Трънският манастир "Свети Архангели Михаил и Гавраил" е разположен на около 2 км. северно от град Трън, сред живописна местност, в непосредствена близост до Трънското ждрело. До манастира се стига за около 20 минути пеш по пътека, която тръгва от ляво на  пътя за ждрелото,точно преди един от няколкото  мостове над река Ерма. Табели липсват.
Трънският манастир  е основан по време на Второто българско царство. Смята се, че е връстник на Погановския и Одоровския манастир, като при разрушаването на последния са пренасяни материали до тук.
През годините на турското робство обителта е била не веднъж опустошавана. Въпреки това манастирът успявал да се възраждаи в някои години стигал до многобройно монашеско братство-до седемдесет монаси.
Обителта е била свързана и с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край. Преданието е увенчало това място с чудните подвизи на Голча Войвода от село Главановци, който с четата си (знепослските сегмени-хайдуци) е подпомагал в изграждането на манастира в края на XVII в.
През турско робство манастирът е служел за просветено огнище. В него е имало и килийно училище. По време на Възраждането в него е основан Трънският революционен комитет.
Наред с кърджалийските нашествия обителта е трябвало да се бори и срещу ненавистта на гръцките владици, в стремежа си да заличат всичко що е символизирало и изразявало българския дух и дело. През 1874 г. манастирът е бил нападнат от черкези, бил опожарен, но за щастие не е изгорял целият.
В годините след Освобождението голяма пакост на манастира нанесли и сръбските учени, като професор Цвиич,Христич и др., тогава той бил в сръбско владение 18 месеца. Успяли не само да заличат надписите (запазените до тогава надписи сочили че църквата е строена през 1600г.), но и задигнали манастирската архива, в която имало ценни сведения за произхода и живота на манастира. Поради тази и други причини, до днес не са достигнали никакви писмени сведения за светата обител, каквито имат други манастири. Така цели векове от историята на Трънския манастир се губят в тъмнината на неизвестността.
От някогашния манастир "Св.Архангел Михаил"е останала само манастирската църква. Жилищните и стопански сгради, преизграждени в последните десетилетия, сега не съществуват.
Манастирският храм  е еднокорабна, триконхална църква, към която са пристроени нартекс, в същата строителна техника и архитектурен стил, и екзонартекс от ново време. Първоначалната църква е с удължен кораб, с полукръгла, дълбока апсида и с два полукръгли отвън и отвътре певника. Трите конхи са прорязани от малки, амбразурни прозорчета. В центъра на сградата чрез арки и панданиви е изграден осмостенен барабан, върху който стъпва сферичен купол. На барабана между колонките има седем прозорчета, които подсилват осветлението на храма.
На южната стена отвън има три ниши. В последно време в две от тях са изписани фигурите на двама игумена.
Църквата  е втората църква у нас от този тип и втората от някогашните земи от поречието на Ерма. Тя има буквална аналогия с църквата "Св. Никола" при Пещерския манастир (при решението на наоса) и с църквата на Погановския манастир в днешна Сърбия. Въз основа на архитектурните данни църквата Архангели може да се отнесе към XIV — XV в. Още тогава стените й са били изцяло изписани. По-късно, през XVII в., стенописите в по-голямата си част са преизписани, но и от тях днес са запазени само отделни фрагменти. Стените на по-голямата част от църквата са покрити с циментова замазка и живописният слой е унищожен. Стенописите и от двата периода са изпълнени в смесена живописна техника. Живописният слой е нанесен над фин грунд, положен над хоросанова мазилка.
От стенописите от XIV — XV в. са запазени в олтарното пространство от двете страни на апсидата Архангел Гавраил и Богородица от Благовещение, Христос Жертва от проскомидийната ниша и декоративни орнаменти от стилизирани акантови листа в северозападния ъгъл. На северната стена от олтарното пространство личат отделни фрагменти, вероятно от сцената Слизане
в ада. На южната стена все още личи допоясното изображение на пророк Соломон от пояса със старозаветните пророци. Запазени отделни части са от правостоящите фигури на пророци, изписани в осмостенния барабан под купола над наоса и надписът от основата на барабана, съдържащ текст от Снемане от кръста. Стенописите от първия период въз основа на стиловите особености се отнасят към XIV —XV в.
По-късно през XVII столетие, вероятно след някакво разрушаване на църквата, стените й били преизписани. Тогава в проскомидийната ниша над старото изображение Христос Жертва е изписано ново, запазено днес само в долната си част. Към втория период се отнасят всички останали стенописи от олтарното пространство— Великите църковни отци, Св. Никола, Св. Василий, Св. Григорий, Св. Йоан Златоуст, които фланкират централната сцена от божествената литургия — Мелизмоса. Над прозореца е изписан Христос, а от двете му страни архангелите Гавраил и Михаил. Третият живописен пояс от апсидата е зает от Евхаристията, а над нея е изписан образът на Богородица Ширшая Небес с Христос. На източната стена в дясно от апсидата е изписан Св. Роман, а на южната стена в олтарното пространство са поместени Св. Кирил Александрийски и Св. Власий. Над тях, в самостоятелни полета, са изписани Симеон Стълпник и Св. Янакий. В олтарното пространство е запазен и цокълът — първият пояс, който е зает изцяло от окачена бяла драперия с тъмни пояси. В южната конха след махането на варовата бадана са ризкрити части от втория пояс с три изображения на правостоящи светци — Св. Йоан Кръстител, Св. Антоний Велики и неизвестен светец, и изображенията на трима светци в медалиони — Св. Йоан Милостив, Св. Мина и Св. Виктор Победител. В олтарното пространство над стенописите от XVII в. в югоизточния ъгъл са изписани допоясно изображение на Богородица— на източната стена, и образ на неизвестен светец и на Св. Никола, от южната стена. Към същия период се отнася и един декоративен орнамент, който разделя пояса на правостоящите фигури от пояса с медальоните. Към късните стенописи принадлежат и изображенията от купола на притвора. В центъра на полусферата е изписан образът на Богородица Ширшая с медалион на Христос на гърдите й. Под това изображение на стените на цилиндричния барабан са изписани Евангелистите, от които са запазени техните символи— лъвът и орелът, а в основата на барабана вероятно са изписани сцени от Богородичния акатис. От тези сцени са запазени само отделни фрагменти.
Декоративен орнамент от растителни мотиви е изписан над дъгата на арката над входа на нартекса. Към времето на едно от по-късните преизписвания на църквата, XVII — XVIII в, принадлежи и иконостасът на църквата.
Стенописите от втория период, както и иконостасът на манастирската църква Архангели Михаил и Гавраил принадлежат към български иконографски школи и разкриват тяхното творческо развитие през столетията на късното средновековие и ранното възраждане.
Интересен е вотивния паметник с латински надпис употребен в олтарната трапеза, намерен е в местността "Прекръсье",на левия бряг на р.Ерма,на 1 км. източно от с. Ломница.Според специалистите там е имало антично светилище,а по-късно и християнски храм,сега на мястото е поставен оброчен кръст.Според преданието в тази местност е било старото мнастирище "Св. Рангел",но с настъплението от Пирот  на някой си арам-башия  със своята орда,обителта била опустушена и по-късно  преместена на сегашното си място.Дълго време светия престол стоял  там,след което бил местен от място на място,докато в годините около Освобождението не се озовал в олтара на църквата в Трънския манастир.К.Иречек разчита следния надпис на паметника: "SANCTO CASEBONO SACRYM PEOAMEN MANIPOHRNE PEILCISSIMYS".Според изследователя тук е изписано името на езическото божество Казебонос,което и оправдава първоначалното му предназначение.  
Манастирът е обявен за паметник на културата. В момента свещеникът на околията се опитва да възстанови старата магерница със собствен и този на близките му труд. Идеята е да се засели манастира и тогава да почне реставрирането на църквата. Храмът е в окаяно състояние.....  
Иманяри разбиват системно и малкото, което е направено за църквата. Мястото се нуждае от много работа и средства за възстановяването му, и преди всичко любов....
Общиа Трън е открила дарителска сметка за набиране средства за възстановяване на светинята (кликни тук).


Използвана литература:
1.А.Грабар-Няколко средновековни паметници в Западна България,ГНМ,т.III,1921г.,стр.286-296
2.свещ.Светослав Йорданов-Сборник Трънски край,София,1940г.,стр.216-228
3.Г.Стойков-Комплексни научни експедиции в Западна България,София,изд.БАН,1961г.,стр.90-98
4.Димитрина Митова-Джонова-Археолгически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.,стр.167-169

 

Дарителска сметка за реставрацията на средновековния манастир „Св. Архангел Михаил" край гр. Трън:

IBAN BG84STSA93003100256900,
BIC STSABGSF,
БАНКА „ДСК" ЕАД ТРЪН
получател: Община ТРЪН
за Реставрацията на манастира
„Св. Архангел Михаил"