ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Созополски манастир "Св. Йоан Кръстител"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Бургас
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Созопол
ЕПАРХИЯ: Сливенска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Бургаска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Созополският манастир "Свети Йоан Продром" ("Предтеча и Кръстител") се намира на най-големия български остров по Черноморието-Свети Иван.Островът отстои на 910 м от най-северната точка на полуостров Столец (старият Созопол). Най-високата му точка се издига на 33 м над морското равнище. На Св. Иван е построен сонарен фар (42°26?19? с.ш., 27°41?26? и.д.), който подава звукови сигнали и - заедно с фара на нос Емине - показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.
На южния бряг на острова, от екип на Националния исторически музей, е открит голям култов комплекс. Най-ранно е тракийското светилище от VII-IV в пр. Хр. По-късно ,в непосредствена близост е изградено огромното светилище на Аполон Лечител ,като се предполага , че там се е намирала прочутата бронзова статуя на бог Аполон, изработена от Каламис. Височината й от 13,20 м и блестящата на слънцето позлата са правели възможно тя да се вижда непрекъснато от града. Около светилището възниква огромен комплекс от сгради, защитен от каменен зид, който заема цялата югоизточна четвърт на острова. Вероятно, както е и в други подобни случаи, били изградени лечебници, страноприемници, стопански сгради за обслужване на поклонниците.
След налагането на християнството във Византия, в края на IV - началото на V в.  върху  руините на античния езически храм е построена базиликата „Св.Богородица  Калеоса”. Това е напълно обяснимо, тъй като наченки на монашески живот има още по времето на император Теодосий (379-395 г.), и близостта на малкото черноморски острови до Константинопол предполага те да са били забелязани от множащите се тогава монашески братства. И върху петте острова по протежение на сегашното българско черноморско крайбрежие е имало манастири или наченки на монашески живот, това са островите: Св. Иван със Св. Петър, Св. Св. Кирик и Юлита, Св. Анастасия и Св. Тома. Данните от археологическите проучвания за тези обители са твърде оскъдни,и тепърва предстоят нови открития.
През първата половина на IХ в. базиликата престанала да съществува и останала в развалини. През първата половина на Х в. църквата е отново възстановена и украсена разкошно с мраморни корнизи, капители и великолепна олтарна преграда в стила на преславската столична архитектура. Обителта "Св. Иван Предтеча и Кръстител" е важно книжовно средище още от Х в.
През  ХІІІ–ХІV век сл. Хр. значението на града като  религиозен, административен  и  културен център нараства,което неминуемо се е отразило в същата насока и на островния манастир "Свети Йоан Продром". Византийските  хронисти Никифор Григора и Йоан Кантакузин  пишат, че Созопол е „богат, многолюден и гъсто населен”. В града  и околностите  му  се  издигат  много  църкви   и  манастири. Известни  са  имената  на  няколко  созополски  манастира: „Св. Йоан Продром”,  „Св. св. Кирик  и  Юлита” - разположени на  едноименните  острови; „Св. Апостоли”; „Св. Богородица”; „Св. Никола”   и  „Св. Атанасий”. Сведения  за  тези манастири   откриваме  в  дарителски  грамоти  от  времето  на  Палеолозите (последната династия, управлявала византия), като най-големият  созополски  манастир  е бил „Св. Йоан  Продром”.
През 1263 година византийският  пълководец  Михаил Глава  Тарханиот  реновира  манастирските  постройки  и  изгражда  църквата „Св. Йоан Предтеча”. Между 1262 и 1310 г. сградите му са изцяло обновени. По  време  на  Палеолозите светата обител получава статут на царски и патриаршески(ставропигален)  манастир.
Интересна е историята свързана с манастира, в който оттеглилият се бивш Вселенски патриарх Йоан  ХІІ   Козмас  (1294-1303) бил пленен от българския  владетел  Светослав  Тертер (1300-1321) и впоследствие изпратен с  дипломатическа  мисия  в  Константинопол.В резултат на тази мисия  бил подписан мирен   договор между  България  и  Византия  през  1307  година, българското  царство  получило  големи и значими  територии.  Мирът  бил  скрепен  с  междудинастически  брак. Българският  цар  се  оженил  за  византийската   принцеса Теодора, дъщеря  на  византийския   император  Михаил  ІХ, съвладетел   на  Андроник  ІІ  Палеолог. След   тази  успешна  мисия  созополският   манастир  получил  богато  дарение  от  българския  цар.                                
През  1352  и  1366 година манастирът е  ограбен  от  генуезците  и  рицарите  на  Амадейс  Савойски.
През следващите векове манастирът „Св. Йоан Предтеча”, като най-голям и пръв ставропигален манастир, направлявал духовно и материално близките му обители - "Св. Анастасия" и "Св.Никола" ("метох на „Св. Йоан Предтеча”) ,които според няколко патриаршески документи от края на XVI в. били неразривно свързани.
Според грамотата на константинополският патриарх Дионисий от 1482 г., манастирът е бил превзет от турците през 1453 г., когато най-вероятно е пострадал.
През 20-те години на ХVI в. о. Свети Иван е използван за убежище при казашките военни операции в Черно море. През юли 1629 г. османската власт разрушава обителските сгради, с изключение на съборната църква, за да не бъдат използвани от пиратите, манастирът никога повече не успява да се съвземе.
От  библиотеката  на  разрушения  манастир  са  оцелели  45 кодекса  с  богослужебни   текстове  и  съчинения, повечето  от  които  днес  се  съхраняват  в  библиотеката  на  Ватикана.

Архитектура и текущо състояние:
Манастирът „Св. Йоан Предтеча” е бил укрепен с каменна крепостна стена, очертанията на която имали четриъгълна форма. Главният манастирски храм е изграден на най-видно място, в североизточния ъгъл на двора, на малка тераса. Плановата композиция на сградата е доста оригинална, представлява триконхална, еднокорабна куполна църква със стегнат кръст, иразена в най-впечатляваща форма, тя се доближава до църквата "Свети архангели Михаил и Гаврил" в Несебър. Църквата е с размери 18,80 х 11,80 м, от изток е с три апсиди, а от запад с притвор (с три входа) и с по една конха на северната и на южната стена,скрити в корпуса ѝ . Олтарът на църквата е бил сложен,със самостоятелно предапсидно пространство, оформено по цариградски образец. В надлъжните външни стени на протезиса и диаконикона  има по една ниша. Полуцилиндричните сводове в наоса са поддържали многостенен подкуполен барабан. Върху средната част на притвора вероятно се е издигала кула-звънарна.
Стените на съборната църква, които днес се извисяват на височина до 3,80 м, са били градени в смесена зидария с ритмично сменящи се пояси от добре обработени каменни блокове и тухли,в ядрото на зидовете са поставяни пояси от напречни и надлъжни греди. За спойка е използван бял хоросан с лек примес на счукана тухла и мидени черупки. Църквата е имала покритие от керемиди.
Фасадите на църквата са били богато архитектурно разчленени. На северната и южната фасада са разположени по четири двустъпални слепи арки(по две от двете страни на конхите). Западната фасада била украсена от една висока едностъпална арка, в която се намира централният вход на църквата.Извивките на слепите арки,които сега са разрушени в горната си част, са били увенчани с фриз от декоративна керамика,досега са намерени черирилистни розети с естествен цвят.  
Стените на храма, покрити със стенописи(няма запазени), са завършвали с профилиран мраморен корниз. От мрамор е била направена и олтарната преграда, части от която са открити при разкопки. Подът на църквата е бил от мраморни плочи наредени върху хоросанова подложка. Изключително богатият интериор е бил обилно наситен със светлина навлизаща през прозорците на купола, конхите и апсидите.
Въз основа на строителния метод (pseudo-opus mixtum cum ligno), техника, архитектура и обемно-планово решение, църквата е построена през втората половина  на XIII век.
Със своя внушителен облик, този храм с изискани пропорции и украса е най-отличителният представител на триконхалната еднокорабна куполна църква със стегнат кръст в българската средновековна архитектура.
Далеч преди да бъде изградена църквата „Св. Йоан Предтеча”, още в зората на християнството тук била издигната раннохристиянска базилика, днес изветсна като “Св. Богородица Калеоса”. Именно това е църквата в която бяха открити мощите на Свети Йоан Кръстител. Под подовото покритие на храма и извън него(в източната му страна) са открити гробници и скелети,за които се предполага, че са на висши духовници, дори има вероятност тук да е погребан и Вселенски патриарх, при положение, че се знае пребиваването на такъв на острова.
В древния храм има дори останки от стенописи - в цокъла на протезиса, представляват декорация с растителни мотиви, за съжаление днес състоянито им е много лошо(почти унищожени), преди години са били реставрирани,но след това не са взети мерки за предпазването им от климатичните влияния, и резултатът е налице. През последния археологически сезон (септември 2010 г.) са открити и още стенописи, засипани при едно от многобройните опустошения на храма. Раннохристиянската базилика в преустроен вид е продължавала да съществува до функционирането на манастира. Досега църквата  е проучена отчасти и много тайни от историята ѝ предстоят да бъдат разгадани.
Освен двата храма в манастирския комплекс са открити руините на манастирската трапезария с магерницата, пекарната,монашески килии и скрипторий (манастирската библиотека). Последните проучвания в манастира са свързани именно с този скрипторий, представлявал и една огромна металургична база, а там са леяни бронзови, оловни предмети. Открити са печати и доказателства за начина, по който са били украсявани книгите, намерени са и метални пера, с които са изработвани самите букви.
Още много находки са открити на острова, и по идея на зам.-ръководителя на проучванията - директор на Бургаския регионален исторически музей Цоня Дражева, в края на сезон 2010 г. ще бъде направена и специална изложба, на която артефактите да бъдат представени на зрителите.
Археологическите проучвания на остров Св. Иван започват в  1985 година, когато техен ръководител е  Божидар Димитров. На няколко пъти разкопките са започвани и спирани, поради различни причини. През 2010 година с тях се заема професор Казимир Попконстантинов.
Едно от най-големите събития свързано с малко известната история на манастира "Свети Йоан Продром"("Предтеча и Кръстител"), се случва на 28 юли 1010 г., когато водещият ракопките на острова проф.Казимир Попконстантинов открива в олтарната част на раннохристиянската базилика,реликварий с мощите на Свети Йоан Кръстител. Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от патриаршията в Константинопол. Сега (2010 г.), мощите се съхраняват в созополския храм "Свети Георги" и се излагат за поклонение всяка неделя.
Откритието е с изключително значение за цяла България и целия християнски свят, което може да ни носи единствено духовна полза.

Използвана литература:
1.Петрински,Иван-Мaнастирът "Свети Йоан Предтеча и Кръстител" на остров Свети Иван(1467/71-1629 г.), ИНМБс, том 3, 2000 г.
2.Дражева,Цоня-Епископските центрове на Южното Черноморие V-XIV в., ИНМБс, том 4, 2002 г.
3.Карайотов, Иван - Остров"Света Анастасия", Бургас, 2004 г.
4.Димова, Виолета-Църквите в България през XIII-XIV век., София, 2008 г., изд. АГАТО
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"