ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Лясковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Лясковец
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Горнооряховска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Лясковският манастир "Св. св. Апостоли Петър и Павел" известен още и като  Петропавловски се намира на 3 км югозападно от гр. Лясковец и на около 6 км североизточно от Велико Търново. Обителта е разположена високо над непристъпните от север скали на Арбанашкото плато, така че гледана отдолу наподобава на крепост.

За съжаление, освен легендата, изторически известия за основаването на манастира и за неговата дейност през годините на Втората българска държава (XII-XIV в.), не са запазени. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята Асен и Петър и при обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г., те дали оброк, ако въстанието е успешно да изградят манастир. И те изпълнили обещанието си. Върху хълма с внушителната скала, където се предполога, че се е намирала крепостта на Асеновци, в която е подготвено въстанието, те построили манастира "Св. Св. Апостоли Петър и Павел", известен днес като Лясковски.
Петропавловският манастир, както и много други български манастири, е разрушен от османските нашествениви в края на XIV век. Легендата разказва, че след злополучната 1393 г. арбанашкият първенец Павоян построил манастира и го дарил с ниви, гори и ливади, а след това забегнал във Влашко. Вероятно оттогава гората наоколо се нарича "Боянската" – на името на богатия благодетел Боян (гърците прекроили името му на Павоян).
Знае се, че през тъмните години на турското робство манастирът многократно е опожаряван и разграбван, а след това възстановяван. Има известия, че е въздигнат през 1662 г. с помоща на местното българско население, но тъй като Търновската епархия, в която се намира манастирът е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия, той е управляван от гръцки владика, който изгонил българските монаси и настанил гръцки игумен и гръцки монаси. Това духовно подтисничество продължило почти до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., когато натрапените гърци били изгонени. Петият известен в историята на манастира игумен е българин - архимандрит Максим Райкович (1835-1850), след него игумени на манастира са само българи.
По време на османското робство Лясковският манастир поддържал активни духовни връзки с Русия и с руските манастири. Свидетелство за това е подареното на манастира четириевангелие, обковано с позлатени корици, от руския цар Петър I през 1708 г. Ценната реликва днес се бази в Църковния истрико-археологически музей в София.
В многовековното си съществуване манастирът става свидетел на редица забележителни исторически събития. Обителта е била тясно свързана с националосвободителни борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. През 1700 г. вдовицата Мара и синът ѝ Стоян, заедно с известния влашки воевода Мирчо, подготвили в манастира въстание срещу Османската империя. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний. Въстанието, останало в историята като "Мариното въстание", бива разбито от Карджалъ Омер паша. В 1856 г. капитан Дядо Никола Филиповски повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан. На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира тук буна (Хаджиставревата буна) със седемдесет юнаци, както е известно бунтът не успява. След това манастирът запустява за няколко години поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са заточени в Диарбекир, а монасите – затворени. Известно е, че през април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в Лясковския манастир и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев. Манастирът често е двал убежище на апостолите на Великотърновския революционен окръг: отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Христо Иванов-Големия и др.
През 1874 г. по нарежднае на Тъновският митрополит Иларион Макариополски - първият български архиерей на Търновска епархия след св. Евтимий Търновски (1393 г.), Браницкият епископ Климент (Васил Друмев) открива първото българско богословско училище в Петропавловския манастир, което по-късно прераства в Духовна семинария и продължава дейността си до 1885 година. Семинарията завършват бележити учени като проф. Васил Златарски, Петър Ников, Димитър Цухлев, Юрдан Трифонов, Иван Трифонов, проф. Беню Ценов и др.
През 1878 г. славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников.
По време на Стомболовия режим (1893 г.) тук е заточен великотърновският митрополит Климент (Васил Друмев), заради косвените нападки към княз Фердинанд в защита на православната ни вяра.
От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни.
Голямото Горнооряховско заметрсение през 1913 г. и избухналият пожар разрушават манастирската църква, източното крило и още няколко постройки. На природната стихия устояват само новите сгради на семинарията, градени от дряновския майстор Уста Маню. Те и до днес до голяма степен са запазили автентичния си вид. Впоследствие, след продължителна реставрация с подкрепата на лясковчани и особено на покойния Енчо Стайков, Лясковският манастир "Св. св. Петър и Павел" отново е възстановен.
Между 1918 и 1922г. в Лясковския манастир се заселили 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928г. тук функционира църковно-певческо училище. През 1937г. манастирът става дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945г. През 1947г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.
Понастоящем манастирът е действащ девически, не предлага храна и настаняване.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Лясковският манастир представлява комплекс от съборен храм "св. св. апостоли Петър и Павел", два параклиса - "Покров Богородичен" и "Света Троица", кула-камбанария и жилищни и стопански сгради. Тъй като манастира пострадва сериозно при земетресението от 1913 г., повечето от сградите му са изградени по-късно. От старите постройки е останала само сградата на Духовната семинария, вдигната от дряновския майстор Маньо. В една от стаите на тази сграда е поместен параклисът "Покров Богородичен". Най-забележителният строеж на манастира, който се откроява отдалеч, е неговата камбанария. В днешния си вид е от 1980 г., когато е изградена върху разрушената при земетресението стара камбанария, която пък била построена на мястото на римски кастел от II в. Интересно е да се отбележи че, в основите на кулата-камбанария е намирен езически олтар, служил на римския гарнизон. В ново време, върху него е издигнат параклиса "Св. Троица".


Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Чавръков, Г. - Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"