ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Пещера
 

Изглед на с. Пещера от изтокПещера е село в Западна България, намира се в община Земен, Област Перник. Отстои на около 70 км от столицата София, на 2 км от общинския център гр. Земен и на равни разстояния от Перник и Кюстендил (40 км). На север граничи със село Враня стена, на изток със селата Ракеловци, Лобош и Жабляно, на юг с град Земен, а на запад със село Добри дол.
Пещерският водопадСело Пещера е едно от най-старите села в историко-географската област Мраката. Разположено е от двете страни на река Треклянска, която в тази си част разделя Земенска планина от планината Рудини. Средната надморска височина на селището е около 610 м.  Красивата природа около селото предлага отлични възможности за излет и отмора. В непосредствена Кметството на с. Пещераблизост се намира живописния Пещерски водопад.
Характерният  местен климат и почви способстват за развитието на овощарство. В миналото селото е било известно с красивите си градини, които днес не съществуват. Хубавото е, че през последните години, този вид земеделие започва да се възражда, изникват нови китни градинки.
Населението на Пещера към 2013 г. е около 150 души.

За произхода на името на селото съществуват няколко версии. Едната е, че то произхожда от скалното образование пещера, каквато има при водопада - "Калугерска дупка", както и пещерите в местността „Радованско усое”. Но най-правдоподобна е тезата, че името идва от  "пещане" или  "пещ" - пещи, където са топили желязо, вар (тук са ги наричали  „пехчери”). Или пък от пожар - при изгаряне на старото селище Орехово, след което жителите му били наричани "пещани", а с времето името на селото се видоизменило в „Пещера”.

Районът на днешното село Пещера е приютявал древни поселища, водещи началото си още от античността. Свидетелство за това дава разкритото антично светилище в границите на Пещерския манастир. Сред богатия масив от находки, на мястото където е изградено манастирското аязмо, са намерени постамент с гръцки надпис, посветен на Хигия и оброчна плочка на тракийски конник с надпис „Nikoforos”. Светилището е било свързано със синкретизирания култ към тракийския конник и боговете лечители.
Самото село Пещера е старо средновековно селище, което според местни предания, първоначално е носило името Ореховец и се е намирало в едноименната Пещерският манастир "Св. Николай Мирликийски"местност – „Орешковец”. За първи път го срещаме в писмените извори във връзка с Велбъждската битка от 1330 г., вследствие на която България губи част от земите си, а въпросното селище попада за кратко под сръбска власт. Следващото писмено споменаване на тукашното селище се намира в дарствената Мрачка грамота за Ореховския (Пещерски) манастир „Св. Никола” от цар Иван Александър  през 1347 г. – „…въ мѣстѣ нарицаемѣмъ Ѡрѣховъ..”
След падането на България под османска власт Пещера попада в нахия Сирищник, а след това в кааза Радомир (обединяваща нахиите Сирищник и Радомир). Това е засвидeтелствано от османските данъчни регистри от 1570/73 г. (тимарският опис) и 1576 г. (списъкът на джелепкешаните –овцевъдите), в които селището се споменава под името Пещера. Към 1572 г. в нахия Сирищник и Горно Краище има мезра Ораховац.
В един поменик на поклонниците от манастира „Св. Прохор Пшински” (дн. в Сърбия), започнат в средата на XV в. и довършван през следващите векове, заедно с имената на селища като Сиришникь и Радомирь, присъства и селището Орахь. Много е вероятно последното да е именно Ореховец – предшественика на по-късното Пещера.
Средновековната история на с. Пещера е тясно свързана с голямото духовно средище на Мраката – Пещерският манастир „Св. Николай Мирликийски”. Малкото сведения за селището изхождат именно от известията за обителта.
"Калугерската дупка"Като дуг християнски култов обект може да се посочи и една малка пещера - т. нар. "Калугерска дупка". Досега това обгърнато в мистерия място не е проучвано и не може със сигурност да се каже какво е било точното му предназначение. Самото наименование на пещерата дава основание да се предположи, че тя е била монашеско убежище, което среща аналогии и на други места из околността ("Писаната църква" и "Църквето" край Земен, "Пещерата на Свети Йован" над с. Гърбино, скалният скит при с. Трекляно и др.).
Сградата на старото пещерско училищеСведенията за с. Пещера от периода XVII-X IX в. са доста оскъдни. Започва отново да се среща в историческите извори от Възраждането. Селото се споменава във връзка с възобновяването на манастира „Св. Никола” през 1842 г. Известно е, че по това време в Пещера и околните села са служели свещениците  поп Стоян от с. Враня стена и поп Стойко от с. Дебели лак.
Пещерска архитектураПещера, както и околните му села, е било известно със своите майстори-строители и каменоделци, изпод чиито ръце излезли забележителни архитектурни паметници (църкви, манастири, сгради и т. н.) на Българското възраждане. Сред тях попадат имената на: майстор Петко, майстор Тона, майстор Стойчо и др.
Пещерска улицаИма сведения, че през последните години преди Освобождението в Пещера и селата около него, е направен опит за организиране на революционна дейност. През 1940 г. е записан разказ на 80-годишния тогава Илия Попов от с. Пещера, който бил очевидец на тези събития - "От 1868 д0 1876 г. в с. Пещера се беше сгрупирала една чета - тайна въоръжена група от следните лица: всещеник Михаил Пешев, Димитър Пейчев, Искрен Митев от с. Пещера.....Те се организираха няколко години, събираха оръжие...Ентусиазмът беше голям....". По план въстанието е трябвало да бъде обявено през май 1876 г., като първата цел е била да се превземе съседното турско село Калотинци, след това и с. Сирищник, където също живеели турци, след което местната чета е трябвало да се съедини с други чети и да се действа срещу турците. До въстанически действие не се е стигнало, тъй като планът бил издаден на турците „... от предателя Саве Ширков от с. Лобош, който бил убит ... при Стари къщиОсвобождението“. При това стечение на обстоятелствата, четниците били арестувани и закарани в Радомир - "...много заптиета, татари, черкези и башибозуци, над 300 души, дойдоха в Пещера, ограбиха домът ни, хванаха баща ми поп Михаил... Аз в суматохата можах да избягам и от над селото наблюдавах...", а след това и в Софийския затвор, където били мъчени и бити и след като лежали там 108 дни, били пуснати.
Реставрирана селска къщаСлед Освобождението (1878 г.) с. Пещера, подобно на другите села в Мраката продължава своя път на развитие, като основен поминък на местното население си остава овощарството и животновъдството (козарство, овцевъдство).
В по-ново време, с настъпване на урбанизационните процеси в страната след средата на XX в. селото започва драстично да обезлюдява, особено след 1990 г.
Новоизградената църква "Св. Димитър"Днес в село Пещера функционират кметство, читалище, смесен магазин и кръчма. Най-близките учебни и здравни заведения са на Училищетотериторията на гр. Земен.
Селската черква „Св. Димитър” е новопостроена, изградена е през 1998 г. с помощта и даренията на местните жители.
Пещера е известно и със сурвакарската група и женския певчески състав, благодарение на  които се пазят живи българските традиции.
 



Източници:
1. Вестник "Земенски новости", 1940 г., брой 9
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1980 г.
3. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 130.
4. Сотиров, Гервази. Земен – в миналото и сега, Перник, 1989 г.
5. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.


Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски"

Пещерският манастир "Свети Николай Мирликийски", наричан още Оряховски манастир или Мрачки манастир, се намира до буен карстов извор в планина Рудини, на около 2 км североизточно от с. Пе...
» виж детайли


Света вода - с. Пещера

Изворът „Света вода“ се намира в североизточния край на с. Пещера. Водата извира из под огромна отвесна скала, до която извисява снага вековен дъб. Според старо предание на това мя...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"