ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Соколски (Габровски) манастир “Успение Богородично”
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Габрово
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Габрово
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Габровска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Соколският манастир “Успение Богородично”, наричан още Габровски, се намира в местността "Соколова пещера", на 12 км южно от центъра на Габрово и на 3 км югозападно от Етнографски комплекс "Етъра". Разположен е сред северните склонове на Стара планина, по горното течение на река Янтра.
Местността "Соколова пещера" дава името както на манастира, така и на неговия създател архимандрит Йосиф Соколски.

Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф (1786-1879 г.), известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той дошъл тук от Троянския  манастир заедно с йеромонах Агапий през 1832 година. Тогава до входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм.
Като привърженик на идеята за независимост на българската църква архимандрит Йосиф Соколски се присъединил към движението за уния с Римокатолическата църква, което било подето от българи в Цариград. На 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим той е ръкоположен от папа Пий IX в архиепископски чин и апостолски наместник на съединените българи.  Но скоро след това, като се съгласил с Петко Славейков, че униатството е предателство към българския народ, Йосиф Соколски се разкаял и доброволно напуснал поста си в Католическата църква. Заминал за Русия през 1861 г., където остава до края на дните си (погребан е в Киевско - Печорската лавра в Киев).
През епохата на националното Възраждане Соколският манастир бил важно духовно и просветно игнище за този край. Тук още през 1836 г. игуменът Йосиф Соколски основал килийно училище за децата от околността. В него учителствал народният учител и възрожденски будител Неофит Бозвели (1836-1837 г.).
Соколовският манастир взема активно участие и в  националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. Днес в манастира е създадена музейна сбирка с артефакти от освободителните борби в Габровския край.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) манастирът е бил превърнат във военна болница.
Драматичната история на манастира продължава и през ХХ век. От основаването си до 1959 г. той бил мъжки. Но новата атеистична власт разрушила основания от Йосиф Соколски през 1839 г. Габровския девически манастир „Св. Благовещение” и преместила тук монахините. В двора на манастира може да се види основния камък от светия престол на мнастира "Св. Благовещение". В северната част на манастира през 1968 г. монахините уреждат параклис „Свето Благовещение“ и в него експонират запазения иконостас и иконите „Иисус Христос“ и „Света Богородица с Младенеца“, рисувани от Захари Зограф.
Понастоящем Соколският манастир е действащ девически. Предлага настаняване.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Соколският мнастир представлява комплекс от стопански и жилищни сгради, съборна църква, параклис-костница и красива старинна чешма.
Еднопространственият обширен манастирски двор заема висока тераса на две нива. Ограден е с отделни сгради, а черквата е разположена в северния му край върху по-ниска тераса, откъдето се открива прекрасна гледка.
Жилищните и стопанските сгради са построени във възрожденски стил с еркери, много дървени чардаци и стълбища. Част от сградите унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. са възстановени през периода 1980-1982 г.
В скалната стена, източно от сегашната църква е издълбана доста широка апсида, от двете страни на която са изсечени две полукръгли ниши, служещи за диаконикон и протезис. Една естествена, с неправилни очертания кухина, отваряща се в западния край на южната скална стена, както и няколкото по-малки, но вече обезличени кухини в околните скали подсказват, че на това място, далеч преди основаването на днешния манастир, някога е съществувал скален манастир.

Манастирскта църква "Успение Богородично" в планово и обемно-пространствено отношение принадлежи на съкратената разновидност атонски тип кръстокуполни църкви с плътни междурамия и странични певници. Олтарната част е с една елипсовидна отвътре и тристранна отвън апсида, проскомидийна ниша и квадратна ниша, служеща за диаконикон. От запад има открито преддверие (портик) с три арки. Куполът е върху висок барабан, прорязан от дванадесет прозореца. С този си вид черквата е една от първите, строени през Възраждането и служила за образец на по-късно изградените църкви в Троянския и Батошевски манастири.
Отвън стените на наоса са облицовани със сравнително малки бигорни блокчета и са разчленени от стройни едностъпални слепи ниши, чиито арки достигат почти до покрива. За разлика от наоса стените на подкуполния барабан и на портика са измазани с хоросан и са стенописвани. Заоблените покривни площи на купола и на портика са обшити с ламарина, а наосът е покрит с каменни плочи.
Над входа на западната стена се намира възпоменателен надпис, който съобщава, че храмът е украсен през октомври 1862 г. от живописците поп Павел Зограф и неговия син Никола от село Шипка, Казанлъшко.
Голяма част от стенописите в наоса са били унищожени, по запазени са тези в предверието. Над централния вход е поместено изображение на Дейсис (Моление), в калотата на ляво от центъра - Бог Саваот, обкръжен от сюжетите на "Шестоднева", а вдясно - "Всяко дихание хвали Господа" (илюстрации към псалмите на цар Давид). Надолу по западната стена е разположен "Страшният съд", голяма част от който е замазана. В центъра на челната стена на аркадата е поместена сцената "Успение Богородично" - нещо твърде необичайно за схемата на украсата на църквите.
Живописта на поп Павел и сина му Никола е твърде примитивна, изпълнена с ярки чисти цветове, с отклонения от сюжетните и композиционните правила.
Иконостасът е със скромна дърворезбена украса и богато резбовани царски двери, вероятно дело на тревненски майстори. В черквата са запазени и някои ценни икони, повечето рисувани от тревненските майстори иконописци. Върху иконата "Христос Вседържител" има надпис "Рука Симиона от Трявна", а "Св. Никола" е надписана от Йоаникий папа Витанов от Трявна през 1833 година. На един резбован проскинарий се намира още една икона с образа на "Св.Богородица с двадесет миниатюрни житийни сцени", подписана също от Йоаникий папа Витанов. На другия резбен проскинарий е "Св. Екатерина и св. Меркурий", живописвана в маниера на Захарий Зограф. Иконата "Св. Георги" е подписана от авторите на стенописите поп Павел и сина му Николай Попович - 1863 година.

Сред просторния двор на Соколския манастир, на по високата тераса, се намира красиво оформена чешма с осем чучура. Този уникален възрожденски паметник е изграден орез 1868 г. от майстор Колю Фичето.

Целият манастир, включително и стенописите, са реставрирани наскоро с финансова помощ от Европейския съюз.

Телефони за връзка - 066 / 801 763; 0887 729 906

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г.
3. Чавръков,Георги - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
4. Димитър Димитров - профил в YouTube

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Боби
14.06.2016 19:55
След 2009 - 2010 г. по цокъла на църквата върху бигоровите блокчета са налепени каменни плочи, с което по един лош начин е нарушен архитектурния й облик.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"