Лясковският манастир "Св. св. Апостоли Петър и Павел" известен още и като  Петропавловски се намира на 3 км югозападно от гр. Лясковец и на около 6 км североизточно от Велико Търново. Обителта е разположена високо над непристъпните от север скали на Арбанашкото плато, така че гледана отдолу наподобава на крепост.

За съжаление, освен легендата, изторически известия за основаването на манастира и за неговата дейност през годините на Втората българска държава (XII-XIV в.), не са запазени. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята Асен и Петър и при обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г., те дали оброк, ако въстанието е успешно да изградят манастир. И те изпълнили обещанието си. Върху хълма с внушителната скала, където се предполога, че се е намирала крепостта на Асеновци, в която е подготвено въстанието, те построили манастира "Св. Св. Апостоли Петър и Павел", известен днес като Лясковски.
Петропавловският манастир, както и много други български манастири, е разрушен от османските нашествениви в края на XIV век. Легендата разказва, че след злополучната 1393 г. арбанашкият първенец Павоян построил манастира и го дарил с ниви, гори и ливади, а след това забегнал във Влашко. Вероятно оттогава гората наоколо се нарича "Боянската" – на името на богатия благодетел Боян (гърците прекроили името му на Павоян).
Знае се, че през тъмните години на турското робство манастирът многократно е опожаряван и разграбван, а след това възстановяван. Има известия, че е въздигнат през 1662 г. с помоща на местното българско население, но тъй като Търновската епархия, в която се намира манастирът е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия, той е управляван от гръцки владика, който изгонил българските монаси и настанил гръцки игумен и гръцки монаси. Това духовно подтисничество продължило почти до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., когато натрапените гърци били изгонени. Петият известен в историята на манастира игумен е българин - архимандрит Максим Райкович (1835-1850), след него игумени на манастира са само българи.
По време на османското робство Лясковският манастир поддържал активни духовни връзки с Русия и с руските манастири. Свидетелство за това е подареното на манастира четириевангелие, обковано с позлатени корици, от руския цар Петър I през 1708 г. Ценната реликва днес се бази в Църковния истрико-археологически музей в София.
В многовековното си съществуване манастирът става свидетел на редица забележителни исторически събития. Обителта е била тясно свързана с националосвободителни борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. През 1700 г. вдовицата Мара и синът ѝ Стоян, заедно с известния влашки воевода Мирчо, подготвили в манастира въстание срещу Османската империя. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний. Въстанието, останало в историята като "Мариното въстание", бива разбито от Карджалъ Омер паша. В 1856 г. капитан Дядо Никола Филиповски повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан. На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира тук буна (Хаджиставревата буна) със седемдесет юнаци, както е известно бунтът не успява. След това манастирът запустява за няколко години поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са заточени в Диарбекир, а монасите – затворени. Известно е, че през април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в Лясковския манастир и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев. Манастирът често е двал убежище на апостолите на Великотърновския революционен окръг: отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Христо Иванов-Големия и др.
През 1874 г. по нарежднае на Тъновският митрополит Иларион Макариополски - първият български архиерей на Търновска епархия след св. Евтимий Търновски (1393 г.), Браницкият епископ Климент (Васил Друмев) открива първото българско богословско училище в Петропавловския манастир, което по-късно прераства в Духовна семинария и продължава дейността си до 1885 година. Семинарията завършват бележити учени като проф. Васил Златарски, Петър Ников, Димитър Цухлев, Юрдан Трифонов, Иван Трифонов, проф. Беню Ценов и др.
През 1878 г. славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников.
По време на Стомболовия режим (1893 г.) тук е заточен великотърновският митрополит Климент (Васил Друмев), заради косвените нападки към княз Фердинанд в защита на православната ни вяра.
От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни.
Голямото Горнооряховско заметрсение през 1913 г. и избухналият пожар разрушават манастирската църква, източното крило и още няколко постройки. На природната стихия устояват само новите сгради на семинарията, градени от дряновския майстор Уста Маню. Те и до днес до голяма степен са запазили автентичния си вид. Впоследствие, след продължителна реставрация с подкрепата на лясковчани и особено на покойния Енчо Стайков, Лясковският манастир "Св. св. Петър и Павел" отново е възстановен.
Между 1918 и 1922г. в Лясковския манастир се заселили 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928г. тук функционира църковно-певческо училище. През 1937г. манастирът става дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945г. През 1947г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.
Понастоящем манастирът е действащ девически, не предлага храна и настаняване.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Лясковският манастир представлява комплекс от съборен храм "св. св. апостоли Петър и Павел", два параклиса - "Покров Богородичен" и "Света Троица", кула-камбанария и жилищни и стопански сгради. Тъй като манастира пострадва сериозно при земетресението от 1913 г., повечето от сградите му са изградени по-късно. От старите постройки е останала само сградата на Духовната семинария, вдигната от дряновския майстор Маньо. В една от стаите на тази сграда е поместен параклисът "Покров Богородичен". Най-забележителният строеж на манастира, който се откроява отдалеч, е неговата камбанария. В днешния си вид е от 1980 г., когато е изградена върху разрушената при земетресението стара камбанария, която пък била построена на мястото на римски кастел от II в. Интересно е да се отбележи че, в основите на кулата-камбанария е намирен езически олтар, служил на римския гарнизон. В ново време, върху него е издигнат параклиса "Св. Троица".

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Чавръков, Г. - Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.