Троянският ставропигален манастир "Упсение Богородично" се намира на 10 км югоизточно от гр. Троян и на около 1 км югоизточно от центъра на село Орешак.
Скътаният в северните поли на Троянския балкан манстир е най-големият старопланински манастир. Разположен е на левия бряг на река Черни Осъм, която извира някъде под високите върхове Амбарица и Купена, и за да стигне до тук се провира из между дълбоки усои и вековни гори.
За основаването на обителта и нейната най-ранна история няма достатъчно данни, и поради това съществуват различни становища. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Но има и предположения, че това е станало в края на Второто българско царство (XIV в.). Според една хипотеза, Троянският манастир е основан от монаси от разрушения ловешки манастир "Ястреб", но тя не е доказана. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица "Рождество Богородично".
Преданието за основаването на манастира говори за монаси от Атон, които отиват във Влашко със светинята на Tроянския манастир - чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир. Летописецът, който според същото преданието е бил секретар на търновския митрополит - Огнянович, уточнява и на други места, че възникването на манастира е станало около 1600 година, и че тогава двамата монаси са дошли тук от Атон. Малко по-късно на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица". Но колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал.
През следващите векове укрепването на Троянската света обител е минало през много трудности и изпитания. Манастирът многоктарно е нападан и унищожаван, а монасите – измъчвани и избивани. От друга страна, зависимостта на Троянския манастир от гръцките епископи в Ловешката епископия, както и от някои търновски митрополити, които използвали земите и горите му за свое лично забогатяване, също създава големи неприятности и пречки за светата обител.
През тези мракобесни времена манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността "Зелениковец", на около осем километра южно в планината.
През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година.
През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още през 1765 г. тук било открито първото килийно училище за деца от околността. По-късно, поради честите нападения на кърджалиите, училището било преместено в основания по това време от игумен Паисий манастирски скит „Св. Никола“, където в продължение на няколко десетилития бил съсредоточен целият културно-просветен живот на манастира.
Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, Никола Върбанов, Манасий, Калиник, Никофор, Спиридон, Йеротей, Рувим, Партений Дамянов и други, са творили и получили образованието си тук. Особено активен духовен деец бил йеромонах Манасий, който преди да се установи в Троянския манастир (1794 г.) се е подвизавал в светогорските манастири, след което заедно със Спиридон Габровски учил в школата на видния украински просветен деец Паисий Величковски в молдовския манастир Нямц. В скита „Св. Никола“ активно работили и монасите Никифор и Рувим, които заедно написали житие на св. Онуфрий Габровски. Освен това Никифор съставил нов устав на Новоселския манастир, а Рувим превел от гръцки сборника с 33 поучения и стихословия по Давидови песни. Възпитаник на манастира бил и видният български книжовник Спиридон Габровски, неговата книжовна дейност протекла в светогорските манастири и манастира Нямц, но тук преписал житието на св. Онуфрий Габровски.
В началото на XIX в. в манастира се подвизавал и монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.
В резултат на тази активна книжовна дейност, в библиотеката на Троянския манастир се натрупало значително количество ръкописна и печатна книжнина. Най-старият и ценен книжовен паметник е т. нар. Троянски дамаскин, писан през втората половина на XVII в.
Феликс Каниц, който посетил училището на Троянския манастир, през 1871 г. пише в записките, че то превъзхожда за времето си много училища в западноевропейските планински страни.
Важен момент от историята на манастира настъпил през 1830 г., когато в резултат на дълги и настоятелни молби, поличил специална грамота от Цариградския вселенски патриарх Костандий, с която манастирът е обявен за ставропигиален, по този начин той получил автономия, бива освободен от пълномощията на ловешкия епископ и станал пряко подчинен на Константинополската патриаршия.
След дадената грамота Троянският манастир е останал в административно отношение само формално под ведомството на Търновския митрополит, който носел високата титла Екзарх на цяла България.
Новият статут на манастира допринасъл за неговото разрастване и благоустрояване. Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство. Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на манастирския храм е дело на майстора Константин от с. Пещера, Радомирско.
Създаването на сегашния внушителен вид на манастира, в духа на българското Възраждане, продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. - реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на XX век.
Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Той формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир, в който участват много монаси, между които дяконите Максим, Партений, Кирил и др., заедно с троянски младежи – на брой около 80 души. Тайният манастирски комитет е бил оглавяван от игумена - архимандрит Макарий. По това време производството на книги замира за сметка на дейността на монасите в търсенето на оръжие. Тъй като в манастира са настанени турски военни части, той не участва пряко в Априлското въстание.
По време на Руско-турската война 1877-1878 г. монасите и околното население подпомагат отреда на ген. Карцов при прехода на Балкана, тогава манастирският комплекс е трансформиран в лазарет.
В Троянския манастир е бил послушник и сегашният Български патриарх Максим.
Архитектура и изобразително изкуство:
Троянският манастир включва комплекс на основното манастирско ядро и отдалечените на няколко километра от него ансамбли на двата му скита - „Св. Никола“ и „Св. Йоан Предтеча“ (в местността „Зелениковец“).
В сегавния си вид и архитектура манастирът е изграден от първата половина до края на XIX в. в изцяло възрожденски стил. Най-старата запазена сграда е църквата на скита „Св. Никола“.
Основният манастирски комплекс е съставен от жилищни и стопански сгради и съборен храм. Сградите са разположени около църквата под формата на неправилен четириъгълник. Сградите, макар и строени в различни епохи и от различни майстори, са в архитектурна храмония. От вътрешната страна на черковния двор са с дълги открити чардаци с типичните дървени колони и парапети, характерни за манастирските килийни помещения. Жилищните килийни помещения заграждат манастира от изток, запад и север и отделят църковния двор от стопанския. Откъм южната страна остава мястото на старата манастирска църква, на което сега се намира престолният камък. Западно от църквата се намира пететажната кула-звънарница.
Най-значителеният паметник на манастирския комплекс е съборната църквата "Успение Богородично". Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. На външен вид много наподобава на черквата в Соколския манастир. По план църквата е кръстообразна и просторна триконхална куполна сграда с широк притвор от запад и открита галерия (нартика) на запад от притвора, продължена по-късно до половината на северната стена. Централната част на храма е под формата на квадрат, във всеки ъгъл на който има по една каменна колона със симетрични пиедестали и капители. От капителите на сводовете се извисяват дъгообразни сводове, а върху тях, куполът е стъпил на висок барабан, прорязан от тесни и високи прозорци. На изток наосът на сградата е удължен с полукръгла апсида.
Здравият градеж на сградата е от ломен шуплест варовик и препечени големи тухли, сменяващи се на редове, споени с хоросан. Раздвиженият покрив е покрит с каменни плочи.
В декорацията на фасадата са използвани аркирани слепи ниши и релефни изображения. Особено красиви и ефектни са корнизите от дялан шуплест камък вдълбани с еднообразна форма. Мраморните настилки в наоса са от 1889 г., а в откритата нартика от 1907 г.
Наред с архитектурата, особено забележителна е и стенописната украса на храма. Тя е дело на големият възрожденски живописец Захарий Зограф, представител на Самоковската художествена школа. Изписването е изпълнено през 1847-1849 г., по време на игумена йеромонах Хаджи Филотей, който също е бил даровит художник. Стенописите покриват изцяло стените и сводовете на наоса, предверието и околовръстната галерия. Вдъхновено и талантливо художникът е илюстрирал разнообразната евангелска тематика, създавайки богата галерия от образи, сцени и сложни стенописни композиции. Тук именно Захарий зограф е проявил истинското си майсторство на високо школуван живописец. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място - срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко групови ктиторски портрета - на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майки им Теодора и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей.
В притвора - на западната стена, народностно-патриотичната галерия продължава с изображения на царете Тривелий (кан Тервел), Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други. На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис "Болгаре". На северната стена - св. мъченик Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от с. Дебел дел. В източната част на свода - в двете големи конхи, са фигурите на св. Борис и Глеб Росийски. Възпоменателният надпис от 1848 г. на западната стена завършва с текста: "... изобразися рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина".
Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота", изобразени в откритата галерия, Захарий Зограф превръща в морален кодекс за богомолците. Подобна тематика става любима за автора в следващите му творби. Една част от тази назидателна живопис доскоро беше закрита от късни поправки на украсата. Напоследък тя бе разчистена и разкри първоначалния си вид.
Над входа на северното крило към вътрешния двор е запазено стенописно изображение на Св. Богородица с Младенеца - безспорно от ръката на Захарий Зограф. На стените на източния корпус също през XIX в. са били изрисувани две големи изображения на лъв и слон. Някои специалисти също ги считат за творби на Захарий Зограф, вложил в тях символите на силата и търпението, разкриващи енциклопедичните светски търсения на художника.
Троянските стенописи на Захарий Зограф по техническо изпълнение, колорит и типизиране на образите са близки до тези в Рилския манастир. Даже тук е налице по-изобилна украса. Какато в Бачковския манастир и по други места, така и тук художникът е изписъл наред с игумена и автопортрета си, като в допълнение на това е направил и един групов портрет на всички тогавашни монаси в манастира – на брой 27 души, което само по себеси е уникално.
Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. И до днес на втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от XIX век. Те увеличават тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Някои изследвачи смятат, че стенописите са дело на художника Пенчо х. Найденов от Троян.
Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-едромащабна творба на резбата е позлатеният иконостас в главната манастирска църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден с творчеството на тревненската резбарска школа. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, преплетените ластари, цветя, птици, листа, гроздове се чувствува възрожденска раздвиженост и тържественост. В подиконните пана се срещат много фигурни изображения. Феликс Каниц съобщава, че иконостасът, работен през 1839-1840 г., е дело на резбаря Никола Матеев от с. Ново село и Петър Резбар от Габрово.
Тържествената полихромия в интериора на храма се увеличава от иконите на иконостаса. Някои от специалистите считат, че те са дело на Захарий Зограф, други - на брат му Димитър Зограф. Между тях са големите олтарни икони: „Христос“, „Св. Богородица“, Св. Йоан Кръстител“, „Св. Три Светители“, „Архангелски събор“ и други. В богатата манастирска колекция от икони се намират много творби на тревненски иконописци, вероятно на ръката на някой от фамилията Витановци принадлежи иконата "Рождество Богородично" от музея. В първите десетилетия на XIX в. тревненци създават икони със своеобразни заимствувания от западната иконография: "Скърбящата Богородица" и "Страдащият Христос" (Кою Цанюв - 1825 г.), а в 1828 г. неговият син Теодоси рисува иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър". В 1836 г. друг тревненски живописец - Цаню Захариев - рисува иконите "Св. Иван Рилски с житийни сцени" и "Св. Димитър с житийни сцени".
В съборната църква „Успение Богородично“ се пази най-голямата светиня на манастира – чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“, тя е и най-старата икона тук, за нея са запазени много предания.
Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено рядко и ценно произведение на българското възрожденско изкуство е напрестолният кръст от XIX в., изработен от видински златар, с минатюрна дърворезба, правена в самия манастир. Още много са историческите и художествените ценности, които се пазят в обителта.
С пълно основание мове да се каже, че Троянският манастир е едно от важните просветни огнища в миналото и един от най-ярките светилници, поддържал и укрепвал народното сънание и вяра на българина през най-тъмните векове от историята на България.
Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г.
3. Чавръков,Георги - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
4. Димитър Димитров - профил в YouTube