ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Бургас
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Созопол
ЕПАРХИЯ: Сливенска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Бургаска
СТАТУС: Изоставен
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Средновековният манастирски комплекс "Св.Св.Кирик и Юлита" е разположен на остров "Свети Кирик" ("Св.Кирик и Юлита") .Самият остров се намира на 250 м северозападно от Созопол. Голям е около 82 декара е и единственият остров по българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом. Съоръжението е изградено през 1927 г. и същевремененно оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време.
Историческите сведения за този манастир са изключително оскъдни. За него се знае, че е бил един от шестте известни манстира в района на Созопол: „Св.Йоан Продром”( на остров Св. Иван); "Св.Никола" - при днешния град Черноморец(до 1951 г. село Свети Никола) и манастирите в града - "Св.Йоан", "Св. Богородица" и "Св. Апостоли". Известно е , че "Св.Св.Кирик и Юлита", наред  с манастирите „Св.Йоан Продром” и "Света Анастасия"(на едноименния остров в Бургаския залив), са били ставропигални - пряко подчинени на Константинополската патриаршия.
Един патриаршески документ от 1270 г. съдържа сведение, че манастирски метох носещ името "Свети Георги" до пристанище Порос е бил предаден във владение на манастира "Св. Св. Кирик и Юлита". Най-вероятно този средновековен метох се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище на "Св. Анастасия". Това известие ни подсказва,че всички тези манастири са поддържали тесни духовни и икономически връзки помеждуси.
Почти сигурно е , че "Св. Св. Кирик и Юлита" е разрушен от турците през 1629 г. заедно с манастира „Св.Йоан Продром”, като за последвало възобновяване на обителта няма сведения.
През 1925 г. на острова започва строителството на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия. На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната до 2005 г.
През 2007 г. правителството прехвърля стопанисването на острова на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с намерението той да се превърне в туристическа атракция.
През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол.
Бившата военна база от години е обект на различни инвеститорски интереси, включващи изграждането на хотели, казино за богаташи и други атракциони. Според учените обаче е най-добре след като бъде изследвано, мястото да се превърне в културен център.
За пръв път на остров "Св. Кирик" са правени сондажни археологически разкопки през 1904 г. от френския консул Дегран. Освен за многобройните фрагменти от керамични съдове, теракоти и монети, част от които се намират в Лувър, в публикацията на Ж. Сьор за проучванията на „Св. Кирик” са описани каменна платформа, водохранилище и стълба с площадка, както и многократно използвани каменни гробове. За случайни находки, намерени на острова споменава и проф. Богдан Филов.
По повод на изграждането на Рибарското училище ,през 1924 г.,археологът Васил Миков разкопава определеното за строежа петно.Разкрити са основи от сгради,гробове,фрагменти от предримска,късноантична и средновековна керамика,както и бронзови монети.
Карел Шкорпил съобщава през 1931 г. за намерени на острова барабан от йонийска колона и глинен тръбопровод.
При строеж на склад през 1953 г. Тодор Герасимов открива местна и вносна керамика,датирана от VI в. пр.Хр.
През 2009 г.(след цели 85 години прекъсване) археолози от Националния археологически институт с музей към БАН, с ръководител на обекта д-р Кръстина Панайотова, възобновяват археологическите разкопки на остров "Св.Кирик". Проучванията продължават и през следващата 2010 г.Резултатът от тях е по-гплям от първоначалните песимистични очаквания - открити са останки от 6 храма, единият от които е раннохристиянски(базилика с размери 22х13 м,датирана от IV-V в.), а останалите принадлежат на предримската епоха, т.е. езически храмове, свързани с гръцката култура по тези земи.Храмовете са в непосредствена близост един до друг,дори са надграждани-раннохристиянската базилика е строена върху основите на езически храм. Скоро след изграждането ѝ към нея е бил добавен и баптистерий(кръщелня),запазена е писцината(басейнче за кръщение),а в олтара на храма е намерена касета,където е бил положен реликвария,в който най-вероятно са се съхранявали мощите на Свети Свети Кирик и Юлита.Може да се предположи,че този храм е един от първите християнски храмове по черноморското крайбрежие,издигнат през IV в.,след като християнството е обявено за официална религия.
Направените разкрития дават основание на учените да смятат, че в продължение на 24 века късчето земя е изпълнявало ролята на Акропол на древния гръцки град - държава Аполония Понтика. Д-р Кр.Панайотова смело сравнява откритията  с Акропола, на първо място, защото Акропол - високо, укрепено място или висок град - това съответства на географското положение. Остров Свети Кирик е малко по-висок от територията на Созопол или от полуостров Скамний, на който се намира Созопол. А самият Акропол, познат от Атина, е също сакрално място, с много храмове.
Предполага се, че на острова е бил разположен и прочутият в древния свят храм на Аполон с 13-метрова бронзова статуя на гръцкия бог, дал името на града. Доказват го и откритите множество стрели, свързани с култа към него. Статуята няма как да бъде намерена тук, защото се знае, че римският завоевател Марк Лукул, след като превзел Аполония, я отнесъл в Рим.
Досега частично са проучени едва четири декара от източната,най-висока част на острова,и откритията са свързани с най-древната му история.Следващата година(2011 г.) или поне когато се финансират разкопките, екипът от археолози смята да проучат района около античния кладенец-на около 150 м от базиликата,в ниската част на острова.Именно там учените предполагат,че се е намирал манастирът "Св. Св. Кирик и Юлита".
Уникалността на находките категорично налага продължаването на проучванията. Още повече, че този храмов комплекс поддържал нишката на приемствеността между различните религии и епохи, може да се окаже единственото незастроено място по българските земи.

КОМЕНТАРИ
милен
25.08.2013 00:44
Как може да бъде в развалени манастира няма ли някакви пари за оправата му ужас че живеем в тази държава няма кои да възтанови българските манастири
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"