Созопол е град в Югоизточна България. Намира се в област Бургас и е административен център на Община Созопол.
Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие, на 35 км южно от Бургас. Днес той е съставан от нов и стар град (Старият град),който се намира на малък полуостров. В близост до него са островите Свети Иван със Свети Петър, и остров Свети Кирик и Юлита (по-късно свързан с провлак със сушата).

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.
През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци под името Аполония Понтика. Името на града идва от бог Аполон, смятан за закрилник на колониите.Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. преди Христа. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия(Несебър).
Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местополжение не е изветно, вероятно на остров Кирик (Св.Кирик и Юлита).
През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим.
През IV в. градът отново е в подем и вече е известен с името Созополис  - „Град на спасението“. Традиционно византийски град и твърдина гравитиращ към Константинопол.
Средновековният Созопол е бил ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, ок. 511 година. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра.
През 812 г. - при кан Крум - Созопол за кратко влиза в пределите на Първата българска държава. През следващите векове,подобно на  останалите морски градове, често преминава във византийско владение. През средните векове запазва статута си на областен град. Силно е засегнат в средата на XIV век при нападение на генуезката флота. По-късно е превзет и опустошен от рицарите на Амадеус Савойски.
Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада през 1459 година( 6 години след падането на Константинопол), като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби.
По време на турското робство Созопол се превръща в селище със затихващи функции, като главен поминък на местното население е бил риболовът. През този период са строени  живописните възрожденски къщи с тесни калдъръмени улички, станали в наше време една от визитните картички на Стария Созопол. От 1974 г. старият град е превърнат в Архитектурен и археологически резерват "Старинен Созопол", който обхваща над 180 къщи с автентична възрожденска архитектура от XVIII-XIX век. Със своя първи етаж, изграден от камък, и втори етаж – от дърво, те са типични представители на Черноморски тип възрожденски къщи, с някои белези, които ги сродяват със Странджанския и Старопланинския тип.
Част от гръцкото население на Созопол се изселва през 20-те години на XX век и основава село Созополи на Халкидическия полуостров, Гърция.
По-късно градът става най-големият риболовен център по Българското Черноморие, тук дори се открива Рибарско училище, което подготвя кадри за модерен риболов с кораби. Впоследствие се развива и курортното дело.
Всяка година в началото на септември в Созопол се провежда фестивалът на изкуствата „Аполония“, заради който малкото градче успява да се утвърди през годините, като място на българската бохема .

 

 

 

Созопол и християнството:
Антична Аплония е едно от първите места на Балканския полуостров,където прониква християнството. Косвено свидетелство за това е известното име на Елиос Публиос Юлиос-епископ на Деултум и Аполония в средата на II век. Големият упадък на града през периода I-III в., особено по време на готските нападения,са причина за по-късното развитие на този християнски център в самостоятелна епископия.
Има косвени свидетелства от т.нар. Епифаниев епархийски списък от началото на VII в., че градът вече с новото име Созополис,е създал самостоятелна епископия.Малко по-късно, през 680 г. на Шестия Вселенски събор,е споменато името на епископа на Созопол - Петър, а в 787 г. созополски епископ с името Евтимий участва в Седмия (Никейски) събор. Следва един век без данни за тази епископия, като по времето на византийския император Лъв VI Мъдри (886-912), отново се споменава за нея.
През този период (IX-X в.), при днешната църква "Свети Георги", е бил изграден голям християнски комплекс, върху основите на раннохристиянска базилика, след последните архиологически проучвания се установява, че там се е намирал централния храм на епископското седалище в Созопол. Същият култов комплекс е известен от изворите като градски манастир "Св. Йоан", който става седалище на созополския епископ след 1366 г. до средата на XVI век.
За утвърждаванато на Созопол като един от най-важните християнски центрове по Южното Черноморие, голямо значение имат следните манастири: "Св. Йоан Подром" , "Св. св. Кирик и Юлита" и "Св. Анастасия" на едноименните острови; "Св.Никола" при днешния град Черноморец (до 1951 г. село Свети Никола) и манастирите в града - "Св. Йоан", "Св. Апостоли", "Св. Богородица" и "Св. Николай". Първенствуваща роля имал ставропигалния "Св. Йоан Подром", който бил пряко подчинен на Вселенската Константинополска патриаршия, което го правело автономен спрямо местната епископия.
През 1235 г. българският цар Иван Асен II e подписал споразумение, с което Вселенската патриаршия признава самостоятелността на Търновската патриаршия и получава във владение Созополската и Ахтополската епископии.
Известни са иманата на четирима созополски епископа издигнали се до патриаршеския трон в Константинопол. Интерсна е историята с един от тях - Йоан XII Козмас, който бил пленен от българския цар Тодор Светослав през 1307 г. в манастира "Св. Йоан Подром", където той преподавал след оттеглянето си от патриаршеския престол, и го пратил с мисия в Константинопол. Царят предлагал на гладуващата византийска столица жито срещо мирен договор,който бил скрепен със сватбата му с византийската принцеса Теодора.Мисията завършила успешно със сватба и подпосан мирен договор,продължил до смъртта на Тодор Светослав(1321 г.).
В 50-те години на XVI век всички манастири в района на Бургаския залив и в Созопол били опожарени и унищожени от турците.
Днес в стария град няма напълно съхранени средновековни църкви, защто са били разрушени от османските нашественици през ХV-ХІХ в. Те са били повече от 20 на брой, като на тяхно място хората на Созопол изграждат малки параклиси, някои, от които са оцелели и до днес, а други преизградени по-късно, като  не малък брой от тях през последните години. Най-известният параклисът на Света Марина, на която е построен и втори параклис. Светицата е обявена за патрона на града и на 18 юли всяка година се чества нейният празник.
Църквите в Созопол са следните:
- Средновековна църква - изградена през IX-X в. върху раннохристиянска базилика IV в.
- "Света Богородица" - построена през ХV в. на мястото на по-стар средновековен християнски храм.
- "Свети Георги" - най-големия действащ православен храм в Созопол, построена е в началото на ХІХ век(1828 г.). Тук временно се съхраняват намерените през 2010 г. на остров Свети Иван мощи на Свети Йоан Кръстител.

- “Св. Зосим” - еднокорабна едноапсидна каменна църква, изградена през 1857 г., Св. Зосим се възприема и като светец-покровител на Созопол.

- "Св. Св. Кирил и Методий" - недействащ храм,в момента се ремонтира(2010 г.), построена през 1899г. от българското население на града.Църквата е последната работа на талантливия майстор-строител Уста Генчо, загинал трагично във водите на Черно море.

- "Св.Иван Богослов" - преизградена през епохата на българското Възражане върху основите насредновековен храм, разрушена през 60-те години на ХХ век. Нейният изящен дърворезбан иконостас се съхранява в църквата "Св. Св. Кирил и Методий".