Пещера е село в Западна България, намира се в община Земен, Област Перник. Отстои на около 70 км от столицата София, на 2 км от общинския център гр. Земен и на равни разстояния от Перник и Кюстендил (40 км). На север граничи със село Враня стена, на изток със селата Ракеловци, Лобош и Жабляно, на юг с град Земен, а на запад със село Добри дол.
Село Пещера е едно от най-старите села в историко-географската област Мраката. Разположено е от двете страни на река Треклянска, която в тази си част разделя Земенска планина от планината Рудини. Средната надморска височина на селището е около 610 м.  Красивата природа около селото предлага отлични възможности за излет и отмора. В непосредствена близост се намира живописния Пещерски водопад.
Характерният  местен климат и почви способстват за развитието на овощарство. В миналото селото е било известно с красивите си градини, които днес не съществуват. Хубавото е, че през последните години, този вид земеделие започва да се възражда, изникват нови китни градинки.
Населението на Пещера към 2013 г. е около 150 души.

За произхода на името на селото съществуват няколко версии. Едната е, че то произхожда от скалното образование пещера, каквато има при водопада - "Калугерска дупка", както и пещерите в местността „Радованско усое”. Но най-правдоподобна е тезата, че името идва от  "пещане" или  "пещ" - пещи, където са топили желязо, вар (тук са ги наричали  „пехчери”). Или пък от пожар - при изгаряне на старото селище Орехово, след което жителите му били наричани "пещани", а с времето името на селото се видоизменило в „Пещера”.

Районът на днешното село Пещера е приютявал древни поселища, водещи началото си още от античността. Свидетелство за това дава разкритото антично светилище в границите на Пещерския манастир. Сред богатия масив от находки, на мястото където е изградено манастирското аязмо, са намерени постамент с гръцки надпис, посветен на Хигия и оброчна плочка на тракийски конник с надпис „Nikoforos”. Светилището е било свързано със синкретизирания култ към тракийския конник и боговете лечители.
Самото село Пещера е старо средновековно селище, което според местни предания, първоначално е носило името Ореховец и се е намирало в едноименната местност – „Орешковец”. За първи път го срещаме в писмените извори във връзка с Велбъждската битка от 1330 г., вследствие на която България губи част от земите си, а въпросното селище попада за кратко под сръбска власт. Следващото писмено споменаване на тукашното селище се намира в дарствената Мрачка грамота за Ореховския (Пещерски) манастир „Св. Никола” от цар Иван Александър  през 1347 г. – „…въ мѣстѣ нарицаемѣмъ Ѡрѣховъ..”
След падането на България под османска власт Пещера попада в нахия Сирищник, а след това в кааза Радомир (обединяваща нахиите Сирищник и Радомир). Това е засвидeтелствано от османските данъчни регистри от 1570/73 г. (тимарският опис) и 1576 г. (списъкът на джелепкешаните –овцевъдите), в които селището се споменава под името Пещера. Към 1572 г. в нахия Сирищник и Горно Краище има мезра Ораховац.
В един поменик на поклонниците от манастира „Св. Прохор Пшински” (дн. в Сърбия), започнат в средата на XV в. и довършван през следващите векове, заедно с имената на селища като Сиришникь и Радомирь, присъства и селището Орахь. Много е вероятно последното да е именно Ореховец – предшественика на по-късното Пещера.
Средновековната история на с. Пещера е тясно свързана с голямото духовно средище на Мраката – Пещерският манастир „Св. Николай Мирликийски”. Малкото сведения за селището изхождат именно от известията за обителта.
Като дуг християнски култов обект може да се посочи и една малка пещера - т. нар. "Калугерска дупка". Досега това обгърнато в мистерия място не е проучвано и не може със сигурност да се каже какво е било точното му предназначение. Самото наименование на пещерата дава основание да се предположи, че тя е била монашеско убежище, което среща аналогии и на други места из околността ("Писаната църква" и "Църквето" край Земен, "Пещерата на Свети Йован" над с. Гърбино, скалният скит при с. Трекляно и др.).
Сведенията за с. Пещера от периода XVII-X IX в. са доста оскъдни. Започва отново да се среща в историческите извори от Възраждането. Селото се споменава във връзка с възобновяването на манастира „Св. Никола” през 1842 г. Известно е, че по това време в Пещера и околните села са служели свещениците  поп Стоян от с. Враня стена и поп Стойко от с. Дебели лак.
Пещера, както и околните му села, е било известно със своите майстори-строители и каменоделци, изпод чиито ръце излезли забележителни архитектурни паметници (църкви, манастири, сгради и т. н.) на Българското възраждане. Сред тях попадат имената на: майстор Петко, майстор Тона, майстор Стойчо и др.
Има сведения, че през последните години преди Освобождението в Пещера и селата около него, е направен опит за организиране на революционна дейност. През 1940 г. е записан разказ на 80-годишния тогава Илия Попов от с. Пещера, който бил очевидец на тези събития - "От 1868 д0 1876 г. в с. Пещера се беше сгрупирала една чета - тайна въоръжена група от следните лица: всещеник Михаил Пешев, Димитър Пейчев, Искрен Митев от с. Пещера.....Те се организираха няколко години, събираха оръжие...Ентусиазмът беше голям....". По план въстанието е трябвало да бъде обявено през май 1876 г., като първата цел е била да се превземе съседното турско село Калотинци, след това и с. Сирищник, където също живеели турци, след което местната чета е трябвало да се съедини с други чети и да се действа срещу турците. До въстанически действие не се е стигнало, тъй като планът бил издаден на турците „... от предателя Саве Ширков от с. Лобош, който бил убит ... при Освобождението“. При това стечение на обстоятелствата, четниците били арестувани и закарани в Радомир - "...много заптиета, татари, черкези и башибозуци, над 300 души, дойдоха в Пещера, ограбиха домът ни, хванаха баща ми поп Михаил... Аз в суматохата можах да избягам и от над селото наблюдавах...", а след това и в Софийския затвор, където били мъчени и бити и след като лежали там 108 дни, били пуснати.
След Освобождението (1878 г.) с. Пещера, подобно на другите села в Мраката продължава своя път на развитие, като основен поминък на местното население си остава овощарството и животновъдството (козарство, овцевъдство).
В по-ново време, с настъпване на урбанизационните процеси в страната след средата на XX в. селото започва драстично да обезлюдява, особено след 1990 г.
Днес в село Пещера функционират кметство, читалище, смесен магазин и кръчма. Най-близките учебни и здравни заведения са на територията на гр. Земен.
Селската черква „Св. Димитър” е новопостроена, изградена е през 1998 г. с помощта и даренията на местните жители.
Пещера е известно и със сурвакарската група и женския певчески състав, благодарение на  които се пазят живи българските традиции.
 

Източници:
1. Вестник "Земенски новости", 1940 г., брой 9
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1980 г.
3. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 130.
4. Сотиров, Гервази. Земен – в миналото и сега, Перник, 1989 г.
5. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.