ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Трънски манастир "Св. Архангел Михаил"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Перник
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Трън
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Трънска
СТАТУС: Изоставен
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Трънският манастир "Свети Архангели Михаил и Гавраил" е разположен на около 2 км. северно от град Трън, сред живописна местност, в непосредствена близост до Трънското ждрело. До манастира се стига за около 20 минути пеш по пътека, която тръгва от ляво на  пътя за ждрелото,точно преди един от няколкото  мостове над река Ерма. Табели липсват.
Трънският манастир  е основан по време на Второто българско царство. Смята се, че е връстник на Погановския и Одоровския манастир, като при разрушаването на последния са пренасяни материали до тук.
През годините на турското робство обителта е била не веднъж опустошавана. Въпреки това манастирът успявал да се възраждаи в някои години стигал до многобройно монашеско братство-до седемдесет монаси.
Обителта е била свързана и с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край. Преданието е увенчало това място с чудните подвизи на Голча Войвода от село Главановци, който с четата си (знепослските сегмени-хайдуци) е подпомагал в изграждането на манастира в края на XVII в.
През турско робство манастирът е служел за просветено огнище. В него е имало и килийно училище. По време на Възраждането в него е основан Трънският революционен комитет.
Наред с кърджалийските нашествия обителта е трябвало да се бори и срещу ненавистта на гръцките владици, в стремежа си да заличат всичко що е символизирало и изразявало българския дух и дело. През 1874 г. манастирът е бил нападнат от черкези, бил опожарен, но за щастие не е изгорял целият.
В годините след Освобождението голяма пакост на манастира нанесли и сръбските учени, като професор Цвиич,Христич и др., тогава той бил в сръбско владение 18 месеца. Успяли не само да заличат надписите (запазените до тогава надписи сочили че църквата е строена през 1600г.), но и задигнали манастирската архива, в която имало ценни сведения за произхода и живота на манастира. Поради тази и други причини, до днес не са достигнали никакви писмени сведения за светата обител, каквито имат други манастири. Така цели векове от историята на Трънския манастир се губят в тъмнината на неизвестността.
От някогашния манастир "Св.Архангел Михаил"е останала само манастирската църква. Жилищните и стопански сгради, преизграждени в последните десетилетия, сега не съществуват.
Манастирският храм  е еднокорабна, триконхална църква, към която са пристроени нартекс, в същата строителна техника и архитектурен стил, и екзонартекс от ново време. Първоначалната църква е с удължен кораб, с полукръгла, дълбока апсида и с два полукръгли отвън и отвътре певника. Трите конхи са прорязани от малки, амбразурни прозорчета. В центъра на сградата чрез арки и панданиви е изграден осмостенен барабан, върху който стъпва сферичен купол. На барабана между колонките има седем прозорчета, които подсилват осветлението на храма.
На южната стена отвън има три ниши. В последно време в две от тях са изписани фигурите на двама игумена.
Църквата  е втората църква у нас от този тип и втората от някогашните земи от поречието на Ерма. Тя има буквална аналогия с църквата "Св. Никола" при Пещерския манастир (при решението на наоса) и с църквата на Погановския манастир в днешна Сърбия. Въз основа на архитектурните данни църквата Архангели може да се отнесе към XIV — XV в. Още тогава стените й са били изцяло изписани. По-късно, през XVII в., стенописите в по-голямата си част са преизписани, но и от тях днес са запазени само отделни фрагменти. Стените на по-голямата част от църквата са покрити с циментова замазка и живописният слой е унищожен. Стенописите и от двата периода са изпълнени в смесена живописна техника. Живописният слой е нанесен над фин грунд, положен над хоросанова мазилка.
От стенописите от XIV — XV в. са запазени в олтарното пространство от двете страни на апсидата Архангел Гавраил и Богородица от Благовещение, Христос Жертва от проскомидийната ниша и декоративни орнаменти от стилизирани акантови листа в северозападния ъгъл. На северната стена от олтарното пространство личат отделни фрагменти, вероятно от сцената Слизане
в ада. На южната стена все още личи допоясното изображение на пророк Соломон от пояса със старозаветните пророци. Запазени отделни части са от правостоящите фигури на пророци, изписани в осмостенния барабан под купола над наоса и надписът от основата на барабана, съдържащ текст от Снемане от кръста. Стенописите от първия период въз основа на стиловите особености се отнасят към XIV —XV в.
По-късно през XVII столетие, вероятно след някакво разрушаване на църквата, стените й били преизписани. Тогава в проскомидийната ниша над старото изображение Христос Жертва е изписано ново, запазено днес само в долната си част. Към втория период се отнасят всички останали стенописи от олтарното пространство— Великите църковни отци, Св. Никола, Св. Василий, Св. Григорий, Св. Йоан Златоуст, които фланкират централната сцена от божествената литургия — Мелизмоса. Над прозореца е изписан Христос, а от двете му страни архангелите Гавраил и Михаил. Третият живописен пояс от апсидата е зает от Евхаристията, а над нея е изписан образът на Богородица Ширшая Небес с Христос. На източната стена в дясно от апсидата е изписан Св. Роман, а на южната стена в олтарното пространство са поместени Св. Кирил Александрийски и Св. Власий. Над тях, в самостоятелни полета, са изписани Симеон Стълпник и Св. Янакий. В олтарното пространство е запазен и цокълът — първият пояс, който е зает изцяло от окачена бяла драперия с тъмни пояси. В южната конха след махането на варовата бадана са ризкрити части от втория пояс с три изображения на правостоящи светци — Св. Йоан Кръстител, Св. Антоний Велики и неизвестен светец, и изображенията на трима светци в медалиони — Св. Йоан Милостив, Св. Мина и Св. Виктор Победител. В олтарното пространство над стенописите от XVII в. в югоизточния ъгъл са изписани допоясно изображение на Богородица— на източната стена, и образ на неизвестен светец и на Св. Никола, от южната стена. Към същия период се отнася и един декоративен орнамент, който разделя пояса на правостоящите фигури от пояса с медальоните. Към късните стенописи принадлежат и изображенията от купола на притвора. В центъра на полусферата е изписан образът на Богородица Ширшая с медалион на Христос на гърдите й. Под това изображение на стените на цилиндричния барабан са изписани Евангелистите, от които са запазени техните символи— лъвът и орелът, а в основата на барабана вероятно са изписани сцени от Богородичния акатис. От тези сцени са запазени само отделни фрагменти.
Декоративен орнамент от растителни мотиви е изписан над дъгата на арката над входа на нартекса. Към времето на едно от по-късните преизписвания на църквата, XVII — XVIII в, принадлежи и иконостасът на църквата.
Стенописите от втория период, както и иконостасът на манастирската църква Архангели Михаил и Гавраил принадлежат към български иконографски школи и разкриват тяхното творческо развитие през столетията на късното средновековие и ранното възраждане.
Интересен е вотивния паметник с латински надпис употребен в олтарната трапеза, намерен е в местността "Прекръсье",на левия бряг на р.Ерма,на 1 км. източно от с. Ломница.Според специалистите там е имало антично светилище,а по-късно и християнски храм,сега на мястото е поставен оброчен кръст.Според преданието в тази местност е било старото мнастирище "Св. Рангел",но с настъплението от Пирот  на някой си арам-башия  със своята орда,обителта била опустушена и по-късно  преместена на сегашното си място.Дълго време светия престол стоял  там,след което бил местен от място на място,докато в годините около Освобождението не се озовал в олтара на църквата в Трънския манастир.К.Иречек разчита следния надпис на паметника: "SANCTO CASEBONO SACRYM PEOAMEN MANIPOHRNE PEILCISSIMYS".Според изследователя тук е изписано името на езическото божество Казебонос,което и оправдава първоначалното му предназначение.  
Манастирът е обявен за паметник на културата. В момента свещеникът на околията се опитва да възстанови старата магерница със собствен и този на близките му труд. Идеята е да се засели манастира и тогава да почне реставрирането на църквата. Храмът е в окаяно състояние.....  
Иманяри разбиват системно и малкото, което е направено за църквата. Мястото се нуждае от много работа и средства за възстановяването му, и преди всичко любов....
Общиа Трън е открила дарителска сметка за набиране средства за възстановяване на светинята (кликни тук).


Използвана литература:
1.А.Грабар-Няколко средновековни паметници в Западна България,ГНМ,т.III,1921г.,стр.286-296
2.свещ.Светослав Йорданов-Сборник Трънски край,София,1940г.,стр.216-228
3.Г.Стойков-Комплексни научни експедиции в Западна България,София,изд.БАН,1961г.,стр.90-98
4.Димитрина Митова-Джонова-Археолгически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.,стр.167-169

 

JW Player goes here

Дарителска сметка за реставрацията на средновековния манастир „Св. Архангел Михаил" край гр. Трън:

IBAN BG84STSA93003100256900,
BIC STSABGSF,
БАНКА „ДСК" ЕАД ТРЪН
получател: Община ТРЪН
за Реставрацията на манастира
„Св. Архангел Михаил"

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"