Църквата "Св. Атанасий" се намира в североизточната част на Арбанаси, в гробищния парк на селото.
Храмът е издигнат през 30-те години на XVII в. Зографията на църквата е завършена през 1667 г. според ктиторския надпис разположен в наоса. В него са упоменати имената на дарителите – архонт кир Мано и съпругата му Василиси, кир Василиос и съпругата му Деспо, и архиерействащия по това време Търновски митрополит Герасим II Какавелас.
Внушителната на външният вид църква, представлява масивно изградена каменна постройка, покрита с двускатен покрив и размери: 18,35 х 10,64 м.
В композиционно отношение храмът се състои от наос с притвор и пристроен към нея от юг параклис „Св. Харалампий“ със самостоятелен притвор. Наосът е еднокорабен с централна апсида и проскомидийна ниша, осветен е само от север. В олтарното пространство е разположена каменна олтарна маса поставена върху призматичен фундамент. Наосът е свързан с притвора чрез вход, затварящ се с двукрила дървена врата. Засводяването на тези части от храма е масивно, като полуцилиндричния свод се носи от аркови пояси. Параклисът е еднопространствен, апсидата му е редуцирана до плитка сводеста ниша. В североизточния ъгъл на олтарната част е оформена мивка за измиване на църковна утвар. Параклисът и преддверието му са покрити с дъсчен таван прикован към гредоред.
На суровия вид на каменната фасада, известна раздвиженост ѝ придават малките прозоречни отвори. По-пластично е решението на западната фасада, където са оформени два засводени входни отвора, над които има отстъпи, завършващи със заострени арки. Триарков мотив от плитки псевдоконструктивни ниши обрамчва входа към същинската църква.
Цялата вътрешност на храма е покрита с чудесни стенописи. Иконографската програма е опростена и се придържа към православния канон. Апсидната конха е заета с традиционната "Богоридица Ширшая Небес". Под нея представена композицията “Поклонение на жертвата”. От двете и страни са изображенията на църковните отци-литургисти – св. Василий Велики,св. Григорий Богослов, св. Атанасий Александрийски и др. В първия регистър на южната стена са представени изображенията на св. Модест, св. Спиридон, св. Ахил, св. Антипа и др. Над тях по цялото протежение на стените на олтара и наоса преминава фриз с бюстови изображения на светци. Върху северната стена на наоса в 14 сцени е развит цикълът на Христовите страдания: “Умиване на нозите”, “Тайната вечеря”, Целувката на Йуда”, “Носене на кръста”, “Разпятие” и др. Цикълът на Великите празници е разположен върху южната стена. Представени са сцените “Сретение”, “Кръщение”, “Преображение”, “Възкресението на Лазар и “Влизане в Йерусалим”. Западната стена на наоса е заета от голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете страни тя е фланкирана от по-малките по мащаб сцени: “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Върху свода се извисяват внушителните изображения на “Христос Пантократор”, “Новозаветна Троица” и “Христос Емануил”.
Иконографската програма на притвора е посветена на култа към Божията майка. Изобразена е на свода като “Кехаритомени” – (изобразителна интерпретация на църковното песнопение “О тебе радуется) тя дава облик на украсата на стените, където в в 24 сцени е развит пълния цикъл на Богородичния акатист. Върху източната стена над вратата към наоса е изписан патронът на църквата - св. Атанасий Александрийски. В тази част от храма широко е застъпено присъствието на изображения на жени-светици – св. Петка, св. Марина, св. Анастасия, св. Екатерина, св. Ирина и др.
Стенописването на параклиса “Св. Харалампий” е завършено през 1726 г. Нейни автори са тревненските зографи Цоню и Недю. В апсидата те са нарисували “Св Богородица Ширшая небес”, под нея – “Поклонение на жертвата”. Върху южната стена са представени изображенията на св. Григорий, св. Никола, св. Атанасий” и св. Спиридон, а срещу тях - дяконите св. Роман и св. Стефан. В западната част на северната стена е разгъната темата “Страшния съд” със своите традиционни сюжетни детайли. До нея са композицията “Дейсис” и фигурите на св. св. Константин и Елена.
Иконостасът на църквата ""Св. Атанасий" е от XVIII в., за това се съди от трите запазени кръжила от "готически" тип. Въз основа на използвания стил в дърворезбата, може да се каже, че тя е дело на местни майстори, които са били добре запознати с модерния по това време гръцки иконостас.

Източници:
1. Гергова,Иванка - Ранният български иконостас, София, 1993 г.
2. Сайт на РИМ Велико търново - www.museumvt.com
3. Сайт "Православните храмове в България" - www.hramove.pravoslavie.bg