ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Ставропигиални Манастири
Троянски манастир
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Ловеч
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Троян
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Троянският ставропигален манастир "Упсение Богородично" се намира на 10 км югоизточно от гр. Троян и на около 1 км югоизточно от центъра на село Орешак.
Скътаният в северните поли на Троянския балкан манстир е най-големият старопланински манастир. Разположен е на левия бряг на река Черни Осъм, която извира някъде под високите върхове Амбарица и Купена, и за да стигне до тук се провира из между дълбоки усои и вековни гори.
За основаването на обителта и нейната най-ранна история няма достатъчно данни, и поради това съществуват различни становища. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Но има и предположения, че това е станало в края на Второто българско царство (XIV в.). Според една хипотеза, Троянският манастир е основан от монаси от разрушения ловешки манастир "Ястреб", но тя не е доказана. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица "Рождество Богородично".
Преданието за основаването на манастира говори за монаси от Атон, които отиват във Влашко със светинята на Tроянския манастир - чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир. Летописецът, който според същото преданието е бил секретар на търновския митрополит - Огнянович, уточнява и на други места, че възникването на манастира е станало около 1600 година, и че тогава двамата монаси са дошли тук от Атон. Малко по-късно на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица". Но колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал.
През следващите векове укрепването на Троянската света обител е минало през много трудности и изпитания. Манастирът многоктарно е нападан и унищожаван, а монасите – измъчвани и избивани. От друга страна, зависимостта на Троянския манастир от гръцките епископи в Ловешката епископия, както и от някои търновски митрополити, които използвали земите и горите му за свое лично забогатяване, също създава големи неприятности и пречки за светата обител.
    През тези мракобесни времена манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността "Зелениковец", на около осем километра южно в планината.
През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година.
През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още през 1765 г. тук било открито първото килийно училище за деца от околността. По-късно, поради честите нападения на кърджалиите, училището било преместено в основания по това време от игумен Паисий манастирски скит „Св. Никола“, където в продължение на няколко десетилития бил съсредоточен целият културно-просветен живот на манастира.
Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, Никола Върбанов, Манасий, Калиник, Никофор, Спиридон, Йеротей, Рувим, Партений Дамянов и други, са творили и получили образованието си тук. Особено активен духовен деец бил йеромонах Манасий, който преди да се установи в Троянския манастир (1794 г.) се е подвизавал в светогорските манастири, след което заедно със Спиридон Габровски учил в школата на видния украински просветен деец Паисий Величковски в молдовския манастир Нямц. В скита „Св. Никола“ активно работили и монасите Никифор и Рувим, които заедно написали житие на св. Онуфрий Габровски. Освен това Никифор съставил нов устав на Новоселския манастир, а Рувим превел от гръцки сборника с 33 поучения и стихословия по Давидови песни. Възпитаник на манастира бил и видният български книжовник Спиридон Габровски, неговата книжовна дейност протекла в светогорските манастири и манастира Нямц, но тук преписал житието на св.  Онуфрий Габровски.
В началото на XIX в. в манастира се подвизавал и монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.
В резултат на тази активна книжовна дейност, в библиотеката на Троянския манастир се натрупало значително количество ръкописна и печатна книжнина. Най-старият и ценен книжовен паметник е т. нар. Троянски дамаскин, писан през втората половина на XVII в.
Феликс Каниц, който посетил училището на Троянския манастир, през 1871 г. пише в записките, че то превъзхожда за времето си много училища в западноевропейските планински страни.
Важен момент от историята на манастира настъпил през 1830 г., когато в резултат на дълги и настоятелни молби, поличил специална грамота от Цариградския вселенски патриарх Костандий, с която манастирът е обявен за ставропигиален, по този начин той получил автономия, бива  освободен от пълномощията на ловешкия епископ и станал пряко подчинен на Константинополската патриаршия.
След дадената грамота Троянският манастир е останал в административно отношение само формално под ведомството на Търновския митрополит, който носел високата титла Екзарх на цяла България.
Новият статут на манастира допринасъл за неговото разрастване и  благоустрояване. Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство. Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на манастирския храм е дело на майстора Константин от с. Пещера, Радомирско.
Създаването на сегашния внушителен вид на манастира, в духа на българското Възраждане, продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. - реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на XX век.
Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Той формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир, в който участват много монаси, между които дяконите Максим, Партений, Кирил и др., заедно с троянски младежи – на брой около 80 души. Тайният манастирски комитет е бил оглавяван от  игумена - архимандрит Макарий. По това време производството на книги замира за сметка на дейността на монасите в търсенето на оръжие.  Тъй като в манастира са настанени турски военни части, той  не участва пряко в Априлското въстание.
По време на Руско-турската война 1877-1878 г. монасите и околното население подпомагат отреда на ген. Карцов при прехода на Балкана, тогава манастирският комплекс е трансформиран в лазарет.
В Троянския манастир е бил послушник и сегашният Български патриарх Максим.


Архитектура и изобразително изкуство:

Троянският манастир включва комплекс на основното манастирско ядро и отдалечените на няколко километра от него ансамбли на  двата му скита - „Св. Никола“ и „Св. Йоан Предтеча“ (в местността „Зелениковец“).
В сегавния си вид и архитектура манастирът е изграден от първата половина до края на XIX в. в изцяло възрожденски стил. Най-старата запазена сграда е църквата на скита „Св. Никола“.
Основният манастирски комплекс е съставен от жилищни и стопански сгради и съборен храм. Сградите са разположени около църквата под формата на неправилен четириъгълник. Сградите, макар и строени в различни епохи и от различни майстори, са в архитектурна храмония. От вътрешната страна на черковния двор са с дълги открити чардаци с типичните дървени колони и парапети, характерни за манастирските килийни помещения. Жилищните килийни помещения заграждат манастира от изток, запад и север и отделят църковния двор от стопанския. Откъм южната страна остава мястото на старата манастирска църква, на което сега се намира престолният камък. Западно от църквата се намира пететажната кула-звънарница.
Най-значителеният паметник на манастирския комплекс е съборната църквата "Успение Богородично". Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. На външен вид много наподобава на черквата в Соколския манастир. По план църквата е кръстообразна и просторна триконхална куполна сграда с широк притвор от запад и открита галерия (нартика) на запад от притвора, продължена по-късно до половината на северната стена. Централната част на храма е под формата на квадрат, във всеки ъгъл на който има по една каменна колона със симетрични пиедестали и капители. От капителите на сводовете се извисяват дъгообразни сводове, а върху тях, куполът е стъпил на висок барабан, прорязан от тесни и високи прозорци. На изток наосът на сградата е удължен с полукръгла апсида.
Здравият градеж на сградата е от ломен шуплест варовик и препечени големи тухли, сменяващи се на редове, споени с хоросан. Раздвиженият покрив е покрит с каменни плочи.
В декорацията на фасадата са използвани аркирани слепи ниши и релефни изображения. Особено красиви и ефектни са корнизите от дялан шуплест камък вдълбани с еднообразна форма. Мраморните настилки в наоса са от 1889 г., а в откритата нартика  от 1907 г.
Наред с архитектурата, особено забележителна е и стенописната украса на храма. Тя е дело на големият възрожденски живописец Захарий Зограф, представител на Самоковската художествена школа. Изписването е изпълнено през 1847-1849 г., по време на игумена йеромонах Хаджи Филотей, който също е бил даровит художник. Стенописите покриват изцяло стените и сводовете на наоса, предверието и околовръстната галерия. Вдъхновено и талантливо художникът е илюстрирал разнообразната евангелска тематика, създавайки богата галерия от образи, сцени и сложни стенописни композиции. Тук именно Захарий зограф е проявил истинското си майсторство на високо школуван живописец. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място - срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко групови ктиторски портрета - на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майки им Теодора и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей.
В притвора - на западната стена, народностно-патриотичната галерия продължава с изображения на царете Тривелий (кан Тервел), Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други. На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис "Болгаре". На северната стена - св. мъченик Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от с. Дебел дел. В източната част на свода - в двете големи конхи, са фигурите на св. Борис и Глеб Росийски. Възпоменателният надпис от 1848 г. на западната стена завършва с текста: "... изобразися рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина".
Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота", изобразени в откритата галерия, Захарий Зограф превръща в морален кодекс за богомолците. Подобна тематика става любима за автора в следващите му творби. Една част от тази назидателна живопис доскоро беше закрита от късни поправки на украсата. Напоследък тя бе разчистена и разкри първоначалния си вид.
Над входа на северното крило към вътрешния двор е запазено стенописно изображение на Св. Богородица с Младенеца - безспорно от ръката на Захарий Зограф. На стените на източния корпус също през XIX в. са били изрисувани две големи изображения на лъв и слон. Някои специалисти също ги считат за творби на Захарий Зограф, вложил в тях символите на силата и търпението, разкриващи енциклопедичните светски търсения на художника.
Троянските стенописи на Захарий Зограф по техническо изпълнение, колорит и типизиране на образите са близки до тези в Рилския манастир. Даже тук е налице по-изобилна украса. Какато в Бачковския манастир и по други места, така и тук художникът е изписъл наред с игумена и автопортрета си, като в допълнение на това е направил и един групов портрет на всички тогавашни монаси в манастира – на брой 27 души, което само по себеси е уникално.
Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от XIX век. Те увеличават тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Някои изследвачи смятат, че стенописите са дело на художника Пенчо х. Найденов от Троян.
Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-едромащабна творба на резбата е позлатеният иконостас в главната манастирска църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден  с творчеството на тревненската резбарска школа. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, преплетените ластари, цветя, птици, листа, гроздове се чувствува възрожденска раздвиженост и тържественост. В подиконните пана се срещат много фигурни изображения. Феликс Каниц съобщава, че иконостасът, работен през 1839-1840 г., е дело на резбаря Никола Матеев от с. Ново село и Петър Резбар от Габрово.
Тържествената полихромия в интериора на храма се увеличава от иконите на иконостаса. Някои от специалистите считат, че те са дело на Захарий Зограф, други - на брат му Димитър Зограф. Между тях са големите олтарни икони: „Христос“, „Св. Богородица“, Св. Йоан Кръстител“, „Св. Три Светители“, „Архангелски събор“ и други. В богатата манастирска колекция от икони се намират много творби на тревненски иконописци, вероятно на ръката на някой от фамилията Витановци принадлежи иконата "Рождество Богородично" от музея. В първите десетилетия на XIX в. тревненци създават икони със своеобразни заимствувания от западната иконография: "Скърбящата Богородица" и "Страдащият Христос" (Кою Цанюв - 1825 г.), а в 1828 г. неговият син Теодоси рисува иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър". В 1836 г. друг тревненски живописец - Цаню Захариев - рисува иконите "Св. Иван Рилски с житийни сцени" и "Св. Димитър с житийни сцени".
В съборната църква „Успение Богородично“ се пази най-голямата светиня на манастира – чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“, тя е и най-старата икона тук, за нея са запазени много предания.
Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено рядко и ценно произведение на българското възрожденско изкуство е напрестолният кръст от XIX в., изработен от видински златар, с минатюрна  дърворезба, правена в самия манастир. Още много са историческите и художествените ценности, които се пазят в обителта.
С пълно основание мове да се каже, че Троянският манастир е едно от важните просветни огнища в миналото и един от най-ярките светилници, поддържал и укрепвал народното сънание и вяра на българина през най-тъмните векове от историята на България.

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г.
3. Чавръков,Георги - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
4. Димитър Димитров - профил в YouTube

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"