Созополският манастир "Свети Йоан Продром"("Предтеча и Кръстител") се намира на най-големия български остров по Черноморието - Свети Иван. Островът отстои на 910 м от най-северната точка на полуостров Столец (Старият Созопол). Най-високата му точка се издига на 33 м над морското равнище. На Св. Иван е построен сонарен фар (42°26'19'' с.ш., 27°41'26'' и.д.), който подава звукови сигнали и заедно с фара на нос Емине показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.

История:
Наличните данни сочат за многовековна културна дейност с характерна сакрална приемственост. На южния бряг на острова е открит голям култов комплекс. Най-ранно е датирано тракийско светилище от VII-IV в пр. Хр. По-късно, в непосредствена близост е изградено огромното светилище на Аполон Лечител. Предполага се, че именно там се е намирала прочутата бронзова статуя на бог Аполон, изработена от Каламис. С височината от 13,20 м и блестяща на слънцето позлата са правели възможно тя да се вижда непрекъснато от града. Около светилището възниква огромен комплекс от сгради, защитен от каменен зид, който заема цялата югоизточна четвърт на острова. Вероятно, както е и в други подобни случаи, са били изградени лечебници, странноприемници, стопански сгради за обслужване на поклонниците.
След налагането на християнството във Византия (края на IV - началото на V в.) върху  руините на античния езически храм е построена известната от историческите извори базилика „Св.Богородица  Калеоса”. Това е напълно обяснимо, тъй като наченки на монашески живот има още по времето на император Теодосий (379-395 г.). Близостта на малкото черноморски острови до Константинопол предполага те да са били забелязани от множащите се тогава монашески братства. Забележителен е фактът, че върху всичките пет острова по протежение на сегашното българско черноморско крайбрежие е имало манастири или наченки на монашески живот. Това са островите: Св.Иван, Св.Петър, Св.Св. Кирик и Юлита, Св.Анастасия и Св.Тома (Змийския остров). Данните от археологическите проучвания за тези обители са твърде оскъдни и тепърва предстоят нови открития.
Раннохристиянската базиликата престава да съществува в първоначалния си вид през V - VI в., когато бива преустроена от трикорабна с три апсиди в трикорабна, едноапсидна. По-късно, през средновековието, базиликата изпълнява функциите на гробищна църква. В средата на ХIII в. е изграден нов манастирски храм. Последният се отличава с богатата си украса: с мраморни корнизи, капители и великолепна олтарна преграда в стила на преславската столична архитектура. Обителта "Св. Иван Предтеча и Кръстител" се превръща във важно книжовно средище още през Х в.
През  ХІІІ–ХІV век значението на Созополис като религиозен, административен и културен център  нараства, което неминуемо се отразява в същата насока и на островния манастир. Византийските  хронисти Никифор Григора и Йоан Кантакузин пишат, че Созопол е „богат, многолюден и гъсто  населен”. В града  и околностите му  се  издигат много църкви и манастири. Известни са имената на няколко  созополски манастира: „Св.Йоан Продром”, „Св. св.Кирик и Юлита” (разположени на едноименните  острови); „Св. Апостоли”; „Св. Богородица”; „Св. Никола” и  „Св. Атанасий”. Сведения  за  тези манастири   откриваме в дарителски  грамоти от времето на Палеолозите (последната династия, управлявала Византия). Най-големият созополски манастир е бил „Св. Йоан Продром”.
През 1263 година византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот реновира манастира, като изгражда  църквата „Св. Йоан Предтеча”. Между 1262 и 1310 г. сградите му са изцяло обновени. По време на Палеолозите светата обител получава статут на царски и патриаршески (ставропигален) манастир.
Хрониките разкриват една интересна история, според която оттеглилият се бивш Вселенски патриарх Йоан ХІІ Козмас (1294-1303) е пленен в манастира от българския владетел Светослав Тертер (1300-1321) и впоследствие е изпратен с дипломатическа мисия в Константинопол. В резултат на тази мисия през 1307 година е подписан мирен договор между България и Византия, според който българското царство получава големи и значими територии. Мирът е скрепен с междудинастичен брак. Българският цар се жени за византийската принцеса Теодора, дъщеря на византийския император Михаил ІХ, съвладетел на Андроник ІІ Палеолог. След тази успешна мисия созополският манастир получава богато дарение от българския  цар.                                
През 1352 и 1366 година манастирът е ограбен от генуезци и рицарите на Амадейс Савойски.
През следващите векове манастирът „Св. Йоан Предтеча”, като най-голям и пръв ставропигален манастир, направлявал духовно и материално близките му обители: "Св.Анастасия" и "Св.Никола" (метох на „Св. Йоан Предтеча”), които според няколко патриаршески документи от края на XVI в. били неразривно свързани.
Според грамота на константинополския патриарх Дионисий от 1482 г., манастирът е бил превзет от турците през 1453 г., когато най-вероятно е пострадал.
През 20-те години на ХVI в. остров Свети Иван е използван за убежище при казашките военни операции в Черно море. През юли 1629 г. османската власт разрушава манастирските сгради (с изключение на съборната църква), за да не бъдат използвани от пирати. След това манастирът никога повече не успява да се съвземе.
От библиотеката на разрушения манастир са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, повечето от които днес се  съхраняват в библиотеката на Ватикана.


Архитектура и текущо състояние:
Манастирът „Св. Йоан Предтеча” е бил укрепен с каменна крепостна стена, очертанията на която имали четириъгълна форма. Главният манастирски храм е изграден на най-видно място, на малка тераса в североизточния ъгъл на двора. Плановата композиция на сградата е доста оригинална - представлява триконхална, еднокорабна куполна църква със стегнат кръст, изразена в най-впечатляваща форма. По план се доближава до църквата "Свети архангели Михаил и Гаврил" в Несебър. Църквата е с размери 18,80 х 11,80 м. От изток има три апсиди, от запад – притвор (с три входа), а северната и южната стена са снабдени с по една конха, скрити в корпуса ѝ. Олтарът на църквата е бил сложен - със самостоятелно предапсидно пространство, оформено по цариградски образец. В надлъжните външни стени на протезиса и диаконикона  има по една ниша. Полуцилиндричните сводове в наоса са поддържали многостенен подкуполен барабан. Върху средната част на притвора вероятно се е издигала кула-звънарна.
Стените на съборната църква, които днес се извисяват на височина до 3,80 м, са били градени в смесена зидария с ритмично сменящи се пояси от добре обработени каменни блокове и тухли. В ядрото на зидовете са поставяни пояси от напречни и надлъжни греди. За спойка е използван бял хоросан с лек примес на счукана тухла и мидени черупки. Църквата е имала покритие от керемиди.
Фасадите на църквата са били богато разчленени. На северната и южната фасада са разположени по четири двустъпални слепи арки (по две от двете страни на конхите). Западната фасада била украсена от една висока едностъпална арка, в която се намира централният вход на църквата. Извивките на слепите арки, които сега са разрушени в горната си част, са били увенчани с фриз от декоративна керамика. Досега са намерени черирилистни розети с естествен цвят.  
Стените на храма, покрити със стенописи (няма запазени), са завършвали с профилиран мраморен корниз. От мрамор е била направена и олтарната преграда, части от която са открити при разкопките. Подът на църквата е бил от мраморни плочи наредени върху хоросанова подложка. Изключително богатият интериор е бил обилно наситен със светлина навлизаща през прозорците на купола, конхите и апсидите.
Въз основа на строителния метод (pseudo-opus mixtum cum ligno), техника, архитектура и обемно-планово решение, построяването на църквата се отнася към втората половина  на XIII век.
Със своя внушителен облик, изискани пропорции и украса този храм се нарежда сред  най-отличителните представители на триконхалната еднокорабна куполна църква със стегнат кръст в българската средновековна архитектура.
Далеч преди да бъде изградена църквата „Св. Йоан Предтеча”, още в зората на християнството тук е била издигната раннохристиянска базилика, днес изветсна като “Св. Богородица Калеоса”. Именно това е църквата в която са открити мощите на Свети Йоан Кръстител. Под подовото покритие на храма и извън него (в източната му страна) са открити гробници и скелети, за които се предполага, че са на висши духовници. Дори има вероятност тук да е погребан и Вселенски патриарх, при положение, че се знае за пребиваването на такъв на острова.
В древния храм има дори останки от стенописи (в цокъла на протезиса), които представляват декорация с растителни мотиви. За съжаление днес състоянието им е много лошо (почти унищожени). Преди години са били реставрирани, но след това не са взети мерки за предпазването им от климатичните влияния, и резултатът е налице. През археологическите сезони са открити и още стенописи, засипани при едно от многобройните опустошения на храма. Раннохристиянската базилика (в преустроен вид) е продължавала да съществува до функционирането на манастира. Досега църквата  е проучена отчасти и много тайни от историята ѝ предстоят да бъдат разгадани.
Освен двата храма в манастирския комплекс са открити и руините на: манастирска трапезария с магерница, пекарна, монашески килии и скрипторий (манастирската библиотека). Последният представлявал една огромна металургична база, където са отливани бронзови, оловни и други предмети. Открити са печати и доказателства за начина, по който са били украсявани книгите. Намерени са и метални пера, с които са изработвани самите букви.

Археологическите проучвания на остров Св. Иван започват в 1985 година с ръководител Божидар Димитров. На няколко пъти разкопките са започвани и спирани, поради различни причини. Подновени са през 2008 година, когато с тях се заема професор Казимир Попконстантинов.

Едно от най-паметните събития от историята на манастира "Свети Йоан Продром" (Предтеча и Кръстител) се случва на 28 юли 2010 г., когато водещият разкопките на острова проф. Казимир Попконстантинов открива в олтарната част на раннохристиянската базилика, реликварий с мощите на Свети Йоан Кръстител. Предполага се, че костите са били пренесени на островния манастир край Созопол от патриаршията в Константинопол през IV век. Впоследствие мощите се съхраняват в созополския храм "Свети Георги", като се излагат за поклонение всяка неделя, а по-късно са пренесени в храма „Св.св. Кирил и Методий“ (в същия град), където се съхраняват и днес.
Откритието е с изключително значение не само за България, но и за целия християнски свят. Само по себе си, би могло да носи на всички ни неоценима духовна полза.



Използвана литература:
1. Петрински, Иван - Мaнастирът "Свети Йоан Предтеча и Кръстител" на остров Свети Иван (1467/71-1629 г.), ИНМБс,том 3,2000 г.
2. Дражева, Цоня - Епископските центрове на Южното Черноморие V-XIV в., ИНМБс, том 4,2002 г.
3. Карайотов, Иван – Остров "Света Анастасия", Бургас, 2004 г.
4. Димова, Виолета - Църквите в България през XIII-XIV век., София, 2008 г., изд.АГАТО