ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Килифаревски манастир "Рождество Богородично"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Килифарево
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Великотърновска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично”  се намира на около 4 км южно от градчето Килифарево и на около 14 км в същата посока от Велико Търново. Разположен е на десния бряг на река Белица.

Мястото на което е разположен днешният манастир е почитано за свято още през първите векове на разпространение на християнството по тези земи. Това се разбира след проведените тук археологически разкопки от Я. Николова и М. Робив през 70-те години на  XX в., когато са разкрити две трикорабни раннохристиянски базилики. Те са били построени под късноантичната крепост, разположена на хълма източно от манастира.
Първоначалният Килифаревски манастир се е намирал на около половин километър над настоящия, в близост до една от крепостите охраняващи постъпите към Търново. Съществуват различни становища за времето на основаване на обителта, като повечето от тях клонят това да е станало през Второто българско царство (XII-XIV в.). Някои изследователи твърдят, че манастирът е основан още от Иван Асен I в 1189 г. Днешната черква на манастира, просъществувала през средновековния му период, служела подобно на „станция“ за пристигащите поклонници на намиращия се тогава по-нависоко манастир. Върху основите на тази черква, през XIX в. е изграден храмът „Св. Димитър“ на днешния манастир.
Общоприетата теза и най-правдоподобната е, че Килифаревският манастир е основан между 1348 и 1350 г. от видния български книжовник Теодосий Търновски с подкрепата на  тогавашния владетел цар Иван Александър (1331 -1371 г.). Основен писмен извор за възникването на манастира и дейността му в началния период е Житието на Теодосий Търновски, написано след неговата смърт в 1363 г. от Цариградския патриарх Калист I.
Теодосий бил монах-исихаст от прочутия Парорийски манстир и най-близък ученик на основателя на исихаското учение на св. Григорий Синаит. След като напуснал манастира и известно време се скитал из Атонските и българските манастири със своя ученик Роман, той се заселил в гористата местност край Кефаларево (дн. гр. Килифарево). Като научил цар Иван Александър, който таел отдавнашна любов към Теодосий, за заселването на двамата монаси в Килифаревската планина край съществуващата крепост, заповядал да се построи отбранителна и храм на избраното от тях място. Така възникнал забележителният Килифаревски манастир, който Теодосий уредил по образец на прочутите византийски манастири. Видният български средновековен писател Григорий Цамблак пише в своето „Похвално слово за Евтимий“, че манастирът на Теодосий „по нищо не отстъпвал на синайските манастирски наредби“.
Като виден български духовник с нови идеи Теодосий превърнал Килифаревския манастир в разпространител на исихасткото движение и едно от най-важните духовни средища на  средновековната българска просвета. Славата на манастира се разпространила не само из България, но и далеч извън пределите й. В него пристигали монаси от Византия, Сърбия и Влашко и скоро той се превърнал в център на Килифаревската книжовна школа. Към 1360 г. броят на монасите, учениците и книжовниците в школата на Теодосий достигнал до 460 души. Според някои данни тук се подвизавали и най-добрите български художнижи минатюристи, които през 1360-62 г. съставили и илюстрирали прочутия Томичев псалтир – един от най-ценните художествени паметници на българското средновековие.
Поради наличието на такава многопрофилна и мащабна културна дейност, с основание се счита, че в Килифаревския манастир е поставено началото на Търновската книжовна школа.
От Теодосиевите ученици осебено много се отличавал йеромонах Дионисий, за него с най-голямо възхищение е посал цариградският патриарх Калист I, както и видният български писател Владислав Граматик. През втората половина на  XIV в. тук се подвизавали книжовникът Лалое и духовниците Роман, Киприян, Панарет, Сава, Тимотей и др. Възпитаник на манастира и най-близък ученик на Теодосий Търновски, бил едни от големите български писатели и духовници – Евтимий Търновски, който в последствие станал търновски патриарх. Той бил определен от Теодосий за негов пръв заместник , като му предал всички материални и духовни грижи на манастира.
Килифаревският манастир продължил да съществува до края на Второто българско царство. Книжовниците и писателите от Килифаревската книжовна школа били едни от най-активните проводници през 70-те и 80-те години на XIV в. на Евтимиевата книжовно-просветна реформа. По това време, голяма част от интелектуалният заряд на Килифаревският манастир бил насочен към основания от Евтимий Патриаршески (Евтимиев) манастир, който в последствие се превърнал в център на Търновската книжовна школа.
При завладяването на Търново през 1393 г. турците разрушили близката до манастира крепост, като заедно с нея сринали и величествената Килифаревска обител.
Възроден през 1442 г., манастирът бил е един от най-ранно възстановените през османската епоха търновски манастири. Но скоро след това той отново бил разрушен.
Предполага се, че Килифаревският манастир е преместен на сегашното му място долу край р. Белица около 1586 г.
По време на Търновското въстание на Шишман III през 1598 г. в манастира намерили укритие разбитите въстаници, заради което турците убили повечето монаси и опустошили манастира. Останалите живи се разбягали и едва през 1625 г. някои от тях се завърнали и възстановили манастирската черква и жилищните сгради. По-късно, при потушаването на Второто Търновско въстание на Ростислав през 1686 г. турците отново разсипали манастира.
Достоверни данни за изграждането на Килифаревския манастир на днешното му място има от 1718 г., когато била построена старата манастирска църква „Рождество Богородично“.
По време на кърджалийскте погроми около 1800 г. манастирът бил няколкократно опустошаван. За последен път е бил обновен през 1839-1842 г., когато майстор Колю Фичето изградил днешната просторна манастирска църква, посветена на Св. Димитър.
В средата на XX век Килифаревският манастир приютил монахиня Иустина, рускиня по произход, и бил трансформиран в женски манастир, какъвто е и днес.

Архитектура и изкуство:

Средновековен Килифаревски манастир
Архитектурната схема на първоначалния средновековен манастир от XIV в. е установена вследствие на проведените през 70-те години на XX в. археологически разкопки с ръководител Я. Николова. Манастирът е имал неправилна форма, а дебелината на ограждащия го крепостен зид е 2,20-2,95 м. Зонирането му е осъществена върху три тераси, падащи по терена от изток към запад. В същата посока вероятно се е развивал и основният комуникационен гръбнак, който е свързвал отделните зони помежду им.Разпиляната структура на манастира е повлияна от това, че той е възникнал в границите на вече съществувала по-стара крепост.
По време на разкопките са разкрити и основите на средновековния манастирски храм.

Възрожденски Килифаревски манастир
Манастирът е в днешния си вид от епохата на Възраждането (XIX в.). Представлява комплекс от стопански и жилищни сгради и съборна църква „Рождество Богородично”.
Огромното дворно пространство на манастира е оформено със съзнателно „счупване” на двата свободни края на жилищното крило, които са съединени с високи каменни зидове. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849-та г.
Манастирската черква „Рождество Богородично” с особения си архитектурен план се отличава от всички други манастирски черкви, строени дотогава в България.
За да достигне до днешния си вид църквата е преминала през няколко строителни етапа. В 1718 г. върху стари основи е била издигната малка църква с два олтара, посветени на Св. Иван Рилски и на преподобния Теодосий Търновски. През 1842 г. първомайстор Никола Фичев обновява тази двупрестолна стара църква, като присъединява към нея обширна еднокуполна сграда също с два престола, посветени на Св. Богородица и Св. Димитър. Своеобразната реставрация, извършена от Никола Фичев, е така умела, че отвън църквата представлява единен обем, над който върху невисок барабан се издига купол, който е разположен върху четири цилиндрични каменни колони. От наоса е заделен с лека дървена преграда притвор.
Външните стени на черквата са пластично украсени с множество двустъпални аркирани ниши, които изпълват фасадите от земята до подпокривния корниз.
От живописната украса на храма интерес предизвикват стенописите, които се намират в двата параклиса и са датирани от 1718 г., времето на първото възобновяване на църквата. Те представляват нагледен пример на развитието на църковната живопис през османския период, когато народното течение в старото изкуство, вече си е пробило път при почти всички изписани по това време селищни и манастирски черкви.
Според канона, сцените от евангелските събития се намират в горните пояси, докато долният ред е зает от фигури в цял ръст. От двете страни на олтара са изобразени фигурите на архангел Гвраил и Богородица, а в апсидата е представена "Богородица Ширшая небес" с образа на Младенеца в утробата и. Най-долният пояс е зает от сцената "Поклонението на жертвата". Стенописите в Килифаревския манастир са характерни за началото на XVIII в., като в позите и жестовете на персонажите се чувства известна скованост и диспропорционалност, но за сметка на това изобразените лица са одухотворени и по човешки развалнувани.
Имената на авторите на тези стенописи са останали неизвестни, може да се предполага, че тук са работили някои от свободно пътуващите по онова време зографски колективи, които усвоявали живописното изкуство в ателиетата на светогорските манастири или из Влашко и Молдова.
Главната църква е изписана в 1845 г. от Йонко Папа Витанов, а куполът по-рано -  в 1843 г.
Главният иконостас на храма от 1843 г. е работа на тревненски майстори, сред които вероятно е присъствал и Димитър Иванов-Дойковчето. Със сигурност се знае, че в изработката му са участвали резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна.
Към старите произведения на изкуството в Килифаревският манастир принадлежи и дъворезбеният иконостас от XVIII в. в параклиса „Св. Теодосий Търновски”.
Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненските иконописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Св. Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев, също от Тревненската школа.

Книжнина:
Имайки се предвид, че Килифаревският манастир е бил едно от най важните духовно-религиозни и културни средища в годините на Втората българска държава, то с основание може да се твърди, че и през епохата на османското робство той е продължил да бъде духовно и просветно огнище.
Днес са известни общо пет ръкописни книги от манастира написани в различни време. Между тях са: един октоих от 1492 г. написан от свещеноинок Евгений в стила на правописа на Търновската книжовна школа, псалтир от XVI в. и един пентакостар от XVII в.
Според популярна легенда някъде около Килифаревския манастир, увити във восък, се съхраняват свитъците от библиотеката на Търновската книжовна школа, която е изнесена в този район след падането на Търново в 1393 г. За жалост, това предание е причината околността на манастира да бъде прицел на иманяри, които през последните десетилетия са нанесли значителни поражение на останалите в близост до манастира старини, в това число и на подземния тунел, водещ към средновековния манастир-крепост.


Източници:
1.Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2.Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
3.Димитър Димитров - профил в Youtube
 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"