини. Белите мраморни камъни, които успяват да се запазят непокънати, са преместени и използвани в строежа на  църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец", която отваря отново врати, на ново място през 1847 г.
Особено тежки за манастира се оказват годините след 9.09.1944 г.,когато е подложен на унищожение и оставен в забвение. Днес е запазена само изоставената и разграбена манастирска черква.
Манастирът от доста време е обявен е за паметник на културата?!
Обнадеждаващо е, че през последните години се предприемат мерки за възобновяването на Емонския манастир. През лятото на 2010 г. е подета инициатива - с обединените усилия на всички жители на с. Емона е проведен първият по рода си благотворителен културен форум „Арт Емона", чийто главен инициатор е художничката Марина Гачева.По същия начин преди години са били събрани пари за възстановяването на църквата "Св.Димитър" в селото.