ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Преображенски манастир "Св. Преображение"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Велико Търново
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Великотърновска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ се намира на 8 км северозападно от центъра на град Велико Търново. Разположен е в подножието на отвесни скали в живописния пролом Дервент, на левия бряг на  р. Янтра. Срещуположно на него, от другата страна на реката, се намира и друг манастир – Патриаршеският.
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Той е един от най-ценните паметници на старата българска архитектура и изкуство.

Съществуват сведения, доказващи, че манастирът е изграден още през XI век, като първоначално е бил метох на Ватопедския  манастир в Света Гора.
През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност, станал ставропигиален – независим от Търновската митрополия.Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората жена на Иван Александър Царица Теодора-Сара и на сина им - цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.
По време на Второто българско царство Преображенският манастир е бил едно от най-важните културни и просветни средища в страната. През средновековието е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение.
С падането на България и Търново под османска власт в края на XIV в., наред с другите търновски манастири, и Преображенският е бил плячкосан и разорен. След това, през османското робство, той е многократно опустошаван и възстановяван, а впоследствие и напълно разрушен.
Според писмените известия, през XVI и XVII в. манастирът е съществувал и е развивал духовна дейност, като по това време е подържал и активни връзки с Русия и руските манастири. Известно е, че през 1590 г. във връзка с утвърждаването на Московската патриаршия, игуменът на Преображенския манастир архимандрит Методий е взел участие в пратеничеството на търновското монашество в Москва. По-късно, през 1645 г. игуменът на манастира Йона, който тръгнал да посети Русия, поради това, че в документите му били посочено покровителството над манастира от молдовския владетел Матей, посещението му било отказано. В друго съобщение се говори за пътуване в Русия на игумена йеромонах Леонтий през 1712 г. Вероятно това посещение е било свързано с търсене на помощ от руска страна за възстановяването на разрушенията в обителта, причинени при разгрома на Марииното въстание през 1700 г. Според едно предание, организаторката на това въстание – Мария, след потушаването му се скрила във воденицата на манастира, турците я заловили и обесели, а манастира разорили.
На днешното си място Преображенският манастир е въздигнат едва през 1825 г.,  след като бил разрушен по време на кържалийските размирици. Тогава за пръв игумен от новата история на манастира бил избран рилският монах Зосим, известен като Зотик. Той е бил буден българин, просветител и бунтовник срещу Османската империя (участвал е в Гръцката завера от 1821 г., лежал е в затвора в гр. Сер). Бавно и с много усилия игуменът превръща манастира в мощен център за религиозно-народностна дейност, истинска българска твърдина, духовно училище за подготовка на монаси и игумени за монашеските братства.
 Постиженията на братството са значителни. За няколко години монасите-спътници на отец Зотик поемат най-важните духовни постове в съседните манастири - началничеството в „Света Троица”, игуменството на Килифаревския и Петропавловския манастир, изповедта в девическия Арбанашки манастир „Свети Никола”. Манастирът „Св. Никола” всъщност е творческо дело на отец Зотик – учреден е от него през 1833 г. в една от арбанашките църкви.
Преодолявайки редица трудности, през 1832 г.  Зотик издействал ферман за построяването на новата голяма манастирска черква. За строителството й бил нает майстор Димитър Софиянлията, но впоследсвие, като родолюбив българин той участвал в подготовката на т. нар. Велчова завера (1835 г.) и една година преди завършването на строежа на черквата, бил заловен от турските власти в Плаковския манастир, след което е обесен в Търново като участник в заговора. Черквата довършил майстор Колю Фичето.
 Строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Тогава, заедно с някои постройки, градени след Освобождението, манастирът добива познатия си днешен вид.
Преображенският манастир е изиграл важна роля в национално-овободителните борби на българския народ. Още по времето на отец Зотик  манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 г. до Априлското въстание в 1876 г., е подслон за много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира.
Преображенската света обител е играла важна роля и в борбата на българския народ за църковна и национална независимост.
През годините на Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.) манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Преображенският манастир продължил да бъде един от важните средища на духовно-религиозния живот в Търновския край и при свободна България.
Понастоящем манастирът е действащ мъжки. Спане и храна за поклонниците не се предлага.

Архитектура и изкуство:
Преображенският манастир представлява комплекс от стопански и жилищни сгради, съборна църква „Св. Преображение“, малка църква-костница „Св. Благовещение“ и камбанария с часовник.
Манастирът по план е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор. Долните им етажи са каменни, а горните чрез красиво издадени еркери хармонично се свързват с наклонения терен.
В този манастир, както и при други български манастири е постигнато зониране на дворното пространство, от юг на север се редуват три двора – стопански, поклоннически и монашески. Стопанският двор се намира в зоната пред главния вход, която е съставена от обори, навеси, ракиджийница и др. На север са очертанията на  основното застрояване – хранителен и хигиенен блок, водоеми и др. По-навътре следва поклонническият дворсъс сградите за гости, а монашеската зона, която е отделена чрез съборната църква, е съставена от две жилищни крила, като в източното е включена църквата-костница (зимната).

Съборната черква „Св. Преображение“, изградена върху основите на по-стара, средновековна църква. По план е еднокорабна, триконхална сграда с широка колкото кораба апсида и с родее с черквите от Погановския, Трънския, Тетевенския и други манастири. Тя има обширен притвор, към който по-късно от запад е прибавен втори притвор, вероятно първоначално замислен като открита галерия. В двете странични стени на предапсидното пространство се отваря по една просторна плоскодънна ниша, които служат за диаконикон и протезис. Едва показващият се над покрива купол се носи от четири пандантива, които не са сферични, а призматични плоски триъгълници. Поради това основата на барабана е осмостенна, а не кръгла. В този нисък барабан се отварят четири малки прозорчета, които имат по-скоро вид на отдушници. Наосът на съборната църква е обединен с притвора посредством три отвора, от които средният е по-широк и по-висок.
Църквата е забележителна както със своята архитектура, така и с живописната си декорация. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи от големия български възрожденски художник Захарий Зограф от Самоков. Той идва тук след като приключва украсата на църквата в Троянския манастир и рисува в продължение на три години – от 1849 до 1851 г. За неговото авторство говори специален възпоменателен надпис над западния вход в женското отделение. В северозападния ъгъл на същото помещение знаменитият зограф в края на редицата на българските светци е нарисувал своя автопортрет. Стенописите в храма имат характерна възрожденска схема и колорит. В апсидата долу са изобразени светци-литургисти, а над тях Евхаристията и Саваот; в центъра на купола - Христос Вседържител, а около него - Небесната литургия и полуфигури на апостолите. В пандантивите са образите на четиримата евангелисти с техните символи. В двете странични конхи са поместени празнични сцени, а в долния регистър - фигурите на светци - войни и преподобни, сред които е и образът на св. Иван Рилски. Особено интересно е разположението на украсата в женското отделение. В нишата над входа на източната стена е изобразен патронният празник - Преображение, а отляво и отдясно - фигурите на руските светци Борис и Глеб на коне. От двете страни на входа са фигурите на Христос и Богородица. По свода и на западната стена са подредени множество сцени от Апокалипсиса. В първия регистър - допоясни фигури на светци и светици, по-голямата част от които български: Гавраил Лесновски, Йоким Сарандопорски, Параскева Търновска, славянските учители Кирил и Методий, Давид цар болгарский, св. Йоан-Владимир цар болгарский, св. Михаил цар болгарский, св. Трибалий и др. Явно за тази тематика 3. Зограф е ползувал "Стематографията" на Жефарович и "История словеноболгарская" на Паисий. Живописта по цвят и рисунки е доста експресивна и повтаря мотиви, застъпени в украсата на църквата в Троянския манастир.
В третото помещение само източната стена е покрита с фигурална живопис. Тук е разгърната традиционната широкообхватна назидателна сцена "Страшният съд". Толкова подробно и така внушително тя рядко е била изписвана преди Захарий Зограф.
Зографът изписва църквата и отвън с декоративна живопис, комбинация от архитектурни и флорални мотиви.  За да напомня за преходността на човешкия живот на южната стена е поместен сюжетът "Колелото на живота", който художникът е изобразил и в Троянския манастир. Тези външни стенописи със сложния разигран обем повишават живописното въздействие на храма сред архитектурата на останалите възрожденски постройки.
Позлатеният резбован иконостас в наоса на църквата е забележително произведение на българското дърворезбено изкуство. Някои изследователи твърдят, че е дело на Кольо Фичето. Иконите от царския ред ("Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение" и "Йоан Предтеча") са дело на Захарий Зограф, а също и иконата на Св. Мина на проскинария отляво. На проскинария отдясно е иконата "Св. Андрей" от Станислав Доспевски, също представител на Самоковската художествена школа.
Зимната църква-костница „Св. Благовещение“ се е намирала в източното крило на жилищния блок. Тя е разрушена от свлачище през 1991 г. Изградена е към 1860 г. от Колю Фичето, върху построения през 1834 г.от Димитър Софиялията параклис "Св. Андрей Първозванний" и костница. Планът и на тази църква е двуконхален, като олтарът е четвъртито помещение.

В Преображенския манастир днес се съхраняват ценни реликви на българската история, книжнина и произведения на иконописта, събрани  грижливо и подредени в манастирска сбирка. Сред тях се срещат някои исторически дикументи, стари ръкописи, едно четриевангелие от 1629 г., Кириякодромник – Неделник на Софроний Врачански от 1805 г., кондиката на манастира, започната от 1825 г., множество икони и произведения на приложните изкуства.


Източници:

1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г.
3. Чавръков, Г. - Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.
4. Цветелина Георгиева – Преображенският манастир, интернет статия
5. Димитър Димитров - профил в YouTube
 




 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"